Осигурително право

Следващите материали имат принципен характер и не заместват професионалното юридическо становище по конкретен случай. Ако не откриете отговор на вашия въпрос, можете да се обърнете към нас за консултация – безплатно е и не ви ангажира с нищо.


Осигурително право, осигуровки, социален риск, болест, безработица, майчинство, старост, трудова злополука, професионално заболяване, пенсия, НОИ  

Осигурителното право разглежда различните осигурени социални рискове, при които не е възможно или е обществено неоправдано едно лице да издържа себе си и близките си чрез своя личен труд, или поради болест/увреждане е необходимо провеждането на скъпо лечение. Например обществената значимост на бременността, раждането и отглеждането на дете е оправдание майката да не полага труд, но през това време е необходима издръжка за нея и за детето й. Издръжка е необходима също така при настъпване на общо или професионално заболяване, трудова злополука, инвалидност, старост или смърт, когато работоспособността намалява или се изгубва напълно, когато лицето се нуждае от лечение или когато близките му са засегнати пряко от неговите страдания. Още един пример за необходимост от издръжка е безработицата, при която лицето е работоспособно и активно търси работа, но не по своя вина не може да намери такава.

Осигурителната общност, базирана върху солидарността, е ключов въпрос за осигурителното право. Всеки член на обществото участва в тази общност със свои здравни и пенсионни вноски, които се натрупват в специални осигурителните фондове. Натрупаните средства при необходимост покриват осигурените социални рискове – чрез отпускане на предвидените в закона обезщетения и пенсии. Осигуровките, дължими по задължителното държавно обществено осигуряване, се начисляват като установен в закона процент от трудовите възнаграждения, от приходите по граждански правоотношения и от служебни правоотношения на държавните служители. В осигурителното правоотношение от едната страна застава осигурителният орган, а от друга страна – осигурителят и/ли осигуряваното лице. Обикновено ролята на осигурител се поема от работодателя (при трудово правоотношение), от държавата (при служебно правоотношение) или от възложителя (при гражданските договори). Осигурителят внася по сметка на осигурителния орган дължимите осигурителни вноски в полза на осигуряваното лице (работник, служител, изпълнител). В някои случаи (при упражняване на свободна професия или занаят, при едноличните търговци и управителите на търговски дружества, при земеделските производители и др.) фигурата на осигурителя се слива с тази на осигуряваното лице, което се превръща в самоосигуряващо се лице и се задължава да превежда самостоятелно дължимите в негова полза осигурителни вноски). С постъпване на следващите се за едно лице осигурителни вноски възникват осигурителни права в негова полза, които могат да бъдат реализирани при настъпване на предвидените в закона социални рискове. Неплащането на дължими осигурителни вноски редуцира правата на лицето (например здравноосигурителните права се прекъсват, различните обезщетения, на които лицето има право намаляват по размер или напълно се изгубват и т.н.).

Фондовете на държавното обществено осигуряване се управляват от Националния осигурителен институт, а фондовете на здравното осигуряване – от Националната здравноосигурителна каса. Дължимите и невнесени осигуровки към тези фондове подлежат на принудително изпълнение по реда за събиране на държавните вземания. Като „втори стълб“ към осигурителната система действа т.н. задължително допълнително обществено осигуряване, което се осъществява от специализирани пенсионноосигурителни дружества. Тези дружества управляват универсални и професионални пенсионни фондове. Средствата в тях се натрупват по индивидуални партиди на осигурените лица, които се откриват въз основа на осигурителен/пенсионен договор (или въз основа на служебно разпределение, ако такъв договор не е бил сключен). Към пенсионните осигурителни дружества могат да се учредяват и фондове за доброволно обществено осигуряване, които действат като „трети стълб“ към осигурителната система. В доброволните фондове всяко лице може да се осигурява или да бъде осигурявано допълнително. Допълнителните задължителни и доброволни осигуровки внасят стабилност в осигурителната система и увеличават социалната закрила, на която лицата могат да разчитат при настъпване на съответните осигурени социални рискове.

§ консултиране и сключване на пенсионни/осигурителни договори

§ обезщетения при бременност, майчинство и отглеждане на дете

§ обезщетения при общо заболяване, инвалидност и смърт

§ обезщетения при трудови злополуки и професионални заболявания

§ правно съдействие при експертиза на работоспособността (ТЕЛК)

§ правно консултиране и обезщетения при безработица

§ консултиране на пенсионния и здравноосигурителен статус

§ правно съдействие при процедури за пенсиониране



На вашите услуги:

§ Въпроси и Отговори


§ Авторско право

§ Административно право

§ Вещно право

§ Гражданско право

§ Данъчно право

§ Европейско право

§ Информационно право

§ Конституционно право

§ Международно право

§ Наказателно право

§ Наследствено право

§ Облигационно право

§ Осигурително право

§ Процесуално право

§ Семейно право

§ Трудово право

§ Търговско право

§ Финансово право

§

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

§