Архивни позиции (2011)


§ „Вино“ ще означава напитка от грозде, приготвена по винарска технология


(29.12.2011) На днешното си последно за 2011 г. заседание Министерски съвет (МС) разгледа проект на Закон за виното и спиртните напитки (ЗВСН). Министрите предлагат „вино“ да може да се нарича само напитка, която е приготвена от истинско грозде и по утвърдена винарска технология. Министрите предлагат да се забрани добавянето на спирт, а добавянето на захар да се допуска само при необходимост съгласно винарските технологии. Повод за законодателните предложения е транспонирането на европейски регламент за виното и спиртните напитки, който цели да пресече масовата практика като „вино“ да бъдат предлагани напитки, които на вид и вкус наподобяват виното, но не са от грозде и не притежават неговите свойства.
В предложения от правителството законопроект са разписани подробно правилата за производство както на виното, така и на различните видове спиртни напитки. Съгласно тези правила, продукт с алкохолно съдържание под 37,5% не може да се нарича „ракия“. Минималното алкохолно съдържание на продукта „гроздова ракия“ се установява на 40%. Продуктът „мастика“ трябва да бъде поне 47 градуса. Забранява се при направата на спиртни напитки да бъде използван етилов алкохол, който не е получен от ферментацията на земеделски продукти. Целта е да бъде изключено влагането на медицински спирт и други видове синтетични вещества. Според министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов, няма причини цената на виното и спиртните напитки да се промени в резултат от направеното законодателно предложение, тъй като акцизът остава непроменен.
Предложеният от министрите проект предвижда и известни облекчения за производителите, чрез въвеждането на единни документи за водене на технологичен контрол. Увеличават се правомощията на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ), с цел завишаване на контрола спрямо 30'000-те производители на грозде в България. Завишават се също така санкциите за незаконно производство и за допуснати технологични нарушения. Така например законопроектът предвижда глоба или имуществена санкция в размер между 3'000 и 30'000 лв. за търговията със спиртни напитки без ясен произход. Глобата или имуществената санкция за производство или разпространение на напитки, които не отговарят на утвърдените стандарти, се установява в размер между 10'000 и 100'000 лв.

стари архивиактуални позиции


§ От 2011 г. ДДС-декларации ще се подават към НАП само по електронен път


(28.12.2011) Съгласно последните промени в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), които влизат в сила от 01.12.2012 г., се предвижда ежемесечните справки-декларации по ДДС, които търговците подават към Национална агенция по приходите (НАП), да се приемат само по електронен път – ако записите в дневника за покупки/продажби на търговеца за отчетния период са повече от 5 на брой. В този смисъл, първите задължителни електронни ДДС-декларации ще трябва да бъдат подадени за данъчното отчитане на месец януари, съответно до 14-то число на месец февруари.2012 г.
Съгласно Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП), електронно подаване на ДДС-декларация (и на какъвто и да било друг електронен документ в internet-среда) може да бъде извършено само с валиден електронен подпис. От НАП напомнят, че ако съответният търговец не притежава свой електронен подпис и не желае да му бъде издаден такъв, може да ползва услугите на друг търговец (например счетоводна къща), който срещу издадено пълномощно да подаде неговите декларации.
Според данни от НАП, към настоящия момент ДДС-декларации се подават през internet от повече от 80% от 210'000-те регистрирани по ДДС търговци. Това прави повече от 40'000'000 декларации годишно. Пак според данни от НАП, електронната обработка на данъчните декларации спестява около 330'000'000 лв. годишно, тъй като не отнема време на служителите за пътуване, изчакване на опашки и ръчно въвеждане на данни.
Както е видно от списъка с лицензирани доставчици на удостоверителни услуги при Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), към настоящия момент право да издават електронен подпис имат следните търговци: „Информационно обслужване“ АД, „Банксервиз“ АД, „Борика-Банксервиз“ АД, „Инфонотари“ ЕАД, „Спектър“ АД и „СЕП България“ АД. В зависимост от неговите специфики, цената на един издаден електронен подпис варира между 100 и 200 лв., към което ежегодно се добавя и такса за удължаване срока на валидност. Това дава основание на някои критици да определят промените в ЗДДС като лобистки – в полза интересите на лицензираните търговци-издатели. Успоредно с това, законовото нововъведение кореспондира със заявения от Министерски съвет стремеж към установяването на електронно правителство.

стари архивиактуални позиции


§ Решения на Европейския съд по правата на човека срещу българската държава


(23.12.2011) Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови през отминаващата 2011 г. общо 62 решения по 73 жалби срещу българската държава. В тях Съдът признава, че държавната администрация е нарушила едни или други човешки права и основни свободи, прогласени в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), която се явява задължителна за България като член на Европейския съюз (ЕС). В числото произнесени решения не се включват такива, с които са одобрени постигнатите приятелски споразумения (спогодби) между страните или са представени едностранни декларации на българското правителство, с които то признава допуснатото нарушение и изразява съгласие да изплати обезщетение на жалбоподателите за нарушени техни права.
Според ЕСПЧ българската държава нарушава голяма част от текстовете на ЕКЗПЧОС, като най-често не се съобразява с правото да бъде осигурен справедлив съдебен процес в разумен срок (чл. 6 от Конвенцията) и с правото да бъде осигурено ефективно юридическо средство за защита в рамките на българското правосъдие (чл. 13 от Конвенцията). Почти половината жалби (29 бр.) водят до установяване на повече от едно нарушение. Само няколко жалби (6 бр.) са оставени без уважение, тъй като Съдът е преценил, че предявените претенции макар да са допустими, поради една или друга причина са неоснователни. Общото усещане е, че е налице висока степен на несъобразяване от страна на българската държава с установленията на ЕКЗПЧОС и липсва предприемането на реални, ефективни мерки за спиране на многократно констатираните, системно повтарящи се нарушения. Друга важна констатация е обстоятелството, че Съдът все още не може да намери в пълния му обем ефективен инструментариум за въздействие спрямо страните-членки, когато установява или е длъжен да установи наличието или липсата на нарушения спрямо човешките права и основни свободи на гражданите.
Системност в нарушенията на българската държава срещу правото на справедлив процес в разумен срок – както по наказателни, така и по граждански дела – Съдът констатира в своите решения по делата „Димитров и Хамънов срещу българската държава“ и „Фингър срещу срещу българската държава“. Това е последица от продължаващия отказ да бъдат предприети адекватни мерки за ускоряване на правораздавателните процедури. В решенията си по двете дела Съдът взема предвид списъците на голям брой предходни жалби, по които е било установено, че българската държава нарушава правото на справедлив процес в разумен срок. По някои от тези дела българската държава дори е признала едностранно вината си и се е задължила да изплати обезщетение, но въпреки това не е предприела ефективни мерки за ускоряване на правораздавателните процедури. В тази връзка ЕСПЧ определи срок от дванадесет месеца (считано от 10.08.2011 г. до 10.08.2012 г.), в който задължава българската държава да създаде ефективно вътрешно-правно средство за защита. Въпреки, че половината от този срок към момента е изтекъл, все още не е представена никаква официална информация дали се подготвят някакви конкретни предложения за преодоляване на констатираната системност.
Следващо по честота нарушение на българската държава, констатирано в решенията на Съда, е по чл. 1 от Протокол 1, срещу правото на мирно ползване на собствеността. Сред подадените жалби (7 бр.) има „повтарящите се“ нарушения (такива, по които в предходни години вече са постановявани решения – главно по реституционни дела или при забавени обезщетения при отчуждаване на имоти). Две от решенията на ЕСПЧ („Басарба ООД срещу българската държава“ с жалба №77660/01 и решение от 07.012010 г., и „Попниколов срещу българската държава“ с жалба 30388/02 и решение от 25.03.2010 г.) са по повод предходни решения от 2010 г., с които е установено нарушение по чл. 35 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОбП)(отм.) и е признато правото на собственост на наемателите, на които законът е предоставил възможност да изкупят наеманите от тях помещения без търг или конкурс, и съответно – нарушаването на ЗППДОбП поради отказ да се изпълни влязло в сила съдебно решение. По първата жалба ЕСПЧ определя с решение от 20.01.2011 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на €40'000, а по втората жалба ЕСПЧ определя с решение от 11.10.2011 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на €5'000 и за неимуществени вреди в размер на €3'000.
Безспорен интерес относно нарушенията по чл. 1 от Протокол 1 представлява решението на Съда по жалбата „Шести май инженеринг и други срещу българската държава“. Случаят е свързан с извършена „кражба“ на търговското дружество или по-скоро – извършен „преврат“ и подмяна на управителните органи в акционерно дружество – с активното участие на цялата държавна машина, в това число – изпълнителната и съдебната власт, Държавен вестник, съдии от Регистърния съд, и др. Жалбата открои липсата на адекватна съдебна защита в случаи на подобна „кражба“: прогласяването на нищожност на вписано решение на Общото събрание има действие само занапред; при отказ за допускане на обезпечителна мярка „спиране на вписванията“, до окончателното решаване на спора българското законодателство и съдебната практика способстват за стабилизирането на подобни „преврати“. Съдът приема за допустимо и основателно оплакването за нарушение по чл. 1 от Протокол 1, тъй като българската държава е проявила бездействие и не е предприела никакви ефективни мерки, за да защити акционерната собственост на жалбоподателите-акционери.
На следващо место (с по 6 жалби) се нареждат нарушенията срещу забраната за изтезания (чл. 3 от Конвенцията) и правото на неприкосновеност на личния и семейния живот (чл. 8 от Конвенцията). Освен случаите на повтарящи се оплаквания и констатирани нарушения по чл. 3 във връзка с лошите условия в българските затвори, унизителното третиране и липсата на ефективно разследване при оплаквания срещу полицейско насилие, най-сериозни въпроси се повдигат в жалбата „Ауад срещу българската държава“. Г-н Ауад е лице без гражданство, по рождение палестинец. Преди пристигането си у нас е живял в бежански лагер на територията на Ливан и е принадлежал към Организацията за освобождение на Палестина (ООП). Заподозрян, че е замесен в убийството на привърженици на ливанска екстремистка групировка, бива подложен на преследване. Г-н Ауад влиза нелегално в България през май.2009 г., като месец по-късно прави искане за политическо убежище. През ноември.2009 г. той е задържан, с цел да бъде експулсиран, на основание на това, че представлява заплаха за националната сигурност. Задържането му продължава до май.2011 г., което е максималният 18-месечен срок по Закона за чужденците (ЗЧ). Към датата на постановяване на решението на Съда той живее в София. Съдът приема, че ако жалбоподателят бъде експулсиран, ще бъде нарушен чл. 3 от Конвенцията, защото г-н Ауад ще бъде изложен на риск от нечовешко третиране или дори смърт – поради принадлежността му към ООП. Налице е нарушение и на чл. 13 във вр. с чл. 3 от Конвенцията, тъй като съдебният контрол върху заповедите за експулсиране нито има суспензивен ефект, нито пък националният съд извършва преценка за степента на риска в страната, в която лицето предстои да бъде отправено. В случая решението се насочва срещу Върховния административен съд (ВАС), който преценява единствено обстоятелствата относно националната сигурност. Тъй като са налице немалък брой нарушения при експулсирането на чужди граждани, ЕСПЧ постановява и мерки по чл. 46 от Конвенцията – дава указания какви генерални мерки следва да предприеме българската държава, за да не се стига до още повтарящи се нарушения. По отношение на българската държава мерки по чл. 46 от Конвенцията се прилагат за първи път от страна на ЕСПЧ, което е израз на упоритото нежелание от страна на законодателната, изпълнителната и съдебната власт да се съобразят със стандартите, установени в Европейския съюз.
Нарушенията срещу правото на личен и семеен живот по чл. 8 от Конвенцията са твърде разнообразни, поради многоаспектността на това право. Почти всички постъпили жалби с оплаквания по този текст визират случаи на вече констатирани и в предишните години нарушения – неефективност в изпълнение на решения относно родителските права, разделяне на семейства при експулсирането на чужд гражданин, нарушаване тайната на кореспонденцията между адвокат и неговия доверител/подзащитен, и др. Интересно е да се спомене делото „Димитров срещу българската държава“, по което жалбоподателят твърди, че през 1997 г. е бил вписан в регистрите на полицията като „престъпник“. Това се е случило на основание подаден за него сигнал, че е участвал в извършването на грабеж и отвличане. Макар че никога не е обвиняван или осъждан, жалбоподателят многократно бива разпитван и не е имал никакви пътища за защита, за да поиска заличаването му от полицейския регистър. Съдът намира за нарушено правото на защита на личния му и семеен живот, и приема, че липсва ефективно вътрешно-правно средство за защита срещу нарушаването на това право.
Следващото по честота нарушение е срещу правото на свобода и сигурност (чл. 5 от Конвенцията). Своеобразен „рекорд“ е отбелязан по делото „Светослав Христов срещу българската държава“. Позовавайки се на решението си по делото „Колеви срещу българската държава“ (жалба №1108/02, §164 от 05.11.2009 г.), ЕСПЧ констатира липсата на законово основание за задържане на лицето (нарушение по чл. 5, §1а от Конвенцията). Наред с това ЕСПЧ установява и нарушение по чл. 5, §3 от Конвенцията, тъй като жалбоподателят е бил изправен пред съд със закъснение – 5 дни след задържането му. Третото нарушение е свързано с невъзможността за обжалване законността и необходимостта от налагане на мярка за неотклонение съгласно действалия тогава НПК (нарушение по чл. 5, §4 от Конвенцията). Последното нарушение произтича от липсата на законова възможност да се претендира обезщетение за незаконното задържане (чл. 5, §5 от Конвенцията).
Нови форми на нарушения по чл. 5 от Конвенцията се констатират в решението по делото „А. и други срещу българската държава“, което е образувано по жалба от името на 5 момичета. Към 2008 г. те са били настанени във възпитателно училище-интернат, по силата на съдебни решения за извършени от тях различни противообществени прояви по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (ЗБППМН). Съдът намира за допустими и основателни две от повдигнатите оплаквания на две жалбоподателки. На първо място ЕСПЧ констатира, че настаняването на момичетата в кризисен център за деца по своя характер, съдържание и продължителност на пребиваването там (с максимален срок до 6 месеца) представлява лишаване от свобода, което прави чл. 5 от Конвенцията приложим. Съдът също така приема, че доколкото настаняването в такъв център съгласно Закона за закрила на детето (ЗЗД) би следвало да става с решение на Районния съд, а в конкретния случай това е направено по разпореждане на административен орган, е налице нарушение на чл. 5, §1 от Конвенцията по отношение на една от жалбоподателките. Във връзка с двукратното настаняване на друга от жалбоподателките в един от домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни, съдът установява нарушение и на чл. 5, §4 от Конвенцията – поради това, че настаняването не е извършено от орган, имащ качеството на „съд“ по смисъла на ЕКЗПЧОС (първия път то е по решение на местната Комисия за борба срещу противообществени прояви, а втория – по разпореждане на прокурора).
Не на последно място е интересно да се отбележат установените по 4 жалби нарушения по по чл. 2 на Протокол №4, срещу свободата на придвижване. Те са свързани с продължителността на наложената забрана за пътуване зад граница на лица, срещу които е започнало наказателно преследване, продължаващо прекомерно дълго.
Макар и рядко срещано, се забелязва и нарушение по чл. 34 от Конвенцията, което най-често се свързва със създаване на пречки от страна затворническата администрация пред лишени от свобода да поддържат кореспонденция с ЕСПЧ. Текстът гласи, че „Съдът може да бъде сезиран с жалба от всяко лице, неправителствена организация или група лица, които твърдят, че са жертва на нарушение от страна на някоя от Високодоговарящите страни на правата, провъзгласени в Конвенцията (...) Високодоговарящите страни са длъжни да не създават по никакъв начин пречки за упражняване на това право.“ В делото „Здравко Петров срещу българската държава“ ЕСПЧ констатира нарушеното право на жалбоподателя да сезира Съда във връзка с отказа на Великотърновския апелативен съд да му предостави необходимите документи по повод депозирана от него жалба в Страсбург. Мотивът за отказа е изискването жалбоподателят да докаже, че жалбата му е регистрирана и че документите действително са му необходими.
Интерес представлява и общото решение по 9 самостоятелни жалби на бивши военни, полицаи и пилоти, с които се оспорва правото на свободна преценка от страна на законодателя относно определянето на т.нар. „таван“ на пенсиите. Съдът приема, че свободата на законодателя при реализиране на пенсионната политика трябва да е широка и следва да се уважава, освен ако е „без никакво разумно оправдание“; българската държава не е единствената страна избрала да има таван на пенсиите; таванът на пенсиите е въведен по време на сериозни реформи в осигурителната система; пенсиите на жалбаподателите не са намалени, а просто никога не са получавани в пълния им размер; пенсиите са по солидарната схема, а не по застрахователната и това е израз на социална солидарност; през годините таванът на пенсиите се е повишавал и вероятно броят на ограничените пенсии ще намалява. Съдът обаче не пожела да отговори дали държавата не е нарушила своите задължения, след като в продължение на десетилетия продължава да променя законодателството и да отлага премахването на „тавана“, и създава по този начин една несигурност за пенсиониращите се лица. Съдът остава неубедителен и в аргументите си за липсата на дискриминация спрямо обикновените граждани в сравнение с определена категория висши държавни служители, за които пенсионен „таван“ не съществува. ЕСПЧ заяви в прав текст, че „не е готов да прави изводи въз основа естеството на изпълняваните задължения“. Към мотивите на Съда беше приведена и откровено невярна аргументация, според която „от възнагражденията на жалбоподателите не са удържани никакви суми, а те до 1995 г. са се изплащали изцяло за сметка на работодателя“ (!). С подобна позиция Съдът отстъпва от своята независимост спрямо страните-членки и се връща към стила от първите години на своето съществуване, когато винаги приемаше, че „държавата има неограничена свобода на преценка“ и отказваше да констатира нарушения по чл. 1 от Протокол 1.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Държавата помилва незаконния дом за бедни хора на отец Иван в с. Нови хан


(19.12.2011) Дирекция „Национален строителен контрол“ (ДНСК) спря процедурата по премахване на незаконната постройка в дома за бедни хора „Св. Николай“, изградена от йеромонах Йоан (отец Иван Иванов) край черквата „Св. Троица“ в село Нови хан, община Елин Пелин. Това стана възможно след обединяване усилията на държавата, Българската православна църква, омбудсмана Константин Пенчев и редица обществени организации и личности, които се застъпиха за делото на отеца и се противопоставиха на иначе изрядната от законова гледна точка заповед за премахване на незаконния строеж. Беше взето решение жителите на дома да останат в определената за премахване сграда до построяването на нов дом за тях, както и да бъде дадена възможност на отец Иван да премахне незаконния строеж сам, като извади от там строителните материали, годни за повторно използване.
В дома за бедни хора „Св. Николай“ към настоящия момент живеят 84 души, от които 30 деца. Всички те пребивават в дома доброволно, регистрирани са съгласно Закона за гражданската регистрация (ЗГР), а децата – между които няма изоставени – посещават редовно училище. Повечето от жителите на дома работят в изграденото за неговите нужди помощно стопанство. Там се отглеждат животни, упражнява се земеделие и се работи по разширяване и подобряване на сградния фонд. Досега в дом „Св. Николай“ подслон, топла храна и облекло са намерили няколко стотин души. Нуждаещите се живеят в дома докато се устроят, а някои от тях, създали семействата си в дома, са настанени от отеца в купени с негова помощ къщи из Северна България.
Дейността си отец Иван започва през 1988 г. Тогава божият служител дава обет и с наличните му 480 лв. започва строежа на дом за бедни хора. От този момент работата – с лична помощ, с труд и с дарения от съмишленици – не е спирала. В подкрепа на начинанието е учредена и фондацията „Дом за сираци Св. Николай“, която набира средства и координира дейността. Спорната постройка, за чието изграждане и разширяване до момента са вложени близо 300'000 лв. и която служи като дом на 40 души, е изградена през 2008 година. Отецът признава, че е строил без необходимите строителни книжа, защото така го посъветвал тогавашният архитект на общината: „Имам проект, но тогавашният архитект ми каза – строй, пък аз после ще ти дам разрешително, но го уволниха“. След извършена проверка през месец юни.2011 г., ДНСК констатира, че сградата е построена без разрешително, а така също не отговаря на мерките за пожарна безопасност и това я прави опасна. В началото на 2011 г. е издадена заповед за премахване на незаконния строеж. Въпреки, че отец Иван обжалва заповедта на ДНСК, същата е потвърдена от Върховния административен съд (ВАС) в края на месец октомври. Решението на ВАС е окончателно и юридически не остава никаква пречка заповедта да бъде приведена в изпълнение. Съгласно закона, отецът трябва да премахне сградата за своя сметка, или да плати за принудителното й премахване близо 52'000 лв. на ДНСК, ако се възползва от тази „услуга“.
Въпреки юридическата завършеност на казуса обаче, днес човечността надделя, за да може държавни и обществени институции, представители на църквата и на обществеността да се застъпят за доброто дело на отеца. Днес от 11:00 ч. по инициатива на министъра на регионалното развитие и благоустройство Лиляна Павлова, се проведе среща със заинтересуваните страни – самия отец Иван, представители на Министерство на труда и социалната политика (МТСП), Агенция за закрила на детето (АЗД), ДНСК, Районното управление на МВР – Елин Пелин, областния управител на София-област и кмета на с. Нови хан. В резултат на срещата и предвид застъпничеството на омбудсмана Пенчев, Българската православна църква, медии и общественици, беше постигнато компромисно решение – сградата да не бъде премахвана, докато за нуждите на живеещите в нея бедни хора не бъде построен нов дом. Предвижда се това да се реализира на територията на придобит от отеца имот в района Побит камък, намиращ се на около 2 км от селото. Софийска митрополия вече е отпуснала 9'000 лв., необходими за променяне предназначението на имота. Има одобрен устройствен план и МРРБ заяви готовността си да съдейства за окомплектоване с необходимата строителна документация. Също така министерството отпуска 8 фургона за временно настаняване на лица от дома и осигурява 15 места в защитени жилища. Допълнително МРРБ заяви намерението си да дари на фондацията на отец Иван имот от 78 дка в гр. Ихтиман, който е принадлежал на бившите Строителни войски и е подходящ за развиване на земеделска дейност. Тъй като в момента теренът няма действащ водопровод, електричество и канализация, МРРБ се ангажира да съдейства за благоустрояването му с необходимата инфраструктура. Също така се предвижда да бъде организирана национална кампания за набиране на средства за построяването на новия дом. Ще бъде открит и офис в столицата, където специално назначен секретар ще координира усилията на институциите и фондацията на отеца. Агенцията за социално подпомагане (АСП) от своя страна поема таксите за детска градина на по-малките жители на дома. На 23.01.2011 г. ще бъде проведена още една среща в МРРБ за уточняване и съгласуване на дейностите.
Въпреки, че издадената от ДНСК заповед за премахване на спорния строеж е законна и правилна, особеното социално предназначение на атакуваната сграда обосновава своеобразното „нарушаване“ на закона, за което днес институциите и обществеността постигнаха споразумение. Такова решение е оправдано, когато нуждите на обществото влизат в пряко противоречие с установения законов ред от една страна и със скромните възможности на държавата от друга страна да предостави гарантираната от Конституцията социална закрила на своите граждани. Хората, които живеят в дома на отец Иван, не могат да получат ефективна и достатъчна закрила от държавата, и са принудени в рамките на своите сили да оцеляват, без това винаги да е възможно да става съгласно установения от закона ред. Ето защо простото спазване на закона, което би довело до принудително извеждане на хората и събаряне на сградата, е в същността си противоправно и не намира никакво оправдание пред обществената и човешка функция на закона. „Бог ще ни помогне. Това, което сме предприели, ще се реализира. Смятам, че ще направим един образцов дом. Длъжни сме да помагаме на бедните хора“, заявява отец Иван, изразявайки про-човешката функция на правото.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Министър Трайков не иска народът да вземе решение за шистовия газ


(10.12.2011) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков счита, че народът не следва да бъде питан чрез референдум относно проучването и добиването на шистов газ на българска територия. Според него организирането на референдум „би струвало скъпо“ и „би било начин парламентарните партии да прехвърлят на обществеността политическата отговорност за решението“. Отказът на министър Трайков да уважи правото на своя народ да се произнесе по толкова важен въпрос, е отказ от задължението му като министър да защитава интересите на своя народ и да служи на демократичното му право да се произнася директно за своята съдба.
Пълно недоумение буди идеята на министъра в проекта за договор с Шеврон да бъде включена клауза, според която „компанията носи неограничена отговорност при евентуален екологичен инцидент“. Неограничена отговорност едно търговско дружество не може да носи по никакъв начин – особено ако е дружество с ограничена отговорност, какъвто е случаят с „Шеврон България експлорейшън енд продакшън“ ЕООД. Както е известно, дружествата с ограничена отговорност отговарят до размера на своя капитал или до размера на активите, които са останали налични в дружеството. Изявлението на заместник-министъра Добрев в смисъл, че „при екощета те ще са длъжни да покрият на 100% разходите за почистване на околната среда и да платят обезщетения за замърсяването“, също е лишено от смисъл, защото не проявява никакво разбиране за метода на хидравличния удар.
Методът на хидравличния удар, който се използва при проучванията и добива на шистов газ, представлява пробиване на дълбоки вертикални сондажи и многобройни хоризонтални разклонения, през които в земните недра биват впръсквани под налягане големи количества силно токсични химикали. Целта е да се предизвика разломяване на скалите и освобождаване на натрупания в тях шистов газ. Приблизително 25% от използваните за добив на шистов газ химикали са канцарогенни, 37% водят до нарушения в ендокринната система, 40 до 50% засягат нервната, имунната и сърдечносъдовата система. Впръскването на тези химикали причинява катастрофални и необратими замърсявания на почвата и водите. По този начин земите на Добруджа и Лудогорието ще бъдат превърнати в пустиня, а отравянето на намиращия се под тях Малмоваланжски водоносен хоризонт ще лиши от питейна вода цялото население на Североизточна България. Такива щети не биха могли да бъдат покрити от никаква „неограничена отговорност“ на „Шеврон България експлорейшън енд продакшън“ ЕООД.
На фона на целия този фарс, в който се цитират милиони и милиарди приходи за бюджета, откриване на нови работни места и намаляване цените на синьото гориво и парното, чл. 15 от българската Конституция прогласява, че „Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната“. Също така чл. 21 прогласява, че „земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото“.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ ДАНС изисква адвокатите да доносничат за своите доверители и подзащитни?


(05.12.2011) След промени в Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП) и в Закона за мерките срещу финансиране на тероризма (ЗМФТ), почти всички организации, професии и дейности, работещи с хора (включително адвокатите, юрисконсултите, нотариусите и съдебните изпълнители), бяха задължени да доносничат на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) за „съмнителни“ лица, които им се доверяват и ползват техните услуги. Освен юристите, ДАНС задължава да доносничат за „съмнителни лица и операции“ всички финансови, кредитни институции, заложни къщи, обменни бюра, счетоводни и одиторски къщи, застрахователни, пенсионни и осигурителни дружества, инвестиционни фондове и посредници, органи по приватизацията, организатори на обществени поръчки, митници, търговци, доверителни управители, фондации, читалища, пощенски служби, организатори на хазартни игри, политически партии, синдикални и съсловни организации, спортни клубове и други.
Законодателното решение, с което на адвокатите се вменява задължение да издават поверените им тайни от техни доверители и подзащитни, е не само противоконституционно, но също така влиза в противоречие с фундаментални принципи на европейското и международно право, и въобще – на правото като концепция. Подобно посегателство срещу адвокатската тайна е посегателство изобщо срещу възможността едно лице да ползва ефективно гарантираното му от закона право на защита. Идеята адвокатите да бъдат превърнати в доносници на ДАНС, връща правораздаването към средновековните (тоталитарни) нива на едностранно, обвинително и инквизиционно съдопроизводство. Ето защо не бива да бъде изненада масовият отказ на адвокатурата да сътрудничи на специалните служби и дори с цената на закононарушение да предпочете отстояване достойнството на своята правозащитна функция. В тази посока бяха и решенията на Висшия адвокатски съвет още през 2003 г., когато властта се опита да направи адвокатите доносници.
Чл. 30, ал. 1 от българската Конституция определя, че всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. Алинеи 4 и 5 от цитираната разпоредба доразвиват мисълта в посока, че „всеки има право на адвокатска защита (...)“ и „всеки има право да се среща насаме с лицето, което го защитава, [като] тайната на техните съобщения е неприкосновена.“ По-подробно адвокатската тайна е разгледана в Закона за адвокатурата (ЗАдв.), където чл. 34 постановява: (1) „Адвокатът има право да се среща насаме с клиента си, включително когато той е задържан под стража или лишен от свобода.“ (2) „По време на срещите адвокатът има право да предава и получава писмени материали във връзка с делото, съдържанието на които не подлежи на проверка.“ (3) „Разговорите по време на срещите не могат да се подслушват или записват (...).“ Чл. 33 от ЗАдв. доразвива казаното до тук: (1) „Адвокатските книжа, досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване.“ (2) „Кореспонденцията между адвоката и неговия клиент (...) не подлежи на преглеждане, копиране, проверка и изземване, и не може да бъде използвана като доказателство.“ (3) „Разговорите между адвокат и негов клиент не могат да се подслушват и записват. Евентуално направените записи не могат да се използват като доказателствени средства и подлежат на незабавно унищожаване.“ (4) „Адвокатът не може да бъде разпитван в процесуално качество относно: разговорите и кореспонденцията му с клиент; разговорите и кореспонденцията му с друг адвокат; делата на клиент; факти и обстоятелства, които е узнал във връзка с осъществяваната защита и съдействие.“ Накрая, чл. 45 от ЗАдв. постановява, че „адвокатът е длъжен да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето“ и „няма право като свидетел да разкрива обстоятелства, които са му били поверени в качеството му на адвокат от негов клиент или от друг адвокат относно клиент“. В същия смисъл т. 1 от чл. 132 на ЗАдв. определя разкриването на адвокатската тайна като дисциплинарно нарушение, за което на адвоката може да се търси отговорност.
Цитираните разпоредби относно гарантиране на адвокатската тайна са отражение на съвременното разбиране за право изобщо. Така например Съдът на Европейските общности (сега вече Съд на Европейския съюз) се произнесе по искане за преюдициално тълкуване по дело №С-305/2005 относно задължението по чл. 6, §1 от Директива 91/308/ЕИО на Съвета от 10.06.1991 г. за предотвратяване използването на финансовата система за изпиране на пари. (Цитираната директива беше допълнена и наложена на адвокатите с чл. 2а, т. 5 от Директива 2001/97/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.12.2001 г., според която адвокатите се задължаваха да предоставят информация и съдействие на органите, отговарящи за борбата срещу изпирането на пари; транспонирането на Директива 91/308/ЕИО в българското законодателство доведе до скандалното искане по ЗМИП и ЗМФТ от страна на нашите специални служби през 2003 г. и още тогава беше категорично отхвърлено от българската адвокатура, в това число – от Висшия адвокатски съвет.) В §32 от даденото от Съда преюдициално тълкувание се посочва, че „адвокатът не би могъл да изпълнява по подходящ начин задачата си да съветва, защитава и представлява клиента си, и следователно последният би бил лишен от правата, които са му предоставени с чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС), ако в рамките на съдебно производство или на подготовката му адвокатът бъде задължен да съдейства на държавните органи, като им предоставя информация, получена по време на правни консултации, проведени в контекста на такова производство“. Същото разрешение може да се извлече без усилия от тълкуването на такива документи на световното право, каквито са Всеобщата декларация за правата на човека, Международният пакт за гражданските и политически права, и редица други.
Въпреки категоричната, ясна и правно обоснована недопустимост на идеята адвокатите да бъдат ползвани като агентура на службите за сигурност, „привеждането в изпълнение“ на тази идея продължи с изготвянето на подробни (и малоумни) указания за това как да бъде извършвана агентурната работа, по какви критерии да бъдат разпознавани „съмнителните лица и операции“, как да бъдат оформяни докладите (доносите) и прочея. Документите могат да се изтеглят директно от страницата на ДАНС, както следва:
„Вътрешни правила по ЗМИП“
http://www.dans.bg/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=46&Itemid=50&lang=bg
„Критерии за разкриване на съмнителни сделки, операции и клиенти от лица, които по занятие извършват правни консултации“
http://www.dans.bg/images/stories/fia-package/32.advokati.pdf
„Формуляр на доклад за съмнителна операция“
http://www.dans.bg/images/stories/fia-package/dokladsamnitelnaoperaciya_chlen11-13102011.pdf
„Вътрешните правила“ вменяват на „задължените лица“ „да разработят политики, правила, процедури и практики с цел проследяване, разкриване и предотвратяване изпирането на пари“. Това навежда на мисълта, че според ДАНС „задължените лица“ следва да изпълняват безплатно и по задължение, и независимо от законовата абсурдност на подобно изискване, работата, за чието изпълнение самата ДАНС получава средства от държавния бюджет! Мимоходом се указва на „задължените лица“ да вклчат в своите „Вътрешни правила“ и „критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти, насочени към финансирането на тероризъм“, което най-малкото не е в компетентността на един юрист, счетоводител или читалищен работник, обикновено пропускащи да се квалифицират в подобни шпионски дисциплини. На следващо място трябва да отбележим „Критериите за разкриване на съмнителни сделки, операции и клиенти“, специално разписани за „лицата, които по занятие извършват правни консултации“. Вероятно законодателят е съзнавал противоконституционността и правната абсурдност на своите нормативни разрешения, и е пропуснал да употреби директно думата „адвокат“, но не така са постъпили служителите на ДАНС. Илюстрация на това е наименованието на файла „Критерии за разкриване на съмнителни сделки, операции и клиенти от лица, които по занятие извършват правни консултации“, качен на сървъра на ДАНС под името 'advokati.pdf' и издаващ приятно завоалираната воля на законодателя да не пропусне в своите усилия дейността на адвокатурата. Поместените в този файл „критерии“ са връх на безумието и на шапкарската некомпетентност. Така например от критериите научаваме, че за „съмнителна операция или сделка“ става дума, „когато клиент е поискал услуги, за извършването на които адвокатът няма нужните експертни знания“ – кой знае защо допълнено с уговорката, че това не важи, „когато клиентът е пренасочен към лице, притежаващо необходимите знания“. С други думи, „съмнителността“ се поставя в зависимост от връзките на адвоката и възможностите му да насочи клиента към подходящ специалист! От адвоката се очаква в полза на разузнаването да прояви завидни счетоводно-икономически познания, като преценява например стойността на активи, размерите на печалби, съразмерността на обороти, икономическата обоснованост, размера на разходите за изследвания, разработки, маркетинг и реклама, административните разходи и такива за транспорт, опаковка и т.н. Тук „съмнителността“ се поставя в зависимост от бизнес-чувствителността на адвоката и от умението му да вникне в това дали и доколко средствата на неговия доверител/подзащитен се управляват „нормално“. Според критериите на ДАНС „съмнителни клиенти“ са лица, които например „осъществяват делови отношения или търсят услуги при необичайни или нетрадиционни обстоятелства“. „Съмнителни“ са и клиенти, „които предлагат да платят изключително много за услуги, чиято нормална стойност е по-ниска“. Тук се прави интересната уговорка, че получаването на „значителни суми“ не се разглежда като „рисков фактор“, ако адвокатските услуги са били успешно извършени. Това навява на мисълта, че адвокатът трябва да предскаже успеваемостта на своите услуги още към момента на определяне размера на своя хонорар, за да може с това да бъде определено дали неговият доверител/подзащитен ще бъде след това определен като „съмнителен“! Следващ интригуващ критерий е „очебийната демонстрация на свръхлукс (луксозни марки коли, дрехи, аксесоари и др.) от страна на даден клиент, когато това е несъвместимо с декларираното финансово състояние и приходи“. Служителите от ДАНС явно са пропуснали да забележат, че доверителите и подзащитните обикновено не декларират пред своите адвокати финансовото си състояние и приходи! По-нататък „критериите“ вменяват на адвокатите да следят подробно актуализираните списъци за наблюдение на заподозрени терористи и терористични организации, съставени от Европейския съюз, Европейската централна банка, Министерството на финансите на САЩ и други институции, да демонстрират умения за оценка автентичността на документи за самоличност и т.н. Нахалството на службите за сигурност достига до там, че на „задължените лица“ се указва да идентифицират своите клиенти и да проверяват тяхната идентификация, да разследват кой е истинският собственик на клиента-юридическо лице, да събират информация от клиента относно целта и характера на отношенията му, да извършват текущо наблюдение върху установените търговски и професионални отношения на клиента, да проверяват сделките и операциите, извършвани в рамките на тези отношения, да разкриват информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти. Събраната информация следва да се донася на ДАНС посредством попълването на специалния формуляр, в който между другото услужливо е припомнено, че „информацията, съдържаща се в този документ, не подлежи на разгласяване и е защитена съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМИП“ – може би за да се успокои съвестта на доносчика.
Едва ли за юристите е изненада желанието на властта да превърне адвокатурата в източник на шпионска информация. Едва ли е изненада също така законодателната и административна нескопосаност, с която е направен опитът това желание да бъде реализирано. Ако след представената по-горе „първа крачка“ в тази посока бъде направена и втора, за отнемане от българските граждани на правото им да се доверяват неприкосновено на своя адвокат – например чрез редакция на чл. 30 от Конституцията – пред нас ще остане единствено алтернативата да се позовем на Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, като потърсим защита от цивилизованите правозащитни институции на международно ниво.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Сигнал до Прокуратурата и до ЕП срещу премиера Борисов за трафик на наркотици


(29.11.2011) От Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“ (носител на Международна награда за защита на човешките права „Златен гълъб“) е бил изпратен сигнал с изх. №11-28/28.11.2011 г. до главния прокурор Борис Велчев с копие до председателя на Европейската парламентарна асамблея Йежи Бузек (в препоръчано писмо с обратна разписка и по електронна поща), с искане министър-председателят Бойко Борисов да бъде привлечен под наказателна отговорност за трафик на наркотици. Искането е формулирано от инж. Петър Пенчев и от редактора на web-сайта „Биволъ“ (www.Bivol.bg) Атанас Чобанов – двамата членове на Обществения съвет при Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“.
Повод за изпращане на сигнала са публичните показания от 25.11.2011 г. пред Окръжен съд Шумен, по делото срещу Васил Костов (Кеца), който е единият от подсъдимите „Килъри“. В показанията се дават сведения за връзки на Бойко Борисов с групировката СИК, а така също – за среща при паметника Левски в София, на която присъствали Бойко Борисов, Милчо Бонев (Бай Миле), Сретен Йосич (Йоца Амстердам), Стоил Славов и други, и обсъждали как да съберат парите, необходими за откупуване на генералски чин и позицията главен секретар на МВР за Бойко Борисов. Дават се показания и за друга среща, на която се обсъждало как да бъде разпределено наследството на убития наскоро Поли Пантев (възлизащо на $80-100'000'000) и Бойко Борисов предложил да окаже натиск със своите „бригади“ срещу Евгени Стефанов (Женята) и братята Любен и Георги Пехливанови, които отказвали да споделят наследеното състояние. Кеца е категоричен, че Бойко Борисов отговарял за „канал за хероин от Турция към България и за каптагон и синтетична дрога в обратна посока“. Във връзка с този канал според Кеца е трябвало да се реши някакъв проблем с Косьо Самоковеца, както и с Мето Илиенски, за когото по неизвестна причина Борисов се застъпил.
За трафика на хероин от Турция към България и на каптагон и синтетични наркотици от България към Турция се споменава също така в засечените чрез специални разузнавателни средства телефонни разговори на Ваньо Танов, бивш началник на ГДБОП. (Разговорите са засечени със СРС на самата ГДБОП и са докладвани пред Комисията по вътрешен ред и сигурност при 40-то Народно събрание.)
Подателите на сигнала Пенчев и Чобанов навеждат вниманието на компетентните органи и към други показания – дадени пред Окръжен съд Белград, на 07.04.2009 г., от един от най-големите наркобарони на Балканите и Европа – Сретен Йосич (Йоца Амстердам). В показанията си Йосич твърди, че по време на престоя си в България е бил закрилян от българските служби за сигурност и лично от главния секретар на МВР Бойко Борисов. Година и половина по-късно (на 30.11.2010 г.), пак пред Окръжен съд Белград, защитеният свидетел Томислав Марянович указва в дело срещу Йосич, че „Бойко Борисов, по времето, когато е 'главен секретар на полицията', е бил човекът на Сретен Йосич и на неговата дясна ръка Слободан Джурович в България“.
Пенчев и Чобанов припомнят и секретен доклад от 05.09.2006 г. на Американското посолство в София до Държавния департамент на САЩ, изтекъл чрез сайта www.WikiLeaks.org, в който се споменава за връзки на Бойко Борисов в миналото с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и с контрабанда на метаамфетамини. Американската секретна служба SIMO потвърждава тези сведения.
Подателите на сигнала настояват да бъде внесен в съда обвинителен акт срещу Бойко Борисов по чл. 242 във вр. с чл.чл. 270, 282, 321, 321а, 322 и 354а от българския Наказателен кодекс. Цитираните текстове обхващат престъпните състави, свързани с оказване на противодействие срещу функциите на властта, образуване и ръководене на престъпни групи, използване на сила и внушаване на страх при сключване на сделки, производство на наркотични вещества или техни аналози, наркотрафик. По тези обвинения наказанията могат да достигнат лишаване от свобода до 20 години, глоба до 300'000 лв. и лишаване от правото да бъдат заемани ръководни и обществени длъжности.
Оригиналният текст на сигнала може да бъде прочетен тук:
http://politkovskaya-bg.blogspot.com/2011/11/blog-post_27.html

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Народното събрание отказа да бъде възстановено смъртното наказание


(25.11.2011) При 9 гласа „за“, 98 „против“ и 22 „въздържали се“, Народното събрание отхвърли законопроекта на Волен Сидеров от АТАКА за възстановяване на смъртното наказание. В предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИД на НК) се предвижда смъртно наказание за „изключително тежки случаи, които представляват злодеяния“.
В мотивите си лидерът на АТАКА посочва, че „понятието 'злодеяние' е известно в правните доктрини на някои страни, които допускат и позволяват в изключително тежки случаи с особено висока степен на обществена опасност, да бъде налагано като крайна мярка смъртно наказание. (...) Отпадането на смъртното наказание в началото на 90-те години доведе до тежки последици в обществените отношения и е причина до голяма степен за развихрилата се тежка престъпност и сегашното състояние на дестабилизация на обществото. (...) С възстановяване на смъртното наказание ще бъде постигнат безспорно стабилизиращ обществен ефект“. Павел Шопов от същата парламентарна група го допълва с твърдението, че „в голяма част от страните по света смъртното наказание се изпълнява“.
Понятието 'злодеяние' не е познато на съвременното българско наказателно право. Смъртно наказание у нас се изпълняваше до 1990 г., когато Великото народно събрание на България наложи мораториум (забрана за изпълняването му) и през 1998 г. беше окончателно премахнато. Днес Беларус е единствената страна в Европа, където продължава да се изпълнява смъртно наказание. Най-масово такова наказание се прилага в Китай, Иран, Северна Корея, Йемен, САЩ и Саудитска Арабия.
Сред причините, водещи съвременните правни системи към премахване на смъртното наказание, можем да изтъкнем няколко. На първо място е етичната невъзможност ние като човешки същества да се разпореждаме с живота на други човешки същества. Тук може да се добави и проблемът със „съдебната грешка“, който винаги теоретично ни изправя пред необратимостта на смъртта. На второ място трябва да се разсъждава за смисъла и целите на наказанието по принцип. Наказанието не е отмъщение, нито е възмездие. Функцията на наказанието е да предупреди, да възпре и най-вече – да превъзпита, да даде урок. Смъртта безспорно възпира осъдения, но по никакъв начин не го облагородява. И не на последно място стои разбирането на криминологията, според което голямата част от престъпниците се надяват, че няма да бъдат разкрити и наказани, или се решават да извършат престъпление, след като са спрели да се страхуват от възможните последствия на осъждането. При такова положение смъртното наказание се оказва безсмислена жестокост, която не би могла да способства в борбата с престъпността.
Деветимата народни представители, което днес подкрепиха възстановяването на смъртното наказание в България, са от АТАКА – Венцислав Лаков, Димитър Карбов, Любомир Владимиров, Огнян Тетимов, Павел Шопов и Стонислав Станилов, и от ГЕРБ – Васил Мирев, Емил Гущеров и Румен Иванов.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Aдвокатурата на България е свободна, независима и самоуправляваща се!


(22.11.2011) Изявлението на вицепремиера и министър на вътрешните работи г-н Цветан Цветанов, че Висшият съдебен съвет (ВСС) трябва да наблюдава и контролира поведението на адвокатите, неправомерно засяга достойнството и професионализма на българските адвокати. То е израз на крещящо непознаване и неразбиране на Конституцията, законите и международноправните актове, по които Република България е страна. Твърдението, че участието на силни адвокати внася дисбаланс в наказателния процес, съдържа и съответна оценка за българската прокуратура и за разследващите органи.
Висшият адвокатски съвет е принуден отново да припомни обръщението си от месец юли.2011 г. до Президента на републиката, Председателя на Народното събрание и ръководителите на парламентарните групи, в което изтъкна, че този вид изявления на г-н Цветанов рушат демократичните устои на държавата и надхвърлят всички предели на обществена търпимост.
Периодичните атаки към адвокатите от страна на министъра на вътрешните работи по въпроси, които са изцяло извън неговата законово определена и професионална компетентност, всъщност отклоняват общественото внимание от реалните проблеми, които изпълнителната власт има в борбата срещу престъпността. Подобни изявления по никакъв начин не осветляват действителното състояние на съдебната система.
адв. Даниела Доковска,
председател
на Висшия адвокатски съвет

Източник: http://www.vas.bg/Pages/News/Default.aspx?evntid=26191

(21.11.2011) С изявлението си от вчера, 20.11.2011 г. в предаването „На четири очи“ по Нова телевизия, с което поиска Висшият съдебен съвет да контролира адвокатите, министър Цветан Цветанов за пореден път показа своето пълно непознаване на базисните положения на Конституцията на тази страна. Изявлението му е смехотворно и без ум.
Българският хелзинкски комитет желае да посочи на този министър, че адвокатурата на България е свободна, независима и самоуправляваща се – чл. 134 от Конституцията. Правото на гражданите на именно такава – независима, адвокатска защита – е основно човешко право, гарантирано от Конституцията и международноправния ред.
В една правова държава, изказване като поредното на този вицепремиер, влече оставка. Българският хелзинкски комитет и друг път е съветвал министър Цветанов да подаде такава – когато той със сходна неука грубост е заплашвал независимия български съд с репресии. Изглежда обаче, България вече не е точно правова държава и този министър е убеден в безнаказаността си. До следващо известие.
адв. Маргарита Илиева,
заместник-председател
на Българския хелзинкски комитет

Източник: http://www.bghelsinki.org/bg/novini/press/single/bhk-km-ministr-cvetan-cvetanov-advokaturata-na-blgariya-e-svobodna-nezavisima-i-samoupravlyavasha-se/#
(21.11.2011) С изявлението си от вчера, 20.11.2011 г. в предаването „На четири очи“ по Нова телевизия, с което поиска Висшият съдебен съвет да контролира адвокатите, министър Цветан Цветанов за пореден път показа своето пълно непознаване на базисните положения на Конституцията на тази страна. Изявлението му е смехотворно и без ум.
Българският хелзинкски комитет желае да посочи на този министър, че адвокатурата на България е свободна, независима и самоуправляваща се – чл. 134 от Конституцията. Правото на гражданите на именно такава – независима, адвокатска защита – е основно човешко право, гарантирано от Конституцията и международноправния ред.
В една правова държава, изказване като поредното на този вицепремиер, влече оставка. Българският хелзинкски комитет и друг път е съветвал министър Цветанов да подаде такава – когато той със сходна неука грубост е заплашвал независимия български съд с репресии. Изглежда обаче, България вече не е точно правова държава и този министър е убеден в безнаказаността си. До следващо известие.
адв. Маргарита Илиева,
заместник-председател
на Българския хелзинкски комитет

Източник: http://www.bghelsinki.org/bg/novini/press/single/bhk-km-ministr-cvetan-cvetanov-advokaturata-na-blgariya-e-svobodna-nezavisima-i-samoupravlyavasha-se/#

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Министерски съвет определи за 2012 г. да бъдат предоставени празнични отпуски


(16.11.2011) През 2012 г. по решение на Министерски съвет (МС) ще бъдат предоставени на българските работници и служители своеобразни празнични отпуски, в които се струпват по няколко почивни дни един до друг.
За посрещането на 2012 г. празничната отпуска ще започне на 31.декември и ще продължи до 02.януари включително, като 02.януари (понеделник) ще бъде отработен в събота на 21.януари.
За Възкресение празничната отпуска ще трае от 13.април (Разпети петък) до 16.април включително.
За Деня на труда се определя празнична отпуска от 28.април до 01.май, като 30.април (понеделник) ще бъде отработен в събота на 21.април.
За Деня на българската култура и писменост празничната отпуска ще започне на 24.май и ще продължи до 27.май, като 25.май (петък) ще бъде отработен в събота на 19.май.
За Съединението на България празничната отпуска ще започне на 06.септември и ще продължи до 09.септември, като 07.септември (петък) ще бъде отработен на 29.септември (събота).
За Рождество се определя празнична отпуска от 22.декември (събота) до 26.декември (сряда).
За Новата 2013 г. се определя празнична почивка от 29.декември до 01.януари, като 31.януари (понеделник) ще бъде отработен на 15.декември (събота).
Работниците и служителите, които работят по трудов договор и са ангажирани в някои от официално обявените почивни дни, имат право на допълнително трудово възнаграждение за всеки отработен час в почивен ден.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Сурогатното (заместващото) майчинство ще бъде уредено със закон


(26.10.2011) На първо четене бяха одобрени законодателни промени, които уреждат така нареченото сурогатно (заместващо) майчинство, предложени от народния представител Калина Крумова от АТАКА. До този момент относно материята беше налице празнина в българското право – отсъстваше каквато и да било законодателна уредба и това създаваше редица затруднения за близо 270'000 български семейства с репродуктивни проблеми. Много от тях въпреки желанието си остават без възможност да дадат и отгледат поколение, а някои от тях се подлагат на скъпоструващи процедури в чужбина, за да могат да сдобият дете от заместваща майка.
Заместващо майчинство представлява възможност съпрузите да възложат с договор на друга жена да износи бременност и да роди дете, което е заченато чрез асистирана репродукция с генетичния материал на съпрузите или със сперматозоид на ползващия се от заместващото майчинство съпруг и донорска яйцеклетка. Това означава, че генетичният материал се „влага“ в организма на заместващата майка, която да износи и роди детето на ползващите се от тази възможност съпрузи. Заместващо майчинство с донорска яйцеклетка (женски генетичен материал от друга жена) се допуска само, ако заместваната майка е на възраст до 45 години и отговаря на някое от следните условия: страда от онкологично гинекологично заболяване; преминала е успешно онкологично лечение, но има противопоказания за износване на бременност; има отстранена матка и яйчници. Заместващата майка трябва да бъде клинично здрава жена, в добро психическо здраве, с българско гражданство и с възраст между 21 и 43 годишна възраст, с поне едно живо дете и декларация, че не е била заместваща майка повече от два пъти.
Сред основните критики от страна на противниците на законопроекта е възможността под прикритието на различни плащания към заместващата майка да се достигне до своеобразна „покупко-продажба“ на бебета. Поради тази причина предложените законодателни изменения изрично забраняват да се изплаща възнаграждение на заместващата майка. Като законосъобразно се приема само поемането на разумни разноски за здравословно поддържане на бременността, необходими й средства за възстановяване след раждането и обезщетение за временна нетрудоспособност поради бременност и раждане. Предвижда се заместващата майка да ползва 87 дни платен отпуск поради временната си нетрудоспособност.
Калина Крумова от АТАКА, вносител на законопроекта: „По същество проблемът е следният: сурогатството (както е известно в международен план; в България ще го наричаме 'заместващо майчинство') помага на хората с репродуктивни проблеми да имат деца. В момента това е разрешено в голяма част от страните. Има и такива, където е забранено, и такива държави, където то е позволено за чужденци. В момента българи с репродуктивни проблеми дават не малки суми, за да отидат в друга държава и да имат дете. А българските семейства с репродуктивни проблеми по официални данни са над 270'000. На фона на намаляващото население в България (270'000 двойки, които искат да имат деца, но не могат) е една достатъчно сериозна цифра, за да се замислим дали не трябва да им помогнем“.
Лъчезар Иванов от ГЕРБ: „Не бива да лишаваме тези семейства от тази възможност. Нещо повече – тези семейства търсят начини и форми да отидат в друга държава и тази заместваща майка може да бъде украинка, рускиня, индийка. А когато говорим за България – все пак това дете ще бъде родено и отгледано в България“.
Любен Корнезов от БСП: „Това означава три жени или три майки. Не отиваме ли много далеч? Защото тази трета майка, която нито дава яйцеклетка, нито ражда детето, също ще издаде един акт за раждане, че тя е майката!“.
Лъчезар Тошев от Синята коалиция: „Ако едно дете е родено от леля си, защото г-жа Крумова предлага само близки или роднини да участват в това нещо; или тъщата е родила дете на своя зет. И тази баба освен това е и майка на това дете. Това не е ли много по-голяма травма от един развод?“.
Българската православна църква вече се обяви против предложения законопроект, като се мотивира, че посредством заместващото майчинство се къса връзката между майката и детето, което според църковния канон е недопустимо.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Европейският парламент резюлира приемането на България и Румъния в Шенген


(13.10.2011) „Държавите членки на Европейския съюз не трябва да дават превес на националния популизъм и трябва да вземат решение относно разширяването на Шенгенското пространство с България и Румъния единствено на основата на съществуващите критерии“ – това е част от утвърдената днес с голямо мнозинство втора резолюция на Европейския парламент, с която европейските народни представители подкрепят присъединяването на София и Букурещ към Шенген. Парламентарната асамблея отхвърли предложението да бъдат въведени допълнителни критерии за присъединяване на двете държави към зоната (свързани с изисквания относно борбата с организираната престъпност и корупцията), като напомни, че „Шенгенският кодекс е единственото законодателство, което урежда условията за присъединяване към пространството“. Европейските народни представители дадоха указание на страните от Общността „да приемат решение за разширяването на Шенген с България и Румъния единствено по утвърдените принципи, без да бъдат поставяни допълнителни условия“. Парламентарната асамблея призовава Европейския съвет да следва Договора за Европейски съюз и да предприеме необходимите мерки за приемане на България и Румъния. В своята резолюция Европейският парламент отчита, че двете страни са изпълнили всички критерии по Шенгенския кодекс и указва, че „правото на свободно движение е част от европейското законодателство“. Народните представители напомнят, че още на 08.06.2011 г. е приета резолюция за присъединяване на двете страни към Шенген и на 24.06.2011 г. европейските държавни и правителствени ръководители са определили месец септември като краен срок за решаване на свързаните с приемането въпроси. Според парламентарната асамблея „Съветът на ЕС по правосъдие и вътрешни работи се е провалил в постигането на решение“ в указания срок. По-нататък европейските народни представители отбелязват, че „България и Румъния засвидетелстват постоянна подкрепа и солидарност като партньори, на които може да се разчита и неизменно допринасят за граничния контрол и сигурността като част от Европейския съюз“.
Цитираната резолюция беше предложена от народни представители на Европейската народна партия, на социалистите и демократите, на Алианса на либералите и демократите, на Зелените, на Обединената левица и други, след като на 22.09.2011 г. Нидерландия и Финландия решиха да блокират приемането в Шенген на двете балкански страни. Пряко в изготвянето на резолюцията участваха и българските народни представители Андрей Ковачев, Мария Неделчева, Илияна Йотова, Филиз Хюсменова, Станимир Илчев и Метин Казак.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ ХОра срещу РАсизма – „Конфликтът в Катуница не е етнически!“


(24.09.2011 г.) Вчера и днес загинаха две деца, съответно на 18 и на 16 години. Те станаха жертва на безчинствата на известна мутра от пловдивско село. Става въпрос за Кирил Рашков, т. нар. от медиите „Цар“ Киро, известен с алкохолния си бизнес. Едното дете е загинало след като е прегазено от негови биячи. След това местните хора излизат на протест срещу въпросния престъпник. Родителите на загиналото дете многократно са се оплаквали в полицията, че Рашков ги заплашва, но полицията не е реагирала. Убийството отключва натрупания гняв на гражданите и те излизат на протест срещу г-дин Рашков. Намесват се над 200 въоръжени жандармеристи, за да защитят собствеността и сигурността на мутрата. По време на протестите, които продължават от вчера през нощта, загива и другото дете. Било е със слабо сърце и не успява да издържи на стреса, който преживява. Изключително показателно за цялата ситуация е намереното в скъпия автомобил (който местните хора опожаряват в гнева си) на Рашков разрешително, издадено от Общинската полиция и позволяващо му да се движи свободно, откъдето реши и както реши, без да се съобразява със закона.
Историята повече от ясно показва, че конфликтът е между обикновените граждани (независимо от етническия им произход) и една мутра, която е свикнала да действа безнаказано, включително и да убива когото не харесва, защото знае, че винаги ще бъде защитена от най-елитните полицейски части на България. Тук е повече от ясно, че не става дума за етнически противоречия. В България има мутри от всевъзможен етнически произход – те не се делят на християни и мюсюлмани, на турци, българи, роми* или някакви други. Няма етнически произход и за жертвите на мутрите, оставащи безнаказани, защото са толерирани от полицията и държавата.
Ясно се вижда, че става дума за бунт против болезнените социални неравенства, против това, че държавата защитава богати престъпници, но е неспособна да подсигури елементарна сигурност и спокойствие за обикновените граждани. Невъзможността за разрешаване на тези проблеми по легален път понякога води до преливане на справедливия гняв на хората в насилствени действия. Последното е изгодно за една система, която привилегирова мутрите пред гражданите.
Точно за това властите се страхуват от „политизирането“ на случая, т. е. на назоваването на този очевиден факт с истинското му име, а именно – проблем на неравното третиране на гражданите в зависимост от социалното им положение. Точно по тази причина Борисов обяви, че това не е политически, а криминален проблем.

из „Декларация“ на ХОра срещу РАсизма
Пълният текст на „декларацията“ може да се види на следния адрес:
http://stopnazi-bg.org/declarations/73-konfliktat-v-katunica-ne-e-etnicheski
____________
* роми – изкуствено понятие, налагано през последните 20 години на мястото на исторически вярното наименование „цигани“; доколкото последното е придобило отрицателен контекст в нашия език, понятието „роми“ идва да внесе по-неутрален контекст, без обаче да държи сметка, че в действителност Роми има по-различно значение в циганските езици, а наименованието „цигани“ е изконно, обусловено от произхода и историята на този етнос, и заместването му е лишено от всякакъв смисъл.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Специалните служби ДАНС, НРС и НСО използват незаконно видеонаблюдение


(14.09.2011) Проверка на Венета Шопова, председател на Комисията за защита на лични данни* (КЗЛД) установи, че три специални служби – Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), Национална служба за охрана (НСО) и Национална разузнавателна служба (НРС) събират и обработват видеоматериали в нарушение на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Нарушението се изразява в това, че посочените специални служби събират и обработват видеоматериали с личните данни на заснемани от видеокамерите лица, без да имат вписани регистри за тези данни в КЗЛД, в които регистри съгласно закона са длъжни да укажат с каква цел и по какви правила събират съответния видеоархив, и какви мерки вземат за гарантиране сигурността на натрупваните в него лични данни. Идентично нарушение извършва и Столична община, която няма вписан в КЗЛД регистър за събираните от нея лични данни чрез многобройните видеокамери, разположени около общински училища, детски градини и градски паркове на територията на общината.
Ген.лейтенант Димитър Димитров, началник на НСО твърди, че поверената му служба съхранява видеозаписите до три седмици и не поддържа видеоархив. Ген.лейтенант Кирчо Киров, директор на НРС твърди, че поверената му служба не осъществява дейност на територията на страната и не следва да се съобразява с българското законодателство. От ДАНС отказват да коментират дали съхраняват видеархив, като изтъкват, че „видеонаблюдението е изградено за физическата сигурност на класифицираната информация“.
Проверката в КЗЛД показва, че сред правоохранителните служби единствено Министерство на вътрешните работи (МВР) и Министерство на отбраната (МО) в лицето на службите „Военна полиция“ и „Военна информация“ имат вписани регистри за администриране на лични данни чрез видеонаблюдение. ДАНС, НСО и НРС са регистрирани като Администратори на лични данни, но не са обявили регистри за видеонаблюдение, въпреки, че използват нашироко този способ. Предвиденото от закона наказание за подобно нарушение е глоба или имуществена санкция в размер между 10'000 и 100'000 лв.
________________
* лични данни – всяка информация, която може да насочи пряко или косвено към конкретно лице или група от лица, включително и към груповата принадлежност, произход, етнос, идентичност, навици, вярвания, убеждения, членства в обществени организации и други. Защитата на личните данни е свързана с препятстване на възможността да бъде извършвана дискриминация или да бъде подготвено, респективно – извършено престъпление от омраза срещу определен етнос, група или прослойка в обществото.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Община Добрич насрочва референдум относно проучванията и добива на шистов газ


(12.09.2011) На извънредна сесия Общинският съвет на гр. Добрич взе решение да бъде проведен местен референдум, на който жителите на общината да дадат пряк отговор на въпроса: „Съгласни ли сте да бъдат извършвани проучвания и добив на шистов газ в територията на община Добрич?“. Предвижда се на сесията от 20.септември да бъде взето окончателното решение и да бъде насрочена датата за провеждане на референдума, която ще бъде малко след президентските и местни избори от 23.10.2011 г. Община Добрич планира да бъде организиран обществен дебат по въпроса, за което ще бъдат поканени експерти от БАН, представители на неправителствени организации, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), Министерство на околната среда и водите (МОСВ), и други, за да могат жителите на Добрич да вземат своето самостоятелно и информирано решение.
Въпросът за шистовия газ предизвика сериозни вълнения, след като Министерски съвет даде разрешение на американската компания „Шеврон“ (Регистрирана в България като „Шеврон България експлорейшън енд продакшън“ ЕООД) да започне проучвания за добив на шистов газ в Североизточна България (общините Варна, Добрич, Разград, Силистра и Шумен). Теренът, простиращ се на 4'398 кв. км, е разположен точно под Малмоваланжския водоносен хоризонт, който е основен за Североизточна България и осигурява десетки концесии за изворна вода. Технологията на хидравличното разбиване (fracking), с която се добива шистовият газ, изисква след пробиването на дълбоки вертикални сондажи и многобройни хоризонтални разклонения, под земната повърхност да бъдат впръскани огромни количества силно токсични химикали. Целта е да се предизвика разломяване на скалите и освобождаване на натрупания в тях шистов газ. Впръскването на химикалите причинява катастрофални и необратими замърсявания на почвата и водите. Приблизително 25% от използваните за добив на шистов газ химикали са канцарогенни, 37% водят до нарушения в ендокринната система, 40 до 50% засягат нервната, имунната и сърдечносъдовата система. Отравянето на почвата и водите би превърнало Добруджа и Лудогорието в пустиня, унищожавайки напълно местната природа и земеделие, и засягайки трайно здравето на населението.
Поради катастрофалните екологични последици от добива на шистов газ, технологията е забранена със закон във Франция, а във Великобритания е наложен едногодишен мораториум – за научно установяване на действителните последици за околната среда. Технологията е забранена в над 65 града на САЩ и за цялата територия на няколко американски щата, сред които Ню Йорк, Пенсилвания и Ню Джърси. Двугодишен мораториум е наложен в канадската провинция Квебек, а Еквадор в момента съди компанията „Шеврон“ в качеството й на правоприемник на нефтодобивната компания „Тексако“, която е унищожила голяма част от местната природа.
Към екологичните последствия от добива на шистов газ трябва да се добави и липсата на надеждна икономическа обосновка това да бъде извършвано в България. Въпреки повишаващите се цени на природния газ и нефта, и въпреки обезпокояващата енергийна зависимост на България от Русия, още преди години проучванията на Минно-геоложкия институт са показали, че количествата шистов газ у нас са малко и не могат да имат сериозно промишлено значение. Експерти дори допускат направените инвестиции за сондиране да не успеят да се изплатят – предвид необходимостта от огромни количества енергия и вода, необходими за изпомпване на химикалите и разбиване на шистовите скали. В енергийно отношение шистовият газ е три пъти по-нискокалоричен от естествено добивания природен газ, а времето за използване на сондажите е между 3 и 6 пъти по-малко от времето за използване на сондажи за природен газ. Интерес представлява доводът на привърженици на шистовия газ, според които цените на природен газ от Русия за България са едни от най-високите в Европа. Тогава възниква въпросът защо България не доставя руски газ например през Германия, за която са договорени много по-ниски цени от тези, по които плаща България. Обсебването на българския енергиен сектор от частни интереси проличава още по-ясно от изказванията на редица представители от МОСВ и от научните среди, които премълчават екологичните опасности от добиването на шистов газ и проявяват съмнителна убеденост в икономическата изгода от подобна индустрия. Така например ст.н.с. Кристалина Стойкова от Геологическия институт на БАН преминава в откровено популяризиране на технологията, като подминава факта, че е била платен консултант на американската нефтодобивна компания „Тексако“, погълната впоследствие от гиганта „Шеврон“. Конфликтът на интереси в случая е очевиден.
Референдумът е способ за пряко допитване до населението, което да определи с директно гласуване как да се уредят обществените работи по определен значим въпрос. По различни причини в България е рядкост да се прибягва до референдуми, въпреки предвидената законова възможност. Решението на общинския съвет в община Добрич да бъде насрочен референдум за проучванията и добива на шистов газ е стъпка напред към утвърждаването на възможностите за пряко участие на гражданите при решаването на ключовите въпроси от собствения им живот.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Нови 132 правила за българския език стават задължителни в публичната сфера


(12.09.2011) Институтът за български език към БАН „Проф. Любомир Андрейчин“ публикува чрез издателство „Просвета“ своето ново издание „Правопис и пунктуация на българския език – основни правила“, което вече може да бъде намерено в книжарниците. Сборникът включва 132 правила, задължителни за писменото общуване в публичната сфера на български език. Правилата са с общозадължителен характер. Това следва от правомощието на института да определя и променя националната езикова политика и книжовната норма на съвременния български език. Според ст.н.с. дфн Владко Мурдаров, промените не са революционни, но опростяват някои от правописните правила, които не са осъвременявани от 1945 г. „Ние специално сме отбелязали, че нашето издание е нормативно и официално и че правилата, които са включени в него, трябва да бъдат задължителни за писмено общуване в публичната сфера. Амбицията ни беше правилата, без да ги променяме, като език да ги направим ясни за всички. Роди се с мъки, но се роди едно издание, въпросът е то да достигне до всички“, обясни езиковедът Мурдаров.
Новост в изданието е опростяването на терминология при обясняване на езиковите правила, което ще позволи материята да бъде по-лесно разбираема за обикновените хора. Уточнена е транслитерацията на чужди имена на български език, както и изричната употреба на главни или малки букви. Специално внимание се отделя на слятото и полуслято писане, както и на употребата на пълния и краткия определителен член. Изписването на „Вие“ с главна буква става задължително, независимо дали е насочено към един или повече хора. Възприема се правилото изрази като „питагорова теорема“ и „брайлова азбука“ да се пишат с малка буква. Припомня се старата българска традиция при разшифроване на абревиатурите с главна буква да бъде само първата дума (например „Институт по български език“), а не както често напоследък се пише под влиянието на английския език всяка от думите с главна буква.
Постепенно новите моменти в българския книжовен език ще бъдат въвеждани в часовете по български език и литература, без обаче на този етап да се включват в конспектите за матурата. Новите правила ще залегнат в програмите за зрелостните изпити едва след като се наложат в практиката.
Предвижда се в началото на следващата година да бъде издаден и новият „Правописен речник на българския език“, който ще обобщи принципите на правописа, правоговора и пунктуацията. Междувременно на телефон 090012230 (десет импулса в минута!) всеки желаещ може да зададе свои въпроси в Служба „Езикови справки и консултации“ към Института.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Предлага се въвеждане на наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“


(08.09.2011) Народното събрание (НС) прие на първо четене изменения в Указ №904 от 1963 г. за борба с дребното хулиганство (УБДХ), с които се въвежда административното наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ – по подобие на широко използваното в недалечното минало наказание „поправителен труд“. Ако промените бъдат приети и на второ четене, наказанието „безвъзмезден труд в полза на обществото“ ще се налага от Районния съд (РС) с продължителност от 40 до 160 часа – включително и на непълнолетни лица (между 16 и 18-годишна възраст). След неотдавнашната намеса на Конституционния съд е предвидено решенията на първоинстанционния съд по УБДХ да подлежат на обжалване пред съответния Окръжен съд (ОС) или пред Софийски градски съд (СГС) за територията на гр. София. Наложените наказания ще бъдат привеждани в изпълнение от кмета на общината по постоянния или настоящ адрес на наказаното лице. Кметът ще бъде длъжен да съобрази характера на работата и реда за нейното извършване с възрастта, образованието, професията, семейното положение, здравословното състояние, работното време и други особености на наказаното лице, които да способстват оптимално за постигане целите на наказанието. При отказ да се положи съответния „безвъзмезден труд в полза на обществото“, ще бъде налагана глоба между 100 и 500 лв. Съгласно УБДХ може да бъде налагано и наказанието „задържане в поделенията на МВР“ за срок до 15 денонощия.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Възможно ли е да възникне изкуствена „корпоративна“ държава?


(24.08.2011) Питър Тиел (съоснователят на платежната услуга 'PayPal', участник в проекти като 'YouTube', 'Linkedln', 'Slide', 'Founders Fund' и много други, и един от първите инвеститори в социалната мрежа 'Facebook') подкрепи с $1'500'000 проект за създаването на своеобразна „либертарианска утопия“.* Тя ще представлява система от изкуствени острови в международните води на 370 км от брега на Сан Франциско, които се планира да поискат от ООН и от международната общност да им бъде признат статут на суверенна държава. Проектът е иницииран от компанията 'Seasteading Institute' и се управлява оперативно от Патри Фридман, бивш инженер на 'Google'. В момента започва изграждането на 12'000-тонните платформи по подобие на нефтени станции, с възможност върху всяка от тях да бъде устроена жилищна площ за стотици хора. Очаква се до 2019 г. да се въведе в експлоатация първото островно селище, а до 2050 г. жителите на изкуствените острови да наброят милиони. Това е вторият екзотичен проект на Питър Тиел, след като през 2008 г. той предостави $1'500'000'000 от своето състояние като стимул за студенти с високи академични показатели, които биха се съгласили да изоставят своето следване, за да се заемат с бизнес и експериментални разработки.
Концепцията на Питър Тиел е да бъде създадена своеобразна утопична държава „без закони и без морал“, извън обсега на съществуващите към момента страни. В тази връзка в едно негово есе от 2009 г. четем: „Тъй като в нашия свят не са останали истински свободни места, аз подозирам, че начинът за бягство трябва да включва някакъв нов и досега неизпитан процес, който ни води към неоткрита страна и поради тази причина съм насочил усилията си върху новите технологии, които могат да създадат ново свободно пространство. Тези нови граници са киберпространството, космосът и създаването на населени места в океаните“. Питър Тиел предвижда новата държава да се структурира от самоуправляващи се островни градове, на които хората ще могат свободно да експериментират с различни управленски модели. Според Питър Тиел създаването на неговата „либертарианска утопия“ ще бъде израз на основни принципи на идеалното общество – свобода на мисълта и действието, и свобода от господстващите в света морални и законови ограничения. Според него това е начин съвременната цивилизация да бъде спасена от „застоя в технологичните иновации“ и да бъде издигната на по-високо ниво.
От юридическа гледна точка проектът на Питър Тиел не е съвсем неизпълним. Сред класическите източници на държавния суверенитет е правото на един народ да се самоопредели като такъв и да преследва по този начин своето щастие. Под „народ“ ние обикновено разбираме обособена група хора, които са свързани от територия, език, култура, история, интереси. Важна илюстрация в тази посока обаче е възникването на САЩ, където бивши поданици на Британската империя отхвърлят властта на държавата-майка, позовавайки се на правото си да се самоопределят и да преследват своето щастие вън от властта на Короната. Интересно обстоятелство от съвременната реалност са днешните технологии за комуникация, които позволяват много по-лесно да възникват обособени човешки общности – случващото се в социалните мрежи е добър пример. Паралелно с това, окрупняването на капиталите в глобалната икономика и възникването на наднационални корпорации, чиито ресурси далеч надхвърлят националното богатство на много от по-малките суверенни държави, е друг пример за възникването на условия, които приближават проекта на Питър Тиел към неговото реално осъществяване. Теоретично, ако достатъчно голяма група хора се обедини и пожелае да получи суверенитет, няма много сериозни юридически причини това да й бъде отказано. Ето защо може да се допусне, че наличието на достатъчно мащабни ресурси и организираност биха могли да провокират в недалечно бъдеще възникването на първите в човешката история „корпоративни държави“ и да променят из основи разбиранията за конституционно и международно право на съвременните юристи.
___________________
* либертарианска утопия – философско учение за „идеалната държава“, в която отделният гражданин има пълната свобода да разполага със себе си, със своя живот и собственост, без да е длъжен да се подчинява на никаква власт, освен на собствените си решения – стига да не нарушава свободата на другиго; където властта се ограничава до изричното съгласие на подвластните и не може чрез принуда да бъдат налагани каквито и да било юридически правила от данъчен, социален, наказателен характер и други. На либертарианска философия се противопоставят концепции като тази за социалната държава или за плановата икономика, според които държавната власт има моралното оправдание да отнеме част от приходите на икономиката и да ги насочи в полза на обществено необходими социални разходи, или дори да подчини цялата икономика и да я насочи към изпълняването на социално обосновани икономически планове.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Предлага се въвеждането на военно обучение в училищата и в университетите


(22.08.2011) Министърът на отбраната Аню Ангелов обяви, че с изготвения от повереното му министерство Закон за резерва (ЗР) ще бъде предложено да се въведе военно обучение за горния курс в средните училища. Изготвеният законопроект се предвижда да бъде внесен за гласуване от Народното събрание веднага след провеждане на изборите през есента. Според министъра „ние ще бъдем насочени главно към двата горни класа в гимназиите, за да могат [учениците] да се подготвят за защита на отечеството, ако това се налага. (...) В средните училища ще бъде така нареченият 'задължително избираем предмет' или 'час на класния ръководител', тъй като това са само някои познания за армията, за задълженията им [на учениците] като граждани, без да има практически лагери. (...) Това няма нищо общо с предишното военно обучение“. Очаква се военните обучения да започнат от 01.01.2012 г., когато законът вероятно ще влезе в сила.
Допълнително в държавните висши учебни заведения се предвижда да бъде разкрита система от курсове, с които да бъдат привличани студентите, желаещи да придобият начална военна подготовка – в теоретични и практически модули. „След преминаване на определен етап от първоначалната и специална подготовка те ще получават и съответното войнишко звание – първоначално от запаса, а след това, ако искат да влязат в действащия състав на армията или в резерва, ще могат да направят и това“, обясни министър Ангелов.
Изказванията бяха направени от министъра по време на посещението му в бившия военно-полеви лагер „Ивански“ край гр. Шумен, който наскоро беше предоставен от Министерство на отбраната (МО) за нуждите на Организацията на българските скаути и беше превърнат в Международен скаутски център. Министърът посети занятие на близо 400 деца-скаути от цялата страна, които имаха възможност да гледат демонстрация на командоси от подразделението за специални операции към Военноморските сили на лекари от Военноморска академия Варна. Министър Ангелов заяви готовността на МО да продължи да подкрепя скаутите, като им предоставя за ползване свое оборудване, лагери и полигони – като тези край Хасково, Стара Загора и други.
Навсякъде в своите изказвания министърът на отбраната акцентира върху доброволността (въпреки задължителния характер на часовете по военно обучение за средните училища) – вероятно с цел да се разграничи от задължителното военно-полево обучение (ВПО), което се провеждаше с всички български ученици по време на социалистическия режим и способстваше – според атлантическите отбранителни концепции – за милитаризиране на нацията.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Предлагат се законопроекти и стипендии за защита на българския език


(22.08.2011) В Народното събрание са внесени законопроекти за българския език, които имат за цел да гарантират чистотата на книжовната реч и спазването на езиковите правила – по подобие на законите за защита на локалните езици в Белгия, Естония, Ирландия, Канада, Китай, Латвия, Литва, Люксембург, Полша, Франция и други. Единият законопроект е на председателя на парламентарната Комисията по образователние Огнян Стоичков и проф. Станислав Станилов от АТАКА, а другият – на проф. Любен Корнезов от „Коалиция за България“.
Огнян Стоичков и проф. Станилов предлагат министърът на образованието, младежта и науката да налага глоба между 500 и 1'000 лв. (или имуществена санкция между 2'000 и 5'000 лв.) на издателствата, които нарушават езиковата норма при публикуване на учебници; имуществена санкция между 500 и 1'200 лв. на юридическите лица, които нарушават езиковата норма в своята официална кореспонденция и документация; глоба до 300 лв. на граждани, които нарушават езиковата норма при подаване на официални жалби, молби и други подобни в държавните институции. Вносителите на законопроекта предлагат новинарските емисии на чужд език да бъдат забранени за обществените медии и да могат да се излъчват само в регионални медии, със задължение да бъдат придружавани от писмен превод на български език; да бъде забранено използването на чужд или некнижовен език на митинги и други официални публични събрания, а при събития с чуждестранни гости да бъде осигуряван превод. Според вносителите на законопроекта езиковите правила не следва да бъдат прилагани относно запазени търговски марки, при развлечения, концерти и промоции, но търговците трябва да ползват българския книжовен език в своите информационни материали, рекламни съобщения и т.н. Стоичков и Станилов предлагат да се създаде Съвет за българския език, чийто директор да бъде председателят на Института за български език към БАН, а негови членове да бъдат трима учени от института, трима преподаватели от висшите училища и трима учители. Този орган следва да следи за чистотата на българския език.
Вносителят на другия законопроект – проф. Любен Корнезов от „Коалиция за България“ – предлага българският език да бъде задължителен при „наименованията на учреждения, населени места, площади, улици и пътни знаци, гранични пунктове, летища, училища, търговски заведения, (...) фирми, туристически обекти, хотели и ресторанти“. По-нататък той определя, че „графичната система на българския език е кирилицата. Българският език е задължителен при предаванията, съобщенията, рекламите по радиото и телевизията, и публикациите в печата“. Проф. Корнезов предлага българският език да бъде задължителен за митингите, конференциите и други публични изяви на политическите партии, а държавните служители и длъжностните лица, които не използват българския книжовен език при изпълнение на своите функции, да бъдат отстранявани от длъжност. Според вносителя на законопроекта гражданите могат да общуват помежду си свободно на чужди езици, но „без те [чуждите езици] да се използват на публични места като демонстрация против българската култура и национално съзнание“.
Законопроектът на проф. Корнезов предвижда да бъде създадена Комисия за опазване и развитие на българския език, която да се състои от 17 членове (5 избрани от Общо събрание на академиците и член-кореспондентите в БАН, 5 от Съюза на българските писатели, 3 от СУ „Св. Климент Охридски“, 2 от Съюза на българските журналисти и 2 от Съюза на юристите) с 4-годишен мандат, която комисия да приема „задължителни решения за замяната на изрази и думи от друг език с равностойни изрази и думи в българския език“. Според проф. Корнезов езикът ни трябва да се обогатява, като чуждите думи и изрази се интерпретират с български, които възпроизвеждат смисъла им. Остава обаче дискусионен въпросът как да бъдат адаптирани понятия като 'internet', 'GPS' или 'Skype' например.
Въпросът за чистотата на родната реч и за необходимостта тя да се гарантира законодателно не се повдига за първи път. Самият проф. Корнезов внася законопроект в тази посока за втори път. Предложения по темата са правени още от 1998 г. – от Драгомир Шопов, а по-късно и от Александър Пиндиков, от Емил Кошлуков, от Елка Анастасова, от покойния Николай Хайтов, от Емил Караниколов. Поради една или друга причина обаче, никой от проектите не се е превърнал в законодателен факт.
В отговор на тези законодателни предложения министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов коментира, че „...нямаме нужда от такъв закон. Езикът е саморегулираща се и динамично развиваща се система, и законодателството няма да помогне с нищо. Ще се присъединим към държавите, които имат такова законодателство, но и те нямат кой знае какви успехи“. Министър Игнатов предлага вместо за законодателни промени, да се помисли за учредяване на стипендии в полза на млади автори, които пишат на български език. По този начин те ще могат да работят спокойно докато получават стипендия и ще развиват литературата на родния ни език, което от своя страна ще стимулират четенето и ползването на българския език.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Единният европейски номер 112 ще приема всички спешни обаждания от 30.09.2011


(16.08.2011) От 30.септември Единният европейски номер 112 ще започне да приема автоматично всички спешни и аварийни повиквания към старите номера на „Пожарна безопасност и защита на населението“ (166), „Полиция“ (160) и „Спешна медицинска помощ“ (150). Номер 112 се избира без код, от цялата страна, от всеки телефон, включително от заключена клавиатура и при блокирана sim-карта, денонощно, безплатно, на всичките най-разпространени европейски езици. Телефон 112 следва да се набира само при наличието на внезапна и реална заплаха за живота, здравето, безопасността или имуществото – при нападения, пожари, катастрофи, природни или промишлени бедствия, спешни медицински случаи, отравяне, радиация, необходимост от спасяване в планински или морски условия, тероризъм и други.
Дежурните екипи в Националните центрове „112“ следва да приемат обаждането за 3 до 5 секунди, като установеният европейски стандарт е това да стане за не повече от 20 секунди. В зависимост от местоположението на лицето, което се обажда, неговото повикване се насочва автоматично към най-близкия регионален център – в Бургас, Варна, Кърджали, Монтана, Русе или София. Служителят приема обаждането, събира всички необходими данни за случая, ако е възможно дава неотложни указания на обаждащото се лице и предава сигнала незабавно към компетентните спешни служби: „Полиция“, „Пожарна безопасност и защита на населението“, „Спешна медицинска помощ“, „Планинска спасителна служба“, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и други. Самите спешни служби вече няма да поддържат при себе си дежурни екипи за връзка с населението, а ще се съсредоточат изцяло върху своята оперативна дейност по мобилизиране и управление на необходимите ресурси за осигуряване на адекватна и навременна помощ. Когато е необходимо, служителите от центровете „112“ ще свързват конферентна връзка с дежурен лекар, за да бъдат давани неотложни медицински указания до идване на линейка. За колко време ще реагира съответната спешна служба, ще зависи от местоположението на инцидента, от трафика по улиците, от наличието на екипи в близост на събитието, от натовареността с други подобни случаи и т.н.
Тъй като тече поетапно пренасочване на спешните повиквания от страната към съответните центрове „112“, а също така все повече граждани започват директно избират новия спешен номер, трафикът в „Национална система 112“ се е увеличил средно от 2 до 2,5 пъти в сравнение с предходни периоди. През 2010 г. са приети около 3'000'000 обаждания, а средномесечният брой обаждания е нарастнал с 69% в сравнение с 2009 г. На ден в системата постъпват между 8'000 и 10'000 обаждания. Увеличаващият се трафик е предвиден в „Национална система 112“, като е осигурено необходимото техническо оборудване, дежурни екипи и обучения, за да може системата да отговори на нуждите на населението в случай на спешна нужда.
При фалшиви обаждания Законът за Национална система за спешни повиквания с Единен европейски номер 112 (ЗНССПЕЕН-112) предвижда глоба или имуществена санкция от 2'000 до 5'000 лв. (или от 10'000 до 20'000 лв., ако заради фалшивия сигнал са били мобилизирани ресурси за предоставяне на търсената помощ от службите за спешно реагиране). При повторно нарушение се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер. Отделно от това се дължи и пълният размер на разноските, направени заради реакцията по фалшивия сигнал.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Великобритания ще увеличи разходите за полиция, но не и социалните разходи


(11.08.2011) Ситуацията в Лондон и другите големи градове на Великобритания (сред които Бирмингам, Бристъл, Глостър, Ливърпул, Манчестър, Нотингам и Салфорд) вече е спокойна. За овладяване размириците само в Лондон бяха мобилизирани близо 16'000 полицаи. Към момента британските наказателни съдилища са приведени в денонощен режим на работа, за да могат да разгледат в спешен порядък делата срещу стотици арестувани демонстранти, мародери и подпалвачи. В Лондон са повдигнати обвинения срещу 251 души от общо 805 арестувани – главно младежи между 18 и 25-годишна възраст, повечето от които – бедни и безработни жители на най-непривлекателните квартали в големите британски градове. Обвиненията са основно за кражби (в големи размери на стойност от ₤40'000, до дребни кражби на тениска например), а така също – за вандализъм, нанасяне на значителни материални щети, палежи, нападения срещу полицаи и убийства. Предстои изясняване на броя обвинения, които ще бъдат повдигани и в останалите градове.
Във връзка с вълненията министър-председателят Дейвид Камерън свика заседание на Съвета по сигурността COBRA и инициира извънредна сесия на Британския парламент за 11.08.2011 г., на която да бъде обсъдена социално-политическата криза в страната. Предвижда се Камарата на общините да разгледа мерки за засилване охраната на обществения ред, също и стъпки за предотвратяване на подобни вълнения за в бъдеще. Обсъжда се възможността полицията да бъде въоръжена, което е безпрецедентно за британското общество. Към британския министър на вътрешните работи Тереза Мей дори беше отправено предложение в големите градове да бъдат разположени военни части и да се използват водни оръдия за потушаване на бунтовете, което обаче беше отхвърлено. Очаква се да бъде оказан политически натиск за спиране на планираното от кабинета ограничаване на средствата за полицейска дейност, които трябваше да бъдат намалени с ₤500'000'000. Редица народни представители смятат, че трябва преди всичко да се намали съкращаването на социалните разходи, което според тях е основна причина за изостряне на положението в бедните квартали и за избухване на размириците.
За сравнение – през 2010 г. Великобритания започна средносрочна програма по съкращаване на своите социални разходи с близо ₤7'800'000'000, като същевременно се предвижда постепенното закриване на работни места за близо ₤11'000'000'000. Това вече се отрази в чувствително покачване на таксите за образование и в намаляване на пенсионните разходи, което води до социалното изключване на внушителни групи от британското население. Почти 1'000'000 млади британци на възраст между 18 и 24 години са безработни, което е най-високият ръст във Великобритания от 80-те години насам. Компактни групи от райони като бедния лондонски квартал Тотнъм, откъдето се разпалиха бунтовете, остават изключени от всякакво социално и здравно осигуряване от неопределено дълго време насам. Според последни данни Великобритания е една от страните с най-непреодолима диференциация между много богатите и най-бедните слоеве от обществото, и всички тенденции сочат към задълбочаване на този проблем.
Конкретен повод за размириците е смъртта на 29-годишния Марк Дъган, британски гражданин, баща на четири деца, жител на един от най-бедните квартали в Лондон, който беше застрелян от полицията миналия четвъртък, след като направи опит за бягство при задържане. Първоначално между 300 и 500 души излязоха на мирен протест срещу действията на полицията, но събитията бързо придобиха неконтролируеми размери и прераснаха в масови погроми, палежи, опустошаване и разграбване на магазини. Наблюдатели считат, че това е най-сериозното подобно вълнение във Великобритания от тридесет години насам, когато в подобни размирици се изрази протестът срещу редица дискриминационни ограничения в британското общество.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) разследва групата „Лукойл България“


(03.08.2011) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков изпрати запитване до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за установяване наличието или липсата на злоупотреба с господстващо положение по смисъла на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) от страна на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Запитването е отправено във връзка с определението на Софийски административен съд (САС) за спиране предварителното изпълнение на заповедите, с които директорът на Агенция „Митници“ Ваньо Танов отне лицензите на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и на пристанище „Росенец“. Заповедите на директора Танов от своя страна бяха издадени поради неизпълненото задължение на бургаската рафинерия по Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) да монтира технически средства за автоматизирано измерване и дистанционно отчитане пред Агенция „Митници“ и пред Национална агенция за приходите (НАП) на реализираните количества гориво. Липсата на такива средства за измерване и отчитане е предпоставка за отклоняване от задължението да бъде начисляван акциз върху продукцията и може да способства за ощетяване на бюджета със стотици милиони. Бургаската рафинерия е имала достатъчно дълъг срок да изпълни своето задължение, но нито е сторила това, нито е докладвала своевременно за евентуални трудности, за да може евентуално да се потърси навременно решение.
Въз основа на постъпилото запитване, КЗК е образувала производство за установяване дали е налице злоупотреба с господстващо положение и дали има споразумения на групата „Лукойл България“ за нарушаване на свободната конкуренция. В тази връзка КЗК разработва секторен анализ на конкурентната среда в производството и реализацията на бензин и дизелово гориво. Като междинен резултат от анализа на този етап са се откроили проблеми за конкуренцията в две посоки: „от една страна се забелязва сходно движение на цените на едро, което би могло да е следствие от наличието на забранено споразумение или съгласувана практика между участници на пазара; от друга страна [в] договорните отношения между „Лукойл България“ ЕООД и неговите контрагенти-търговци на едро загриженост будят определени договорни условия и прилагани търговски практики, които могат да доведат до затваряне на пазара“. КЗК отчита, че поведението на разследваните предприятия е от естеството да засегне и търговията между държавите-членки на Европейския съюз, поради което производство за защита на конкуренцията ще бъде водено съгласно чл.чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). При това положение КЗК се задължава да информира Европейската комисия (ЕК) и останалите органи за защита на конкуренцията в държавите-членки чрез Европейската мрежа по конкуренция, а така също да представи в резюме проекта за свое решение по случая за предварително съгласуване с ЕК, преди да го утвърди окончателно.
За да спре предварителното изпълнение на заповедите за отнемане лицензите на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и на пристанище „Росенец“, САС от своя страна се позова на договори за доставка на гориво, които са сключени между „Лукойл Нефтохим Бургас“ ЕООД и трети лица, сред които „Холдинг БДЖ“ ЕАД, „Столичен транспорт“ ЕАД, членове на „Бългериан авиейшън груп“ и други. Съдът изтъкна и съображението, че отнемането на лицензите би причинило „сериозни и непоправими вреди“ както на бургаската рафинерия, така и на съдоговорителите, които очакват регулярни доставки на гориво. Прави впечатление, че едноличното търговско дружество с ограничена отговорност „Лукойл Нефтохим Бургас“ ЕООД не е акционерното дружество „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, срещу което е издадена заповедта на Агенция „Митници“. Мотивиран от това обстоятелство, директорът на Агенция „Митници“ обжалва определението на САС пред Върховния административен съд (ВАС), който да се произнесе окончателно по въпроса за предварителното изпълнение. Отделно от това делото за констатираните нарушения на отчетността ще се гледа по същество от САС на 31.08.2011 г. и решението му също подлежи на обжалване пред ВАС. Становището на Агенция „Митници“ е, че в своето определение за спиране предварителното изпълнение на заповедите, САС „не е взел предвид, че актът на директора на Агенция „Митници“ подлежи на предварително изпълнение по ЗАДС (...) и е игнорирал важното обстоятелство, че „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД е имало достатъчно време да подготви дейността си за работа при условия, изключващи прилагането на режим за отложено плащане на акциз. (...) Отнемането на лиценза и спирането на дейност на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД е закономерна последица от неизправното поведение на складодържателя по отношение на задълженията, които е имал по ЗАДС, наред с всички други лицензирани складодържатели“. Според Танов решенията по случая „Лукойл“ ще бъдат отразени в докладите от страна на Европейския съюз относно напредъка на България в борбата с организираната престъпност и корупцията, и утвърждаване на законността като принцип, валиден еднакво за всички.
(11.08.2011) Върховният административен съд (ВАС) окончателно спря предварителното изпълнение на заповедите, издадени от Агенция „Митници“ за отнемане лицензите на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и на нефтения терминал „Росенец“, като остави в сила определения №№ 4343 и 4344 от 01.08.2011 г. на Софийски административен съд (САС), с които предварителното изпълнение беше спряно по жалба на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Върховните административни съдии споделят изводите на първата инстанция, според които „рафинерията ще претърпи значителни и трудно поправими вреди с отнемането на лиценза“, поради което предварително изпълнение на заповедта е неоправдано. По-конкретно в мотивите си съдиите отбелязват, че „предварителното изпълнение на акта би засегнало в значителна степен основни отрасли на икономиката като железопътен, въздушен и автомобилен транспорт, което обстоятелство по същество не се оспорва от митническата администрация. Последното влиза в противоречие и с един от основните принципи в административното право, залегнал в чл. 6, ал. 2 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат правни и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В този смисъл, съобразявайки фактите по делото, първоинстанционният съд правилно е определил, че предварително изпълнение на решението на митническия орган за отнемане на лиценза би довело до значителни и трудно поправими вреди не само за адресати на акта, но и за трети лица, което обуславя и необходимостта от спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение“. Съдиите не приемат твърдението на Агенция „Митници“, според което има достатъчно други източници на авиационно гориво и възприемат становището на „Бългериан авиейшън груп“, според което при спиране на доставките от „Лукойл“ ще българските летища ще трябва да спрат да работят. Според магистратите фактът, че Министерски съвет (МС) е разблокирал авиационно гориво от Държавния резерв говори, че „Лукойл Нефтохим България“ АД практически е единственият доставчик – независимо, че разблокираното гориво в действителност не беше използвано. По-нататък съдиите отхвърлят и съображението на Агенция „Митници“, че договорите за доставка на гориво към авиационната група са сключени с „Лукойл България“ ЕООД, което е различно от „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Съдиите в тази връзка изтъкват сключен между двете търговски дружества договор, по силата на който „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД дължи неустойки на „Лукойл България“ ЕООД, ако не осигури договорените доставки. Според съдиите, „отнемането на лиценза на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД би довело до вреди на „Лукойл България“ ЕООД в качеството му на доставчик по борсовите договори, като това от своя страна би породило правото на последното дружество да заяви претенции за обезщетение (...) в размер на 70'400'000 лв. месечно. Последното дава достатъчно основание за изграждане на извод, че само неизпълнението на задълженията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД за доставки на нефтопродукти по договора от 22.04.2005 г. с „Лукойл България“ ЕООД би довел до значителни вреди“. Същевременно съдиите отбелязват, че спиране предварителното изпълнение на заповедта за отнемане на лицензите не би застрашило важни държавни и обществени интереси, и само по себе си не може да осуети последващо изпълнение на заповедта на Агенция „Митници“. Тъй като отнемането на лиценза би причинило „значителна или трудно поправима вреда“ на групата „Лукойл“, върховните административни съдии спират предварителното изпълнение на заповедите и по този начин позволяват на рафинерията да продължи да работи – въпреки обстоятелството, че законът е нарушен.
Първото заседание по делото „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД срещу Агенция „Митници“, на което ще се гледа по същество издадената от митническата администрация заповед, е насрочено на 31.08.2011 г. До тогава рафинерията ще може да продължи да работи – независимо от факта, че не е изпълнила в срок законовото задължение да монтира в своите данъчни складове технически средства за измерване и отчитане на количествата гориво с цел начисляване на дължимите акцизи върху реализираната продукция.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Трима съдии отказват да приемат отличие, което според тях е несправедливо


(27.07.2011) В свое писмо до главния инспектор Анна Караиванова при Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС), съдиите от Наказателното отделение при Софийски градски съд (СГС) Атанас Атанасов, Андрей Ангелов и Емилия Колева, които бяха предложени след проверка на Инспектората за награждаване заради големия брой дела, разгледани от тях и решени в срок, отказват да приемат отличието. Своето решение съдиите мотивират с разбирането, че според тях е несправедливо да бъде сравнявана и оценявана работата на съдиите само по количествени показатели, каквито се явяват броят на насрочените и решени в срок делата. „Посочени сме като съдии, на които са били разпределени най-голям брой дела, но отказваме да приемем това като отличие, доколкото сред останалите ни колеги има такива, които разглеждат много по-обемни дела, отколкото в момента имаме на производство пред нас. Считаме, че следва да бъдат поощрени и колегите, чиито съдебни актове не отговарят единствено на изискванията за срочност, а това не е сторено с акта, с който са обобщени резултати от проверката“, аргументират се магистратите. По-нататък Колева, Ангелов и Атанасов изразяват несъгласие и с изказването на главен инспектор Анна Караиванова в дадено от нея интервю за Българското национално радио, където тя определя съдиите като такива, чиито „идеи, вопли и така нататък не се чуват по медиите“. Тримата юристи заявяват, че никога не са се въздържали да изразяват позиции и да подкрепят каузи, които допринасят за отстояване независимостта на съдебната власт и нейния авторитет.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Уточнява се правната квалификация на атентата и разстрелите в Норвегия


(26.07.2011) Норвежкото обвинение срещу Андерш Брайвик (организатор на бомбения атентат в центъра на гр. Осло и извършител на масовите разстрели в юношеския лагер на о. Ютьоя, отнели живота на близо 100 души) обмисля възможността деянията да бъдат квалифицирани като „престъпление против човечеството“ по §120 от норвежкия Наказателен кодекс. Първоначалната позиция на прокуратурата беше да квалифицира деянията като „тероризъм“ по първите две алинеи на §147, които обхващат „тежко дестабилизиране на основни функции на обществото“ и „всяване на страх сред населението“. Ако Брайвик бъде обвинен за престъпление против човечеството, прокурор Кристиан Хатло ще може да поиска да му бъде наложено максималното наказание от 30 години лишаване от свобода по §120, вместо лишаване от свобода до 21 години по §147. Независимо от яростта на норвежкото общество обаче, което настоява за най-сурово наказание, правна квалификация по §120 може да бъде отхвърлена от съда като неоснователна от наказателноправна гледна точка.
Андерш Брайвик определя своите действия като „ужасяващи, но необходими” и твърди, че е искал да „удари обществото, основите му и начина, по който обществото се управлява”, за да го промени, предизвиквайки своеобразна „революция“ в Европа. По-подробно възгледите му са разписани в неговата „Декларация за независимост на Европа през 2083 г.“, където е представен „план за освобождаването на Европа от вредния марксистки мултикултурен обществен модел и от мюсюлманската религия“. В своя „манифест“ Андерш Брайвик разказва подробно как е подготвял своите действия от 2009 г. и как е планирал да извърши нападения и в други европейски страни с по-големи мюсюлмански общности. Целият труд от 1'500 страници е развиван близо 9 години. Като „основно зло“ в него се посочва мултикултурализмът*: „Хората трябва да узнаят какво са причинили на Европа невероятните доктрини за мултикултурното общество, а именно – системното разрушаване на християнството в Европа, на традициите, на културата, на националната идентичност и на суверенитета“, пише Брайвик. Според него това е довело до ислямизирането на Европа. В цитирания „манифест“ мултикултурализмът се определя като „дете на марксизма, чиито идеи са се разпространили след края на Втората световна война с проникването в европейското общество на някои социалистически идеи. Именно поради тази причина Брайвик е избрал да се насочи към юношеския лагер на о. Ютьоя, който е организиран от известната със своите леви убеждения Норвежка работническа партия. Андерш Брайвик определя себе си като консервативен католик с десни убеждения; признава се за извършител на бомбения атентат и на масовия разстрел, но не счита, че деянието му е осъдително; приема общественото отношение към себе си и към извършеното като неразбиране на каузата и се отнася с презрение към това неразбиране. В израз на всичко това Андерш Брайвик отправи искане към съда заседанията по неговото дело да бъдат публични и да му бъде позволено да се явява на тях в парадна военна униформа, което обаче му беше отказано.
С незначителни различия наказателноправната теория във всички съвременни държави определя тероризма като насилие или заплашване с насилие, което се подчинява на специална цел – всяване на страх и безредие в обществото и/ли поставяне на ултимативни искания. Това разбиране напълно се възпроизвежда в текстовете по §147 от норвежкия Наказателен закон: „тежко дестабилизиране на основни функции на обществото“ и „всяване на страх сред населението“. Поставянето на ултимативни искания обаче е трудно установимо в случая, доколкото Брайвик говори за някаква общоевропейска „революция“, но не насочва никакви претенции към конкретни институции или лица. Въпреки това, цитираните алинеи обхващат извършеното от Брайвик. Престъпленията по §120 от своя страна се определят като „широкомащабни или систематични нападения срещу гражданско население“), които по принцип се изразяват в планиране и/ли провеждане унищожаването на компактни групи от хора или поставянето им в неблагоприятни условия, целящи тяхната физическа смърт, осакатяване, подтискане или асимилация, а така също – откритото пропагандиране или подбуждане към такива престъпления. Безспорно, в дискутирания случай е налице открито пропагандиране и подбуждане към омраза и агресия срещу мюсюлмани и привърженици на марксизма, но извършените действия, макар да са широкомащабни, не са насочени към някаква компактна група от хора. Въпреки, че жертва на разстрелите от о. Ютьоя стават предимно младежи-активисти на Норвежка работническа партия, засега няма данни престъплението да е било насочено към унищожаване на хората с такава политическа ориентация като цяло. Това затруднява правната квалификация на извършеното по този параграф и вероятно ще мотивира съда да квалифицира престъплението като „тероризъм“ по смисъла на §147, вместо като „престъпление против човечеството“ по смисъла на §120.
Независимо от правната квалификация, която ще приеме съдът, норвежкото наказателно право разкрива още една възможност. Тя се изразява в това към края на изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде направен своеобразен преглед на отношението на дееца към извършеното и ако бъде установено, че целите на наказанието не са постигнати, лишаването от свобода да бъде удължено неопределен брой пъти с допълнителни срокове до 5 години всеки. Това прави възможността за лишаване от свобода до края на живота напълно възможна, макар да не е предвидена изрично от Наказателния кодекс на Норвегия.
Бомбеният атентат в гр. Осло и масовите разстрели на о. Ютьоя причиниха усилен дебат в Европейската комисия (ЕК), която започна спешно да подготвя пакет от предложения за засилване на превенциите срещу възможни прояви на екстремизъм и тероризъм. Едно от предложенията е насочено към затягане на контрола върху търговията с химически вещества, от които е възможно да се приготвят самоделни бомби. (По непотвърдени данни колата-бомба, която избухна в центъра на гр. Осло, е била приготвена чрез използването на изкуствени торове, които при определени условия могат да бъдат взривявани.) Друго предложение на ЕК е насочено към затягане на контрола върху търговията с огнестрелни оръжия в Европейския съюз. (Масовите разстрели в юношеския лагер на о. Ютьоя бяха извършени със законно притежавано оръжие, от човек, който е бил законен член на стрелкови клуб и по този начин е придобил доста високи стрелкови умения.) Друго предложение на ЕК е насочено към създаването на специализирано разузнавателно звено, което да следи за разпространяването на радикални и ксенофобски послания в internet. (Както стана известно, Брайвик е манифестирал своите идеи в различни ултрадесни форуми от години насам, а в резултат на активната му пропагандна дейност дори е бил прихванат през последните няколко месеца от Специалните служби на Норвегия като лице от рискова категория, но подозренията не са били достатъчни, за да бъдат направени по-задълбочени разследвания.) Очаква се да бъде преразгледано законодателството по отношение на хора и организации, които пропагандират екстремистки мисли и възгледи, с акцент спрямо ултрадесните организации. Вероятно усилията на полицейските и специалните служби в европейските страни ще бъдат насочени в посока на по-задълбочено проследяване трафика в internet, като дори се предлага създаването на единна европейска база данни за екстремистките организации и техните членове.
_____________
* Мултикултурен (или многокултурен) обществен модел – принцип в европейската обществена архитектура, според който всяка етническа, религиозна и пр. общност следва да се ползва от еднакви свободи за своето развитие и изява, при условие, че спазва установения правов ред. Мултикултурният модел среща сериозни възражения в лицето на определени политически, интелектуални и обществени кръгове, според които предоставянето на равни права и свободи довежда до обезличаване на европейската идентичност и способства за „превземането“ й от явления, които се сочат като несъвместими с ценностите на Европа.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Централната избирателна комисия започна дейността си относно местните избори


(21.07.2011) Централната избирателна комисия (ЦИК) започва от 25.07.2011 г. да приема документи за участие на политическите партии в изборите за местна власт. Документи на политическите партии ще се приемат до 08.08.2011 г., всеки работен ден между 09:00 и 17:00 ч., в сградата на Народно събрание в гр. София, пл. „Княз Александър І“ №1. До 18.08.2011 г. ще се приемат документи за формиране на коалиции от политически партии, които вече са се регистрирали за участие в изборите, а до 28.08.2011 г. ще може да се нанасят промени в състава на коалициите.
Заявленията за регистрация на политическите партии следва да бъдат подписани от лицата, представляващи съответната партия съгласно актуалната съдебна регистрация или от упълномощено от тях лице. Към заявлението следва да се представят списъци с подписите на поне 7'000 избиратели, отбелязани с трите имена, ЕГН и саморъчен подпис. Приемат се само списъци на хартиен носител, които отговарят на утвърдения от ЦИК образец. Електронни подписки няма да се приемат. Ще бъде извършена проверка чрез Главна дирекция „ГРАО“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройство – за истинността на данните от списъците.
ЦИК може да предостави 3-дневен срок за отстраняване на констатирани нередности в документацията, но този срок не може да преминава отвъд крайно определения срок за подаване на документите. Следователно, за да могат да се възползват от тази възможност, политическите партии би трябвало да депозират своите документи възможно по-рано.
До 18.08.2011 г. ЦИК ще назначи 264 общински избирателни комисии (ОИК), които да осигурят произвеждането на местните избори. В тази връзка между 25.юли и 13.август следва да бъдат проведени консултации между кметовете на общините и представители на представените политически партии в Българското народно събрание и/ли в Европейския парламент – за уточняване състава на избирателните комисии. От ЦИК препоръчват в състава на комисиите да бъдат ангажирани юристи.
Всяко решение на ЦИК подлежи на обжалване пред Върховния административен съд (ВАС). При това положение регистрацията на политическа партия може да бъде извършено и след обявения краен срок, но не по-късно от 65 дни преди датата на самите избори (23.10.2011 г.).
Пълна информация за решенията на ЦИК и актуални съобщения във връзка с местните избори ще могат да бъдат преглеждани на официалната страница на ЦИК – www.CIK.bg

стари архивинови архивиактуални позиции


§ 9 европейски страни (вкл. и България) не се съобразяват с решенията на ЕСПЧ


(20.07.2011) Девет европейски страни (България, Гърция, Италия, Молдова, Полша, Румъния, Русия, Турция и Украйна) не изпълняват в достатъчна степен решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. Становището се застъпва в изследване, проведено от Съвета на Европа и обявено от комисаря по правата на човека Томас Хамамберг. Неизпълнението не се изразява в отказ да се изплащат присъдените обезщетения, макар изпълнението на това задължение често да става с голямо забавяне поради съществуващите структурни проблеми в част от осъжданите държави. Повечето нарушения така или иначе са свързани с прекомерно дълги съдебни производства или задържане под стража в досъдебното производство, както и с необосновано забавяне в дейността на държавната администрация. Типични са също така случаите на лошото отношение от страна на правоприлагащи органи или дори причиняването на смърт, хроничното неизпълнение на национални съдебни решения и т.н. Като основен проблем обаче се изтъква друго – отказът да бъдат проведени адекватни реформи, които да следват от постановените решения на съда и да изменят обстановката, способствала за допускане на констатираните нарушения. Извън защитата на основните човешки правата на отделните ищци по делата, мотивирането за извършване на такива реформи е основна функция на ЕСПЧ. Въпреки постановяваните решения обаче (към настоящия момент близо 9'000 присъди очакват да бъдат изпълнени), изброените страни в голяма степен не привеждат своето национално законодателство и не вземат структурни мерки за недопускане за в бъдеще на нарушенията, за които преди това са били многократно осъждани.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Централен регистър на длъжниците ще поддържат съдебните изпълнители


(13.07.2011) Камарата на частните съдебни изпълнители (ЧСИ) пусна в действие централизирана база данни на заведените в страната изпълнителни дела при частни съдебни изпълнители. Платформата ще способства за обмяна на информация по електронен път между ЧСИ за заведени изпълнителни дела срещу един и същи длъжник. Всеки частен съдебен изпълнител ще може да проверява дали длъжник по образуваното при него изпълнително дело има качеството на длъжник и при други ЧСИ, което ще подпомага организационно процедурите по принудително събиране на вземанията.
Всеки гражданин или юридическо лице ще може да получи справка за наличието или липсата на висящи изпълнителни дела срещу него в кантората на който и да било от действащите ЧСИ в страната. Справката се отнася за всички ЧСИ в България и се предоставя срещу такса от 10 лв, платими по банкова сметка BG98 CECB 9790 1081 0349 01 при Централна кооперативна банка. В платежното нареждане трябва да бъде посочено като „основание“ ЕГН, ЕИК и/ли БУЛСТАТ, или Имената на чуждестранен гражданин. За предоставяне на справката освен платежно нареждане трябва да се представи и формуляр по образец. Справката се издава само на едно лице (физическо или юридическо), има само информативен характер и няма функцията да удостоверява наличието или липсата на дългове.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Според Народното събрание българите не са готови за допускане на евтаназията


(07.07.2011) Комисията по здравеопазване към Народното събрание отхвърли на първо четене законопроекта На Любен Корнезов за легализиране на евтаназията с 12 гласа „против“ и 1 „въздържал се“. Законопроектът на Корнезов дефинира евтаназията като „удовлетворяване молбата на неизлечимо болен или на неговите близки за ускоряване на неговата смърт по безболезнен начин, включително и чрез прекратяването на изкуствените системи за поддържане на живота“. Предложеният законопроект предвиждаше искането на неизлечимо болното лице да се оформя писмено и с нотариална заверка на подписа, а ако лицето не може да изрази своята воля, искането за евтаназия да бъде правено единодушно от съпруга/та, пълнолетни деца и родителите на лицето (доколкото има такива). Според отхвърления законопроект искането за евтаназия трябваше да се разглежда и допуска само при единодушно съгласие от страна на специална петчленна комисия при министрите на здравеопазването и на правосъдието, която се състои от трима лекари (единият от които психиатър) и двама юристи. Предвиждаше се решенията на комисията да подлежат на обжалване пред петчленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) и да могат да се протестират от прокурора, който задължително участва в процеса.
Сред основните аргументи „за“ евтаназията се изтъква правото на безнадеждно болния да не изпитва болка и правото му да умре достойно – с този аргумент евтаназията се сочи като „най-висшата форма на хуманизъм“. Според вносителя на законопроекта Любен Корнезов „човек като съзнателно същество трябва да има право на избор; избор между живота и смъртта, особено когато е безнадеждно болен и страданията му са непоносими. Той не е полезен на себе си в агонията си – физическа и душевна. Той е в тежест на близките си и на обществото като цяло. Животът е благо, когато си полезен, а не когато го проклинаш“.
Сред основните аргументи „против“ евтаназията се изтъква несъвместимостта между Хипократовата клетва на лекарите, която ги задължава да се борят за живота до край и необходимостта да причинят (или да допуснат) настъпването на смъртта. Освен това проблемът за евтаназията се сблъсква с редица неразрешими към този момент въпроси от религиозно, философско и етично естество.
Участващите в Комисията по здравеопазване към Народното събрание се консолидираха около мнението, че дебатът „за“ или „против“ евтаназията трябва да стъпи върху здравата основа на едно добро здравеопазване и добри социални условия в страната, които да гарантират, че евентуално легализираната евтаназия би се използвала правилно и хуманно, в контекста на една сигурна здравна и социална система.
Към настоящия момент с известни разминавания в детайлите на нормативната уредба, евтаназия се допуска в Австралия, Албания, Белгия, Италия, Люксембург, Уругвай, Холандия (след 30-годишен дебат по темата), Швейцария, Щата Орегон в САЩ, Япония. Например в швейцарския щат Цюрих годишно се извършват приблизително 200 евтаназии, от които голяма част са на граждани от Германия, Франция и Великобритания, а също така – от Италия, Испания, САЩ и др. Във връзка с това швейцарското правителство обяви намерението си да бъде извършена законодателна промяна, която да гарантира прилагането на евтаназия само като крайна мярка за неизлечимо болни хора, и да ограничи възможностите чужденци да използват подобни услуги в Швейцария. В тази връзка преди месец беше проведен референдум по инициатива на консервативни и християнски политически формации с искане за забрана на евтаназията. 85% от гласувалите се обявиха „против“ забраната за швейцарци и 78% се обявиха „против“ забраняването за чужденци, идващи в Швейцария на т.н. „самоубийствен туризъм“.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Правителството иска да узакони незаконното унищожаване на част от НП „Пирин“


(01.07.2011) Правителството предложи законодателна промяна, с която да бъде узаконено противозаконното изсичане на защитени гори и унищожаването на природни местообитания на редки животни в близо 65 хектара от Национален парк „Пирин“ над Банско. Терените са застроени незаконно със ски-съоръжения, собственост на акционерно дружество „Юлен“ АД – концесионер на ски-зони в територията над гр. Банско. В концесионния договор е разрешено изсичането и застрояването на 99,55 хектара, а дейността на „Юлен“ АД се е разпростряла в допълнителни 64,7 хектара, което е почти двойно повече от разрешеното. Унищожени са вековни гори и местообитания на редки видове птици, и е ликвидирана част от световното природно наследство (Национален парк „Пирин“ е под закрилата на UNESCO).
По думите на Нона Караджова, министър на екологията, „ако това нарушение не бъде узаконено, трябва да се прекрати концесионният договор [с „Юлен“ АД], което означава, че ски-зоната ще да бъде затворена поне за 5–6 години”. Според министър Караджова, „ако площта на ски зоната се намали до разрешените [първоначално в концесионния договор] граници, това ще означава да се събарят лифтове и да се затварят писти“, което според министръра на спорта Свилен Нейков, на икономиката Трайчо Трайков и на регионалното развитие Росен Плевнелиев „ще е безумно“. Като „изход“ от „безумието“ Министерски съвет предлага да се внесат изменения в Закона за концесиите, които да дадат възможност за правенето на промени в концесионните договори. „Животът е пъстър и е абсурдно при нужда да не се дава възможност да се правят промени в концесиите, когато това е в интерес на обществото“.
Казано още по-директно, според цитираните министри е „абсурдно“ да се иска от една частна търговска корпорация да спазва закона и ако все пак законът се наруши, правителството предлага „в интерес на обществото”, да бъдат санирани незаконните действия на частната корпорация „Юлен“ АД, като се измени законът в полза на нейния търговски интерес. Впечатление прави и нарушението от страна на самите държавни контролни органи, които е трябвало да констатират своевременно и да пресекат противозаконното унищожаване на част от вековните гори в Национален парк „Пирин“. Вместо това, проверка е назначена едва след намесата на UNESCO и многобройни неправителствени организации, които принудиха изпълнителната власт най-сетне да „констатира“ закононарушението.
Според министър Караджова, ако незаконно изградените съоръжения бъдат премахнати, „концесионерът ще обжалва, спорът ще продължи години наред и не е ясно какво ще се случи“. (Вероятно това е аргумент противозаконното унищожаване на части от „Пирин“ да не бъде санкционирано, а да се санира!) „За да сме 'на чисто', е по-добре да се актуализира този концесионен договор, да е ясно какво се включва в площите и да се направи методика, която е по-изгодна за държавата“, коментира още Караджова. Срещу това арогантно неглежиране на закона застана коалиция от над 50 неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“ изразиха острото си несъгласие с планираното узаконяване изсичането и бетонирането на спорните природни терени.
Междувременно от „Юлен“ АД посочват, че не са уведомени и не разполагат с никаква информация за измерената концесионна площ в ски-зоната „Банско“, тъй като от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) не са им предоставили резултати. „Не сме наясно дали при измерването са включени всички заварени писти и съоръжения преди подписване на концесионния договор. Отговорно заявяваме, че всяко инвестиционно намерение в ски-зона „Банско“ е осъществявано законно, при спазване на териториалните устройствени планове за и след получаване на съответното разрешение от МОСВ, което упражнява правата на държавата в концесионния договор. Не може да се твърди, че в Банско пистите и съоръженията са незаконни“, посочва дружеството в свое официално съобщение до медиите.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Обсъжда се въвеждането на електронно призоваване в съдилищата


(30.06.2011) Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лазар Груев съобщи, че предприема действия за започването на дискусия за въвеждане на електронно призоваване в българските съдилища. Темата е била обсъдена с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски. Към настоящия момент само Софийският районен съд (СРС) извършва повече от 500'000 призовавания годишно. Въпреки сериозните изменения в уредбата на призоваването по новия Граждански процесуален кодекс (ГПК) обаче, връчването на призовки и съобщения продължава да бъде проблем за съдебните процедури и коства сериозни административни разходи. В тази връзка възможностите на информационните технологии не се използват, въпреки изградената вече нормативна база – Закон за електронните съобщения (ЗЕС), Закон за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП), и т.н. Към настоящия момент само някои държавни институции предоставят възможност на гражданите да заявят желанието си да получават официални съобщения по електронен път. Обикновено за тази цел се изисква подаването на заявление до съответната институция с посочен валиден e-mail, на който успешно изпратените съобщения да се считат редовно връчени. Някои съдилища (например Сливенският районен съд) правят и още една стъпка в тази посока – предоставят персонална директория на своя сървър за преглеждане на относимите документи на всеки, който заяви желанието си да бъде призоваван електронно. Въпреки това обаче практиката за използване на електронни технологии остава разпокъсана, непостоянна и нееднаква. Някои съдилища, макар да им бяха изградени електронни деловодни системи, не ги попълват редовно и често ходът на делата изпреварва значително отразеното в сървърите, което налага паралелното извършване на offline-справки. Освен това няма практика за извършване на процесуални действия по електронен път – включително и когато става дума за прости действия, чието технологично решение е налице – като например депозирането на заверени с електронен подпис документи или изявления от страните по делото. Сред основните причини за забавяне внедряването на електронни комуникационни средства може да се посочи относително малкият брой граждани, които се съгласяват да посочат електронен адрес за уведомяване и не на последно място – липсата на административен и технологичен капацитет в съдебната система.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Омбудсманът предлага да бъдат обособени места за изкуството на млади автори


(28.06.2011) Националният омбудсман Константин Пенчев предлага българските институции да обсъдят възможността в София и в други по-големи градове на страната да се обособят подходящи зони за изкуство, където млади български автори да могат да показват свои творби. В тази връзка омбудсманът е изпратил писма до министъра на културата, до кмета на Столична община и до изпълнителния директор на Национално сдружение на общините в Република България (НСОРБ), в което посочва: „Млади творци се обърнаха към мен с молба да подкрепя идеята им за обособяване на място в София, на което хората на изкуството да имат възможност да излагат творбите си. След като експерти на институцията [на омбудсмана] проведоха разговори по темата с представители на местната власт, установих, че въпреки проявеното желание за съдействие от тяхна страна, въпросът може да бъде решен най-добре на държавно ниво, чрез взаимодействие с общините. Доказателство за необходимостта от подобно решение са бурните дебати, които предизвика в обществото ни анонимното рисуване върху паметника на Съветската армия*, а и широкият отзвук на това действие извън пределите на страната ни. Всички тези реакции може би трябва да ни накарат да се замислим. И не само да се замислим, а и бързо да отговорим на въпроса как да дадем възможност на младите български творци да покажат изкуството си, да имат достъп до публика, да излагат и продават произведенията си, т.е. да извадят таланта си на светло и да не им се налага тайно и по тъмно да търсят сцена за изява“.
Константин Пенчев отбелязва, че твърде малко български млади автори имат достъп до скъпите и луксозни художествени галерии, където един творец може да покаже произведенията си. Заедно с това познатите художествени галерии не винаги са подходящи като пространство за излагане на някои по-специфични видове изкуство. Омбудсманът отбелязва, че „българският ценител все по-често обръща поглед към изкуството и иска да бъде съпричастен с творческите, понякога модернистични и авангардни решения на младите художници, трансформатори, дизайнери, майстори на графити, музиканти, мимове, танцьори и т.н. Доказателство е големият интерес на обществото към инициативата „София диша“, в рамките на която столичната улица Цар Иван Шишман за няколко дни в годината се превръща в изключително добре посетена сцена за съвременно изкуство“. Според омбудсмана „съпоставянето на тези два факта – реалната липса на регламентирани места за изява на младите талантливи хора и нуждата на обществото да има досег с тяхното творчество – логично трябва да доведе до едно решение: държавата, в лицето на Министерство на културата, съвместно с местната власт, да създаде такива постоянни сцени за изкуството в София, а защо не и в други по-големи градове, по подобие на Монмартр в Париж, Пиаца ди Навона в Рим, улица Ла Рамбла в Барселона, Арбат в Москва, Карловият мост в Прага... Това може да са затворени за автомобили улици, алеи в парковете и т.н., където творците да показват изкуството си при ясен законово регламентиран ред“.
Константин Пенчев предлага като национален омбудсман да поеме ролята на медиатор в разговора между институциите за обособяване на публична сцена – по примера на другите европейски градове, които имат свои улици или дори цели квартали – за изява на млади автори и за излагане на съвременно изкуство. Инициативата е в съзвучие както с концепциите за развитие на обществото в Европейския съюз, така и с отговорностите, които българската държава е заявила пред своите граждани във връзка с покровителстването на културата и насърчаването на художествената и творческа дейност.
________________
* В навечерието на своя празник, паметникът на Съветската армия в София осъмна „осквернен“ от графита на неизвестен художник, който беше оцветил „в крак с времето“ една от скулпторните композиции със съветски войници като американски pop-art герои от комиксите. Освен гнева на Русия, деянието породи дебат сред ценителите на съвременното изкуство и беше разпознато като своеобразен художествен акт – въпреки противоправния му характер.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Европейският парламент обнови правилата за online-търговия в Европейския съюз


(23.06.2011) Новото европейско законодателство позволява на потребителя да върне обратно купения през internet продукт в 2-седмичен срок от получаването му. Със законодателните промени online-търговците се задължават да дават на своите клиенти подробна и точна информация за предлаганите продукти и за крайната цена, а така също – контакти за връзка с търговеца. Това са едни от най-съществените придобивки за internet-потребителите в рамките на споразумението между Европейския парламент (ЕП) и Съвета, постигнато след преразглеждане на нормативната уредба, относима към правата на потребителите.
След приемане на цитираните законодателни изменения правата на online-потребителите в Европейския съюз се повишават значително – особено по отношение на информацията, доставката и анулирането на поръчки, като в същото време се определят правила за download на информационни продукти и за намаляване на административните изисквания спрямо малки и средни предприятия.
Досегашните правила за защита на потребителите в ЕС при online-покупки бяха от времето преди бума в развитието на информационните технологии и електронната търговия, и в сравнително слаба степен обезпечаваха потребителската защита. Проблемите с недоставяне или забавяне доставките на поръчани стоки, както и разпокъсаната уредба на гарантираната в различните страни-членки на ЕС защита, досега бяха пречка пред трансграничната online-търговия. Бизнесът отбелязваше законовите различия между страните в Общността като причина да не предлага или да предлага в по-малка степен свои продукти на общия европейски пазар.
Предстои през юли.2011 г. взетото от ЕП решение да бъде одобрено от министрите на страните-членки, след което ще бъде предоставен двугодишен срок за транспониране на новите нормативни положения в националните законодателства. В тази връзка може да се отбележи, че равнището на защита на българския потребител, гарантирано от Закона за защита на потребителя (ЗЗП), до голяма степен покрива новите изисквания и в известна степен изпреварва законодателството на много от страните-членки на ЕС, които тепърва ще трябва да се хармонизират с новите изисквания.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Българският съд за първи път се произнесе по дело за смяна на пола


(23.06.2011) Районният съд в Пазарджик произнесе първото за България решение, с което се признава правото на едно лице да смени своя пол и да бъде третирано от служба ГРАО (респективно – от всички държавни и обществени институции) като лице от противоположния пол. Ищец по делото за смяна на половата самоличност е около 50-годишен мъж на име Сергей, роден в Пловдив и с адресна регистрация в община Септември. След произнасянето на съда ищецът ще носи името Румяна.
За да се произнесе по искането за смяна на половата самоличност, съдът взе предвид заключение от допуснатата по делото комплексна съдебномедицинска експертиза в състав от гинеколог, психиатър и психолог, която удостовери, че преди 20 години е било започнато хормонално лечение, а през последните пет години са проведени три последователни хирургични операции за смяна на пола. В следствие на претърпените интервенции полът е сменен и „мъжката“ правна идентичност не съответства на „женската“ медицинска и психологическа.
Ако произнесеното решение не бъде обжалвано в 14-дневния законоустановен срок, което да предизвика гледане на делото от втора инстанция, решението ще влезе в сила и въз основа на него Румяна ще бъде вписана в регистъра при Дирекция „Гражданска регистрация на населението“ към община Септември, което й дава право да подаде заявление за издаване на нови документи за самоличност.
Съдебното решение за признаване новата самоличност на Сергей/Румяна е първо по рода си за България. Производството за смяна на самоличността до този момент беше познато на българската съдебна практика преди всичко с признатата възможност на гражданите при наличието на основателни причини да сменят своите имена. Макар да не съществува изрична законова забрана за смяна на пола и за съдебно признаване на това, възможността не е използвана до този момент. Само по себе си, производството за смяна на самоличността има преди всичко охранителни функции – да защити обществото от необосновани подменяния на идентичност, които могат да доведат до укриване например на престъпления, дългове и т.н. Когато съдът се убеди, че такава опасност няма и е налице основателна причина за сменяне на самоличността, няма законова пречка такова сменяне да бъде разрешено в изпълнение правото на лицата да се самоопределят.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Отпадат „автоматичните“ подновявания на договорите с мобилните оператори


(23.06.2011) След промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) беше предвидена възможност потребителят на мобилна телефония да се откаже от договора с мобилния оператор в 7-дневен срок от сключването му. Продължителността на срочния договор вече няма да може да надвишава 24 месеца и след изтичане на договорения срок подновяване ще може да се извърши само при изрично изразено съгласие на потребителя. „Автоматичните“ подновявания се забраняват. Вместо това, при изтичане срока на договора и при липса на изявление за неговото подновяване или прекратяване, договорът ще се счита за преобразуван в безсрочен такъв, което дава право на потребителя да го прекрати по всяко време с едномесечно предизвестие и без да дължи неустойки.
При нарушаване сигурността на личните данни на потребителите мобилният оператор ще бъде длъжен да съобщи това в 3-дневен срок на Комисията за защита на лични данни (КЗЛД), а ако нарушението засяга неприкосновеността на личния живот, съобщение ще трябва да бъде отправено и до самия потребител.
Предложението на ДПС – органите на обвинението в наказателния процес да могат да боравят с информация, набирана от мобилната телефония само след предварително съдебно разрешение – беше отхвърлено от парламентарното мнозинство.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Обмислят се конституционни промени и структурна реформа в правосъдието


(22.06.2011) Министерство на правосъдието (МП) започна обществени консултации за провеждането на цялостна структурна реформа в правосъдието, която да доведе до оптимизиране на съдебната система, включително и чрез изменения в Конституцията. Участие в консултациите вземат съюзите на юристите и на съдиите в България, на Европейската комисия и на редица неправителствени организации, действащи в областта на правосъдната реформа. Тезата на правосъдния министър Маргарита Попова е, че предстоящите промени „трябва да отговорят на обществените очаквания за защита върховенството на закона“, като формират „отговорно и ефективно управление на съдебната система“.
Според министър Попова на този етап „най-важното нещо е как да избираме занапред управителния орган на съдебната система, за да има абсолютна сигурност, че възможностите за външни политически влияния са минимални“. От Съюза на съдиите в България (ССБ) предлагат обособяването на отделни висши съвети за съдии и за прокурори по отношение на кадровата политика. ССБ предлага да бъде намалена или дори премахната квотата на Народното събрание в състава на ВСС, в полза на действащите в съдебната система магистрати. Последното според вносителите на предложението ще намали възможностите за упражняване на политически натиск срещу висшата кадрова институция на съдебната власт. (Към настоящия момент съдиите, прокурорите и следователите излъчват 11 члена във ВСС, колкото члена излъчва и Народното събрание.) Ако се запази политическата квота, ССБ настоява тя да бъде излъчвана с квалифицирано мнозинство, което според съдиите ще доведе до постигането на политически консенсус при утвърждаване на кандидатите.
Заедно със ССБ, Институтът за развитие на публичната среда, фондация „РискМонитор“ и Българският хелзинкски комитет (БХК) поискаха настоящият ВСС да се саморазпусне, тъй като „този му персонален състав ще дискредитира напълно съдебната власт, ако продължи да упражнява конституционните си правомощия“ след настъпилата криза в управлението на съдебната система. Стотици протестни писма с искане за оставки започнаха да се получават от членовете на ВСС през електронните им адреси, след като Българският хелзинкски комитет (БХК) и сайтът www.Bivol.bg публикуваха контактите им с призив да бъде упражнен граждански натиск срещу тях. В тази връзка чрез социалните мрежи в internet беше организирана и протестна „панахида“ за българското правосъдие, което според инициаторите е станало жертва на политически натиск и нежелание за провеждане на реформи. Последното се отразява и в изтекли през WikiLeaks грами на американския посланик в София Нанси Макълдауни от 2009 г. със заглавие „Как да ги накараме да се реформират, като не искат“.
Сред мерките, които на този етап се предлагат от МП за реформиране на съдебната система, може да се посочи ускоряване решаването на делата чрез въвеждане на двуинстанционно съдебно производство на място на действащото към настоящия момент триинстанционно; редуциране броя на административните съдилища, които бяха създадени по време на предходното правителство с цел освобождаване на районните съдилища от многобройните административни дела; по-равномерно разпределяне на натоварването между съдиите от по-големите градове и тези от по-малките. Тези и други мерки на заинтересуваните страни ще продължат да бъдат обсъждани на организираните от МП обществени консултации, в рамките на които ще се проведе и кръгла маса на тема „Правосъдие близо до гражданите“. Предвижда се формулираните предложения да бъдат внесени в Министерски съвет и в Народното събрание за по-нататъшно обсъждане и решаване.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Предлага се по-леките престъпления да отпаднат от Наказателния кодекс


(13.06.2011) Работна група към Министерството на правосъдието (МП) обсъжда възможността част от престъпните състави по Наказателния кодекс (НК) да бъдат декриминализирани, като се предлага извършителите на съответните деяния да се преследват по административен ред, вместо по реда на наказателното производство. Сред деянията, които се предлага да отпаднат от НК, е дребната спекула, проституцията, просията, дребната измама на клиенти, кражбата на електроенергия и др. Целта на предлаганата реформа е съдебната система да бъде разтоварена от по-леките закононарушения, чието преследване може да се осъществява успешно и чрез налагането на глоби по административен ред, без да е необходимо да се прибягва до наказателна репресия. Част от визираните престъпни състави в действащия от 1968 г. Наказателен кодекс са остарели и според експерти от работната група трябва да се изхвърлят от НК. Такива са например използването на държавни предприятия за частна дейност, самоволното отклоняване от задължително административно заселване, използването на чужди или фалшиви автомобилни регистрационни табели, разпространяването на акцизни стоки без бандерол, самоуправството и др.
Един от аргументите на участващите в работната група прокурори за необходимостта част от престъпните деяния да бъдат декриминализирани, е малката обществена опасност на деянията и високата цена, която държавният бюджет плаща за осъществяването на едно пълно наказателно производство. Така например едно наказателно дело за шофиране с фалшиви или чужди автомобилни регистрационни табели струва на бюджета около 4'000 лв., а на дееца се налага глоба от 300 лв.; за управление на водни ресурси максималното наказание по НК е глоба до 5'000 лв., докато по съответния специален закон компетентният контролен орган може да наложи глоба от 100'000 лв. Предлага се отпадащите от НК правонарушения да се преследват от съответните контролни органи по административен ред, чрез налагането на глоби. Преимущество на административния ред е, че с имуществена санкция могат да бъдат санкционирани и юридически лица, докато наказателна отговорност може да се търси само от физически лица и при съблюдаването на доста тромава съдебна процедура.
Предвижда се до края на годината работната група да конкретизира кои текстове от НК следва да отпаднат и да внесе свои предложения в тази посока пред Министерския съвет (МС). Преди това се предвижда съдии от Върховния касационен съд (ВКС) и адвокати от Висшия адвокатски съвет (ВАС) да обсъдят на нарочни консолидиращи съвещания предложенията на комисията, преди същите да бъдат внесени в МС.
Заменянето на наказателното преследване с налагане на глоби по административен ред за по-леки противоправни деяния, които не съставляват голяма обществена опасност, е познато в много страни от Европейския съюз и освен, че е доказало своята ефективност в практиката, също така струва значително по-малко разходи за бюджета, като позволява много по-голяма бързина и гъвкавост.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Военна полиция ще пресича терористични актове и ще задържа цивилни граждани


(09.06.2011) Европейският съюз засега ще остави България и Румъния извън Шенгенското пространство, въпреки постигнатата готовност на двете страни с изпълнението на изискуемите технически критерии за готовност да бъдат присъединени.
(10.06.2011) Съгласно новия Закон за военната полиция (ЗВП), военните полицаи ще могат да правят проверки и да арестуват цивилни граждани, които са извършили или са опитали да извършат престъпление на територията на военен обект, или са заварени от Военна полиция (ВП) на местопрестъплението. ВП ще действа като „част от въоръжените сили, която осъществява охранителна дейност за предотвратяване, пресичане и защита от противозаконни посегателства на лица, обекти, имущество, въоръжение, техника и мероприятия“. Органите на ВП съвместно с тези от МВР и Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) ще могат да участват в антитерористични акции и освобождаване на заложници, в осъществяването на оперативно-издирвателни мероприятия, разкриване и пресичане разпространяването на оръжия за масово унищожаване и незаконен трафик на оръжие. Сред задачите на ВП се поставя контролът за спазване на войсковия ред и военната дисциплина от военнослужещите, контролът върху използването на военни превозни средства и спазването на установения пропускателен режим при влизане или излизане от охранявани обекти на Министерството на отбраната (МО). Военна полиция ще може след резолюция от Министъра на отбраната да изземва функциите на Националната служба за охрана (НСО) по отношение осигуряването на охрана и специализиран транспорт за началници от МО и Българската армия.
За изпълнение на горните задачи в състава на Военната полиция се обособява служба „Военна полиция“ към Министъра на отбраната и военнополицейски формирования, които ще се организират в роти, взводове и отделения. Служба „Военна полиция“ представлява служба за обществен ред, специализирана в поддържането на реда и сигурността в системата на ресорното министерство, дейността и правомощията на която са свързани със съответните възможности при необходимост да бъде оказвано въздействие върху военнослужещи, цивилни служители и граждани. За неявяване в служба „Военна полиция“ без уважителни причини след редовно призоваване ще се налага глоба от 50 лв., а за повторно неявяване – глоба от 100 лв. Глоба между 100 и 300 лв. ще се налага за неизпълнение на писмено разпореждане от службата, а за препятстване дейността на нейни органи – глоба между 100 и 500 лв.
Предвижда се след провеждане на съкращения към 01.07.2011 г. численият състав на ВП да достигне до 938 души (при положение, че към 2014 г. съставът на Българската армия се планира да достигне 37'000 души). Те ще отговарят за охраната и реда на средно 70 масови мероприятия годишно, ще влизат във взаимодействие с около 53'000 граждански лица годишно (при ремонти на военни обекти, проверки и други), и ще взаимодействат с Дирекция „Сигурност и защита“ на летища София Пловдив, с Гранична и Охранителна полиция, с Агенция „Митници“ и с Национална служба за охрана.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ България и Румъния остават извън Шенген въпреки техническата им готовност


(09.06.2011) Европейският съюз засега ще остави България и Румъния извън Шенгенското пространство, въпреки постигнатата готовност на двете страни с изпълнението на изискуемите технически критерии за готовност да бъдат присъединени.
Кралство Дания изрази намерение да възстанови митническите режими, въпреки, че беше разкритикувано от Германия затова, че подкопава по този начин един от крайъгълните камъни на европейското единство. Кралство Холандия от своя страна обяви, че ще се произнесе кога България и Румъния да станат част от Шенгенското пространство едва през 2012 г., след като изтече един своеобразен „изпитателен срок“ с продължителност поне от една година. Освен ефективен контрол по външните граници, като изискване се поставя провеждането на реформи в съдебната система и постигането на резултати в борбата с корупцията. Резервите на Холандия са споделяни също така от Франция, Германия, Швеция, Финландия и Дания, според които корупцията на Балканите подкопава способността на България и Румъния да се борят срещу организираната престъпност и да контролират ефективно външните граници на Шенген.
Като възможен вариант за присъединяване към Шенген се дискутира осъществяването на два етапа, при които най-напред да бъдат отворени въздушните и морските граници, а след това – и сухопътните, което най-вероятно ще бъде решено окончателно през септември.2012 г. При всички случаи отваряне на сухопътните граници (втори етап) едва ли ще бъде възможно преди евентуалния положителен доклад на Европейската комисия (ЕК) за сътрудничество и оценка, който се очаква да бъде представен през месец юли.2012 г.
Шенгенското пространство за свободно движение включва 22 от 27-те страни в Европейския съюз (без Великобритания, Ирландия, Кипър, Румъния и България). В споразумението Шенген са включени също така Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, въпреки, че не членуват в Европейския съюз.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ От октомври ще затварят търговски обекти с касови апарати без връзка с НАП


(09.06.2011) Всеки търговец, регистриран по ДДС, който извършва продажби след края на месец септември, но фискалното му устройство няма дистанционна връзка със сървърите на Националната агенция по приходите (НАП), ще бъде санкциониран с глоба до 10'000 лв., а обектът ще бъде запечатан. Приблизително 15'000 търговци, сред които над 3'000 бензиностанции са изпълнили законовото изискване, а до края на септември около 185'000 регистрирани по ДДС търговци трябва да свържат своите касови апарати с компютърните системи на НАП. Всички останали търговци, които не са регистрирани по ДДС, трябва да изградят дистанционна връзка със сървърите на НАП не по-късно от края на март.2012 г. Търговците, които се занимават с ремонт и поддръжка на фискални устройства и които модифицират касови апарати или заменят стари модели с нови, предупреждават, че към крайния срок времето за обслужване може да се увеличи чувствително поради големия брой заявки, ако много търговци оставят свързването на своите устройства за последния момент. По данни от НАП 231 големи корпорации имат общо 49'000 касови апарата. 4'500 търговци от фармацевтичния бранш планират общото изграждане на дистанционна връзка с НАП за близо 10'000 фискални системи. Всички разходи за купуване на нови касови апарати или модифициране на вече съществуващи се зачитат за разход за данъчни цели на търговците. Допълнителна информация за това кой модел касов апарат може да се модифицира и в кои случаи се налага купуването на нов, може да бъде намерена в web-сайта на приходната агенция – www.nap.bg или на телефон 070018700 (на цената на един градски разговор от цялата страна).

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Според прокуратурата ефективността на МВР през 2011 г. продължава да е ниска


(07.06.2011) С промени в Кодекса на търговско корабоплаване (КТК) собствениците на търговски кораби с бруто тонаж от 300 и повече тона, плаващи под български флаг, се задължават да сключат застраховка, аналогична на познатата при автомобилите „Гражданска отговорност“, за да могат да извеждат своите плавателни съдове в международни води. Такава застраховка вече е изискуема за всички търговски плавателни съдове, които при влизане в морско пристанище на територията на Европейския съюз трябва да представят своята застрахователна полица. В случай, че застрахователна полица не бъде представена, съответната пристанищна администрация има право да забрани влизането на кораба в европрейското пристанище, както и да уведоми за своето решение всички европейски портови терминали, при което ползването на съответния плавателен съд в територията на Европейския съюз става практически невъзможно. Все още не е уточнено доколко плавателните съдове под български флаг, които се движат само в български води, ще трябва да сключват такава застраховка.
Предвижда се задължителната корабна застраховка да покрива събития като злополука с членове на екипажа, щети при сблъсък на кораба, разлив или замърсяване и други. Практиката на застрахователните компании е да покриват до 3/4 от стойността на кораба, оборудването и товара. За останалата част от стойността обикновено се сключват договори с така наречените „P&I клубове“, които представляват специализирани в тази дейност търговски дружества на корабособственици, покриващи незастрахованата стойност.
Очаква се задължителната корабна застраховка да обхване приблизително 90 български плавателни съда, чийто бруто тонаж достига или надвишава 300 тона и които плават с търговски цели в международни води. Изискването няма да се прилага за военни кораби, спомагателни военни кораби или други, които са държавна собственост или експлоатирани от дадена държава за публични нетърговски цели.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Въвежда се задължителна корабна застраховка за международно търговско плаване


(07.06.2011) С промени в Кодекса на търговско корабоплаване (КТК) собствениците на търговски кораби с бруто тонаж от 300 и повече тона, плаващи под български флаг, се задължават да сключат застраховка, аналогична на познатата при автомобилите „Гражданска отговорност“, за да могат да извеждат своите плавателни съдове в международни води. Такава застраховка вече е изискуема за всички търговски плавателни съдове, които при влизане в морско пристанище на територията на Европейския съюз трябва да представят своята застрахователна полица. В случай, че застрахователна полица не бъде представена, съответната пристанищна администрация има право да забрани влизането на кораба в европрейското пристанище, както и да уведоми за своето решение всички европейски портови терминали, при което ползването на съответния плавателен съд в територията на Европейския съюз става практически невъзможно. Все още не е уточнено доколко плавателните съдове под български флаг, които се движат само в български води, ще трябва да сключват такава застраховка.
Предвижда се задължителната корабна застраховка да покрива събития като злополука с членове на екипажа, щети при сблъсък на кораба, разлив или замърсяване и други. Практиката на застрахователните компании е да покриват до 3/4 от стойността на кораба, оборудването и товара. За останалата част от стойността обикновено се сключват договори с така наречените „P&I клубове“, които представляват специализирани в тази дейност търговски дружества на корабособственици, покриващи незастрахованата стойност.
Очаква се задължителната корабна застраховка да обхване приблизително 90 български плавателни съда, чийто бруто тонаж достига или надвишава 300 тона и които плават с търговски цели в международни води. Изискването няма да се прилага за военни кораби, спомагателни военни кораби или други, които са държавна собственост или експлоатирани от дадена държава за публични нетърговски цели.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ „Национализирането“ на професионални пенсионни фондове нарушава Конституцията


(06.06.2011) Конституционният съд със свое решение от 31.май обяви за противоконституционна разпоредбата на §4а, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО), според която „средствата по индивидуални партиди на работещите първа и втора категория труд, налични към 01.01.2011 г., на жените, родени от 01.01.1955 г. до 31.12.1959 г. включително, и мъжете, родени от 01.01.1952 г. до 31.12.1959 г. включително, които до 31.12.2010 г. са осигурени в професионален пенсионен фонд, се прехвърлят във фонд „Пенсии“ на Държавното обществено осигуряване“. През октомври.2010 г. правителството постигна споразумение с пенсионните дружества в посока на това да не бъдат създавани фондове за ранно пенсиониране на категорийните работници, вместо което в Националния осигурителен институт (НОИ) да бъдат прехвърлени средствата от индивидуалните партиди на осигуряваните лица, очакващи да се пенсионират до началото на 2014 г. По изчисления от Министерство на финансите (МФ) прехвърлените по този начин средства възлизат приблизително на 108'000'000 лв., а засегнатите осигурявани лица са около 45'000.
Редица народни представители, лидери на политически партии, юристи и икономисти разпознаха в това прехвърляне нарушаване неприкосновеността на частната собственост и възразиха срещу него, тъй като се извършва без изричното съгласие на осигуряваните лица и наподобява извършваните в средата на миналия век национализации. В своите мотиви към решението си да обявят атакуваната разпоредба за противоконституционна, конституционните съдии застъпват становището, че подобно прехвърляне на средства не може да става без съгласие на осигурения, който се явява частен собственик на учредената в негова полза партида. Правоотношението между осигуреното лице и пенсионноосигурителното дружество изключва намесата на държавата, когато се засягат частноправни елементи от правния режим на осигуряването. Атакуваната разпоредба нарушава чл. 19, ал. 1 от Конституцията – свободата на стопанската инициатива, т.е. пазарната свобода като основен принцип, върху който се основава икономиката на страната. Създаването и утвърждаването на правова държава може да се постигне чрез стабилност на икономическите субекти, гарантиране и запазване на условията за стопанска, в т.ч. и инвестиционна дейност. Атакуваният §4а, ал. 1 от КСО създава несигурност за пенсионноосигурителните дружества и очаквания за възможни други промени в тази насока – нарушение на чл. 19, ал. 3 от Конституцията, който предвижда закрила от закона на инвестициите и на стопанската дейност. Водим от такива съображения, Конституционният съд обявява цитираната разпоредба за противоконституционна и спира нейното прилагане „занапред“. Това означава, че прехвърлените до този момент средства ще останат в сметките на НОИ, макар да се признава частната собственост над тях, което по принцип влиза в противоречие с логиката на Държавното обществено осигуряване.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Българските съдилища са разгледали над 670'000 дела през 2010 г.


(05.06.2011) През 2010 г. българските съдилища са разгледали повече от 670'000 дела, от които около 550'000 в районните (първоинстанционни) съдилища. Близо 575'000 от разглежданите в страната дела са приключени, основната част от които в срок до три месеца, сочат данни на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лазар Груев. Други 14'287 граждански и 2'700 наказателни дела към настоящия момент продължават да се гледат от ВКС като последна инстанция.
Натовареността остава основен проблем за българските съдии (малко над 2'000 души). Според статистиката един български съдия гледа средно 36 дела месечно, като положението е най-тежко в районните съдилища в големите градове. За Софийски районен съд (СРС), който е най-големият и най-натоварен съд в страната, месечният брой дела достига до 85 за един съдия. Това предполага средно по 2 часа на дело, ако съдията работи при осемчасов работен ден, което е крайно недостатъчно предвид на обстоятелството, че някои дела достигат стотици страници материал и разкриват голяма сложност. Ето защо много от съдиите се принуждават в нарушение правилата на съдебното деловодство да вземат преписки и в домовете си, и да продължават да работят по тях през почивните дни. По този начин някои районни съдии от гражданските колегии успяват да обработят до 1'200 дела годишно, а тези от наказателните колегии – до 500. Това надхвърля допустимия предел за професионално и задълбочено вникване във всеки един от разглежданите случаи.
Като мерки, които могат да решат частично описаните проблеми, председателят на ВКС Лазар Груев посочва: възможността за променяне границите на съдебните райони, за да се постигне еднаква натовареност на съдиите в страната; задълбочаване усилията на държавата да бъде разширено използването на медиацията като извънсъдебен способ за разрешаване на спорове; развиване на стратегии за кадровото израстване на служителите в съдебната система; развиване и оптимизиране сградния фонд на съдилищата; разширяване прилагането на електронно призоваване за съдебни заседания; обособяването на „отдалечени“ както от прокуратурата, така и от следствието звена за обезпечаване на вещи лица и експертизи, и други.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Висшият адвокатски съвет ще раздаде награди на студенти-юристи


(02.06.2011) Висшият адвокатски съвет (ВАС) на 22.ноември (Ден на българската адвокатура) ще връчи за първи път своите Годишни награди на студенти-юристи, за написани от тях реферати по правна тема. С решение от 29.04.2011 г. ВАС прие такива награди да бъдат раздавани всяка година за съчинения на студентите по различни юридически проблеми. Темата за 2011 г. е „Правосъдие и защита“. Рефератът не трябва да надхвърля 50 стандартни машинописни страници (всяка от 30 реда по 60 знака) и трябва да се предаде във ВСС най-късно до 10.10.2011 г. Носителят на първа награда ще получи премия в размер на 500 лв., а носителите на втора и трета награда – съответно по 300 и 200 лв. Отличените млади юристи ще получат също така книги на юридическа тематика и специални грамоти от ВАС.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Изменя се режимът за осъществяване на частна охранителна дейност


(25.05.2011) След последните изменения в Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) всяко лице, което желае да работи като охранител, ще трябва да премине през предварителен психотест в здравно заведение. Досега законът позволяваше работодателите-охранители да изискват по своя преценка удостоверение за преминат психотест или да ангажират психолог, който да дава становище за наеманите от тях служители. Законодателната промяна се налага от съображението, че подборът на кадри и по-специално – преценяването на тяхната психическа стабилност и годност да осъществяват охранителна дейност, се неглежира.
С цел осигуряването на по-голяма яснота и предвидимост в отношенията между работодателя-охранител и наеманите от него служители, в ЗЧОД се въвежда изискване работодателят-охранител да сключва с наеманите от него служители трудови договори за основно трудово правоотношение по смисъла на Кодекса на труда (КТ).
Позволява се на чуждестранните търговци, които са регистрирани в страна-членка на Европейския съюз, да кандидатстват и да придобиват лиценз за извършване на частна охранителна дейност в България. В тази връзка се предвижда Министърът на вътрешните работи съвместно с Министъра на икономиката да изготви наредба за изискванията, реда и условията за придобиване на такъв лиценз от желаещите чуждестранни търговци.
Въпреки цитираните законодателни нововъведения обаче, основни проблеми в частната охранителна дейност остават нерешени. Пример за това е практиката да бъдат възлагани държавни обществени поръчки при ценови ставки, които са по-малки от законово изискуемите осигурителни минимуми. Казано с други думи, публичната власт понякога се съгласява да плаща за услугите на съответния брой служители по-малко, отколкото е минимално дължимото по закон. Това принуждава много от работодателите-охранители да нарушават трудовото и осигурителното право, за да могат да оцелеят. Сред разпространените примери за такива нарушения е сключването на трудови договори с фиктивни възнаграждения, които са много по-ниски от действително изплащаните. По този начин се образуват „черни каси“ и това способства за образуването на нелегална икономика. Друг проблем е масовото наемане на лица, придобили право на пенсия, за да се намали до краен предел фонд „работна заплата“. Това снижава значително качеството на предоставяните охранителни услуги и намалява възможностите за развитие на бранша. В този ред на мисли въведените законодателни изменения са по-скоро „козметични“ и не решават съществените проблеми в бранша.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Възможно е да бъде поискано забраняването на политическа партия АТАКА


(20.05.2011) След сблъсъците пред софийската джамия 'Баня башъ', където АТАКА организира протест срещу монтираните на минарето високоговорители, повечето политически сили в България направиха декларации срещу Волен Сидеров и неговата партия, а в internet се разпространи петиция до Главния прокурор за сваляне имунитета на Сидеров и привличането му към наказателна отговорност. В тази връзка Софийският градски прокурор Никола Кокинов потвърди, че ако бъдат събрани достатъчно данни за насаждане на етническа омраза (чл. 162 от НК) и/ли на омраза на религиозна основа (чл. 164 от НК), може да се пристъпи на основание позовавайки се на Закона за политическите партии (ЗПП) до искане за забраната на политическа партия АТАКА. Във връзка с тази възможност на Софийска районна прокуратура е възложено да събере всички относими данни от последните изказвания и действия на членове и лидери от АТАКА, за да се установи дали е налице законен повод да се поиска забрана на АТАКА и/ли сваляне имунитета на Волен Сидеров и привличането му към наказателна отговорност.
На свой ред от АТАКА настояват Главният прокурор да поиска сваляне имунитета на лидера на ДПС Ахмед Доган, за да бъде разследван за престъпления срещу държавността, в подкрепа на което е представена петиция с 5'000 подписа. В петицията се твърди, че „Доган трябва да бъде привлечен към наказателна отговорност за организирането на ислямски фундаментализъм, нападение на ислямски фундаменталисти над народен представител и граждани на страната, и други престъпления срещу държавата“. Според Сидеров лидерът на ДПС има вина за случилото се в петък пред джамията. На специална пресконференция бяха показани видео-записи, които според ръководството на АТАКА показват как мюсюлмани провокират сбиването пред мюсюлманския храм. Лидерът на АТАКА обяви, че ще предостави на МВР снимков материал и данни за мюсюлмани, нападнали активисти на АТАКА. Според Сидеров „властите в лицето на МВР не взеха адекватни мерки, въпреки, че имаха възможност да предотвратят случилото се (...) Ако МВР не разкрие и не предаде на съд нападателя на депутата Деница Гаджева, то министър Цветанов трябва да подаде оставка (...) ДАНС трябва да си влезе в ролята и да разследва джамията в София, и всички гнезда на ислямски фундаментализъм“. Лидерът на АТАКА Волен Сидеров поиска оставката на министъра на вътрешните работи Цветанов – заради „еничарското“ поведение на полицията и заплаши, че ще премине в опозиция, ако нападателите на депутата Деница Гаджева не бъдат своевременно разкрити и арестувани, а арестуваните симпатизанти на АТАКА – освободени.
На този етап Софийската районна прокуратура е образувала две досъдебни производства срещу неизвестен извършител за нанесени телесни повреди при сблъсъците пред джамията (на депутата от АТАКА Деница Гаджева и на полицаите, които се намесиха за предотвратяване на сблъсъка) и едно – срещу двамата задържани в 05.РУП на МВР за извършените хулигански действия.
Турската държава от своя страна осъди нападението срещу хората, молещи се в джамия и призова българските власти да предприемат необходимите мерки за наказване на нападателите. В комюнике турското Министерство на външните работи окачествява нападението като „отражение на националистическата и антитурска, расистка позиция на АТАКА“, като акцентира на факта, че нападението се случва в страна-член на Европейския съюз.
Георги Първанов, президент на България: „Случилото се вчера в джамията в столицата не бива да се неглижира. България трябва да осъди актовете на насилие и опитите за провокация на политическите сили, защото досега всеки е имал право да изповядва свободно вярата си и това не е пречило на която и да било от етническите прослойки в страната“.
Ахмед Доган, лидер на ДПС: „Най-големият капитал в последните двадесетина години за България е етническият мир. Това е основата за нашата сигурност. Каквото и да говоря днес, най-важният проблем е вчерашният много грозен и опасен случай в джамията в София. За да може една партия или група хора да се осмели да минира етническия мир, означава, че се засяга не само националната сигурност, националните интереси, но и сигурността на всеки български гражданин.“.
Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката: „Лозунги като 'Турците в Анадола', издигани на вчерашния митинг пред джамията в София, са нехуманни и неприемливи. Действията на симпатизантите на АТАКА са пример за нетолерантност. Гласовете на изборите няма да се увеличат с акции като тази.“
Прошко Прошков, ДСБ: „Синята коалиция ще внесе след празниците предложение за промяна в Закона за събранията, митингите и манифестациите (ЗСММ) за ограничаване провеждането на шествия и митинги около религиозни храмове, когато там има служба. Министърът на вътрешните работи Цветанов трябва да понесе политическа отговорност за това, че превръща с бездействието си България в страна от третия свят чрез такива инциденти. Това е пореден мотив за оставката на Цветанов, която от Синята коалиция вече сме искали нееднократно. Това, което направи АТАКА, е удар, за който имаше индикации още преди две седмици, но те останаха незабелязани от компетентните органи.“
Йорданка Фандъкова, кмет на София: „Уведомлението за проявата на партия АТАКА вчера е било за митинг срещу нарушаване на обществения ред – високия шум от високоговорителите на джамията. Посоченото място за протеста е било на площада пред Централната баня и така е съгласувано от Столична община. Всяко излизане от съгласувания периметър е нарушаване на предварителното уведомление. В документа е нямало индикации за това, че ще се провеждат шествие или други прояви пред входа на джамията.“ Кметът на София благодари на прокуратурата за бързите действия и изрази надежда виновните лица да бъдат издирени и наказани.
Началото на ежедневните молитви в исляма е прието да се оповестява с изпълняването на езан, което представлява кратка и остро звучаща специфична песен. Тази песен се изпълнява при изгрев, по пладне, следобед, по залез и през нощта от минаретата на всички джамии, за да се чуе колкото се може по-надалеч от вярващите наоколо. В наши дни се е наложила практиката по минаретата да бъдат монтирани високоговорители, което е направено и в софийската джамия, и прави звука на езана проглушително силен. Това е повод за недоволство от страна на много софийски граждани, за които традиционната християнска култура е несъвместима с изпълняването на езан. АТАКА е единствената политическа сила, която поставя въпроса с това недоволство публично и се противопоставя на натрапчивото призоваване към молитва от минарето в центъра на София. Принципно законът в България постановява свобода на религиозните обичаи и практика, като същевременно обаче задължава вярващите да спазват обществения ред. За сравнение – в повечето мюсюлмански страни на иноверците не се позволява абсолютно никаква външна богослужебна изява – звукова или визуална; черквите в много от случаите нямат каквито и да било религиозни обозначения отвън, камбани изобщо не се бият, а извършването на литийни шествия или други немюсюлмански дейности на публични места изобщо не се допуска. В тази връзка призивите за „толерантност“ и „религиозна свобода“ стоят нелепо, ако се приеме, че пеенето на езан (мюсюлмански призив към молитва) е несъвместимо с установения ред в българското общество.
(03.06.2011) Обвинения за сблъсъка от 20.май пред джамия 'Баня башъ' в София към настоящия момент са повдигнати само срещу представители на АТАКА, коментира вътрешният министър Цветанов. Нанесените удари срещу хората от АТАКА, включително срещу народния представител Деница Гаджева, все още се разглеждат като извършени от „неизвестен извършител“. Това даде повод лидерът на АТАКА Волен Сидеров да отправи обвинения срещу министъра на вътрешните работи и полицията като цяло, че се прилага двоен стандарт в разследването. Междувременно е взето решение високоговорителите, монтирани в минарето на софийската джамия все пак да бъдат намалени, а богомолците да бъдат прибирани в джамията за молитва, като хора ще се позволява да остават на улицата, само ако наистина няма място за тях вътре в храма.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Международният наказателен съд може да се опита да арестува Муамар Кадафи


(16.05.2011) Международният прокурор Луис Морено-Окампо, който беше сезиран на 26.февруари от Съвета за сигурност на ООН, обяви на 03.март, че е започнало разследване за престъпления срещу мира и човечеството в Либия срещу общо осем души, сред които полковник Кадафи и трима от синовете му. На пресконференция в Хага, където се намира централата на Международния наказателен съд (МНС), прокурор Морено-Окампо обяви, че е поискал заповеди за арест срещу либийския лидер Муамар Кадафи, големия му син Сейф ал-Ислам и директора на либийското разузнаване Абдула Ал-Сенуси заради престъпления срещу мира и човечеството. Прокурорът се позовава на събраните от прокуратурата „преки доказателства за заповеди, издадени от самия Муамар Кадафи, преки доказателства, че Сейф ал Ислам е организирал вербуването на наемници и преки доказателства за участието на Ас Сенуси в нападения срещу демонстранти (...) Доказателствата показват как цивилни са нападани в техните домове, демонстрациите са потушавани с бойни муниции, срещу участници в погребални шествия е използвана тежка артилерия, а снайперисти са разполагани, за да убиват онези, които напускат джамиите след молитва“. Международни следователи са посетили 11 държави, прегледали са 1'200 документа и са разпитали 50 свидетели под надзора на прокурор Морено-Окампо, който предстои да представи пред съдиите събраните доказателства за необходимостта да бъдат издадени заповеди за арест. Съгласно установената процедура МНС може да издаде исканите заповеди, да откаже издаването им или да потърси от службата на прокурора допълнителна информация, за да се произнесе. Евентуалното издаване на исканите заповеди за арест няма да окаже незабавен ефект върху войната в Либия, но ще затрудни тримата либийски държавници да се оттеглят в изгнание – възможност, която към момента все още стои отворена за тях.
МНС не разполага със собствени въоръжени сили и разчита на членуващите в него страни да осъществяват арестите. Либия обаче не е член на МНС и следователно не може да бъде задължена да изпълни заповедите за арест, ако такива бъдат издадени. Халед Каим, заместник-министър на външните работи на Либия даде ясно да се разбере, че Либия няма да изпълни такива заповеди срещу своите ръководители. Според изявлението на заместник-министъра „либийското правителство няма да обърне никакво внимание на [такова] решение“, тъй като Либия, подобно на повечето африкански държави, не признава юрисдикцията на Международния наказателен съд. Принципно Либия е суверенна държава, което означава, че има право да не признае юрисдикцията на една съдебна институция, която е външна за нейната власт. Въпреки това обаче международната общност може да окаже натиск, дори и военен, когато това е насочено към защитаването на основни човешки права и към спирането на престъпления срещу мира и човечеството. Дискусионен остава обаче въпросът доколко работата на едно международно наказателно съдилище може да остане необременена от политическия контекст на случващите се събития.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Отчаянието на безнадеждно болните срещу възможността за злоупотреби с тях


(15.05.2011) Сдружение „Антималигноцит“ се обърна към Народното събрание в търсене на подкрепа за законодателни промени, които да позволят на пациентите без алтернатива за лечение или в последен стадий на болестта да използват алтернативни и експериментални лекарства, ако пожелаят. Такова например е лекарството на билкова основа „Антималигноцит“ (с клинично название CH-23) на Продан Христов, за което се твърди, че лекува рак и на което Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ) отказа регистрация „поради неизяснения му състав“ и на основание Регламент (ЕО) N 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета, който според ИАЛ изисква „всички иновативни и високотехнологични медикаменти за лечение на злокачествени заболявания да се оценяват единствено от Европейската агенция по лекарствата, по т.нар. централизирана процедура“, която важи за територията на целия Европейски съюз. Всъщност, ИАЛ също има правомощие да оценява и да регистрира медикаменти, които да могат да се прилагат на българска територия.
Кампанията на сдружение „Антималигноцит“ се обвързва с работата на Народното събрание по изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти (ЗЛП). Председателят на сдружение „Антималигноцит“ Катя Почева изразява желанието на онкоболни пациенти да им бъде прехвърлена отговорността за употребата на подобни нерегистрирани медикаменти, за да имат възможност да направят избор в оставащите им съгласно официалната медицина последни дни живот. От сдружение „Антималигноцит“ уточняват, че става въпрос за лекарствени продукти, които не са разрешени за употреба по реда на закона, но за да отговори на специални потребности на пациенти без алтернатива на лечение с познатите методи или в случаи, когато болестта е в последния стадий, да се даде възможност на пациента един вид „да опита“.
Катя Почева: „В сега действащия наш закон те твърдят, че има един член, в който то е на отговорност на лечебно заведение, респективно лекар. Няма как лекар да поеме отговорност за пациент без шансове за живот. Така че ние трябва да прехвърлим тази отговорност на пациента. Той иска да си я поеме. Всичко това ми звучи като някакъв геноцид! Лекар казва на пациент, че нищо не може да направи за него и го изпраща до вкъщи да си чака края. По-добрият вариант е той да има една алтернатива, като се знае, че лекарството не е токсично и дори ако го разглеждаме по закона за растителни лекарствени продукти, там дори не се изискват предклинични и клинични данни, така че ние го искаме поне за такива пациенти.“
Внесените от правителството промени в закона предвиждат възможност, когато лечението на дадено заболяване е без алтернатива в страната, за конкретен пациент да се прилага лекарствен продукт, който не се разпространява в България, но е разрешен в друга страна-членка на Европейския съюз. Идеята е всяка година да се утвърждава списък с такива лекарства, като ще има и ред за доставката им. В проекта е посочено обаче, че в такива случаи ръководителят на съответното лечебно заведение носи отговорност за лечението, което силно намалява възможностите за търсене на алтернативни целебни способи при липса на възможности в признатата официална медицина. В такива случаи обявени за безнадеждно болни пациенти се обръщат към всякакви експериментални и алтернативни възможности, за които се смята, че биха могли да помогнат. При това положение се противопоставят две тенденции: от една страна – естественото право на всяко човешко същество да търси възможности за своето добруване и от друга – недопустимостта на всякакви опити да се злоупотребява с безпомощното състояние и отчаяние на неизлечимо болен човек. Ето защо нито категоричната забрана, нито пълната либерализация на подобни алтернативни лекарствени продукти е истинското решение на повдигнатия от сдружение „Антималигноцит“ проблем.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Имущество от престъпна дейност ще се отнема при влязло в сила съдебно решение


(06.05.2012) В бр. 60 на „Държавен вестник“ от 05.08.2011 г. бяха обнародвани последните изменения и допълнения в Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД). Законът определя „условията и реда за налагане на обезпечителни мерки и отнемане в полза на държавата на имущество, придобито (...) от престъпна дейност“. Чл. 2 от ЗОПДИППД определя целта на новия закон: „предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност, и предотвратяване разпореждането с имущество, придобито от престъпна дейност. Идеята е да бъде пресечен един от основните мотиви за голяма част от престъпленията, свързан с противозаконно добиване на имотна облага. Законът описва подробно основанията за започване на производство, кръга от проверявани лица и имуществото, което подлежи на проверка; урежда статута и правомощията на органите, които следва да осъществяват производството, както и начините за налагане на предварителни обезпечителни мерки и за отнемане на имущество, ако се установи неговият престъпен произход. Важно е още тук да се изясни, че отнемането на имущество, придобито от престъпна дейност в полза на държавата, не е санкция срещу извършеното престъпление, а средство за предотвратяване извличането на незаконни имотни облаги. Както ще видим по-долу, имущество от престъпна дейност може да се отнеме не само от извършителите на престъпления, но и от техните наследници, заветници, надарени лица и други. Освен това отнемане може да се извърши и без да е налице установено по безспорен начин извършването на престъпление (с влязла в сила осъдителна присъда), но също така и в случай на прекратено наказателно производство например поради смърт на дееца, изпадане в невменяемост или последвала амнистия – доколкото не е открит законен източник на имуществото, различен от предполаганата престъпна дейност. Отнемането на имущество в полза на държавата няма отношение към наказателното преследване и към привличането под наказателна отговорност. Наказателното производство е независимо и се явява само възможен повод за започване на производството по ЗОПДИППД. Поради тази причина е налице отстъпление от презумпцията за невинност – проверяваното лице, считано за „виновно до доказване на противното“, се задължава да докаже законния произход на спорното имущество. Също така имущество може да се отнеме не само от виновното лице (от недоказалото своята невинност лице), но и от неговите деца, съпруг/съпруга, наследници, безвъзмездни правоприемници и други – когато не може да бъде установен законен източник на имуществото. В редица европейски страни (приемането на такъв закон в България беше оправдавано и наложено като нещо европейско) въпросът е решен в рамките на наказателното право и съществуващата там (включително и по българското наказателно право) възможност за конфискация на част или на цялото имущество на осъден престъпник с влязла в законна сила присъда. Като част от наказателната репресия, такава конфискация е предхождана от осъждане след безспорно доказване на вината. Презумпцията за невинност и задължението на наказващия орган да докаже вината по несъмнен начин охранява справедливостта и прегражда опасността от неправомерно засягане правата на гражданите (в частност – правото на частна собственост). Българският законодател – както ще проследим подробно по-долу – изтегли института по отнемане на придобито чрез престъпления имущество към механизмите на гражданското право, което лишава правните субекти от възможността да се ползват от презумпцията за невинност и ги превръща в потенциални „жертви“ на закона. Въпреки, че отнемане на имущество ще може да става само след произнасяне на съд, такова произнасяне ще може до голяма степен да се предреши на базата на установените от закона презумпции за „доказаност“ на престъпния произход, ако проверяваните лица не успеят да представят убедителни доказателства за събития, случвали се до 25 години назад във времето. Това превръща разглеждания институт в много опасен лост за въздействие, който ще бъде в състояние да предизвика мащабни размествания на материални блага, включително и като доведе до конфискацията на крупни имуществени състояния. И като се има предвид, че и министър-председателят, и управляващото мнозинство в Народното събрание (лицата, от които ще зависи по-голямата част от състава на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност) принадлежат към един и същ политически кръг, остава открит въпросът как ще се гарантира използването на този мощен юридически лост по най-справедливия, законосъобразен и безкористен начин.
Чл. 12, ал. 1 от ЗОПДИППД определя Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (Комисията) като „специализиран държавен орган за извършване на проверка (...) за установяване на имущество, което е придобито от престъпна дейност“. Ал. 3 от цитираната разпоредба определя Комисията като „колегиален орган, който се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател“. Министър-председателят назначава председателя на Комисията, президентът – един от нейните членове, а Народното събрание – останалите двама членове и заместник-председателя. Ал. 5 налага изискването членовете на Комисията да бъдат „дееспособни български граждани, които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, имат висше юридическо или икономическо образование и най-малко 5 години стаж по съответната специалност“. Председателят на Комисията следва да има висше юридическо образование. Съгласно ал. 9 от цитираната разпоредба, „Комисията има териториални звена, които са със статут на териториални дирекции“. Ал. 10 определя като „органи на Комисията в производството по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (...) директорите на териториалните дирекции и инспекторите в тези дирекции“. Комисията приема на основание ал. 11 от същата разпоредба свой Устройствен правилник, „с който се определя дейността й, съставът, районите на действие и организацията на работа на териториалните дирекции“. По-интересни са правомощията на Комисията. Според чл. 13, ал. 1, т.т. 1-3 от закона, „Комисията взима решения за: образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност; внасяне в съда на мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки; внасяне в съда на мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност“. Важна особеност разкрива изречение второ от ал. 3 на цитираната разпоредба, според което „решенията (...) [за образуване на производства, искане за налагане на обезпечения и искане за отнемане на имущество] се мотивират“. Чл. 15, ал. 1 от ЗОПДИППД дава право органите на Комисията да „извършват проверки и събират доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност“. На следващо място се дава право на органите „да искат съдействие и сведения от всички държавни и общински органи“. Предоставянето на поисканата информация не може да бъде отказано или ограничено по съображения за служебна или търговска тайна. Ал. 2 от същата разпоредба ограничава срока за извършване на проверка до 10 месеца, като по изключение се допуска еднократно удължаване с още 3 месеца. Решението на Комисията да образува производство „не подлежи на връчване и е необжалваемо“. Това означава, че проверката се извършва тайно. Чл. 16, ал. 1 от закона постановява, че „информацията, необходима във връзка с проверките по този закон, се предоставя с предимство на органите (...) от Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), Сметната палата, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСПК), Агенция „Митници“, Националната агенция за приходите (НАП), Службите по вписванията, Окръжните съдилища, които водят търговски регистри и съответните служби на общинската и областната администрация“. Ал. 2 допълва даденото до тук, като постановява, че „органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, органите на Министерството на вътрешните работи, следствието и прокуратурата извършват съвместни действия за постигане целите на този закон“. Посочените „съвместни действия“ следва да бъдат уредени на основание ал. 3 от същата разпоредба чрез Инструкция, която предстои да бъде изготвена съвместно от Комисията, министъра на финансите, министъра на вътрешните работи, главния прокурор и директора на Националната следствена служба (НСС).
Подробно в чл. 3 от ЗОПДИППД са изброени основанията, при които може да започне производство по отнемане на придобитото чрез престъпна дейност имущество. Съгласно ал. 1 от цитираната разпоредба, „производството по този закон се провежда, когато е установено, че дадено лице е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, и срещу него е започнало наказателно преследване за престъпление по Наказателния кодекс...“. Съгласно §1, т. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) към закона, като „значителна“ се определя стойност над 60'000 лв. Съгласно §1, т. 1 от ДР, като „започнало“ се определя наказателното преследване от момента на повдигане на обвинението (при предварителното производство) или от разпита на лицето в качеството му на уличен, съответно – от предприемането на мерки за процесуална принуда, освидетелстване, претърсване или изземване (при дознанието). Съгласно чл. 3, ал. 2, т.т. 1-3 от ЗОПДИППД, производство за отнемане на имущество може да започне и когато наказателно производство не е започнало или започналото е прекратено – поради смърт на дееца, поради изпадане в невменяемост или поради последвала амнистия. Чл. 3, ал. 3 от закона дава възможност за започване на производство по отнемане на имущество и в случаите, когато престъпната дейност е извършена в чужбина и поради това не попада под българската наказателна юрисдикция. В чл. 3, ал. 1, т.т. 1-25 от ЗОПДИППД във връзка с §1, т. 3 от ДР към закона е посочен дълъг списък от престъпления по Наказателния кодекс (НК), които са повод за започване на производство: чл. 108а, ал.ал. 1-3 от НК (извършване на терористични действия, набиране и обучаване на лица с такава цел или финансиране на терористични действия); чл. 109 от НК (образуване, ръководене или членуване в група, имаща за цел да извърши терористични действия, да разпространи фашистка или антидемократична идеология, или да срине насилствено властта); чл. 110 от НК (приготовление към извършването на тероризъм); чл. 308, ал. 3, т. 1 от НК (подправка на официален документ с цел улесняване извършването на тероризъм); чл. 116, ал. 1, т.т. 7 и 10 от НК (убийство с користна цел или в изпълнение поръчението на организирана престъпна група); чл.чл. 155, 156 и 159 от НК (предоставяне на помещения за разврат, склоняване или отвличане на лица за използването им в развратни действия, създаване или разпространяване на порнографски материали); чл.чл. 159а-159в от НК (трафик на хора); чл.чл. 194-196а от НК (различните хипотези на кражба); чл. 201-203 от НК (различните хипотези на длъжностно присвояване); чл. 209-211, чл. 212, ал.ал. 3-5, чл.чл. 212а и 213 от НК (измама или получаване чрез документна измама на имущество от еврофондове, в големи размери или в особено големи размери при особено тежък случай); чл. 213а-214 от НК (изнудване или рекет); чл. 215, ал. 2, т. 1 от НК (вещно укривателство в големи размери); чл.чл. 227в и 227г от НК (затрудняване удовлетворяването на кредиторите при производство по несъстоятелност); чл. 233 от НК (незаконен трафик или търговия с оръжие или с изделия и технологии с възможна двойна употреба); чл. 235 от НК (незаконен трафик или търговия с дървен материал); чл.чл. 242-242а от НК (контрабанда или приготовление за извършването й в особено големи размери и при особено тежък случай, или със съучастието на митнически служител, или за пренасяне през граница на наркотични вещества, прекурсори или съоръжения за производство им); чл.чл. 243-246 и чл.чл. 250-252 от НК (фалшифициране на парични знаци, пускане на такива в обръщение, или приготовление или подбуждане към това); чл. 253 и 253а от НК (изпиране на пари, сдружаване или приготовление към това); чл. 254б от НК (използване на средства от еврофондове не по предназначение); чл. 255 от НК (укриване на данъци); чл. 256 от НК (източване на бюджетни средства); чл. 282, ал. 5 от НК (облагодетелстване на длъжностно лице чрез нарушаване на контрола върху наркотичните вещества и прекурсорите); чл. 301-306 от НК (различните хипотези на подкуп); чл. 307б-307г от НК (склоняване, подкупване или посредничество за незаконна манипулация на резултатите от спортно състезание); чл. 308, ал.ал. 2, 3 и 5 от НК (фалшификация на официален документ за самоличност, за вещни права, за квалификация, за правоспособност и други, включително с цел улесняването на терористични действия, или приготовление към това); чл.чл. 321-321а от НК (образуване, ръководене или участие в организирана престъпна група, или сговаряне с други лица за извършване на користни престъпления или за оказване на влияние спрямо властта); чл. 327, ал. 1-3 от НК (организиране на незаконни хазартни игри или участие в такива); чл.чл. 337 и 339 от НК (незаконно производство, преработка, съхраняване, транспортиране или търговия с взривни вещества, оръжия, боеприпаси или пиротехнически изделия, или приготовление към това); чл. 346, ал. 2, т. 4 и ал. 3 от НК (отнемане на моторно превозно средство с цел да бъде върнато срещу облага или оказване на посредничество при връщането му срещу облага); чл. 354а, 354б, ал.ал. 4-6 и чл. 354в от НК (незаконно пренасяне, производство, преработка, придобиване, отпускане или разпространяване на наркотични вещества, техни аналози, прекурсори, съоръжения или материали за производството им, или организиране употребата на такива вещества, или неправомерно предписване от лекар на лекарства с наркотично съдържание). С този списък от престъпни състави законодателят обхваща ключовите престъпления, които могат да имат като цел или като последица придобиването по незаконен начин на крупни имуществени облаги, или могат да насочат такива облаги към извършването на мащабни престъпни дейности като трафик на хора, развиване на порнографията, нарко-индустрията или хазарта, извършването на тероризъм и други.
Чл. 11 от ЗОПДИППД установява 25-годишна давност за правата на държавата да отнеме имущество, придобито чрез престъпна дейност. Това означава, че Комисията и нейните органи могат да се насочат към всяко притежание, което е на стойност над 60'000 лв. и е придобито до 25 години назад във времето. В чл. 18, ал. 1, т.т. 1-7 от ЗОПДИППД се уточнява обхватът на проверките, извършвани от Комисията. На проверка подлежи „имуществото, правното основание за придобиването му и неговата стойност; трансформацията на имуществото; доходите на проверяваното лице; платените от проверяваното лице публичноправни задължения към държавата и общините; обичайните и извънредните разходи на проверяваното лице; данъчните декларации на проверяваното лице; други обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на придобиването му от проверяваното лице, членовете на неговото семейство и третите лица“. Това позволява да се достигне практически до цялата информация за имуществения живот на лицето и поражда сериозни съмнения за гарантираното от Конституцията право на лична неприкосновеност. Чл. 18, ал. 2, т.т. 1-7 от ЗОПДИППД дават право на органите на Комисията да „изискват обяснения от проверяваното лице; назначават вещи лица; събират писмени доказателства; изискват от всички лица, държавни и общински органи сведения и документи, както и извършването на определени действия във връзка с установяване произхода и стойността на имуществото; изискват нормативно определените документи за произхода на средствата и начина на придобиване и разпореждане с имуществото на юридическото лице; събират и проверяват други доказателства от значение за изясняване произхода на имуществото; извършват действия по претърсване и изземване (...), когато има достатъчно основания да се предполага, че в някое помещение или лице се намират имущества, предмети, книжа или компютърни (...) данни, които могат да имат значение“. Допълнително чл. 19 от закона дава право органите на Комисията „да поискат от съда разкриване на банковата тайна, тайната по чл. 35, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) и чл. 133 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК)“. Това включва всякакви факти и обстоятелства, засягащи банковата и търговската тайна, наличностите и операциите по сметки за финансови инструменти и за пари на клиенти при инвестиционния посредник съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗПФИ, респективно – регистрите при Централния депозитар с информация за притежавани от инвеститорите ценни книжа, извършвани от тях сделки и всички данни за наличности и операции по сметките за ценни книжа, водени от Централния депозитар съгласно чл. 133 от ЗППЦК. И накрая чл. 20 от ЗОПДИППД задължава всички длъжностни лица, които са узнали факти и обстоятелства от значение за придобиването на имущество чрез престъпна дейност, „да съобщят за това на органите (...) и да им предоставят сведенията, с които разполагат“. По този начин – след приемането на не безизвестните изменения и допълнения по Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и тези по Закона за мерките срещу финансиране на тероризма (ЗМФТ), на основание на които практически всяко лице беше задължено да донася за „подозрителните лица и сделки“ на ДАНС – се премахва окончателно имуществената неприкосновеност на гражданите.
ЗОПДИППД отделя сериозно внимание и на мерките срещу евентуални опити имуществото да бъде преобразувано по начин, който би могъл да осуети неговото отнемане при „установен“ престъпен произход. Ако имуществото е прехвърлено възмездно на трето добросъвестно лице (което не е знаело и не е било длъжно да узнае за престъпния му произход), като е платена действителната му стойност, на отнемане по ЗОПДИППД подлежи само полученото от проверяваното лице. Чл. 7, т.т. 1 и 2 поставят особени изисквания за действителност на сделките с придобито от престъпна дейност имущество – такива сделки „са недействителни по отношение на държавата и даденото по тях подлежи на отнемане, когато са: безвъзмездни сделки с трети физически или юридически лица; възмездни сделки с трети лица, ако те са знаели, че имуществото е придобито от престъпна дейност, или са придобили имуществото за неговото укриване, или за прикриване на незаконния му произход...“. Знанието, че имуществото е придобито от престъпна дейност или неговото придобиване със специалната цел да бъде укрито, подлежи на доказване по общия ред. Противопоставянето на закона срещу безвъзмездни сделки с проверяваното имущество цели да пресече опасността чрез симулирани „дарения“ да се преобразува имущество по начин, който би могъл да препятства неговото отнемане. ЗОПДИППД се спира също така на близките на проверяваното лице. Чл. 8, ал. 2 от закона установява презумпцията, че съпрузите, роднините по права линия без ограничение и тези по съребрена линия или сватовство – до втора степен включително знаят „до доказване на противното“, че прехвърляното им имущество е придобито от престъпна дейност. Чл. 9 от разглеждания закон установява още една презумпция, според която „до доказване на противното се смята придобито за сметка на проверяваното лице имуществото, което неговият съпруг и ненавършилите пълнолетие деца са придобили от трети лица на свое име – когато придобитото е със значителна стойност, надхвърля доходите на тези лица през проверявания период и не може да се установи друг източник на средствата“. Чл. 10 от закона продължава още по-нататък, като постановява, че на отнемане в полза на държавата подлежи и имущество-съпружеска имуществена общност, „когато се установи липсата на принос на другия съпруг за придобиването му“. Всички тези мерки са насочени към това да пресекат възможността за привидно разместване на материални блага и прикриването по този начин на техния престъпен произход. Ако междувременно проверяваното лице е починало, на отнемане подлежи наследството, получено от неговите наследници и заветници. Отнема се и имущество-собственост на юридическо лице, в чийто контрол участва проверяваното лице – включително и при последвало правоприемство на това юридическо лице. Както §1, т. 4 от ДР на закона пояснява, под „контрол“ спрямо юридическото лице се разбира „правото за назначаване или освобождаване на мнозинството от членовете на управителния или контролния орган (...), притежаване на мнозинството от акциите или дяловете с право на глас и управление на дейността (...) въз основа на договор“. По този начин се обхващат собственици, акционери, управители.
Ключов момент в извършваните от Комисията проверки е възможността да бъде изискано от проверяваното лице да представи писмена декларация по чл. 17 от ЗОПДИППД. Съгласно ал. 1, т.т. 1-5 от цитираната разпоредба, органите на Комисията „имат право да изискват от проверяваното физическо лице да представи в 14-дневен срок писмена декларация за: притежаваните от него и от членовете на семейството му недвижими имоти и моторни, сухопътни или водни плавателни средства, ограничени вещни права върху недвижими имоти, парични влогове, ценни книжа, произведения на изкуството, движими археологически ценности, дялово участие в търговски дружества, вземания, патенти, търговски марки и промишлени образци; списък на неговите и на членовете на семейството му банкови сметки в страната и в чужбина; източниците на средства и основанията за придобиване на имуществото и за издръжката на семейството; извършените през проверявания период [до 25 години назад] сделки с недвижими имоти, движими вещи, дялове и акции в търговски дружества и друго имущество от съответното лице и членовете на неговото семейство, както и източниците на средствата за извършването на тези сделки; задълженията към трети лица, когато те са отразени в годишните данъчни декларации“. Посоченият списък обхваща на практика всичко значимо, което се е случвало за проверявания период в имуществения живот на лицето. Ако лицето междувременно е починало, декларация може да се изиска на основание ал. 2 от същата разпоредба от неговите наследници и заветници. Ал. 3 дава право на Комисията да изиска декларация и от трети лица, които са придобили имущество от проверяваното лице и за тях има данни, „че са знаели за престъпния му произход“, а така също – от лица, за които има данни, че са „придобили на свое име имущество със средства на проверяваното лице“. Съгласно ал. 4 „за проверяваните юридически лица декларация се изисква от лицата, които ги представляват, управляват или контролират“ – в това число и от всички други лица, които са осъществявали такава дейност през проверявания период. От съществено значение е разпоредбата на ал. 5: „Ако проверяваното лице не представи декларация или подаде непълна декларация, или откаже да подаде декларация, до доказване на противното се предполага, че имуществото, което не е декларирано, е придобито от престъпна дейност“. Тази разпоредба допуска сериозно отстъпление от презумпцията за невинност и поставя проверяваните лица в твърде неоправдано положение. За 25 години може да са се случили многобройни имуществени събития, а голяма част от архивите междувременно да са се загубили или да са били правомерно унищожени (голяма част от сроковете за съхраняване на архиви варират между 5 и 10 години). Въпреки това, ако проверяваното лице не успее да обоснове произхода на своето имущество за проверявания 25-годишен период в предоставените му 14 дни, може автоматично да се превърне във „виновник“ пред лицето на Комисията. Съгласно чл. 4 от ЗОПДИППД, на отнемане подлежи „имущество, придобито през проверявания период от лица, за които (...) в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата – доколкото не е установен законен източник“. Прави впечатление, че законодателят разбира под „основателно предположение за придобиване чрез престъпна дейност“ липсата на „установен законен източник“. По-кратките срокове за съхраняване на голяма част от архивите, съчетани с практическите затруднения при търсене на доказателства за събития, случили се далеч назад във времето, могат да доведат до обективна невъзможност да бъде доказан законният произход на активите и редица проверявани лица да бъдат разорявани с привидно правно основание.
Чл. 21 задължава органите на досъдебното производство да „уведомяват незабавно директорите на съответните териториални дирекции за всеки случай на започнало наказателно преследване за престъпление по чл. 3, ал. 1“ (изброените по-горе престъпни състави по НК), а също така – за случаите на осуетено наказателно преследване поради смърт на дееца, изпадане в невменяемост, последвала амнистия или извършване на престъплението извън териториалните предели на българската наказателна юрисдикция. Въз основа на уведомлението по чл. 21 и на основание чл. 22, ал. 1 от ЗОПДИППД, „директорът на съответната териториална дирекция изготвя доклад до Комисията за постъпило уведомление (...). Въз основа на доклада Комисията прави мотивирано и подкрепено с доказателства по този закон искане за налагане на обезпечителни мерки пред Окръжния съд“. Важна гаранция за правата на гражданите е обстоятелството, че обезпечителни мерки може да налага само съдът. Друг е въпросът обаче, че като „доказателство“ – както проследихме по-горе – може да се посочи дори само липсата на декларация или невъзможността на проверяваното лице да докаже в предоставения му 14-дневен срок законния произход на своите активи. На основание ал. 3 от цитираната разпоредба, „при опасност от разпиляване, унищожаване, укриване или разпореждане с имуществото (...), по искане на органите (...) съдът може да разпореди запечатване на помещения, оборудване, превозни средства и други, в които се съхранява това имущество“. Съдът по реда на чл. 23, ал. 1 от ЗОПДИППД „се произнася в деня на постъпване на искането с определение, с което допуска или отказва налагането на обезпечителната мярка. Определението, с което се допуска обезпечението, подлежи на незабавно изпълнение. Ал. 2 от цитираната разпоредба дава възможност за въззивно и касационно обжалване на постановените от съда определения. Ал. 4, т.т. 1-8 от разпоредбата дава възможност на Съда „да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по този закон, когато това е необходимо за: лечение или други неотложни хуманитарни нужди на лицето, върху чието имущество са наложени обезпечителни мерки, или на член на неговото семейство; плащане на издръжка; плащане на публичноправни задължения към държавата; плащане на възнаграждения за положен труд; задължително социално и здравно осигуряване; заплащане на разноски, необходими за запазването и поддръжката на имуществото, върху което са наложени обезпечителни мерки; заплащане на разноски във връзка с производството по този закон; заплащане възнаграждението на синдика в производство по несъстоятелност“. Тази възможност е особено необходима, при положение, че в резултат от прилагането на ЗОПДИППД се налага обезпечителна мярка върху имуществото на проверяваното лице, което все още – по логиката на правото – би трябвало да бъде третирано като невинно. Въпреки това, имуществото на лицето е блокирано в следствие на наложената мярка и то не може да се разпорежда със своите активи. Положителна стъпка от страна на законодателя е решението му да се погрижи за най-неотложните разходи на проверяваното лице. Въпреки това трябва да се отбележи, че с налагането на обезпечителна мярка върху имуществото на проверяваното лице, последното се лишава от възможността му да инвестира, да участва по-решително в стопанския живот – дори когато действията му биха били от безспорен интерес за запазване и увеличаване на неговото имущество. Продължителността на процедурите по установяване произхода на имуществото ще рефлектира спрямо проверяваните лица като продължителност на наложените мерки за обезпечение, което един вид ги изважда от стопанския живот и – доколкото Съдът е дал разрешение по чл. 23, ал. 4, т.т. 1-8 – им позволява само да поддържат най-неотложните плащания. От тук идва и едно от най-големите основания противниците на ЗОПДИППД да критикуват закона и да търсят у законодателя прикрито намерение да използва лостовете на властта, за да отстранява бизнес-конкуренти, като унищожава техните предприятия – ако не чрез реализирането на широко дискутираната до скоро по медиите „гражданска конфискация“, то поне чрез блокирането за възможно по-дълъг период на възможностите засегнатото лице да действа. Съгласно ал. 5 от разглежданата разпоредба, „разрешението по ал. 4 се издава за всеки конкретен случай въз основа на мотивирана молба от заинтересованото лице, а когато се отнася до плащане на задължение към държавата – и по инициатива на директора на съответната териториална дирекция. Съдът се произнася в срок 48 часа от постъпването на молбата“. Законът се спира и на въпроса за несеквестируемото имущество на проверяваните лица – съгласно ал. 7, „не се налагат обезпечителни мерки върху имуществото, по отношение на което не може да се насочва принудително изпълнение“. Разпоредбата има социален характер, доколкото несеквестируемото имущество се определя като своеобразен социален минимум – набор от минимални, жизнено необходими средства за съществуване – спрямо които е недопустимо да се извършва отнемане. И накрая – ако се установи законният произход на имущество, върху което е наложена обезпечителна мярка, последната следва да се вдигне незабавно. Това урежда чл. 24, според ал. 1 от който при такова обстоятелство и „по искане на засегнатото лице или по инициатива на органа Съдът отменя обезпечителните мерки“. Ал. 3 от разпоредбата допълва уредбата, като постановява, че „към искането по ал. 2 се прилага декларация относно източниците на средствата, основанието за придобиване на имуществото и доказателствата за това“.
Чл. 27, ал. 1 от ЗОПДИППД урежда пристъпването към отнемане в полза на държавата на имущество, за което е установено, че е придобито по престъпен начин: „въз основа на събраните доказателства съответният директор на териториална дирекция изготвя мотивирано заключение, в което се посочват видът и размерът на имуществото, за което съществува основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност и подлежи на отнемане в полза на държавата, както и доказателствата, от които се установяват посочените обстоятелства“. Съгласно ал. 2, когато наказателното преследване не е осуетено поради смърт на дееца, изпадане в невменяемост, последвала амнистия или извършване на деянието извън територията на българската наказателна юрисдикция, „Комисията внася мотивираното искане за отнемане в полза на държавата след влизането в сила на осъдителна присъда по наказателното производство“. Обвързването на искането за отнемане на имущество с влизане в сила на осъдителна присъда е положителна индикация за гарантиране правата на гражданите. Буди обаче недоумение възможността това изискване да бъде „прескочено“, когато са налице изброените по-горе специфични условия. Безспорно, наказателно производство не може да се разгърне например срещу мъртво лице или такова, което не може да осъзнае свойството и значението на извършеното, нито да ръководи постъпките си. В случая обаче едно завършено съдебно производство, което да установи по безспорен процесуален начин наказателноправната виновност, е повече от необходимо, за да не се окаже в един бъдещ момент, че новоприетият закон е бил използван като бюрократично средство за унищожаване на политически и икономически противници. Съгласно чл. 28, ал. 1 от закона, „Комисията внася мотивираното искане за отнемане в полза на държавата на имуществото, придобито от престъпна дейност, в Окръжния съд по постоянния адрес на лицето, съответно по седалището на юридическото лице“. Изречение второ от същата алинея предоставя възможност, „когато в имуществото са включени движими вещи и недвижим имот, искането се внася в Окръжния съд по местонахождението на недвижимия имот, а в случаите, когато в имуществото са включени повече от един недвижим имот, искането се внася в Окръжния съд по местонахождението на имота с най-висока данъчна оценка“. При всички положения, „мотивираното искане има действие на искова молба“. В резултат от така постъпилото мотивирано искане и на основание ал. 2, „Окръжният съд образува дело и обнародва в „Държавен вестник“ обявление, съдържащо номера на делото, данни за постъпилото искане, опис на имуществото, указание за срока, в който заинтересованите лица могат да предявят своите претенции върху имуществото, както и датата, за която се насрочва първото заседание, която не може да е по-рано от 3 месеца от обнародването на обявлението“. Съгласно ал. 3 от цитираната разпоредба, като ответници по делото пред Окръжния съд се конституират освен проверяваното лице, също: наследниците и заветниците (за наследените от тях части от проверяваното имущество, ако проверяваното лице е починало); юридическите лица, контролирани от проверяваното лице или в случай на преобразуване – техните правоприемници (за включените в тях части от проверяваното имущество); трети лица-приобретатели на части от проверяваното имущество, (за безвъзмездно получените части от проверяваното имущество или при положение, че са знаели за престъпния произход или са придобили имуществото с цел неговото укриване или прикриване на незаконния му произход); съпрузите, роднините по права линия без ограничение и тези по съребрена или сватовска до втора степен включително (за придобитите от тях части от проверяваното имущество, ако са знаели за престъпния му произход, като знанието им се предполага до доказване на противното); съпругът/съпругата и непълнолетните деца (за безвъзмездно получените от тях значителни имотни облаги от трети лица, когато стойността на облагите надхвърля доходите им и не може да се установи законен източник, което води до предположението, че облагите са придобити за проверяваното лице); съпругът/съпругата (за включените части от проверяваното имущество в съпружеската имуществена общност, когато се установи, че съпругът/съпругата на проверяваното лице няма принос за тези придобивки). Чл. 29 от закона дава право на третите лица, които претендират самостоятелни права върху проверяваното имущество, „да встъпят в делото, като предявят съответния иск пред първата инстанция“. Ал. 4 от чл. 28 задължава конституираните ответници „да изчерпят всичките си възражения в това производство“. Самото производство, както е видно от ал. 5, се води по реда на чл. 124, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за установяване на престъпни обстоятелства. Същото се отнася и за третите лица, които претендират самостоятелни права. Това означава, че лицата трябва да представят всички доказателства в своя полза и да изчерпят всичките си доказателствени искания, преди да се даде ход на делото по същество. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗОПДИППД, „Съдът заседава в открито заседание. В производството задължително участва прокурор“. Постановеното от Съда решение подлежи на обжалване по общия ред. Ако искането за отнемане на имуществото в полза на държавата бъде отхвърлено, Съдът отменя на основание ал. 3 от цитираната разпоредба наложените обезпечителни мерки, но Комисията може на основание чл. 31 от закона да сезира изпълнителния директор на НАП за събиране на следващите се данъчни вземания относно провереното имущество.
ЗОПДИППД дава възможност на Комисията да наложи възбрана върху имуществото на проверяваното лице и да блокира по този начин неговите възможности да извършва финансови операции за един твърде продължителен период. Това ограничение в последствие може да се окаже неоснователно и да отпадне, но за времето на неговото налагане е възможно да настъпят сериозни вреди за проверяваното лице, достигащи до проваляне на неговия бизнес и разоряване. Последното дори дава основание критиците на закона да намират в него лост за разправа с политически и икономически противници на управляващото мнозинство. Във връзка с възможността да произтекат вреди за проверяваното лице „от незаконни действия или бездействия“ на Комисията, чл. 32 от ЗОПДИППД предвижда отговорност за държавата „при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ)“. Друг е въпросът, че налагането на мерки за предварително обезпечение е законна дейност и въпреки причинените от това негативни последствия, може да се окаже, че държавата няма за какво да отговаря по ЗОДОВ. Освен това, „преките и непосредствени“ вреди от извършените по ЗОПДИППД действия рядко биха могли да кореспондират адекватно на понесените щети от един блокиран и съсипан по този начин бизнес.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Новият Закон за възобновяемите енергоизточници поражда недоволство в сектора


(05.05.2011) Според изявление от Българската ветроенергийна асоциация (БВЕА), приетият нов Закон за възобновяемите енергийни източници (ЗВЕИ) отблъсква потенциалните инвеститори от България. Адвокати-специалисти по енергийно и екологично право застъпват становището, че в Закона за възобновяемите енергоизточници (ЗВЕИ) са допуснати редица слабости, които могат да бъдат атакувани в съда и да поставят българската държава в неудобно положение. Ключов проблем в новоприетото законодателство е, че присъединяването към Националната енергийна система коства на инвеститорите значителни суми, дължими предварително за всеки един мегават от планираната за произвеждане „зелена“ енергия. В същото време обаче цената на „зелената“ енергия, която ще се произвежда от бъдещото съоръжение, може да бъде установена най-рано на етап Акт 15 от проекта – т.е. при почти завършен проект. Цената ще се определя едностранно от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), без да са налице каквито и да било гаранции или ограничения за това с колко може да се променя във времето. Това означава, че паричният поток не може да бъде изчислен в дългосрочен план и няма как да се обоснове какъвто и да било сериозен инвестиционен проект. Без аргументиран проект с конкретни прогнозни приходи отпускането на инвестиционен кредит от страна на коя да е кредитна институция става почти невъзможно. Това е критично за енергийния сектор, като се има предвид, че повечето проекти се самофинансират до 20-30% от размера на необходимия паричен ресурс за тяхното реализиране.
Измененията в законодателството за възобновяеми енергоизточници според експерти в областта на екологичната енергетика ще доведе до изтегляне на голяма част от потенциалните инвеститори от страната ни и ще постави под въпрос изпълнението на поетия ангажимент до 2020 г. България да постигне дял от 16% „зелена“ енергия от общото количество произвеждана енергия в страната. След 2020 г. на българската държава всеки недостигащ процент ще струва около 200'000'000 лв. годишно, което ще коства на всяко от домакинствата приблизително по 13 лева допълнителни разходи на месец. Специалисти в бранша изразяват надеждата, че Европейската комисия (ЕК) ще застави българската държава да промени неблагоприятното законодателство в посока либерализирането на „зеленоенергийния“ сектор до към края на годината, което да способства за подобряване на инвестиционния климат след средата на 2012 г.
Съгласно разпоредбите на новия ЗВЕИ, изградените до момента съоръжения за „зелена“ енергия ще ползват по-дълги срокове на гарантирано изкупуване на произведената от тях енергия по преференциални цени, определени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). За фотоволтаични централи срокът на гарантирано изкупуване е 25 г., а за всички останали „зелени“ енергогенератори – 15 г. Новоизграждащите се възобновяеми енергийни източници ще се ползват от гарантирано преференциално изкупуване при по-кратки срокове: за фотоволтаични съоръжения и такива, които произвеждат „зелена“ енергия от биомаса, срокът е 20 г., за ветропарковете е 12 г., а всички други „зелени“ енергогенератори – 15 г.
За изградените до момента енергийни съоръжения гарантираното преференциално изкупуване ще се извършва по цените, определени от ДКЕВР към 01.02.2011 г. За новоизграждащи се съоръжения изкупуването ще става по цени, определени към датата на получаване на Акт 15 за съответното съоръжение – при положение, че е налице сключен предварителен или окончателен договор за присъединяване към Националната енергийна система. Така определени, цените ще се актуализират ежегодно до 30.юни (за 2011 г. срокът е до 03.юни).
Променя се и авансовата цената, която инвеститорите в „зелена“ енергия ще трябва да плащат за присъединяване към Националната енергийна мрежа. За всеки мегават авансовата цена се установява на 25'000 лв., а над петия мегават – на 50'000 лв.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Според Българския хелзинкски комитет ЗМВР противоречи на правото на живот


(03.05.2011) Според Българския хелзинкски комитет (БХК) Законът за МВР противоречи на правото на живот. Изявлението е провокирано от поредния случай на полицейско насилие, при който е разстрелян Васил Тонкев, заподозрян в кражба на лек автомобил. Той опитал да окаже съпротива, като подкарал автомобила и блъснал един от полицаите, участвали в задържането, без да му причини нараняване. При това е произведена стрелба от органите на реда и Тонкев е бил убит. Според БХК ключов момент е обстоятелството, че (05.05.2011) Според изявление от Българската ветроенергийна асоциация (БВЕА), приетият нов Закон за възобновяемите енергийни източници (ЗВЕИ) отблъсква потенциалните инвеститори от България. Адвокати-специалисти по енергийно и екологично право застъпват становището, че в Закона за възобновяемите енергоизточници (ЗВЕИ) са допуснати редица слабости, които могат да бъдат атакувани в съда и да поставят българската държава в неудобно положение. Ключов проблем в новоприетото законодателство е, че присъединяването към Националната енергийна система коства на инвеститорите значителни суми, дължими предварително за всеки един мегават от планираната за произвеждане „зелена“ енергия. В същото време обаче цената на „зелената“ енергия, която ще се произвежда от бъдещото съоръжение, може да бъде установена най-рано на етап Акт 15 от проекта – т.е. при почти завършен проект. Цената ще се определя едностранно от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), без да са налице каквито и да било гаранции или ограничения за това с колко може да се променя във времето. Това означава, че паричният поток не може да бъде изчислен в дългосрочен план и няма как да се обоснове какъвто и да било сериозен инвестиционен проект. Без аргументиран проект с конкретни прогнозни приходи отпускането на инвестиционен кредит от страна на коя да е кредитна институция става почти невъзможно. Това е критично за енергийния сектор, като се има предвид, че повечето проекти се самофинансират до 20-30% от размера на необходимия паричен ресурс за тяхното реализиране.
Измененията в законодателството за възобновяеми енергоизточници според експерти в областта на екологичната енергетика ще доведе до изтегляне на голяма част от потенциалните инвеститори от страната ни и ще постави под въпрос изпълнението на поетия ангажимент до 2020 г. България да постигне дял от 16% „зелена“ енергия от общото количество произвеждана енергия в страната. След 2020 г. на българската държава всеки недостигащ процент ще струва около 200'000'000 лв. годишно, което ще коства на всяко от домакинствата приблизително по 13 лева допълнителни разходи на месец. Специалисти в бранша изразяват надеждата, че Европейската комисия (ЕК) ще застави българската държава да промени неблагоприятното законодателство в посока либерализирането на „зеленоенергийния“ сектор до към края на годината, което да способства за подобряване на инвестиционния климат след средата на 2012 г.
Съгласно разпоредбите на новия ЗВЕИ, изградените до момента съоръжения за „зелена“ енергия ще ползват по-дълги срокове на гарантирано изкупуване на произведената от тях енергия по преференциални цени, определени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). За фотоволтаични централи срокът на гарантирано изкупуване е 25 г., а за всички останали „зелени“ енергогенератори – 15 г. Новоизграждащите се възобновяеми енергийни източници ще се ползват от гарантирано преференциално изкупуване при по-кратки срокове: за фотоволтаични съоръжения и такива, които произвеждат „зелена“ енергия от биомаса, срокът е 20 г., за ветропарковете е 12 г., а всички други „зелени“ енергогенератори – 15 г.
За изградените до момента енергийни съоръжения гарантираното преференциално изкупуване ще се извършва по цените, определени от ДКЕВР към 01.02.2011 г. За новоизграждащи се съоръжения изкупуването ще става по цени, определени към датата на получаване на Акт 15 за съответното съоръжение – при положение, че е налице сключен предварителен или окончателен договор за присъединяване към Националната енергийна система. Така определени, цените ще се актуализират ежегодно до 30.юни (за 2011 г. срокът е до 03.юни).
Променя се и авансовата цената, която инвеститорите в „зелена“ енергия ще трябва да плащат за присъединяване към Националната енергийна мрежа. За всеки мегават авансовата цена се установява на 25'000 лв., а над петия мегават – на 50'000 лв. заподозреният не е представлявал непосредствена опасност за живота и здравето на трети лица, нито е извършил нападение срещу полицаите, а само е опитал да избяга. Случилото се според БХК е „класически пример за свръхупотреба на огнестрелно оръжие от полицията в нарушение правото на живот. Този тип случаи са пряк резултат от дефектния български Закон за МВР, който позволява употреба на смъртоносна сила за задържане на хора, дори и да не са заподозрени в извършване на престъпление и да не са опасни за другиго“.
По повод на други такива случаи България е осъждана многократно от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). В пет свои решения от 2004 г. съдът е приел, включително и в своята Голяма камара, че „българският закон за употреба на огнестрелно оръжие от полицията е неадекватен – защото позволява смъртоносна сила, която не е абсолютно необходима“. В последното си подобно решение (от месец октомври.2010 г.) съдът отбелязва „с тревога“, че, както е констатирал и 5 години по-рано, „националният закон [на България] позволява на полицията да използва оръжие, за да арестува човек, независимо от тежестта на престъплението, в което е заподозрян, и независимо от това дали въобще и доколко е опасен. Според този закон полицаите могат законно да стрелят по всеки човек, който не спре, след като го предупредят“. Съдът приема, че за подобна стрелба няма абсолютна необходимост, „когато беглецът е заподозрян в ненасилствено престъпление и не е опасен за живота на други хора. В такъв случай правото му на живот тежи повече от необходимостта да бъде задържан“.
Чл. 72 от ЗМВР урежда третираната материя по следния начин: „(1) При изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин при: 1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане; 2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган; 3. конвоиране на лице или при опит то да избяга, да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица; 4. оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, включително на контрольорите на Европейската комисия, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си; 5. нападения срещу граждани и полицейски органи; 6. освобождаване на заложници; 7. групови нарушения на обществения ред; 8. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства; 9. освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентен орган“. Очевидно разглежданият случай е попаднал под хипотезата на т. 2 от цитираната разпоредба – задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган. Въпреки, че застъпваната от БХК позиция е справедлива от гледна точка предимството на правото на живот спрямо необходимостта едно лице да бъде задържано, справедливостта изисква да бъде отбелязан и чл. 73 от критикувания закон: „(1) Физическа сила и помощни средства се използват след предупреждение, с изключение на случаите на внезапно нападение и при освобождаване на заложници. (2) Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя. (3) При използването на физическа сила и помощни средства полицейските органи са длъжни по възможност да пазят здравето и да вземат всички мерки за опазване живота на лицата, срещу които са насочени. (4) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане целта на приложената мярка. (5) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Забраната не се отнася за случаите на масови безредици, когато са изчерпани всички други средства“. Ал.ал. 2 и 3 от цитираната разпоредба задължават органите на реда да съобразяват използваното насилие с конкретната обстановка, характера на нарушенията и личността на правонарушителите, като запазят здравето и живота, доколкото това е възможно предвид на обстоятелствата. На практика с това се изчерпват всички аспекти от критиката на БХК спрямо българския закон. Макар да дава възможност на полицията да използва оръжие при задържане, законът недвусмислено задължава органите на реда да съобразят и минимизират използваната сила. Следователно, в цитирания от БХК случай или в случаите, по които ЕСПЧ се е произнесъл срещу българската държава, проблемът по-скоро се намира в евентуално проявен произвол от страна на органите, а не в „дефекти“ на закона, тъй като цитираните норми съобразяват ценността на живота и здравето на гражданите.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ В Софийския районен съд (СРС) отвори врати Информационен център


(02.05.2011) Информационният център е създаден по проект от Програмата за развитие на съдебната система с помощта на фондация „Америка за България“. Центърът ще предоставя електронни справки на граждани за движението на висящите дела и за постановените по тях съдебни актове. В центъра гражданите ще намерят печатни материали с информация за службите на Софийския районен съд (СРС), за това как да се обърнат към съда за разрешение при разпореждане с имущество на дете или със средства от детски влог, как започва и протича едно изпълнително дело, как се връчват призовки и съдебни книжа, как пострадалите от престъпление да търсят полагащите им се компенсации, какви документи са необходими за различните процедури и какви такси се дължат. В новооткрития Център са на разположение и бланки на най-често подаваните до съда документи. Информационният център работи в сградата на бившия нотариат на бул. Патриарх Евтимий №2 в столицата.
Междувременно стартира и обновената web-страница на Софийския районен съд: www.srs.justice.bg с възможност за online-справки (засега само по граждански, а скоро ще заработи панел и за наказателните дела), за изтегляне на електронни образци на различни документи и за ориентиране на гражданите в сградата и администрацията на съда, за това какво трябва да правят, ако са призовани като свидетели, как да се държат в съда и към кои служби да се обръщат в съответните различни случаи.
Красимир Влахов, председател на СРС: „Правосъдието не е самоцелна интелектуална дейност, а решаване проблемите на хората със средствата на закона и затова то трябва да е близко до гражданите. Този център е една стъпка в тази посока.“
Лазар Груев, председател на ВКС: „Така разбирам взаимодействието с партньорите – да си подаваме ръка, за да решим проблемите на гражданите, а не партньорите само да дават оценки.“ Думите му очевидно са провокирани от коментара на американския посланик Джеймс Уорлик, който наскоро заяви, че „в България има две правосъдни системи – една за бедни и друга за богати“.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ „Протестно шествие в защита на българщината и против циганския терор”


(30.04.2011) Главният омбудсман на България бе сезиран с жалби от граждани срещу организирането на „Протестно шествие в защита на българщината и против циганския терор” от Българската национално-радикална партия. Шествието се планира да бъде проведено на 08.05.2011 г. пред сградата на Народното събрание в София, провокирано от убийството на 24-годишния Борислав Райнов в столичния квартал Овча купел. Той се опитал да спре самозаселили се в района цигани, които изхвърляли за пореден път боклук направо на улицата; циганите се нахвъллили срещу Борислав, един го ударил в главата с лопата, бил многократно наръган с нож и под погледа на няколко безучастни полицаи издъхнал на улицата. Във връзка с това омбудсманът Константин Пенчев изпрати писмо до главния прокурор и до кмета на гр. София, в което посочва, че съобщението за провеждането на протестното шествие съдържа отчетлив дискриминационен и антиетнически елемент, видим от изрази като: „да се спрат привилегиите за ромския етнос, да им се забрани да имат повече от едно дете” и „наказанията за тях да бъдат като за всички останали, а тези, които не работят, да не получават т.нар. помощи”. Според Константин Пенчев подобни изрази грубо нарушават основните човешки права, гарантирани с международни актове, Конституцията и законите в България.
Съгласно чл. 20, т. 2 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) на ООН, „всяко проповядване на национална, расова или религиозна омраза, което подбужда към дискриминация, враждебност или насилие, се забранява със закон”. Българската конституция въвежда като основен принцип равенството и забраната за дискриминация (чл. 6), и забранява създаването на организации, чиято дейност е насочена „...към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване правата и свободите на гражданите...” (чл. 44, ал. 2). По-нататък омбудсманът изтъква обществената опасност по смисъла на Наказателния кодекс (НК), която законодателят е приписал на престъпленията против националното и расовото равенство: „Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към расова, национална или етническа вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва...” (чл. 162, ал. 1). Според омбудсмана Пенчев, със своите действия организаторите на протестното шествие консумират състава на престъплението по чл. 162, ал. 1 от НК, понеже посредством слово и чрез електронни информационни системи подбуждат към расова дискриминация, както и към расова вражда и омраза. Във връзка с горното в свое писмо до кмета на гр. София омбудсманът препоръчва планираното протестно шествие да бъде забранено като нарушаващо правата и свободите на други граждани, на основание чл. 12, ал. 2, т. 4 от Закона за събранията, митингите и манифестациите (ЗСММ).
За да бъде представен проблемът от всички страни, следва да се отбележи и така наречената „обратна дискриминация“. Тя е характерна за общества, в които понятието „дискриминация“ е поставено като проблем. Истината е, че доброто третиране на „другия“ не е характерно за общества, където защитата срещу различни форми на дискриминация е изведена на преден план, дори напротив. Много често общества, изглеждащи „изостанали“ и чужди на „демократичните ценности“, се отнасят много по-толерантно и човечно към своите „други“. Усилената защита срещу дискриминация, която стана факт и за българското общество в последните години на Прехода и въздига в изрично законово задължение доброто третиране на „другия“, е явление, диагностициращо социалнополитически проблеми (естествени или привнесени), но рядко предоставящо необходимото лекарство. Забраната циганският (ромският*) етнос да бъде споменаван в каквито и да било отрицателни контексти, не съществува по отношение споменаването в подобни контексти например на българския етнос. В това може да бъде директно проследено явлението „обратна дискриминация“, чиято последица е привилегироването (често без никакви обективни основания) на определени малцинства и ощетяването по този начин на останалите сегменти от обществото. Целта на противодискриминационните законодателства е да осигурят „равностойно третиране“ на различните хора в обществото, но истината е, че в много от случаите те причиняват тъкмо неравностойно третиране. Често антидискриминационните протекции внасят допълнително противопоставяне и враждебност. Израз от типа „циганите са лоши“ би се окачествил като насаждане на расова омраза, но израз от типа „българите са лоши“ едва ли ще повлече подобно окачествяване в контекста на типичния за българите нихилизъм. Ощетяването на основното население и привилегироването на малцинствата в много от случаите ясно бива разпознато от страна на някои малцинствени представители като своеобразна възможност и те с всички сили се вкопчват във формулата „дискриминация“, за да отвоюват допълнителни незаслужени привилегии. Това от своя страна нагнетява по-голямо напрежение и в крайна сметка способства за радикализиране и ксенофобия, вместо за постигането на равностойно третиране.
За да се изчерпа проблемът от всички страни, трябва да се посочи и битовият характер на конкретното извършено престъпление. Макар да е станало повод група граждани да искат да организират своя протест „в защита на българщината и против циганския терор”, трябва да признаем, че престъплението няма характера на такова, което да е извършено на расова и/ли етническа основа. Под „битови престъпления“ в криминалистичната теория и практика се разбират такива инциденти, които настъпват в следствие на ежедневното съжителство и дрязги между хората, спонтанно, без оглед на някакъв специален предварителен замисъл. В този смисъл търсената „защита на българщината“ е пресилена и внася ненужен популистки ефект. По-сериозен от юридическа и политическа гледна точка е стремежът на някои радикални групи да създават и ескалират напрежение между хората, за да се възползват от съществуването на ксенофобия – явление и проблем, типичен за онези общества, в които защитата от дискриминация се извежда на преден план като основна „демократична ценност“, без да се държи сметка за изконните традиции и местна култура.
(01.05.2011) Българският хелзинкски комитет (БХК) поиска от столичния кмет Йорданка Фандъкова и от главния прокурор Борис Велчев да забранят планираното за 8.май протестно шествие на Българската национално-радикална партия под надслов „в защита на българщината и против циганския терор“. Според БХК призивите на организаторите представляват „открито подбуждане към етническа омраза и дискриминация спрямо ромите. Подобно деяние подлежи на наказателно преследване по член 162, ал. 1 от Наказателния кодекс и представлява основание за забрана на шествието“. БХК настоява пред главния прокурор и кмета на София да упражнят законните си правомощия, за да не допуснат осъществяване на шествието и да осигурят наказателното преследване срещу извършителите. БХК също така приканва главния прокурор да разпореди проверка за конституционосъобразност на Българската национално-радикална партия и да предприеме предвидените от закона действия, ако се установи несъответствие на нейната дейност с принципите и нормите на българското законодателство.
_________________
* роми – изкуствено понятие, налагано през последните 20 години на мястото на исторически вярното наименование „цигани“; доколкото последното е придобило отрицателен контекст в нашия език, понятието „роми“ идва да внесе по-неутрален контекст, без обаче да държи сметка, че в действителност Роми има по-различно значение в циганските езици, а наименованието „цигани“ е изконно, обусловено от произхода и историята на този етнос, и заместването му е лишено от всякакъв смисъл.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Утвърждава се инструкция за взаимоотношенията на прокурорите с адвокатите


(15.04.2011) Със специална инструкция Главният прокурор Борис Велчев даде конкретни указания до органите на досъдебното производство относно това какви действия могат да извършват по отношение на адвокати, младши-адвокати и техните сътрудници, съответно – какви действия са недопустими. Главният прокурор се позовава на чл. 33 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), според който „(1) Адвокатските книжа, досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване. (2) Кореспонденцията между адвоката и неговия клиент, без оглед на начина, по който се осъществява, включително по електронен път, не подлежи на преглеждане, копиране, проверка и изземване, и не може да бъде използвана като доказателство. (3) Разговорите между адвокат и негов клиент не могат да се подслушват и записват. Евентуално направените записи не могат да се използват като доказателствени средства и подлежат на незабавно унищожаване. (4) Адвокатът не може да бъде разпитван в процесуално качество относно: разговорите и кореспонденцията му с клиент; разговорите и кореспонденцията му с друг адвокат; делата на клиент; факти и обстоятелства, които е узнал във връзка с осъществяваната защита и съдействие“.
Инструкцията задължава органите на досъдебното производство да предоставят отделно помещение при среща между адвоката и задържан под стража или лишен от свобода доверител, при което се забранява провежданите разговори да бъдат подслушвани или записвани. Доколкото подслушване или записване все пак е възможно да се извърши въпреки разпоредбата на закона, събраната по този начин информация не представлява годно доказателство в съда и дори самото споменаване за съществуването й би дискредитирало длъжностните лица, които са нарушили забраната.
Кантората и документацията на адвоката могат да бъдат претърсени, респективно – разговорите му подслушани – само след изрично разрешение на съда и при условие, че самият адвокат е участвал в извършването на престъпление (или е налице основателно предположение за такова участие). Ако последното не бъде потвърдено от събрания чрез специални разузнавателни средства (СРС) материал, записаните данни трябва незабавно да бъдат унищожени – дори и когато бъдат открити сведения за престъпления на други лица, които стават явни по повод упражняваната от адвоката правозащитна дейност.
Органите на досъдебното производство са длъжни да осигурят достъп на задържаното лице до адвокат преди да бъде проведен първият разпит и не по-късно от 2 часа след задържането, ако лицето е отбелязало това си желание в съответната декларация (декларация, в която се отбелязва евентуалното желание за среща с адвокат задължително се попълва при арест). Задържаното лице може да откаже да сътрудничи на разпитващите органи, ако не му е осигурен адвокат. Самият адвокат (независимо дали е ангажиран от задържаното лице или е осигурен по реда за предоставяне на служебна адвокатска защита) следва да получи достъп до задържаното лице не по-късно от 30 минути след явяването му на мястото, където се намира задържаният.
Макар разгледаната регламентация да съществуваше и преди приемане на цитираната инструкция (по силата на Конституцията и Закона за адвокатурата), с издаването на подзаконовия нормативен акт правомощията на органите на досъдебното производство спрямо адвокатите придобиват по-голяма конкретност и яснота.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Инкриминира се лошото третиране на животни и организирането на боеве с тях


(14.04.2011) Съгласно последните изменения в Наказателния кодекс (НК) проявите на жестокост към животно, трайното увреждане на същото или неговото убиване без основателна причина ще бъде наказвано с лишаване от свобода до 3 години и с глоба от 1'000 до 5'000 лева. Ако деянието е извършено на публично място или в присъствието на дете, наказанието ще бъде лишаване от свобода от 1 до 3 години и глоба от 2'000 до 5'000 лева.
Стопанът на животно, който не е положил нужните грижи и животното причини средна или тежка телесна повреда на човек, ще се наказва с лишаване от свобода до 3 години или с пробация и с глоба до 5'000 лева. Ако животното убие човека, наказанието ще бъде лишаване от свобода до 5 години и глоба до 10'000 лева. Отделно потърпевшият или неговите близки могат да претендират на общо основание имуществени и неимуществени вреди. (Под „нужни грижи за животното“ в интересуващия ни контекст трябва да разбираме не толкова полагането на обичайните грижи за отглеждане и възпитаване на животното, колкото вземане на необходимите мерки за безопасност – като например слагането на намордник при кучетата от опасни породи и воденето на къс повод.)
Предвижда се организаторите и участниците в боеве с животни да бъдат наказвани с лишаване от свобода до 5 години и с глоба от 1'000 до 10'000 лева. От наказателна отговорност се освобождава този, който доброволно (без да е разкрит и без да е повдигнато обвинение срещу него) съобщи на компетентните органи за извършването на такова престъпление. Ако на боевете с животни присъстват деца или битките се заснемат с цел филмите да бъдат разпространявани, наказанието ще бъде лишаване от свобода от 1 до 5 години и глоба от 5'000 до 50'000 лева.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Във Франция се забранява мюсюлманското забулване на обществени места


(11.04.2011) Забраната да се носи мюсюлманска бурка или никаб на обществени места се налага за втори път в Европейския съюз (след като подобна рестрикция беше наложена в Кралство Белгия) и този път засяга френската мюсюлманска общност, която наброява около 5'000'000 души и е най-голямата в Европа. (Изключение от забраната се допуска за местата, които са предназначени за мюсюлманска молитва.) Решението за въвеждане на забраната стана факт след дълги дебати, стигнали в крайна сметка и до Конституционния съд на Франция, който определи, че със забраната не се нарушават основни човешки или конституционни права. Още в същия ден, в който забраната влезе в сила, беше арестувана мюсюлманска жена на гарата в Авиньон, тъй като носи забулваща одежда; отивала към Париж, за да даде интервю за телевизионно предаване, с което да изрази протеста си срещу новия закон и своето убеждение, че се погазват гарантирани й от френската конституция права и свободи. Според нея приемането на подобен закон нарушава нейната религиозна свобода и правото й на придвижване, тъй като мюсюлманките, които според шариата не могат да показват лицата си пред чужди мъже, трябва да стоят затворени в домовете си, ако не им бъде позволено да се забулват. Съгласно приетите законодателни забрани на жена, която се яви на публично място забулена с никаб или с бурка, се налага глоба от €150, а ако някой принуждава жена да забулва лицето си, се наказва с 1 година лишаване от свобода и глоба от €30'000. Предвид на личната неприкосновеност и желанието на френските власти да не се допуска социално напрежение обаче, на полицаите е забранено да махат принудително бурката (или никаба). Според статистиките законът ще засегне около 2'000 жени, които са представителки на най-ортодоксалните течения на исляма и се чувстват длъжни да ходят забулени.
Мюсюлманският обичай жените да се забулват на публични места е следствие от ислямските концепции за благоприличие и нравствена чистота, според които не е етично женската красота да става повод за плътски помисли и изкушения. Счита се, че погледът и предизвикването на нечисти желания осквернява жената и за да бъде запазено нейното достойнство, същата покрива лицето си (а в по-ортодоксалните мюсюлмански среди – дори цялото си тяло). Целта е жената да не бъде смущавана от хората наоколо, а и те самите да не бъдат смущавани от възможността неволно да изпитат желание. В религиозните схващания на исляма (както се наблюдава и в повечето традиционни религии) като грях се третира не само външно изразеното действие или изказване, но също така стаените в душата помисли. Ето защо, за да бъде осигурено спокойствие в обществото, опазване на брака и семейството, и защита от други престъпления срещу нравствеността, се достига до забулване на жените.
Дискусията за забрана на забулването в някои западни страни беше породена поради съображения за сигурност – след като се достигна до разбирането, че плътното забулване на лицето може да доведе до укриване самоличността на издирвани от полицията лица или до затрудняване на оперативно-издирвателните действия след извършването на престъпления или терористични посегателства. Въпреки протестите на мюсюлманската общност, в забраната няма никакъв религиозен подтекст. Според някои коментатори забраната изразява общата тенденция за разширяване на рестрикциите и полицейщината в западните общества или дори за изкуствено причиняване на разлом между западния свят и света на исляма. В действителност европейските конституции като цяло дават право на религиозна свобода и изява, без обаче това да може да се превръща в повод за нарушаване на обществения ред и застрашаване на сигурността. Доколкото забулването и способстването по този начин за извършване и/ли прикриване на престъпления може да се охарактеризира като нарушаване на обществения ред, религиозният обичай би могъл да се ограничи и от правна гледна точка това няма да се разглежда като посегателство срещу религиозната свобода. С други думи, религиозната свобода не е абсолютно неограничима и не може на нейно основание да се изисква допускането на обичаи, които са несъвместими с господстващите разбирания в обществото или с мерките за сигурност. За сравнение – в много от мюсюлманските страни практикуването на иноверски обичаи или дори невинното забелязване на техни атрибути е абсолютно недопустимо и се преследва с цялата строгост на закона, включително и с налагането на смъртни наказания.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Променя се данъчното облагане на земеделските и тютюневите производители


(07.04.2011) С последните промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) се предоставя възможност земеделските и тютюневите производители, които не са регистрирани като търговци, да изберат дали да плащат данъци по стария ред или по реда на едноличните търговци. Досега земеделските и тютюневите производители се облагаха върху 40% от реализираните приходи, тъй като останалите 60% законът разглеждаше като нормативно признати разходи. С последните изменения в закона се предоставя възможност облагането да бъде извършвано върху действителния размер на финансовия резултат (след намаляване на прихода с действително направените разходи за дейността), както това е уредено за регистрираните търговци. Следва да се отбележи, че за разход по смисъла на данъчното право се признава само такъв разход, който е свързан с дейността и е оформен счетоводно с разходооправдателен документ. С тази законодателна промяна се предоставя правна възможност физическите лица, които произвеждат земеделска или тютюнева продукция, да се ползват от по-благоприятния за тях режим между нормативно признатите като разход 60% или разходи друг в размер, доказан чрез разходооправдателни документи.
Менда Стоянова, председател на Бюджетната комисия при Народното събрание: „Това, което направихме, касае единствено и само лицата, които нямат фирми, регистрирани земеделски и тютюнопроизводители. Текстът създава възможност за доказване както на приходите, така и на разходите, които извършват тези лица във връзка с производството на земеделска продукция или тютюн така, щото да се формира истинският им доход. Ако имат повече разходи, отколкото са доходите, те ще бъдат на загуба и тогава няма да се облагат. Това означава, че ще бъдат облагани върху доход, който те реално са получили, приспадайки направените разходи“.
За да могат да се възползват от новия ред за данъчно облагане, земеделските и тютюневи производители, които не са регистрирани като търговци, ще трябва да водят счетоводство за документиране на своите приходи и разходи, и да оправдаят тези от разходите, които не искат да бъдат част от облагаемата данъчна основа. При това положение, ако разходите са по-големи от приходите, е налице отрицателен финансов резултат и данъци не само, че не се дължат, но е налице правна възможност за приспадане в следващи данъчни години. Ако обаче разходите са по-малки, за земеделските и тютюневите производители ще бъде по-изгодно да се обложат по стария ред, по който разходите не се доказват и се взема автоматично законовият размер от 60%. Важно е да се знае, че до края на месец май.2011 г. животновъдите, зърнопроизводителите и тютюнопроизводителите, които са физически лица и не са регистрирани по ДДС, следва да изберат дали да се ползват от новия режим или ще останат по действалия до момента.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ В Наказателния кодекс ще бъде въведено понятието „оправдан медицински риск“


(06.04.2011) По предложение на Главния прокурор се обсъжда възможността да бъде създаден специален текст в Наказателния кодекс относно „оправдания медицински риск“ (по подобие на отдавна съществуващи в правната теория понятия, каквото е например понятието „оправдан стопански риск“). Логиката на оправданите рискове се изразява в това, че поради обективни причини те могат да предизвикат нежелателен резултат, но въпреки това поемането им в някои случаи е оправдано – предвид на съществуващите шансове резултатът да бъде положителен. Касае се за случаи, в които опасността не може да бъде заобиколена, но шансовете за успех са значителни, въпреки невъзможността за предоставяне на задоволителна гаранция.
Предвижда се случаите на допусната лекарска небрежност, които може да съставляват престъпление, да бъдат проверявани по искане на прокуратурата от Изпълнителна агенция за медицински одит (ИАМО) чрез определени от самата агенция и от Българския лекарски съюз (БЛС) лекари-специалисти в съответната област. Конкретните лекари, участващи в разследването на случаи с лекарска небрежност, ще се определят от научните дружества на лекарите, които са утвърдени от ИАМО и БЛС. Целта е в състава на разследващите експерти да бъдат привличани най-добрите и признати специалисти в съответните медицински области. Често повтарящите се лекарски грешки и проблеми в медицинската работа се предвижда да бъдат регистрирани и описвани в специална информационна система, за да може постепенно да се класифицират и да се създават правила за действия при аналогични случаи.
(07.04.2011) От БЛС настояват да бъде създадена фигурата лекарски информатор, която да присъства във всяка болница, диагностично-консултативен център или център за спешна помощ и да събира данни за грешки в медицината. Предвижда се те да изготвят ежегоден отчет за медицинските грешки и да запознават колегите си с тях.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ МВР настоява да бъде създаден регистър с данни на осъдените педофили


(04.04.2011) Експерти от Министерство на вътрешните работи (МВР), Главна дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП) и членове на Обществения съвет за безопасен internet настояват да бъде създаден електронен регистър с данни на осъдените педофили. Предвижда се регистърът да бъде достъпен за всеки интересуващ се и в него да се публикуват фотографии на осъдените лица. Тази мярка според представители на звено „Компютърни престъпления“ към МВР ще позволи огласяване на престъпната дейност на лицата и пресичане на възможността им да упражняват професии и да заемат длъжности, които способстват за извършването на още престъпления срещу деца.
Подобен регистър на осъдените за педофилия съществува в някои от щатите на САЩ, но няма аналог в Европейския съюз, тъй като противоречи на европейските представи за лична неприкосновеност и основни човешки права. На този етап в България педофилията се наказва с лишаване от свобода до 5 години или пробация, като е налице възможност за условно отлагане на наказанието; макар присъдата да се произнася публично „в името на народа“ и фактът на осъждането да се отразява в свидетелствата за съдимост, престъпното минало на лицето не се огласява масово и заинтересуваните лица не могат да придобият обосновани впечатления относно характера на извършителя.
Освен срещу сексуалното и психическото здраве, често педофилията се превръща в престъпление и срещу живота на жертвата. В повечето случаи основен мотив за убийството е опасността детето да свидетелства за извършеното пред полицията и в съда. Тенденция е извършителят да се регистрира в тематични детски internet-сайтове, където търси своите жертви. Така например тези дни 28-годишен педофил се е представил за 14-годишно момче в сайта www.jivotno.com, където се свързал с 510 деца на възраст между 7 и 11 години, и ги карал да извършват неприлични действия пред web-камерата. Задържан е по сигнала на разтревожена майка.
Според криминалните статистики близо 2/3 от съвременните тийнейджъри стават жертва на подобни неприлични предложения и половината от тях откликват. Същевременно, повече от 1/3 от родителите на деца, които ползват internet, не упражняват редовен надзор над това какво се случва с младежите в web-пространството.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Президентът на Еквадор е обвинен за геноцид срещу индианското население


(30.03.2011) Срещу президента Рафаел Кореа, няколко министри от правителството на Еквадор и други представители на изпълнителната власт беше заведен иск от представители на коренното население в района Амазонка, по обвинение в извършван геноцид срещу тях. Повод за завеждане на иска е осъществяваната минна дейност в региона, която разрушава естествените обитания на индианците и заплашва съществуването на техните племена и начин на живот.
Според Конфедерацията на коренните националности в Еквадорска Амазония (CONAIE), усилията за разширяване изследванията за нефтени находища и разгръщането на минно дело в региона е навредило сериозно на племената Тагаери и Тароменане, които живеят в отдалечените територии и са абсолютно зависими от крехките екосистеми на Амазония. Индустриализацията, която унищожава девствените поречия на Амазония, е довела до процес на „културно и физическо изчезване, което се равнява на престъплението 'етноцид' или 'геноцид'“, твърдят ищците.
Коренното население на Еквадорска Амазония възлиза на 1/3 от 14-те милиона жители на Еквадор, но дори при сблъсъци не е имало опити за директното му изтребване от страна на държавната администрация. Въпреки това наблюдатели и етнолози отдавна предупреждават, че номадите в района на Амазонка са осъдени на бавно изчезване, ако навлизането на индустриализацията и унищожаването на естествените екосистеми продължи. Поради икономически причини не се наблюдава воля териториите, където племената традиционно обитават, да бъдат защитени като резервати и вероятно заведеният иск ще бъде отхвърлен поради формалното отсъствие на директно и целенасочено изтребване.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Променя се режимът за упражняване на занаяти и за признаване на майсторство


(18.03.2011) С последните приети текстове от Закона за занаятите (ЗЗ) членството в занаятчийска камара става доброволно, а не задължително, както беше до сега. Задължителна става регистрацията на занаятчиите по ДДС и вписването им в регистър БУЛСТАТ, което ще им позволи да възстановяват начисления ДДС за вложените материали в производството. Занаятчиите ще могат да се обединяват в Регионални занаятчийски камари, които да защитават интересите на своите членове, да ги подпомагат в работата им и да съдействат за недопускане на нелоялна конкуренция. Всяка Регионална камара ще бъде длъжна да поддържа регистър, в който ще се вписват занаятчийските дружества, самостоятелно наетите занаятчии, майсторите, които не са самостоятелно наети, калфите и чираците. Предвижда се регистърът да бъде публичен и да може да се преглежда от internet. Към Националната занаятчийска камара ще бъде създаден и специален Арбитражен съд за разрешаване на споровете между занаятчии, които не могат да се решат от Етичните комисии.
Изпитите пред Занаятчийска камара вече няма да бъдат задължителни. Ще се признават издадените от легитимно учебно заведение държавни дипломи и придобита ІІ или ІІІ степен на професионална квалификация по смисъла на Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО). Ще се признават и издадените до този момент свидетелства от Задругата на майсторите на народни художествени занаяти. Регионалните занаятчийски камари ще могат да издават свидетелства за калфа по унифициран образец на Националната камара – след като чиракът е положил успешен изпит пред комисия от поне 5 майстори на съответния занаят или представители на браншовите организации. Програмите за подготовка и обучение на занаятчиите ще се изготвят от занаятчийските камари след съгласуване с Министерство на образованието, науката и младежта (МОМН). За да бъде признат за майстор, кандидатът ще трябва да познава в дълбочина целия работен процес и да е способен да го осъществява самостоятелно. Това ще се удостоверява с издадено от Националната занаятчийска камара майсторско свидетелство. Свидетелство ще се издава след успешно положен изпит за майстор или когато има завършено висше образование в областта с поне две години стаж по съответния занаят. При неуспешно положен изпит кандидатът ще трябва да премине през допълнително шестмесечно обучение, преди да може да се яви отново на изпит.
С промените в закона от списъка на занаятите се изключват редица дейности, за чието упражняване се изисква лицензия. От 129 занаятите според новоприетия закон стават 57. Отпада голям брой от професиите, които влизат в областта на електротехниката, металообработването и дървообработването (поддръжка на битова и електронна техника, поддръжка на медицинска апаратура), реставрацията, строително-ремонтните и довършителни работи (бетонджийство, изработване на кофраж, бетонни конструкции, зидаро-мазачество и др.), медиите, рекламата, комуникациите, стъкларството, производството на храни и напитки, общественото хранене, здравните и хигиенни услуги, и др. Заедно с това в списъка се включват свързани с традиционното занаятчийство народни художествени занаяти като изработване на накити, изработване на национални кукли, грънчарство, иконопис. В раздел „Други“ присъстват също часовникарството, леярството на камбани, гравьорството, обущарството, шапкарството и др.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Българският съд не призна царската фамилия за собственик на двореца „Кричим“


(11.03.2011) Апелативен съд Пловдив потвърди решението на Окръжния съд, с което искът на цар Симеон II и сестра му княгиня Мария-Луиза за собствеността на двореца „Кричим“ ведно с 371,5 дка земя около него, се оставя без уважение. Второинстанционният съд потвърждава становището на първата инстанция, според което царят няма собственически права над имота, тъй като неговият дядо цар Фердинанд не го е придобил в качеството на частно лице, а в качеството на държавен глава.
Апелативният съд приема, че Интендантството на цивилната листа при Царя, което е стопанисвало имота, е държавно учреждение, финансирано със средства от бюджета с цел нормалното осигуряване на монархическата институция; възможността да се придобиват права за царя като частно лице е нещо различно от възможността да се придобиват права за самото Интендантство като държавна институция, обслужваща монарха като държавен глава; Решение №12 от 1998 г. на Конституционния съд (КС), с което е обявен за противоконституционен Законът за обявяване на държавна собственост имотите на семействата на царете Фердинанд и Борис III, и на техните наследници, и на което се позовават ищците, има единствено правоустановяващо действие.
Съдът отказва да допусне предявено ново доказателство – препис от кореспонденцията, водена между цар Фердинанд и руското правителство по повод заем в размер на 3'000'000 франка, отпуснат с траншове от 1911 г. и 1912 г. лично на монарха, тъй като ищцовата страна е разполагала с това доказателство и по-рано, и е можела да го предяви навреме – със завеждане на исковата молба. Съдът отказва и допускането на съдебна експертиза за установяване статута и функциите на Интендантството, с което ищците възнамеряваха да бъде изяснено чия собственост е имуществото, управлявано от Интенданството – на държавата или на монарха. Съображението на съда е, че това е правен въпрос, който следва да е известен на съда.
Дворецът „Кричим“ се намира край с. Куртово Конаре, Пловдивско. Цар Фердинанд харесал района в началото на XX век., тъй като бил силно впечатлен от лонгозните гори и вековните дъбове наоколо. Според възрастните хора в района, когато изкупувал земите край селото, царят плащал двойно и тройно по-скъпо за тях. Тезата на ищцовите адвокати е, че царят тогава е харчил лични, а не държавни средства. Според ищцовата страна това се доказва с документ за личния заем на цар Фердинанд, получен от руското правителство през 1911-1912 г. Адвокатите на царската фамилия са категорични, че след изчерпване на съществуващите правни възможности в България, ще отнесат спора за бившите царски имоти и пред Европейския съд по правата на човека.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ 50 депутати не посмяха да заявят имало ли е османски геноцид срещу българите


(09.03.2011) Народното събрание с 39 гласа „за“, 26 „против“ и 50 „въздържали се“ отхвърли искането на АТАКА да бъде приета декларация за осъждане на геноцида срещу българите от времето на Османската империя и датата 17.май (денят на Баташкото клане) да бъде обявен за Ден на признателност към загиналите българи в Османската империя. От 115 гласували народни представители в подкрепа на предложението се обявиха 17 от ГЕРБ и 4 от Синята коалиция, а ДПС и БСП гласуваха „против“. Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите към Народното събрание, която също отхвърля предложението, отбеляза в своя доклад мнението на Министерство на външните работи (МВнР), според което одобряването на подобно искане може да доведе до политически проблеми в отношенията ни с Турция.
Волен Сидеров от АТАКА: „Не мога да разбера отношението на Комисията, в която има членове, гласували „против“ или „въздържал се“ за приемането на това предложение. Ще направим всичко възможно имената на тези хора да станат известни на широката общественост, за да се разбере кой е против осъждането на геноцида над българските граждани. (...) Предложението за обявяване на 17.май за Ден на почит към жертвите от турското робство е чисто морален жест към всички тези наши предци, станали жертва на османското клане, геноцид, владичество, потурчване – както искате го наречете. (...) През ХV век изчезват над 2'600 населени места, а селското население намалява с 560'000 души. (...) Това е огромна цифра и днес се равнява може би на 10 млн. души. Унищожена е напълно цялата елитарна класа, културата на най-процъфтяващата страна на Балканите и Европа, дала писменост и вяра на всички християнски държави. Налаган е кръвен данък, според който на всеки 3 или 5 години се взема по едно на всеки 5 деца и те са били потурчвани. Избирани са най-хубавите и физически силните момчета. (...) Изчислено е приблизително, че ако не е имало еничарство, България е щяла да влезе в ХХ век с 50-60 млн. души и развитието й би било съвсем различно. (...) Някакви чиновници от Външно [министерство] казват, че такова решение ще влоши отношенията между България и Турция. Каква майка ги е раждала, за да кажат, че това ще влоши отношенията с Турция?! Това означава [ли], че днешна Турция е същата като Османската империя? По-позорно поведение няма!“ Сидеров добави, че обстоятелствата около геноцида срещу българите са подплатени с много документи и факти дори от архива на самата Османската империя.
Лютви Местан от ДПС: „От името на парламентарната група на ДПС пледираме за недопустимост на проекта, който се предлага от АТАКА. Разискването днес е недопустимо, защото противоречи на резолюция на Европейския парламент – че историческите оценки не могат да се трансформират в правни актове. Един парламент не може да законодателства по отношение на миналото.“
Проф. Андрей Пантев от БСП: „Как така парламентаристите Стефан Стамболов и Захари Стоянов, Петко Каравелов и Александър Малинов не са се сетили да изпълнят дълга към българския народ с една такава яростна декларация? Явно са били много по-мъдри, защото изведнъж сега се пръква еди кой си, който се представя за защитник на българското минало! (...) Никой не отрича за безкрайните страдания на българите през това време. Никой не отрича геройските усилия, саможертви, мъченичества, но това ли е работа сега на българския парламент? Какво ще постигнем с това? Това ще бъде изява на един 'газиран национализъм', който няма нищо общо с патриотизма. (...) Как не са се сетили перуанците и перуанският парламент да осъдят Испания за геноцид, как не се е сетила Бразилия да осъди Португалия за геноцид? 'Геноцид' означава тотално физическо унищожение, а не частично и условно. (...) Не е извършен геноцид върху население, което има Желязна църква на брега на Босфора. Не е извършен геноцид върху население, което има читалища и църкви. Робство може би е имало, но то е съвсем различно.“
Павел Шопов от АТАКА: „В този парламент за годините, в които съм бил, е имало мръсни изказвания, но това, което чух от проф. Пантев, беше умопомрачително. Българин ли си или си гагаузин? Чудя се. Това е човек, който когато се откри парламентът, претендираше за морал. Представяте ли си колко сме прави в това, което правим с това предложение, което внасяме? Има спор по въпроса имало ли е геноцид в България тези 600 години!“
След проведения дебат предложението за приемане на декларация срещу османския геноцид над българите и за определяне на 17.май като ден за почит към жертвите, не събра необходимото мнозинство и беше отхвърлено. Това не изключва възможността декларация в същия или сходен смисъл да бъде предложена за гласуване от Народното събрание и на по-късен етап, както недвусмислено заяви лидерът на АТАКА. Наличието или липсата на подобни декларации може да се окаже от съществено значение при поставянето на евентуални условия от страна на България в качеството й на член на Европейския съюз в контекста на преговорите с Турция като кандидат за присъединяване към ЕС.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ 03.03.1878 г. – възстановяване на България чрез Санстефанския мирен договор


Честит национален празник!
(03.03.2011) На днешната дата (по стар стил 19.февруари) в 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор, който слага край на Руско-турската война и възстановява българската държава. Признато е приблизително изконното землище на нашия народ, както е очертано от Цариградската конференция (1876-1877 г.). В предварително сключеното примирие между Русия и Османската империя четем: „България се създава като автономно княжество в пределите, където мнозинството от населението е българско. Нейните граници в никакъв случай не могат да бъдат по-малки от границите, приети от Цариградската конференция. Тя ще плаща данък, ще има народно християнско правителство и местна милиция. Османската армия там повече не ще се намира.“ Мирният договор е подписан в гр. Сан Стефано край Цариград (днешния квартал Йешилкьой в Истанбул), откъдето получава своето име. Договорът е прелиминарен (предварителен) и подлежи на последващо одобрение от останалите Велики сили. Истината е, че договорът има предимно популистки характер спрямо българите, тъй като Русия не е имала право да го сключи съобразно съществувалите по онова време международни договорки. Израз на това е проведеният няколко месеца по-късно Берлински конгрес, който ревизира установения в Сан Стефано порядък и отнема от България нейната историческа цялост.
Санстефанският мирен договор определя България като автономно, трибутарно (дължащо данък), васално княжество, със свое народно правителство и войска. В територията на Санстефанска България влиза цяла Северна България (без Северна Добруджа, която се предоставя на Румъния като компенсация за присъединената от Русия Южна Бесарабия); цяла Тракия (без Одринско и Гюмюрджинско) и цяла Македония (без Солунско и Халкидическия полуостров, които остават в пределите на Османската империя). Така обозначените граници обхващат територии, близки до признатите на Цариградската конференция изконни български земи. Начело на държавата трябва да застане княз, избран от народа, утвърден от Високата порта в Цариград и одобрен от Великите сили. Народно събрание от избрани български първенци трябва да обсъди и приеме основния закон на страната. Предвижда се Княжеството да бъде подпомогнато за срок две години от привременно руско управление.
По силата на Санстефанския мирен договор Румъния, Сърбия и Черна гора узаконяват своята независимост. Румъния получава Северна Добруджа, срещу което отстъпва Южна Бесарабия на Русия. На Сърбия е дадена Нишка област, а о. Крит се подчинява на Органическия устав от 1868 г. Босна и Херцеговина получават административна автономия. Урежда се свободното търговско корабоплаване през Босфора и Дарданелите, което е от първостепенна важност за Русия и в действителност е основен мотив за водене на Руско-турската война.
Веднага, след като Санстефанският мирен договор става известен на западните Велики сили, биват предизвикани остри негативни реакции срещу него. Обединеното кралство и Австро-Унгария се обявяват против договора, заявявайки, че Русия е решила самоволно Източния въпрос в своя полза. Против излаза на България към Бяло море се обявяват освен Обединеното кралство, също Италия и Франция – под претекст, че това ще бъде използвано от Русия за оказване влияние над Средиземноморието и морските сили в Европа. Австро-Унгария, косвено подкрепяна от Германия, се противопоставя на включването в българската държава на Македония, тъй като се надява с бъдещо разширяване в тази посока сама да придобие излаз към Средиземноморието, поради което подкрепя сръбските апетити към Повардарието. В последна сметка, на тайна конференция Англия и Русия стигат до споразумението България да бъде разсечена на две по билото на Стара планина, като се образуват две отделни държави: Княжество България и Източна Румелия; същевременно Беломорска Тракия, и Македония се предвижда да бъдат върнати към Османската империя, а Западните покрайнини – да бъдат присъединени към Сърбия.
След като на Берлинския конгрес през юни-юли 1878 г. Великите сили ограничават териториите на българската държава, Санстефанска България се превръща в символ на националното единение и основен национален идеал на българите поколения напред. Опитите за възстановяване на този идеал водят до съединението на Княжество България с Източна Румелия, а след това – и до Сръбско-българската война (1885 г.), Балканските войни (1912-1913 г.) и участието на България в Първата и Втората световна война. За съжаление жертвите, положени от българския народ, така и не успяват да го доведат до неговото национално обединение и почти половината от българското землище остава извън пределите на България, довеждайки до национални катастрофи, тълпи от бежанци и масирано обезбългаряване на задграничните територии.
Честит национален празник!

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Националният омбудсман e срещу едностранното променяне на лихвените проценти


(02.03.2011) Националният омбудсман Константин Пенчев констатира проблеми в нормативната уредба и дейността на банките, свързани с възможността за едностранно изменяне на лихвените проценти по отпуснати заеми и набирани влогове. Многобройни постъпили жалби по този въпрос стават повод за омбудсмана да изпрати препоръки до министъра на финансите Симеон Дянков и управителя на Българска народна банка (БНБ) Иван Искров, като отбелязва, че правата на потребителите не са защитени от закона и често биват нарушавани от кредитните институции.
Основен проблем е възможността за едностранна промяна на лихвения процент от страна на банките и склонността да бъдат включвани неравноправни клаузи в техните Общи условия. В чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) на критерия „обективност“, с който е обвързана възможността за промяна на лихвения процент, не е дефиниран легално. Според омбудсмана Пенчев, „редакцията на разпоредбата дава възможност на банките да определят условията, при които може да се променя лихвата по кредити, без да спазват някакви установени критерии. По този начин няма възможност за контрол от страна на БНБ доколко условията, определени от банката, при които може да се променя лихвата, са обективни и оправдани или са средство за необосновано прехвърляне на определени рискове от кредитната институция на кредитополучателите“. Това законово разрешение влиза в противоречие с разпоредбата на чл. 144, ал. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), според която „доставчикът на финансови услуги си запазва правото, при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя ...“.
Според националния омбудсман „на практика се оказва, че законът позволява на банките да променят едностранно лихвените проценти, без критерии за условията на тази промяна и без контрол“. Определяната от банките методология за изчисляване на лихвения процент не подлежи на контрол и няма нормативно определени изисквания за включените в нея показатели. „Действащата уредба не кореспондира с чл. 19, ал. 2 от Конституцията, съгласно която законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. Възможността да се променят едностранно договорите за кредит, без обективни критерии за условията на тези промени, поражда съмнение за противоконституционност“ – заявява Пенчев.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Новият Закон за горите (ЗГ) забранява offroad-спортовете и голата сеч


(01.03.2011) Тези дни беше окончателно приет новият Закон за горите (ЗГ), който въвежда нови правила за опазване на горското наследство в България. По силата на закона се създават шест регионални държавни горски предприятия – в Благоевград, Враца, Габрово, Сливен, Смолян и Шумен, които ще осъществяват стопанска дейност в горските масиви. Контролът ще бъде отделен от тази дейност и се поверява на Агенцията по горите (АГ) с подчинените й Регионални управления по горите (РУГ) и горските инспектори към нея. На последните за първи път се предоставят почти полицейски правомощия – право да носят оръжие, да обискират и да задържат нарушители, което ще повиши значително възможностите за противодействие срещу незаконната сеч.
Съгласно разпоредбите на ЗГ, товарни автомобили и каруци вече няма да могат да се движат в горите без разрешително. За целта ще бъде необходим документ от ловно или горско стопанство, или разрешително за лов. За другите видове високопроходими машини ще се организират специални маршрути. Последното се отнася и за придобилите популярност offroad-спортове, свързани с използването на ATV или мотоциклети в горски пресечени местности. Със забраната се цели достъпът до горите да бъде регламентиран и да се осигури спокойствие на защитените природни територии.
Забранява се промяна в предназначението на горски територии за срок от 20 години, считано от момента на опожаряването им. Така се пресича порочната практика горски масиви да бъдат подпалвани умишлено, за да се освободят терени, към които има инвеститорски интерес. Изключение от това ще се допуска само във връзка с националната сигурност и важни инвестиционни проекти на национално и общинско ниво – главно магистрално и инфраструктурно строителство. Предвижда се приходите от промяна в предназначението на съответните горски територии да постъпват в бюджета на Министерство на земеделието и горите, и да се използват за поддръжка на горите.
Дървесина ще може да се купува/продава само от търговци, които са вписани в нарочен публичен регистър към Министерство на земеделието и горите. Целта е да се ограничи незаконосъобразната търговия с дървен материал. Изключение се допуска само при ползването на собствени гори или при купуване на дървесина за лични нужди. Експерти определят новия български закон за горите като един от най-щадящите природата на европейско ниво.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Предвижда се към БАН да бъде създаден Съвет на настоятелите


(28.02.2011) Съвет на настоятелите с четиригодишен мандат ще осъществява контролни и съвещателни функции в Българската академия на науките. Съветът ще се състои от 18 члена, от които 13 с право на глас: двама представители на министерства, определени с решение от Министерския съвет; един представител от Националното сдружение на общините; двама представители от работодателските организации; представител от Съвета на ректорите във висшите училища; двама представители от неправителствени организации в сектора; бившия председател на БАН или представител от Събранието на академиците и член-кореспондентите; двама учени-членове от Общото събрание на БАН; двама чуждестранни учени, определени от Общото събрание на БАН по предложение на Европейската научна фондация. С право на съвещателен глас в Съвета на настоятелите ще бъде председателят на БАН, който се предвижда да председателства и самия съвет, председателят на Парламентарната комисия по образование, представител от Министерство на икономиката, представител от Сдружението на банките и представител на дарителите на БАН. Така формиран, Съветът на настоятелите се предвижда да координира и подпомага сътрудничеството между БАН и останалите институции.
Предвижда се съветът на настоятелите да може да прави предложения пред Общото събрание на БАН за изменения и допълнения в Устава на Академията и за създаване, преобразуване или закриване на научни институти. Настоятелството ще контролира финансовото управление на Академията, като всички звена на БАН се задължават на всеки шест месеца да представят финансов отчет за дейността си. Съветът ще може да дава препоръки за усъвършенстване на финансовата дейност и ще може да сигнализира компетентните органи при констатирани нарушения. Председателят на БАН се задължава в срок до 30.април на следващата година да представя пред Народното събрание доклад за дейността на Академията, институтите и другите самостоятелни звена, с отчет за научноизследователската дейност, за изпълнение на целите и задачите от Националната стратегия за научни изследвания, и за финансовата и международна дейност на Академията. Предвижда се Съветът да „контролира разходването на бюджетната субсидия и съгласува финансовата политика на БАН“, като „осъществява контрол по начина и по реда на стопанисване и разпореждане върху предоставеното от държавата в собственост на БАН, академичните институти и другите самостоятелни звена имущество“. Според критици на нововъведенията именно интереси, свързани с имотите на БАН, които възлизат на близо 3 млд. лева, стоят в дъното на реформите, които миналата година се изразиха в неуспешен опит на правителството да обособи в отделни научни звена структурите на БАН и да закрие част от тях. От друга страна се изтъква съображение, че кадровият потенциал на Академията чувствително застарява, поддържат се неефективни звена и ресурсите не се използват оптимално, което води българската наука до застой.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ КАТ започва да налага глоби за превишена скорост чрез електронен фиш


(21.02.2011) КАТ пусна в действие системата за електронно отчитане нарушенията на правилата за движение по пътищата и за налагане на административни наказания чрез електронен фиш, изпращан по пощата. Въпреки сравнително малкия брой на инсталираните наблюдателни камери по пътищата, ежедневно се документират хиляди нарушения (най-често шофиране с превишена скорост), но до този момент санкционирането им беше оперативно невъзможно, поради тромавия административен апарат. С въвеждането на електронни системи за контрол, документиране и отчитане на нарушенията, шофьорите ще получават електронно генерирана снимка на нарушението и фиш за констатирано нарушение, с който се налага следващото се административно наказание.
Предвижда се фишовете да бъдат изпращани в бели пликове без отличителни знаци до собственика на автомобила, с който е извършено нарушението. Последните поправки в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) предвиждат санкцията да бъде налагана автоматично срещу собственика на заснетия автомобил. Поради това отпада идеята за отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС или отнемане на контролни точки при превишена скорост (което е строго лично) и остана само наказанието с парична глоба в размер между 20 и 350 лв., в зависимост от размера и местоизвършването на нарушението. Все пак обаче при шофиране с превишена скорост с над 50 км/ч в населено място шофьорската книжка ще бъде отнемана за срок от три месеца.
Досега типична слабост в борбата с превишаване на скоростта беше техническата невъзможност на КАТ да документира по несъмнен начин с наличните радарни технически средства авторството на автомобила-нарушител, поради което много наказателни постановления се отменяха от съда, дори и когато са издадени за реално извършени нарушения. Новият ред по ЗДвП задължава КАТ да отбелязва данни за мястото на извършване на нарушението, точна дата и час, регистрационен номер на автомобила, неговия собственик, точно описание на нарушението, както и размера на наложената глоба; срок и банкова сметка или място за доброволно плащане на наложената санкция. Наказаните лица ще имат 7-дневен срок, считано от получаване на фиша, за да направят писмено възражение пред директора на съответната структура на МВР, с което оспорват извършеното нарушение или наложеното административно наказание. Ако не бъде оспорено, наказателното постановление подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок, след който събирането се прехвърля в НАП за принудително изпълнение.
Опитът от други страни на Европейския съюз, където действат електронни системи за документиране нарушенията на правилата за движение по пътищата е, че същите намаляват драстично поради почти стопроцентовото ефективно налагане на предвидените наказания, което от своя страна води до чувствително намаляване на произшествията и жертвите по пътя.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Атакуват последните изменения в НПК и ЗСВ пред Конституционния съд


(18.02.2011) Депутати от БСП атакуват пред Конституционния съд последните промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), относими към създаването на Специализиран наказателен съд, както и промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ), свързани с необходимостта членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) да получават допуск за работа с класифицирана информация. Според социалистите с измененията в НПК се създава своеобразен „политически съд“, а с измененията в ЗСВ изпълнителната власт в лицето на министъра на вътрешните работи, който разрешава/отказва допуск до класифицирана информация, придобива контрол спрямо Висшият съдебен съвет, което е недопустимо.
Според Любен Корнезов от БСП Специализираният наказателен съд представлява „извънреден съд, защото за него се създават особени правила, а не правилата на общо правораздаване; съдебните заседатели, които имат равни права със съдиите и винаги са повече от съдиите в един състав, се избират от Столичния общински съвет, където ГЕРБ има мнозинство, тоест ГЕРБ ще назначава съдебните заседатели, освен прокурорите и съдиите; (...) във всяко наказателно производство основа е досъдебната фаза (...), [а] т.нар. разследващи полицаи ще бъдат назначавани от Министъра на вътрешните работи“.
Според депутати от БСП е недопустимо правителството (и по-специално – вътрешният министър) да контролира ВСС чрез разрешаване/отказване на допуск до класифицирана информация. Допускът се разрешава/отказва без по-нататъшен контрол и без възможност засегнатото лице да се защити в случай на отказ. „Парадоксът е там, че даже главният прокурор, председателят на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС), които по право са членове на ВСС, като такива ще трябва да искат разрешение от Цветанов дали да ползват класифицирана информация или не.“ – аргументира се Корнезов.
Ако уважи изложените аргументи, Конституционният съд може да обяви атакуваните текстове или част от тях за противоконституционни и да спре тяхното прилагане. По мнения на експерти това е малко вероятно да се случи относно Специализирания наказателен съд и по-вероятно – относно предоставянето на допуск до класифицирана информация за членовете на ВСС.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Обмисля се да бъде ограничен достъпът до фирмените дела в Търговския регистър


(14.02.2011) Правната комисия към Народното събрание подготвя по предложение на Министерския съвет и на депутати от ГЕРБ законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър (ЗТР), с който да бъде ограничен свободният достъп до фирмените дела на търговците. Понастоящем същите са достъпни online през електронния регистър на Агенция по вписванията.
Предвижда се достъпът до фирмени дела да бъде възможен само за определени професии – адвокати, нотариуси, съдии, органи на досъдебното производство и МВР, съдебни изпълнители, чрез електронен подпис и при регистрация на всяка извършена заявка за получаване на информация. Като предполагаем мотив за ограничението се изтъква защитата на личните данни, намиращи се във фирмените дела.
Публичният достъп до информация от търговските регистри в България е традиция от самото начало на поддържането на такива, каквато е практиката още от Ранното Средновековие в цяла Европа. Съгласно Търговския законъ от 1897 г. „търговските регистри са публични и всеки може да ги разглежда и да вземе от тях прост или заверен препис. След възстановяването на търговското законодателство в България през деветдесетте години на миналия век, се въведе възможност всеки да преглежда фирмените дела на търговците във Фирмено отделение към съответния Окръжен съд по регистрацията на търговеца и да получава заверен или незаверен препис от тях. След създаването на Агенция по вписванията тази дейност беше поета от последната, която предоставя свободен електронен достъп до цялата информация. Това позволи от 2008 г. насам българската журналистика да направи задълбочени разследвания за действия и връзки на публични фигури в сферата на бизнеса.
Планираното ограничение нарушава чл. 41, ал. 1 от Конституцията, според който „всеки има право да търси, получава и разпространява информация“; нарушава чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), който прогласява аналогично право на информация и е конкретизиран с решение на Европейския съд по правата на човека от 2009 г., според което „необоснованият отказ на информация от държавен орган представлява информационен монопол и се равнява на цензура“; Директива 68/151/ЕЕС, изменена с Директива 2003/58/ЕС, с която се изисква изрично публикуване на данни за лицата, участващи в управителните и надзорните органи на търговски дружества.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Омбудсманът атакува незаконосъобразни практики при местната такса „Смет“


(11.02.2011) Главният омбудсман на България Константин Пенчев изпрати свое становище на председателя на Националното сдружение на общините (НСО) и на областните управители относно констатирани незаконосъобразни практики на представители на местната власт във връзка с техните правомощия по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Повод за изготвяне на становището са постъпилите многобройни жалби, свързани с определяне и администриране на местните такси от общините. Оплакванията най-често са свързани със задължението за внасяне на такса за услугата „Сметосъбиране и сметоизвозване“, когато имотът не се ползва през годината. Сред общините с най-голям брой жалби от този вид са Стражица, Шабла, Тополовград и Велико Търново. Собствениците на неизползвани имоти в тях са задължени да внасят такса за услугата, въпреки че не ползват имотите си и не генерират битови отпадъци. В относимите наредби на съответните общини не е регламентиран изричен ред за освобождаване на гражданите от задължение да плащат за услуга, когато не ползват имотите си. Липсата на такава регламентация влиза в противоречие с чл. 8, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), според който „Общинският съвет определя с наредба (...) реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса“. Някои от общините са се съобразили с цитираната норма след намесата на главния омбудсман, но други (като например Стражица и Пазарджик) упорито отказват да спазят закона. Други общини (като например Кюстендил, Враца, Велико Търново) имат незаконосъобразната практика да ограничават възможността за бъдещо освобождаване по отношение на такива собственици на имоти, които имат стари задължения към общината. Според омбудсмана Пенчев „тези примери показват неразбиране на законовия принцип за освобождаване от заплащане на такса за услуга, която не се ползва. Обвързването с други условия, като тези за заплащане на други дължими за преходен и/или текущ период плащания, е в противоречие със закона и грубо погазва принципите на добро управление“. Друга проблемна практика е отказът на някои общини (например Хасково, Пазарджик, Рила) да предоставят услуги на граждани, които имат непогасени стари задължения към местната власт. Тази практика според омбудсмана по същество представлява отказ от изпълняване на законови задължения на общината, свързани с обслужване на населението.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Опозицията оспорва Правилника на Народното събрание пред Конституционния съд


(11.02.2011) Опозиционни депутати от БСП и ДПС внесоха искане Конституционният съд да обяви за противоконституционен чл. 98 от Правилника на Народното събрание. Съгласно атакуваната разпоредба, „при гласуване на доверие или отхвърляне на предложение за недоверие на Министерския съвет ново предложение за недоверие на същото основание не може да бъде направено в следващите 6 месеца“.
Съгласно чл. 89 от Конституцията, по предложение на 1/5 от народните представители Народното събрание може да гласува вот на недоверие спрямо правителството. Ако вотът бъде подкрепен от половината (120) депутати, министър-председателят подава оставка и следващата по ред парламентарна група (в момента това е Коалиция за България) получава възможност да сформира свой кабинет. Ако обаче вотът на недоверие не се подкрепи от достатъчен брой народни представители, „ново предложение за недоверие на същото основание не може да бъде направено в следващите шест месеца“. Отделно от това чл. 112 от Конституцията предвижда възможност правителството да поиска Народното събрание да му гласува доверие по цялостната политика, по отделна програмата или по конкретен повод. Съответно, ако министерският съвет „не получи исканото доверие, министър-председателят подава оставката на правителството“. Изрично обаче никъде не е указано дали правителството може да иска вот на доверие и по-често от шест месеца, респективно – дали 1/5 от народните представители могат да поискат вот на недоверие, след като правителството преди това е поискало вот на доверие. Тъкмо последното се случи съвсем наскоро, когато премиерът Бойко Борисов получи вот на доверие от Народното събрание.
Опозицията счита, че в Конституцията липсва изрична забрана вот на недоверие да бъде искан и по-рано от изтичането на шестмесечен срок след получен преди това вот на доверие. Действително, забранителният шестмесечен срок систематично е поместен в уредбата за искан от депутатите вот на недоверие. Същевременно, уредбата за искан от правителството вот на доверие не съдържа разписани срочни правила. В мотивите към искането пред Конституционния съд се застъпва становището, че вотът на недоверие е различна процедура от вота на доверие и тяхното смесване в чл. 98 от Правилника на Народното събрание е недопустимо; застъпва се, че преграждането на възможността да бъде поискан вот на недоверие спрямо правителството след получен преди това вот на доверие, е противоконституционно. Същевременно обаче може да се разсъждава, че вотът на недоверие и вотът на доверие, макар и уредени в два отделни текста на Конституцията, представляват процедура с едно и също значение, съответно – с едни и същи последици. Съществуващите различия относно лицата, имащи право да инициират процедурата и относно изискуемия кворум сами по себе си не са достатъчно основание, за да може да се говори за два напълно отделни правни института, нито са достатъчни за обосноваване на различен режим относно срочността. Още повече, една от ключовите цели на коституционния ред е да способства за стабилността на управлението, по отношение на която често исканите вотове на (не)доверие едва ли намират място. Истината обаче е, че по въпроса за шестмесечния срок Конституцията мълчи и липсата на изрична регламентация довежда до необходимост от произнасяне на Конституционния съд.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Променя се режимът на таксиметровите превози


(10.02.2011) С последните промени в Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) се позволява на Общинските съвети да определят максималния размер на цените за таксиметров превоз на пътници в територията на съответната община. Общинските съвети следва да актуализират цените поне веднъж годишно. Предвижда се глоба в размер на 3'000 лв. и отнемане правото за извършване на таксиметрови превози, ако бъде установено надвишаване на максимално допустимите цени за километър/пробег.
Отсега нататък като таксита ще могат да се използват леки автомобили с до седем места (досега максимално бяха разрешени пет места).
Въвежда се изискване водачите на МПС да има придобит поне 2-годишен професионален опит като водач на автобус и поне 25-годишна възраст, за да имат право да извършват специализиран, случаен превоз или такъв за собствена сметка на деца и ученици. Въвежда се и задължение автобусите да бъдат снабдени с удостоверение за категоризация по системата за международна квалификация на автобусите за туризъм или с удостоверение за преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването. При неспазване на тези изисквания се предвиждат глоби или имуществени санкции в размер на 10'000 лв.
Променени текстове от ЗАвтП предвиждат глоби между 100 и 1'500 лв. и за тези водачи, които не спазват изискванията за максимално допустима продължителност на дневното и седмичното шофиране.

(21.02.2011) Съгласно последните решения в Столична община от есента няма да се подновяват договорите на действащите към момента линии за маршрутни превози. Изхожда се от разбирането, че бусовете, ползвани за този тип услуги, са неудобни, недостъпни за хора с увреждания и детски колички, и създават реална заплаха за сигурността на пътниците в пиковите часове, а така също и за движението по пътищата при спиране на нерегламентирани места. Вместо тях се предвижда да бъдат пуснати в експлоатация нови малки автобуси, изискването за които е да бъдат достъпни за лица с увреждания и за детски колички. Тези линии ще бъдат „довеждащи“ до основните артерии в системата на масовия градски транспорт и ще спират само на регламентирани места, за да бъде минимизиран рискът за пътниците при качване и слизане. В тази връзка се разработва цялостна транспортна схема за столицата, която да оптимизира възможностите за придвижване на пътниците в териториите на града и неговите околности.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Забраняват се плащанията в брой на суми над 15'000 лв.


(09.02.2011) Съгласно последните приети промени в Законопроекта за ограничаване на плащанията в брой, суми на стойност над 15'000 лв. (или валутната равностойност на тази сума) ще могат да се изплащат само чрез превод или платежно нареждане. Първоначално дискутираният размер от 5'000 лв. се увеличава поради междувременно разширилия се обхват на закона, който след последните изменения обхваща и физическите лица. Целта е да не бъде затрудняван оборотът в дребния и среден бизнес.
На този етап идеята за изплащане на трудови възнаграждения само по банков път отпада – поради две причини: в по-малките населени места и отдалечени райони, където работят хора, често липсва достатъчно развита банкова инфраструктура; при по-ниските трудови възнаграждения банковата такса може да бъде сериозен допълнителен разход.
Въвежда се възможност данъкоплатците да превеждат своите бюджетни задължения (данъци, такси, глоби и др.) без банкова такса или комисиона, ако извършват превода през ПОС-терминал на съответната бюджетна организация. В тази връзка всичките министерства, техните териториални структури и общините се задължават да осигурят необходимите терминални устройства за плащания с банкова карта.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Предлагат затягане режима за използване на Специални разузнавателни средства


(07.02.2011) Малко след като Подкомисията за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС) при Народното събрание излезе с констатацията, че настоящата нормативна уредба създава реални възможности за злоупотреба със СРС, беше внесено законодателно предложение за ограничаване достъпа на специалните служби и органите на предварителното производство до информация за трафика на internet-потребителите и за проведените разговори от абонати на мобилните оператори. След промените в Закона за електронните медии (ЗЕС) от март 2010 г. internet-доставчиците и мобилните оператори бяха задължени да осигурят на специалните служби интерфейс за пряк достъп до информация относно internet-трафика и провежданите телефонни разговори – с възможност за наблюдение „в реално време“ и без каквато и да било предварителна санкция от съд. Вносителите на законопроекта мотивират своето предложение с опасението, че подобен пряк и неконтролиран достъп открива възможности за злоупотреба, включително и с политически подтекст. Предишната нормативната уредба се ограничаваше до реда по Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС), който изисква предварителна подробно мотивирана обосновка и предоставяне на съдебно разрешение, за да може да се приложи СРС законно и получената информация да придобие легитимност.
Понастоящем съдебната система е задръстена от искания на компетентни органи за използване на СРС, а Подкомисията към Народното събрание няма ресурса да обезпечи ефективно законността на разрешаваните и извършвани разузнавателни дейности. В тази връзка се организира Национално съвещание между главния прокурор Борис Велчев, председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лазар Груев и председатели на съдилища от страната, посветено на практическите проблеми по прилагане и използване резултатите от СРС. Магистратите планират да излязат с конкретни законодателни предложения за оптимизиране на обсъжданата материя и постигане на баланс между възможностите за прилагане на СРС, контрола спрямо тази дейност и постигането на по-голяма ефективност. Обсъжда се и възможността за учредяване на специализирано ведомство под шапката на Министерство на правосъдието, което да разглежда исканията за прилагане на СРС и да контролира осъществяваната дейност.
Понастоящем съдебните статистики отчитат тенденция към увеличаване броя на използвани СРС, но заедно с това се забелязва и спад на ефективността от събираните по този начин доказателства, послужили ефективно пред съд. През 2008 г. са дадени 5'898 разрешения, а през 2010 г. броят им се утроява и достига до 15'946. Почти 99% от поисканите разрешения за прилагане на СРС са били уважени от съда. Заедно с това обаче съдебната ефективност на събраните по този начин доказателства е едва 15% през 2008 г., а до 2010 г. пада на 12%. Близо 2/3 от всичките поискани СРС са от района на София и Пловдив, предимно за подслушвателни способи, предимно срещу митническа контрабанда и наркотрафик, по инициатива най-вече на Прокуратурата, МВР и ДАНС.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Министерският съвет забрани отглеждането на генномодифицирана царевица


(02.02.2011) Министерският съвет забрани отглеждането на генетично модифицирана царевица тип 'Монсанто 810' на българска територия. Забраната се мотивира с така наречения „принцип на предпазливостта“, който е заложен в Директива 2001/18/ЕО и позволява страните-членки да налагат едностранно предпазни клаузи срещу генетични манипулации и свързаните с тях потенциални последици. Принципът е транспониран в Закона за генетично модифицирани организми (ЗГМО) и България за първи път се възползва от това свое право. Предпазна клауза срещу генно-модифицираната царевица на Монсанто вече е наложена в 6 от 27-те страни-членки на ЕС (Австрия, Германия, Гърция, Люксембург, Унгария и Франция). Земеделският министър Мирослав Найденов заяви, че ще гласува „против“ генно-модифицираните организми (ГМО) и в Съвета на министрите в Брюксел, където предстои земеделските министри да разгледат искането на Аржентина, Бразилия, Канада и САЩ за разрешаване отглеждането на фуражи и храни с остатъци от ГМО на територията на Европейския съюз.
С позицията на българското правителство се цели нашето земеделие и околна среда да бъдат защитени от възможността за създаване на устойчивост спрямо bt-протеина в целевата и нецелевата флора и фауна, и от опасността този протеин да бъде натрупан в почвените екосистеми. Контролът за изпълнение на забраната се възлага на граничните власти и на Агенцията по храните, които ще наблюдават внасяния и използван на българска територия посадъчен материал.
Миналата година с поправки в ЗГМО беше забранено освобождаването в околната среда и пускането на пазара на генетично модифициран тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница и всякакви зеленчукови или овощни култури. Заедно с това беше установена забрана за отглеждане и освобождаване на каквито и да било ГМО в защитените територии и зоните по „Натура 2000“, включително и на по-малко от 30 км. от техните граници, на по-малко от 10 км. от локациите на регистрирани по Закона за пчеларството (ЗПч) стационарни пчелини, на по-малко от 7 км. от площите с биологично произвеждана селскостопанска продукция и на различни отстояния от площите с традиционен начин на производство съгласно Приложение 2 от ЗГМО.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Подготвя се нов закон и национален план за възобновяемите енергоизточници


(02.02.2011) Обсъжда се нов проектозакон за възобновяемите енергоизточници (ВЕИ), който да възпроизведе Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. Съгласно директивата до 2020 г. всяка страна-членка на ЕС трябва да развие своята енергетика до достигане на минимален дял екологично енергопроизводство, съответно – минимален дял потребление на биогорива и течни горива от биомаса. За България е определено до 2020 г. поне 16% от крайното енергопотребление да се осигурява от ВЕИ, като поне 10% от транспорта трябва да заработи със „зелена“ енергия.
Законопроектът цели да подпомогне иновациите, внедряването на екологични продукти и технологии, осигуряването на информация за достъпни схеми на подпомагане в областта, гарантиране сигурността при енергийните доставки и снабдяване, техническата безопасност, опазването на околната среда. Запазва се принципът на задължително изкупуване по преференциални цени на произведената и доставена електроенергия от ВЕИ. Заедно с това обаче проектозаконът разширява своя обхват, като засяга и дейности по отопление, охлаждане, транспорт. За първи път се залага правна рамка за осъществяването на съвместни проекти и взаимно подпомагане между България и съседните страни при производство на „зелена“ енергия, съответно – при статистическо прехвърляне между страните на излишъци, което да позволи поддържането на общ еко-енергиен баланс.
Предвижда се създаването на Агенция за устойчиво енергийно развитие на мястото на съществуващата в момента Агенция за енергийна ефективност, която да действа като единен административен орган при осъществяване на държавната политика в областта. Предвижда се създаването на Национална информационна система, която да способства за осигуряването на прозрачност, информираност и подобряване на бизнес-климата в екологичния енергиен сектор. Предстои да бъде разработен и Национален план за действие (2010-2020 г.), който да конкретизира държавната политика в областта на екологичната енергетика.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Въвеждат се три зони и винетни стикери за платено паркиране в София


(30.01.2011) От месец май тази година зоните за паркиране в гр. София ще бъдат три: „синя“, „зелена“ и „жълта“. Новата система има за цел да направи паркоместата в периферията на града по-предпочитани и да облекчи трафика в идеалния център на столицата. Безплатно във всички зони и по всяко време ще могат да паркират електромобили, мотоциклети и велосипеди – с цел да бъде стимулирано използването на екологичен транспорт.
Съгласно измененията в „синя зона“ (полигона между булевардите „Сливница“, „Левски“, „Скобелев“ и „Ботев“) ще бъде допустим престой до два часа по 2 лв. всеки; в „зелена зона“ (полигона между „Славейков“, „Тотлебен“, „Скобелев“, „Опълченска“, „Мария Луиза“, „Ген. Николаев“, „Е. и Хр. Георгиеви“) ще бъде допустим престой до четири часа по 1 лв. всеки; в „жълта зона“ (останалата част от града) паркирането е безплатно и неограничено, освен за района на изрично определени със заповед на кмета търговски и други обекти, където се въвежда режим като в „зелена зона“.
Увеличава се и частта от денонощието, в която паркирането е платено – вече ще бъде от 08:00 до 20:00 ч. (в момента е от 08:30 до 18:30 ч.). При просрочване на установените лимити SMS-и няма да се приемат, а глобите за освобождаване от наказателна скоба ще бъдат увеличени.
Запазва се старият SMS-номер за „синя зона“ (1302), а за „зелена зона“ ще започне да действа нов SMS-номер (1303). Центърът за градска мобилност ще има нов електронен адрес: www.sofiatraffic.bg
Постоянно живущите в райони с платено паркиране ще могат да паркират в близост до дома си срещу винетен стикер с годишен абонамент от 120 лв. Отпада необходимостта правоимащите да се легитимират с нотариален акт на своя имот – достатъчно е да представят касова бележка за платена комунална услуга (примерно доставка на електричество или вода) с партида на свое име, за да могат да купят от Центъра за градска мобилност стикер за своя автомобил.
Нов регламент се въвежда и за Народното събрание, министерствата, дипломатическите представителства и други подобни институции. След влизане на промените в сила всяко от тези учреждения ще има право на 3 безплатни паркоместа, а за останалите ще плаща служебен абонамент.
Промените стават възможни, след като Народното събрание утвърди промени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), с които се разрешава на общините сами да определят часовете престой в платените зони. Това позволи на Столична община да приеме новия ред и цени за паркиране в града. Очаква се същото да направят и останалите големи градове в страната.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Дружествата за доброволно здравно осигуряване да станат застрахователи


(28.01.2011) Съгласно последните планирани изменения в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), дружествата за доброволно здравно осигуряване трябва да се преобразуват в застрахователни дружества по смисъла на Кодекса за застраховането (КЗ). Правителството мотивира своето предложение със съображението, че не е налице „ясна разлика между здравна осигуровка и здравна застраховка“, а съществуващото у нас нормативно разграничение е само формално и не отговаря на практическата действителност. Другото съображение е, че уеднаквяването в режима на двата вида дейности ще доведе до синхронизация с този вид дейности в Европейския съюз и ще позволи на българските дружества да предлагат услуги и на европейския пазар.
На съществуващите здравноосигурителни дружества ще се предостави срок до една година, за да приведат дейността си в съответствие с изискванията по Кодекса за застраховането (КЗ). Пряка последица от това ще бъде увеличаването на минимално допустимия капитал на тези дружества, който по ЗЗО беше 2 млн. лв., а по КЗ е 4,6 млн. лв. Вероятно това ще доведе до частично окрупняване на някои от дружествата и до отпадане на други от пазара. При всички случаи, след промените се предвижда дейност по доброволното здравно осигуряване да може да бъде осъществявана от всяко застрахователно дружество, което е придобило лиценз за предоставяне на застраховките „Заболяване“ и „Злополука и заболяване“. Преобразуващите се по реда на КЗ дружества за доброволно здравно осигуряване от своя страна ще имат възможност да придобиват лиценз и за други видове застраховки, и така да разширят своята дейност, ако желаят.
От самите дружества обаче заявяват, че с реформата ще се достигне до отпадане на много от услугите, които досега доброволното здравно осигуряване е предлагало и които не са в кръга от дейности, типични за един застраховател.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Промени в ДДС-ставки за туризма и в средствата за данъчно отчитане


(27.01.2011) От месец април тази година туристическите услуги ще започнат да се облагат с единна данъчна ставка от 9%. Това предизвика смут в туристическия бранш, чието предложение беше ставката да се въведе от месец октомври. Сред мотивите за предложението е съображението, че много от договорите за предстоящия летен сезон вече са сключени и новото ценообразуване ще внесе усложнения в предоставянето на вече договорените услуги. Обсъжда се и предложението единната ДДС-ставка да обхване всички туристически дейности (като например анимация), а не само за хотелиерските и ресторантьорските услуги. Вероятно това ще стане факт през месец октомври.
Започват да се въвеждат автоматизирани електронни системи за отчитане на приходите, до които Национална агенция за приходите (НАП) ще има достъп в реално време. Първи обект на технологичното нововъведение станаха бензиностанциите, много от които отчитаха до този момент нереалистично ниски месечни обороти. Чрез обвързване софтуера на фискалните апарати със системата на НАП, приходната администрация трябва да започне да следи непосредствено реализираните продажби и пълния размер на получения оборот. Тези дни бяха извършени масирани проверки в обекти за търговия с течни горива и част от тях бяха затворени поради неизпълнение на новото изискване.
Предвижда се най-късно до края на септември 2011 г. регистрираните по ДДС търговци да свържат използваните от тях фискални апарати с информационната система на НАП, а до края на март 2012 г. това да бъде направено и за останалите фискални устройства в страната. Това ще позволи на приходното ведомство да наблюдава месечните обороти и при регистриране на колебания в резултатите или отклонение от фактическото положение, ще се назначават данъчни ревизии.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ „Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим“


(20.01.2011) Министерски съвет обявява 1.февруари за „Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим“. Решението е взето по предложение на българските президенти д-р Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002). Датата е избрана заради събитията от 01.02.1945 г., когато посрещат смъртта си първите жертви на така наречения „Народен съд“ – 3 регенти, 22 министри, 67 народни представители и 8 царски съветници.
В писмото си до министър-председателя Борисов президентите Желев и Стоянов посочват, че „Този ден е знаков за нашата история, защото поставя началото на кървавите репресии срещу българския народ. В следващите месеци и години съдбата на първите жертви бе последвана от хиляди достойни българи – земеделци, социал-демократи, представители на всички демократични български партии и антикомунистически движения, както и обикновени български граждани, селяни, занаятчии, чиято единствена вина беше, че се противопоставиха на съветизацията на страната ни. Обезглавена бе българската нация, поставено бе началото на комунистическата диктатура у нас. Независимо от тези кървави репресии чрез борбата на горяните и много техни последователи България се превърна в първата страна от съветския блок, която оказа въоръжена съпротива на настъпващата комунистическа диктатура. За борбата с тях Политбюро на ЦК на БКП създава специални, предани на режима Вътрешни войски, които водеха борбата срещу въоръжената опозиция. Последствията и уроците от тези престъпления все още не са достатъчно осветлени и анализирани, и затова Денят на национална памет ще почита жертвите, но също така ще ни дава опорна точка за по-вярно разбиране на събитията от близкото ни минало, без което е невъзможно да вървим напред като свободна, демократична и достойна европейска страна.“
„Народният съд“ е учреден като извънредно съдилище по силата на Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, обнародвана на 06.10.1944 г. и влязла в сила веднага. Съгласно нейните разпоредби извънредната съдебна институция се натоварва с правомощието да осъди министрите, народните представители на Царство България и „други граждански или военни лица“ (между които изтъкнати политици, общественици, интелектуалци, лекари, магистрати, учени, висши офицери и духовници, индустриалци, кметове и т.н.) на временен или доживотен строг тъмничен затвор, или на смърт и глоба до пет милиона тогавашни лева. Паралелно с присъдата може да бъде постановена конфискация на част или на цялото имущество. В тази връзка близо 1/3 от съдържанието на „наредбата-закон“ третира запазването от разместване и укриване имуществото на привличаните към съдебна отговорност лица, като отменя със задна дата прехвърлителни сделки и вменява доказателствената тежест на трети лица за това, че са действителни и добросъвестни собственици, ако искат да не бъдат засегнати от евентуална конфискация. На „Народния съд“ се позволява да осъжда и покойници.
„Народният съд“ се сформира от „народни съдии“, избрани от областните комитети на Отечествения фронт и от назначени от Министъра на правосъдието съдии измежду съдиите и адвокатите в страната. Това означава, че в съдебните състави са конституирани и лица, които нямат абсолютно никаква юридическа подготовка, а повод за избирането им е станало тяхното политическо участие в структурите на Отечествения фронт.
Препис от обвинителния акт се изпраща от „народното обвинение“ на съда, който от своя страна го връчва на подсъдимия и му предоставя седемдневен срок за възражения и доказателствата. На подсъдимия не се дава право да ангажира повече от двама защитници. Съдът разглежда делото „в най-кратък срок“, като се задължава да се произнесе по всичките образувани дела най-късно до 31.март 1945 г. Като се има предвид, че съдът започва дейността си на 20.12.1944 г., това означава, че „Народният съд“ е приключил със своята работа за малко над три месеца. Съдебното дирене се извършва „свободно, по разум и съвест“, включително и неприсъствено, ако подсъдимият не е намерен. След приключване на съдебните прения съдът постановява „мотивирана присъда, неподлежаща на обжалване и одобрение“, и присъдите се изпълняват незабавно. Това означава липса на възможност да бъде поправена евентуална съдебна грешка.
„Народния съд“, състоящ се първоначално от 4 върховни и 68 областни състава, заседава от 20.12.1944 г. до април 1945 г. За този период са образувани 135 дела, по които са привлечени 11'122 подсъдими. Паралелно с дейността на „Народния съд“ са сформирани така наречените „Трудововъзпитателни общежития“, в които по данни на тогавашния вътрешен министър Антон Югов, са въдворени общо 37'347 лица – обвиняеми, подсъдими или техни близки. На 01.02.1945 са произнесени първите присъди – срещу сто от най-големите „врагове на народа“ – които са разстреляни още същата нощ в Софийските централни гробища: 3 регенти (княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов), 22 министри (за периода 1940-1944 г., начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов), 67 народни представители (от ХХV Народно събрание) и 8 царски съветници. „Народният съд“ произнася общо 9'155 осъдителни присъди, от които 2'730 смъртни (включително и срещу вече убити лица) и 1'305 за доживотен затвор.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ WikiLeaks ще извади данни за 2'000 офшорни сметки, през които укриват данъци


(18.01.2010) На пресконференция в Лондон бившият швейцарски банкер Рудолф Елмер предаде на основателя на сайта „WikiLeaks“ (Уикилийкс) Джулиан Асандж два диска с информация, за които се предполага, че съдържат нови данни за сметки в офшорни сметки, през които се извършва крупно укриване на данъци. Информацията от дисковете съдържа имената и движението по сметките на близо 2'000 известни личности. В това число влизат уважавани бизнесмени, хора на изкуството, както и близо 40 политици. Сред засегнатите лица присъстват имена на мултимилионери, международни компании и хедж-фондове от няколко държави, включително от САЩ, Германия и Великобритания. Според Елмер „тези хора се крият зад банковата тайна, вероятно за да избегнат данъците“. Данните са взети от поне три финансови институции, включително от самата Julius Baer (една от водещите швейцарски банки), където Рудолф Елмер е работил, преди да бъде уволнен „заради нарушаване на банковата сигурност“, и се отнасят за периода от 1990 до 2009 г. Данните няма да се появят веднага в WikiLeaks, тъй като първо трябва да бъдат анализирани и подготвени за публикуване.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Европейската комисия иска обяснения от България за скандала със записите


(14.01.2011) Европейската Комисия (ЕК) изиска официално да й бъде предоставена информация за огласените в последните дни записи на разговори между висши държавни служители и политици в България. Вероятно събраните данни ще дадат отражение в междинния доклад за състоянието на правосъдието и вътрешните работи, който трябва да излезе през февруари и по всяка вероятност ще способства за вземането на решение относно Шенген. В частност ЕК се интересува от дейността на Държавната агенция „Национална сигурност“.
Огласените в последните дни записи на разговори, направени чрез специални разузнавателни средства, понастоящем се изследват от Прокуратурата за автентичност и се установява дали са направени по законоустановения ред. Поради класифицирания характер на информацията на този етап от Прокуратурата отказват да дадат официален отговор за това доколко, срещу кого и поради каква причина е правено искане, респективно – получавано е разрешение по установения в закона ред да се приложат специални разузнавателни средства.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Безпрецедентно обезщетение ще плати Столична община за нападение от кучета


(14.01.2011) Софийският административен съд (САС) присъди обезщетение в рекордния размер от 25'000 лв. за нахапване по лицето на дете, нападнато от бездомно куче на 01.януари 2011 г. в столичния квартал „Гео Милев“. Ведно с обезщетението са присъдени и разноски по делото в размер на 2'500 лв. Инцидентът е станал около 16:00 ч. в първия ден на миналата година, когато детето и баща му излезли от местен квартален магазин. В опита си да спаси своята дъщеря, бащата също е бил нахапан по ръцете.
Според свидетелите по делото са подавани множество сигнали за агресивното поведение на въпросното куче до общинското предприятие „Екоравновесие“. Въпреки това служители на предприятието не са били изпратени за справяне с проблема и мерки не са взети. Свидетелските посочват, че същото куче многократно е проявявало агресия към различни хора, включително и към деца, и многократно е било гонено, но всеки път се е връщало в района около магазина.
Въпреки предишните загубени дела и утвърдената международна практика по сходни казуси, процесуалният представител на Столична община продължава да твърди, че столичният кмет Йорданка Фандъкова не отговаря за бездомните кучета, защото тази дейност е делегирана на общинското предприятие „Екоравновесие“. Съдът отново отхвърли това становище и за пореден път постанови, че „налице е трайно незаконосъобразно бездействие на кмета на Столична община“.
Съдът констатира, че нахапванията по лицето на потърпевшата са оставили трайни белези, които не е сигурно, че ще зараснат напълно. Детето е развило силно изразено посттравматично стресово разстройство. Мотивиран от това, съдът уважава предявения иск изцяло и присъжда претендираното обезщетение.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Забраняват се плащанията в брой на заплати и на суми над 5'000 лева


(13.01.2011) На първо четене беше гласувана законодателна забрана за плащания на суми над 5'000 лв. в наличност – включително и при по-малки плащания по задължение, общият размер на което надхвърля 5'000 лв. Това означава, че суми над 5'000 лв. ще могат да се превеждат само по банков път.
Още едно законодателно решение задължава работодателите да плащат трудовите възнаграждения само по банков път. Действащата в момента уредба в Кодекса на труда забранява работодателят да плаща по банков път, ако наетите от него лица не са изразили изрично писмено съгласие за това. Предвижда се в райони, където няма банкови офиси и банкомати, наетите лица да получават своите възнаграждения по пощата, както в момента се прави с изплащането на пенсии.
Предвижда се да бъде налагана глоба в размер на 25% или имуществена санкция в размер на 50% от трансферираната сума при опит да се заобиколи цитираната разпоредба. При повторно нарушение се предлага глобата да бъде в размер на 50%, а имуществената санкция – в размер на 100% от трансферираната сума.
От БСП и „Атака“ се обявиха срещу ограничаването на плащанията в брой, което според тях засяга работодателите и облагодетелства банките, като задължава всички лица и организации да им плащат преводни такси за всяка финансова операция, която извършват.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Променя се режимът за третиране на чужденците в България


(13.01.2011) С изменение на Закона за чужденците в република България (ЗЧРБ) беше въведена Синя карта за приемане в страната ни на висококвалифицирани чуждестранни работници. Синята карта на Европейския съюз наподобява Зелената карта на САЩ, която предоставя привилегирован достъп на специалисти до работни места в страната.
Чужди граждани могат да получат Синя карта в ЕС, ако са висококвалифицирани работници, притежават виза за престой в съответната страна-членка и имат разрешение за пребиваване в страната за срок не по-малко от една година. Издаването на Синя карта е възможно след разрешение от ведомство на съответната държава, еквивалентно на Министерство на труда и социалната политика (МТСП), което следва да определи, че в страната има недостиг от специалисти със специалността на кандидата. Синята карта е за 1 година и може да се продължава при продължаващ недостиг. От правата за пребиваване по Синята карта се ползват и членовете на семейство на специалиста.
Разрешенията за пребиваване на чужденци в България са краткосрочни (за срок до 90 дни с възможност за еднократно продължаване), продължителни (със срок до 1 година), дългосрочни (за срок до 5 години с възможност за продължаване) и такива без ограничителен срок. Разрешение за постоянно пребиваване е допустимо да се издаде на чужденеца, след като вече е получил дългосрочно разрешение, пребивавал е през последните пет години в страната и за този срок не са възникнали основания за отнемане на разрешението. Чужденецът следва да докаже наличието на достатъчно средства за своята и на близките му издръжка в страната, без да е необходимо да се прибягва до системата за социално подпомагане. Сред изискванията е и задължението да има здравна осигуровка или застраховка за срока на пребиваване в страната. Предвижда се възможност разрешение за пребиваване да бъде издавано и по хуманитарни съображения.
Въведени бяха законови правила за събиране на разделени семейства между чужденци, пребиваващи в страната. Сред разписаните разпоредби място намира и уредбата за отнемане на разрешения за пребиваване при сключване на граждански брак или осиновяване с единствената цел да бъдат заобиколени нормите за статута на чужденците. Законодателното решение е провокирано от големия брой фиктивни бракове между български граждани и такива от третия свят (най-вече от Близкия Изток) с цел улесняване придобиването на разрешения за пребиваване в страната.
Исканията за виза за влизане и пребиваване в България ще трябва да се подават поне три месеца предварително и за тяхното постъпване ще бъде осведомявана Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС). От лицата, желаещи да влязат или да пребивават в България (включително и при искане за транзитно преминаване) ще се събират биометрични данни (лицева фотография и пръстови отпечатъци), защитавани при спазване международноправните режими за защита на личните данни и гарантиране на основните човешки права.
Измененията в ЗЧРБ са част от мерките, които българското правителство обеща да въведе с цел присъединяването на България към Шенген.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Властта е длъжна да предпазва гражданите от нападения на бездомни кучета


(13.01.2011) Европейският съд по правата на човека в Страсбург постанови решение по делото „Берю срещу Турция“, с което прие, че държавата е длъжна да опазва живота и здравето на гражданите от бездомни кучета. Жалбоподатели по делото са близки на починалата в резултат от нападение на бездомни кучета деветгодишна Газал Берю. Те атакуват бездействието на пазачите в селото, където детето е убито и твърдят, че държавната власт е длъжна да защитава своите граждани от подобни нападения. Поради неизпълнение на това задължение ищците държат държавата отговорна за нарушаване правото на живот.
ЕСПЧ не признава Турция за виновна в нарушаване правото на живот, поради съображението, че турските власти не са знаели и не са били длъжни да знаят, че пострадалата Газал Берю ще стане жертва на такова смъртоносно нападение. Заедно с това обаче съдът признава твърдяното от жалбоподателите задължение на държавата да опазва правото на живот и здраве на своите граждани, и да ги предпазва от подобни атаки, когато те са достатъчно предвидими. Заедно с това Съдът в Страсбург признава турската държава за виновна в нарушаване правото на засегнатите лица на справедлив съдебен процес, тъй като делото се е точило на национално ниво в Турция близо пет години.

(12.01.2011) В последните три месеца излезе второ осъдително решение срещу Столична община затова, че жителка на гр. София е била нападната и нахапана от бездомни кучета. Софийският административен съд присъжда на жалбоподателката обезщетение в размер на 4'000 лв. Наскоро по сходен казус излезе и друго осъдително решение срещу Столична община, в което беше присъдено обезщетение от 5'000 лв.
Нападението от последния казус е станало на 17.декември 2009 г. в района на столичния кв. "Захарна фабрика". Глутницата е налетяла на жената и е причинила дълбоки наранявания по подбедрицата на десния крак, в следствие от което е приложена хирургическа намеса с присаждане на кожа от другия крак. Три седмици след изписване от болницата пострадалата е продължавала да не може да се движи сама.
Въпреки изгубването на първото дело за нападение от кучета, на второто дело процесуалните представители на Столична община продължават да поддържат позицията, че представляваната от тях администрация не отговаря за бездомните кучета, тъй като справянето със същите е възложено на общинското предприятие „Екоравновесие“. Съдът не възприема това възражение, със съображението, че „Налице е трайно незаконосъобразно бездействие на кмета на Столична община. Кметът на Столична община не е създал необходимата организация и не е предприел достатъчно ефективни мерки за улавянето и изолирането на безстопанствените кучета, и е допуснал тяхната прекомерна популация“. Така аргументиран, съдът осъжда повереното на Йорданка Фандъкова ведомство да плаща обезщетения на гражданите, пострадали от бездействието – съразмерно на претърпените вреди, болки и страдания, и пропуснати ползи.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ В САЩ се обсъжда възможността да бъде паспортизиран Internet


(12.01.2011) Министерството на търговията на САЩ очаква да получи от президента Барак Обама възложение за реализирането на проект за идентификация на потребителите в internet. Предполагаше се, че задачата ще бъде възложена на Министерството на националната сигурност, но идеята срещна съпротива от редица правозащитни организации, които се възпротивиха личните данни на потребителите да бъдат съхранявани в полицията и ФБР.
Според Хауърд Шмид, формационната сигурност в Белия дом, щатското Министерство на търговията е идеалният изпълнител на задачата. В рамките на проекта „Национална стратегия за идентификация в кибер-пространството“, публикуван в средата на миналата година, властите на САЩ предлагат създаване на „Екосистема за идентичност“ (каквото и да означава това), която ще проверява идентичността на internet-потребителя.
Твърди се, че новата стратегия ще реши проблема със запомнянето на голям брой потребителски имена и пароли. Сега е често срещано потребителите да използват едни и същи данни за достъп до различни системи, което улеснява компютърните престъпления при кражба на лични данни и източване на банкови сметки.
Все още не е ясно как ще работи системата. Предполага се, че тя ще се базира на smart-карти и цифрови сертификати, издавани от специализирани компании на името на всеки един потребител в internet, който желае да бъде идентифициран по този начин. По думите на Хауърд Шмид internet-паспортите няма да са задължителни за гражданите, които ще са свободни да решат дали да ги използват и каква информация да представят за себе си. Също така той твърди, че няма да бъде изграждана единна база с личните данни на потребителите, която да може да бъде похитена.
Идеята за паспортизация на internet и идентифициране на потребителите не е нова. В последните години internet се обособи като единствената свободна медия, която предоставя технологични възможности за анонимно споделяне и преглеждане на информация между неограничен брой потребители. Това доведе както до невъзможност на някои правителства да ограничат свободата на словото и да наложат цензура на информацията, така и до безпрепрятстваното осъществяване на сериозни информационни престъпления. Ето защо въпросът с паспортизирането на internet и установяване самоличността на всеки един потребител, както и на извършваните от него действия, в последно време все по-често се превръща в предмет на дискусия.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Принудително изпълнение срещу общините е допустимо според Конституционния съд


(12.01.2010) Конституционният съд (КС) се произнесе по жалба на предишния главен омбудсман на България – Гиньо Ганев от месец март, 2010 г., като обяви за частично противоконституционни текстове на Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), които преграждаха възможността за принудително изпълнение срещу общините.
Според КС чл.чл. 519 и 520 от ГПК не противоречат на конституционните разпоредби. Същевременно КС обяви §§ 1 и 2 от Закона за изменение и допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс (обн. ДВ, бр. 13 от 2010 г.) за противоконституционни и спря тяхното прилагане. Последица от това е, че ГПК ще продължи да действа във вида от преди атакуваните законодателни изменения. Чл.чл. 519 и 520 от ГПК ще се прилагат в предишната им редакция, която позволява принудително изпълнение срещу общини, но не и срещу държавни учреждения.
Според бившия омбудсман Гиньо Ганев, атакуваните текстове поставяха гражданите в неравностойно положение по отношение защитата на частната собственост, свободната стопанска инициатива, неотменимостта на основните права и равенството пред съда. По този начин атакуваните текстове влизат в противоречие освен с Конституцията, също така и с редица международни актове – Европейската коновенция за защита правата на човека, Хартата за основните права на Европейския съюз и др.
Конституционният съд отказа да обсъжда съответствието на атакуваните текстове с международни актове, тъй като омбудсманът няма право да иска оценка на законите спрямо международни актове, а само спрямо Конституцията. Конституционния съд намира, че недопустимостта на атакуваните на измененията в ГПК от февруари, 2010 г. се състои в „цялостното приравняване на общините към държавните учреждения, досежно забраната за принудително изпълнение на парични вземания, тъй като се нарушават конституционни принципи – за правовата държава (чл. 4, ал. 1) и за еднаквите условия за стопанска дейност (чл. 19, ал. 1 и 2)“. Липсва ясна и прецизна правна уредба, която да отрази спецификата на общините. Липсва всякаква законова уредба на общината-длъжник, което граничи с неприложимост на правната конструкция на чл. 519, ал. 2 от ГПК и на „необходимите мерки“ при липса на бюджетен кредит, за да се гарантира плащането на дълга в разумен срок.
Според Конституционния съд не е налице противоречие на атакуваните текстове с чл.чл. 17, 57 и 121 от Конституцията. Българската държава многократно е осъждана от Съда в Страсбург поради липсата на гаранции за реално и ефективно изпълнение на съдебното решение, когато същото е постановено срещу държавни и общински учреждения. Тази липса лишава гражданите и техните организации от справедливо правосъдие, тъй като то е невъзможно без ефективно изпълнение на решенията. Конституционният съд намира, че оспорената законова уредба не изключва задължението на държавата, общините и бюджетно субсидираните учреждения да изпълняват съдебно признатите вземания. Също така съдът намира, че атакуваните текстове не засягат правото на частна собственост, а единствено – правото на справедлив съдебен процес.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Засилва се контролът спрямо търговията с черни и цветни метали


(12.01.2011) Народното събрание реши търговията с отпадъци от черни и цветни метали да може да се извършва само със сертификат за произход и сключен писмен договор. Това се отнася до всякакъв вид и размер кабели и електропроводници, елементи от жп вагони и локомотиви, жп релси, осигурителни системи и части към тях, пътни знаци, мантинели, метални капаци от шахти, части от уличното осветление или воднонапоителни системи, както и на метал-съдържащи паметници на културата или части от тях. Въвежда се забрана физически лица да продават отпадъци от черни и цветни метали, които нямат битов характер. Целта е да се противодейства на големия брой кражби на имущество от черни и цветни метали, които нанасят сериозни поражения на стопанството.
Предвижда се площадките за съхраняване и предварително третиране на отпадъци от метални опаковки, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, негодни за употреба батерии, акумулатори и коли да се изнесат от жилищните райони и да бъдат разположени само на територии, определени с устройствените планове за производствени и складови дейности. Целта е да се намали общият им брой (който в момента надхвърля 2'300) и да се постигне по този начин по-ефективен контрол. Със същата цел се въвежда задължението площадките да поддържат 24-часово видео-наблюдение, записите от което трябва да се съхраняват поне една година.
Предлагат се промени в Наказателния кодекс с цел увеличаване санкциите за нарушения в режима за търговия с цветни и черни метали. За упражняване на търговска дейност с метални отпадъци без лиценз или в нарушение на лиценза в момента наказанието е до пет години лишаване от свобода и глоба от 1'000 лв. до 20'000 лв. Предложението е наказанието да стане от една до пет години затвор и глоба от 5'000 лв. до 100'000 лв., което е съразмерно с възможностите за реализиране на незаконен приход от подобна дейност. Например криминално демонтиране на елементи от електропровод с високо напрежение в навечерието на Нова година нанесе щети за над 70'000 лв. и за малко не остави района между Плевенско и Великотърновско без електрическво в празничната нощ.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Държавата се опитва да национализира отново царските имоти


(11.01.2011) В Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) се обсъжда възможността държавата да възстанови собствеността си върху реституираните от наследниците на царете Фердинанд І и Борис ІІІ имоти – дворците „Ситняково“, „Царска Бистрица“, „Врана“ и ловната хижа „Саръгьол“ в Боровец. За целта е извършен правен анализ от няколко адвокатски кантори за възможностите да бъдат заведени искове срещу наследниците с цел оспорване на извършените реституции.
Основно съображение в полза на оспорването е обстоятелството, че т.нар. „царски имоти“ са били собственост на Интендантството, което по онова време е държавно учреждение при Царство България. Следващото съображение е, че реституция не може да бъде извършена въз основа на конституционното решение от края на деветдесетте, на което наследниците се позовават в своята претенция. За възстановяване на претендираните имоти според ангажираните адвокати е необходимо приемането на специален закон, подобен на законите, с които са възстановени земеделските земи и едрата градска собственост на всички други граждани.
Според заключението на ангажираните със случая юристи къщата на царското семейство в с. Слатина е възстановена законосъобразно на наследниците и няма правно основание да се образува дело за нейното връщане на държавата. Този имот е придобит с нотариален акт от 1937 г. от княгиня Евдокия. Останалите имоти обаче, според юристите са възстановени неправомерно.
По-голямата част от спорните имоти бяха възстановени на Симеон ІІ и сестра му Мария-Луиза в качеството им на наследници на царската фамилия по времето, в което Симеон ІІ беше министър-председател от НДСВ. Към настоящия момент продължават да се гледат делата за още 1'400 декара от „Враня“, за двореца „Кричим“ край Пловдив и още едно дело срещу мораториума, наложен от ГЕРБ и „Атака“ за ползването на възстановените имоти до приемането на специален закон във връзка с тях.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ М-Тел ще бъде проверявана от Комисия за защита на потребителя


(11.01.2011) Комисията за защита на потребителите планира да бъдат извършени проверки на мобилния оператор М-Тел. Проверките са провокирани от многобройни сигнали и жалби на потребители, провокирани най-често от неколкомесечния проблем на оператора да отчита сметките на на своите клиенти.
Най-често срещаните оплаквания са от невъзможността на потребители да проверяват своите сметки и оставащи им минути, неиздаване в срок на данъчни фактури и отказ от страна на М-Тел да предоставя услугата „кредитен лимит“ според подписаните договори с клиенти. Много оплаквания постъпват при КЗП и заради това, че М-Тел начислява сметки на своите клиенти за услуги, които не е в състояние да активира поради технически услуги – въпреки, че фактически не е налице предоставяне на услугата, за да може да се дължи плащане. Класически проблем, който в повечето жалби фигурира, е съмнението за надписване на сметките и за двойно таксуване на разговорите поради забавено издаване на фактурите. Друго нарушение, за което постъпват много жалби срещу М-Тел, е отказът на оператора да прекрати договори на клиенти без начисляване на неустойка, когато прекратяването е заявено от потребителя по вина на мобилния оператор.
В проверката са поканени да участват представители на Комисията за регулиране на съобщенията. При констатиране на нарушения спрямо правата на потребителите КЗП може да издаде задължителни предписания и да наложи административни санкции.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Обсъжда се законопроект за чистотата на българския език


(11.01.2011) От ГЕРБ беше направено предложение да бъдат извършени законодателни промени за защита чистотата на българския език – по модела на редица европейски страни, сред които например Германия и Франция. Чистотата на езика е важна не само за защита на българската култура и идентичност, но също така и за обединяване на нацията около един ясен и разбираем за народа ни език. В съвременното българско общество широко навлязоха кирилизирани западноезични понятия (шоурум, лизинг, кетъринг), както и техните латински оригинали – в реклами, в деловата реч, в търговски предложения и договори. Това не само разрушава идентичността на нашия език, но прави съвременната реч често неразбираема за лица, които не са достатъчно ангажирани със съвременния делови живот. Последното е риск за тези лица при участието им в обществени процеси, сключване на сделки, подписване на договори. Неправилно е от българските граждани на българска територия да се изисква да познават чуждоезична терминология, за да могат да вземат адекватни решения. Неправилно е, също така, българският език да бъде принуждаван да се съобразява на собствената си територия с чуждоезични начини на изразяване (Инвест Банк), без оглед на нашите традиции (Инвестиционна банка). Подобни разсъждения са в основата на мотивите, довели до внасяне на законодателното предложение. Срещу това предложение застават много специалисти, сред които и министърът на образованието Сергей Игнатов, с твърдението, че един закон не може да спре развитието на езика в условията на общество, отворено към света.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Предвижда се създаването на специализиран детски съд


(11.01.2011) Неправителствени организации и депутати от Комисията за младежта и спорта предлагат до края на 2011 г. да бъде въведен специализиран наказателен съд за гледане на дела срещу непълнолетни извършители на престъпления. Понастоящем тези дела се гледат от общите съдилища и комисиите за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, с участието на социални работници. За осъществяване на институционалното нововъведение са предложени предложени промени в Закона за закрила на детето и в Наказателнопроцесуалния кодекс.
Концепцията е пред съда да бъдат изправяни само непълнолетните извършители на тежки престъпления, а за по-леките престъпления да бъдат прилагани социални и възпитателни мерки, вместо наказателни репресии. Според специалисти, между които и заместник-министъра на правосъдието Даниела Машева наказанията, предвидени за непълнолетни извършители на престъпления трябва да се редуцират, тъй като понастоящем са прекалено завишени и педагогически неиздържани. Съвременните наказателноправни тенденции са да се прехвърли тежестта от наказателната репресия към социална работа и превъзпитаване, когато това е възможно. Установено е, че в много голяма част от случаите настаняването на деца в поправителни училища-интернати не само, че не довежда до желаното поправяне и превъзпитаване, но дори способства за затвърждаване на престъпно самосъзнание у подрастващите.
Като временна мярка, докато специализираните наказателни съдилища за непълнолетни станат факт, се предлага създаването на специализирани детски отделения в общите наказателни съдилища, които да гледат делата в обособени зали и по особен ред. Предлага се специализираните отделения да се произнасят и за родителските права и режими на лични отношения с детето при развод, когато няма съгласие между родителите относно този въпрос.
Дискусиите за борба с детската престъпност са последица от увеличаващите се в последните години тежки престъпления, извършени от непълнолетни, често срещу техни връстници. В номенклатурата от извършвани престъпления присъстват жестоки и користни убийства, въоръжени грабежи, изнасилвания, трафик на наркотици. Ето защо създаването на детски специализиран съд, който да разглежда тежките престъпни посегателства на непълнолетни лица по подходяща за младежите процедура, е препоръчано и от Европейската комисия като мярка за борба с престъпността.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Присъединяването на България и Румъния към Шенген ще се отложи за октомври


(06.01.2011) На 24.февруари Съветът на вътрешните министри на държавите-членки в ЕС ще вземе официално решение за евентуалното присъединяване на България и Румъния в Шенген. Поради негативна оценка за контрола и сигурността на външните граници, борбата с корупцията и организираната престъпност, двете балкански страни по всяка вероятност няма да бъдат присъединени до 31.март, както първоначално беше предвидено.
Франция и Германия изрично се противопоставят на това България и Румъния да бъдат включени в Шенген през март. Неофициално тази позиция се подкрепя и от други западни вътрешни министри, сред които тези на Холандия и Австрия. Подобно отлагане на индикативно определения момент за присъединяване не е прецедент. Присъединяването на Гърция е отлагано три пъти, докато изпълни заложените критерии.
Гневни реакции и заплахи за отлагане ратификацията на Лисабонския договор от страна на румънския парламент предизвика изказване на унгарския вътрешен министър Шандор Пинтор, според когото обсъждането за присъединяване към Шенген трябва да се отложи за месец октомври. По-късно това изявление беше опровергано от медиите, но позицията на Румъния продължи да бъде негативна.
Българската позиция по отношение на вероятността присъединяването да бъде отложено, е по-умерена. Говорителят на външно министерство Весела Чернева заяви официалната позиция на България, че техническите критерии за членство в Шенгенското пространство ще бъдат изпълнени до края на март. Министър-председателят Борисов определя намерението за отлагане на присъединяването като адекватно.
Шенгенското споразумение включва 25 европейски държави, 22 от които от Европейския съюз. Страните-членки на Шенген не подържат граничен контрол по между си и са свързани в обща информационно-полицейска и митническа система. Сигурността на Шенген се организира на базата на засилен контрол по външните граници на общността.

стари архивинови архивиактуални позиции


§ Българският съд осъди Прокуратурата за причинени вреди съгласно правото на ЕС


(04.01.2011) Пловдивският апелативен съд осъди Прокуратурата за причинени неимуществени вреди с нарушение на Общностното право на ЕС. Нарушението е свързано с чл. 4, §3 от Договора за Европейския съюз, който задължава страните-членки да предприемат всички необходими мерки за гарантиране ефективното изпълнение на задължения и признаване на права, произтичащи от самия договор или от актове на институциите в Общността.
Конкретното нарушение се изразява в налагането на мярка за процесуална принуда по чл. 68, ал.1 от НПК (забрана за напускане на страната) от Пловдивската районна прокуратура срещу ливански гражданин с постоянно пребиваване у нас. Основанието за налагане на мярката е образувано срещу чужденеца дознание за престъпление по чл.172б, ал.ал. 1 и 2, предл. 2 от Наказателния кодекс (използване на чужда търговска марка без разрешение). Това престъпление по смисъла на българското наказателно право не се определя като „тежко“, поради което Пловдивския районен съд отменя наложената мярка след обжалване на същата от ливанския гражданин.
Възниква следният въпрос: дали може да се търси обезщетение за вреди, причинени от прокуратурата, преди да е приключило наказателното производство? Такава хипотеза не е предвидена в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Същевременно обаче чл. 21 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) прогласява правото на всеки гражданин в ЕС да се движи и да пребивава свободно по територията на държавите-членки, при спазване на ограниченията и условията, предвидени в договора. За България като член на ЕС тази материалноправна разпоредба има директен ефект и има приоритет пред националните разпоредби, които й противоречат. Съответно – българската държава се задължава да вземе всички мерки за гарантиране на това право за нейните граждани. Макар да е ливанец, ищецът има статут на постоянно пребиваващ у нас. Това му дава всички права и задължения по българските закони и ратифицираните от нас международни договори, с изключение на тези, за които изрично се изисква българско гражданство.
Водим от горното, Пловдивският апелативен съд осъжда Прокуратурата в качеството й на държавен орган, чиито длъжностни лица са причинили вредата и я задължава да изплати обезщетение на ищеца в размер на 1'000 лв. Обезщетението е сравнително ниско, предвид на доказаните от ливанския гражданин сериозни смущения в личния му и семеен живот по време на незаконното задържане, но идва да покаже законовата възможност държавата да бъде държана отговорна за своите действия. Решението е безпрецедентно за българската съдебна система.

нови архивиактуални позиции


§ България отказа да екстрадира архиепископ Йован Вранишковски в Македония


(04.01.2011) Софийският апелативен съд (САС) отказа архиепископ Йован Вранишковски, глава на автономната Охридска архиепископия, да бъде екстрадиран в Македония. На 17.11.2010 г. църковният предстоятел беше задържан при ГКПП Калотина на българо-сръбската граница, тъй като е обявен за издирване от Скопие чрез Интерпол. Основанието е влязла в сила присъда за присвояването на € 250'000, отпуснати за издръжката на Македонската православна църква. На това основание Софийският окръжен съд (СОС) постановява отецът да бъде екстрадиран. Второинстанционният апелативен съд обаче отмени това решение, ведно с постановената забрана за напускане на страната и с наложената мярка за неотклонение „домашен арест”.
Разпитани са двама свидетели по делото – свещеникът Давид Нинов и монахинята Олимпиада Мишимарковска. Според техните показания на 24.02.2004 г. петима въоръжени и маскирани мъже нахлули в манастира, където се подвизавал архиепископ Йован Вранишковски, затворили всичките монаси в една от килиите, събрали в чували иконите и други ценни вещи, и отрязали косите на монахините. След това монасите били изведени принудително от сградата и манастирът бил опожарен. Междувременно архиепископ Йован бил задържан, а последователите му – изгонени от манастира. Един от свидетелите посещавал архиепископа в ареста, за да му даде свето причастие, но македонската полиция не го допуснала да се среща с арестувания монах.
Според показанията на епископ Йован Вранишковски, процесът срещу него е „политически монтиран“. Той твърди, че гоненията започнали през 2002 г., когато Охридската архиепископия встъпва в единство със Сръбската православна църква, преодолявайки по този начин дългогодишния разкол. В тази връзка отецът е осъден на две години лишаване от свобода „за разпалване на национална и верска омраза в Македония“. Присъдата е обжалвана пред европейските институции и е намалена на осем месеца, които отецът излежал. Следва ново преследване по обвинение за присвояването на € 250'000, за което отецът е оправдаван на два пъти, но въпреки това го осъдили на две години и половина лишаване от свобода.
Процесуалният защитник на архиепископ Йован Вранишковски се позовава на съображението, че ако той бъде върнат в Македония, има реална опасност преследването срещу него и срещу неговите последователи да продължи, от което положението му да стане по-тежко и да се засегнат негови основни човешки права. Поради това Софийският апелативен съд отменя постановената от първоинстанционния съд екстрадикция и освобождава охридския архиепископ. Решението е окончателно.


§ С началото на 2011 г. настъпват изменения в данъчното облагане


(04.01.2011) От 2011 г. се въвежда данък 10% за услугите, насочени към офшорни зони, ако източникът на тези услуги е в България. По този начин се цели спиране изтичането на средства от държавния бюджет при реализирането на доходи в България.
Въвежда се и задължение за авансово плащане на данъците (10%) от наеми, когато те се получават от предприятие или от самоосигуряващо се лице. Платецът следва да внесе дължимите суми до десето число на следващия месец. Ако наемните отношения са между две физически лица, за тях остава валиден старият данъчен режим.
От 2011 г. се въвежда „служебна бележка“, която следва да бъде издавана от платците към поделенията на НАП при реализиране на така наречените „други доходи“ (плащания в натура, награди от конкурси, приходи от комисионни и др.). По този начин се цели по-лесното включване на тези доходи в общия доход на облаганото лице при данъчните изчисления в НАП.
За първи път се въвежда и диференциран минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. При деклариран доход до 5'400 лв. минималният осигурителен доход е 420 лв.; доходите от 5'401 до 6'500 лв. се облагат с 450 лв.; от 6'501 до 7'500 лв. – с 500 лв.; за суми над 7'500 лв. – с 550 лв.
Въвежда се възможност докторантите да се осигуряват сами.
Осигурителните вноски се повишават с 1,8%.
От 2011 г. земеделците вече ще дължат данъци в размер на 240 лв.
Тази година срокът за подаване на декларациите за облагане на доходите на физическите лица от 2010 г. изтича на 2.май 2011 г., тъй като 30.април е неработен. Гражданите, които подадат своята декларация и платят дължимото към бюджета в срок до 10.февруари, ползват 5% отстъпка, каквато ползват и тези, които подадат декларацията си по електронен път с електронен подпис. Глобата за неподадена в срок данъчна декларация е 500 лв.

нови архивиактуални позиции


Архивни позиции:

§ Архивни позиции (2019)

§ Архивни позиции (2018)

§ Архивни позиции (2017)

§ Архивни позиции (2016)

§ Архивни позиции (2015)

§ Архивни позиции (2014)

§ Архивни позиции (2013)

§ Архивни позиции (2012)

§ Архивни позиции (2011)

§ Архивни позиции (2010)