Международно право

Следващите материали имат принципен характер и не заместват професионалното юридическо становище по конкретен случай. Ако не откриете отговор на вашия въпрос, можете да се обърнете към нас за консултация – безплатно е и не ви ангажира с нищо.


Международно право, международни отношения, международни организации, държави, нации, народи, ООН, ЕС, международни договори, преговори, дипломация  

Международното право урежда международните отношения на суверенните държави. В последно време все по-голямо международноправно влияние придобиват създаваните от държавите международни организации – Организация на обединените нации, Европейски съюз и др. В някои случаи международна правосубектност се признава и на борещи се за своята независимост нации и народи – в израз на принципа за свободно самоопределяне. Отделни индивиди и групи хора също могат да придобият ограничена международна правосубектност – при защита на основни човешки права или при борбата с престъпления срещу мира и човечеството. Особени субекти на международното право са някои свободни градове, организации като Светия престол и др. Макар да не са субекти на международното право, особена роля в международните отношения имат дипломатическите представители на страните - посланици, консули, нунции. Те се ползват с особен имунитет и неприкосновеност, и изразяват по определен дипломатически ред волята на представляваните от тях страни.

За разлика от други правни отрасли, международното право не се обуславя от вътрешнодържавно конституционно устройство, а от взаимно призната международна правосубектност. Източници на международното право са признатите в международната общност принципи на правото и международни обичаи, и сключваните на тяхна основа многостранни конвенции или двустранни договори между държавите. Съществуват традиционни и ускорени процедури за съгласуване волите на суверенните държави чрез провеждането на международни преговори и конференции, предоставяне на добри услуги и посредничество, международно правораздаване и арбитраж. При възникването на международни спорове и в случай, че бъдат нанесени вреди (от военни действия, от неизпълнение на поети международни задължения или от безвиновни инциденти като например аварии и трансгранични замърсявания), съществуват процедури за репариране на пострадалите страни.

Международното частно право е особен дял от международното право, който урежда правоотношенията между частноправни субекти (граждани и техните организации), когато в тях има международен елемент. Правото на всяка суверенна страна урежда тези отношения по определен начин, но когато едно отношение е свързано с правото на две и повече страни, се появява стълкновение между правните норми на отделните държави. Така наречените „формули на привързване“ насочват по кой правен порядък следва да се уреди конкретното правоотношение или отделен елемент от него. Например гражданският статут на индивида се определя от 'Lex personalis' (закона на личността), който в континенталната система е законът на произхода 'jus sanguinis', а в англосаксонската система – законът на местожителството 'lex domicilii'. Статутът на организациите се определя от 'Lex societatis' (закона на поданството). Статутът на сделките се определя по 'Lex loci actus' (закона на местоизпълнението). Статутът на вещите се определя от 'Lex situs'/'Lex rei sitae' (закона по местонахождението). Процесуалните правила, по които се движи сезираният съд, се определят от 'Lex fori' (закона на съда). Съществуват и редица специални формули на привързване: 'Lex monetae' (закон на валутата) при международните разплащания; 'Lex banderae' (закон на знамето) при корабоплаването, въздухоплаването, дипломатическия имунитет; 'Lex venditoris' (закон на продавача) при международната търговия; 'Lex loci contractus' (закон по местосключване на договора) при облигационните отношения; 'Lex loci celebrationis' (закон по местосключване на брака) при семейните правоотношения; 'Lex loci registrationis' (закон по мястото на регистрация) при определяне статута на юридическите лица; 'Lex expeditionis' (местоизпращане на стоката), 'Lex destinationis' (местоназначение на стоката) и 'Lex transportantis' (закон на превозвача) при международния транспорт; 'Lex loci laboris' (закон по мястото на работа) и 'Lex delegationis' (закон на изпращащата държава) при трудовите правоотношения; 'Lex loci delicticomiss' (закон по местоизвършване на деликта) и 'Lex loci damni' (закон по местонастъпване на вредата) при извъндоговорната отговорност; 'Lex communis personalis' (общия личен закон) при еднаква националност на причинителя и потърпевшия от непозволеното увреждане; 'Lex domicilu debitoris' (закон по местожителството на длъжника) и 'Lex concursus' (закон по местозапочване на производството по несъстоятелността) при несъстоятелност на търговците; 'Lex loci conditionis' (закон по мястото на облагата) при неоснователно обогатяване; 'Lex causae' (закон по същество) при търговските договори; 'Lex loci obligationis' (закон по мястото на задължаването) и 'Lex loci solutionis' (закон по местоизпълнение на задължението) при търговското представителство, чековете, записите на заповед и менителниците; 'Lex loci originis' (закон по произхода) при създаване на авторски произведения и издаване на търговски ценни книги; 'Lex voluntatis' (закона по желание) при изразена воля на страните отношенията им да бъдат уредени от определен закон – главно при международния арбитраж. След като установи закона, по който следва да се уреди едно правоотношение с международен елемент, правоприлагащият орган следва да установи съдържанието на закона, към който препраща привързващата формула. Смисълът на конкретна законова разпоредба се тълкува в контекста на цялостната нормативна уредба в съответното национално законодателство. Съществуват многобройни двустранни и многостранни спогодби за правна помощ между страните, по силата на които всяка от тях предоставя при необходимост на останалите страни правна информация. Паралелно с това действат редица процеси за синхронизиране на националните законодателства и за уеднаквяване уредбата на обществените отношения. В тази връзка неотдавна българското международно частно право претърпя цялостна кодификация.

§ консултиране на участието в международни конференции

§ представителство пред международни съдилища и арбитраж

§ съдействие за предоставяне убежище и статут на бежанец

§ установяване значението на чуждестранни норми и договори

§ правно консултиране на международни търговски дейности

§ участие в преговори и договориране с чуждестранни лица



На вашите услуги:

§ Въпроси и Отговори


§ Авторско право

§ Административно право

§ Вещно право

§ Гражданско право

§ Данъчно право

§ Европейско право

§ Информационно право

§ Конституционно право

§ Международно право

§ Наказателно право

§ Наследствено право

§ Облигационно право

§ Осигурително право

§ Процесуално право

§ Семейно право

§ Трудово право

§ Търговско право

§ Финансово право

§

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

§