Въпроси и Отговори

Следващите материали имат принципен характер и не заместват професионалното юридическо становище по конкретен случай. Ако не откриете отговор на вашия въпрос, можете да се обърнете към нас за консултация – безплатно е и не ви ангажира с нищо.


§ Дойде ми призовка, какво да правя с нея?


Ако е дошла призовка за дело, което не сте образували вие самите, първото и най-важно нещо за вас е да не изпуснете сроковете. Отказът да подпишете, че сте намерени от служителя по призоваването, няма да ви помогне, дори напротив! Най-добре приемете призовката и прикрепените към нея книжа, като отбележите внимателно днешната дата на екземпляра, който остава при служителя, преди да се подпишете. Отбележете тази дата и във вашия екземпляр, защото от този момент за вас текат определени процесуални срокове. В призовката пише от кое правораздавателно учреждение е (адрес), коя колегия и съдебен състав, в какво качество ви призовават и по кое дело (№). Ако към призовката е прикрепено Определение на съда, в него ще намерите доклад за извършените до момента действия. В Определението трябва да има указания за по-нататъшните ваши възможности и за последствията, ако не се възползвате. Към призовката може да има закачени и други книжа – например искова молба и копие от доказателствата. Ако ви призовават като страна (ищец или ответник; обвинител или подсъдим), ви съветваме възможно най-скоро да отидете в деловодството на съдебното учреждение (носете си лична карта) и да поискате да ви дадат да разгледате делото. Ако не сте сигурни как работят съдебните учреждения и какво представляват делата, най-добре потърсете адвокат.

надолу в отговоритекъм списъка с въпроси


§ Могат ли да ме накарат да подпиша нещо?


Никой и при никакви обстоятелства не може да ви принуждава да подпишете каквото и да било. Ако поради някаква причина припират да подпишете бързо, „защото няма време“, или да подпишете без да четете, „защото това е типова бланка“ и „винаги така се прави“, е много вероятно да се опитват да ви подведат. При всички случаи вие имате право да прочетете спокойно документа, да го обмислите и да се посъветвате с адвокат, преди да решите дали да подпишете. Четете какво е написано, защото подписът по принцип изразява разбиране и съгласие! Ако смятате, че нещо не отговаря на истината, можете да впишете на ръка върху самия документ своите възражения и допълнения, и да се подпишете до тях. Избягвайте да подписвате празни листове или документи, в които част от данните не са попълнени – с уговорката, че приятел или колега по-късно ще попълни каквото е необходимо във ваша полза. Бъдете особено внимателни, когато ви се предлага да подпишете голям брой листове! Често срещана измама е сред листовете за подписване да бъде подпъхнат и такъв, който на пръв поглед е като останалите, но не е свързан с тях и вие всъщност не бихте искали да го подпишете. Също така, ако подписвате документ, който се състои от няколко листа, е добре да поставите подпис върху всеки един от листовете, а не само в края на документа – така се гарантира, че по-късно няма да бъде подменена някоя страница. Някои подписват текста и отгоре, и отдолу – за да се гарантира, че няма да бъдат добавени към първоначалния текст редове или изрази, които не са съществували по време на подписването. Недейте да се подписвате далече от останалата част на документа! Понякога се правят измами, като се оформя документ с кратък текст в горната част на листа и ви се предлага да подпишете долу, където е написано „С уважение“; след това горната част на листа с първоначалния текст се отстранява и върху празната част по средата се поставя друг текст, който не бихте подписали. Друга измама, макар и лесна за установяване, е да се постави индиго под горния лист и отдолу да бъде документът, който искат да ви пробутат. Макар индиговият отпечатък да е ясно отличим от оригинално положения подпис, подобна измама също може да създаде известни неприятности. Хубаво е да знаете и това, че отказът да подпишете в някои случаи не ви ползва. Например, ако откажете да подпишете акт за нарушение, той може да бъде подписан от свидетели – което удостоверява, че сте отказали да го получите и същият се счита за връчен. Ако имате възражения, в такъв случай често е по-добре да ги впишете върху самия документ и да поставите своя подпис, а след това ще можете да се позовете на тях при евентуално оспорване. И накрая – най-добре защитеният подпис е този, в който има възможно по-голям брой свързани една с друга букви. По този начин се проявява почерковият характер на автора и е много трудно да бъде направена успешна фалшификация. Ако нямате специално разработен подпис, една от добрите препоръки е като подпис просто да изписвате ръкописно вашето име, като свързвате буквите – това ще изразява почерка ви достатъчно ясно и ще бъде трудно да ви имитират. Не забравяйте при смяна на вашия подпис да декларирате това чрез подмяна на документите за самоличност и на спесимените, които вероятно имате в обслужващите банки и в други подобни институции. Ако имате съмнение, че вашият подпис е „откраднат“ чрез измама или фалшификация, незабавно декларирайте това чрез нотариус и уведомете полицията.

надолу в отговоритекъм списъка с въпроси


§ Какви функции има документът и как се използва?


Документът представлява стабилно закрепен и труден за подправяне знак (най-често писмен), който свидетелства за важни факти и обстоятелства. За разлика други доказателствени средства (например устните показания, някои криминалистични следи и т.н.), документът има конкретен веществен израз и конкретно формулирано съдържание, което позволява недвусмислено установяване на неговото правно значение, автентичност, време на издаване. Това придава на документа голяма доказателствена сила. Някои документи не придобиват правна стойност, ако не съдържат стриктно установени от закона реквизити (например запис на заповед). В повечето случаи липсата на подпис в документа също го лишава от правна стойност – обикновено такъв документ съставлява проект, но не и завършено изявление. Ако е налице „официален документ“, издаден от длъжностно лице и в рамките на служебните му правомощия (например влязла в сила присъда), самото съществуване на документа определя посочените в него обстоятелства като истинни и до доказване на противното всички се задължават да се съобразяват с това. Ако е налице „частен документ“, за категорично доказани се считат само тези факти и обстоятелства, които са неблагоприятни за частното лице, издало документа (например писмо, в което подателят признава свое задължение). Някои факти и обстоятелства (например плащането на пари) не могат да се доказват по друг начин, освен чрез документ. Особен род документи са т.н. „ценни книжа“ (например банкнотите), които със самото си съществуване материализират определено право; ако такъв документ бъде унищожен физически, се погасява и материализираното в него право. Общото за всички документи е, че за своята валидност те трябва да следват установената от закона форма и съдържание, да са издадени от лице, което има право на това и да не страдат от правни пороци – например измама, принуда, фалшификация и други. Документът замества твърденията на хората и до доказване на противното се счита, че отразява истината.

надолу в отговоритенагоре в отговоритекъм списъка с въпроси


§ Какво да правя, ако ме повикат „за справка“ в полицията?


Събирането на сведения от гражданите е основен способ на полицията да извършва разследване на престъпления. Показания могат да се събират от всеки, на когото е възможно да са известни относими към престъплението факти и обстоятелства. Към разпит се привличат не само заподозрените и извършителите, но също така потърпевшите, свидетелите (включително и такива без пряка връзка с престъплението), и при необходимост – специалисти в различни области, които да дадат своите експертни становища. Явяването в поделенията на МВР е задължително и в случай на отказ може да бъде наложена глоба с принудително довеждане. Ако определеният час за явяване не е подходящ за вас, препоръчваме да се свържете с длъжностните лица и да уговорите друг, който е по-добър. Важно е да помните презумпцията за невинност, която ви защитава до установяване на противното с влязла в сила присъда. Имате право да се явите в полицията със свой адвокат, който да присъства на всички полицейски действия, да ви дава напътствия и да се противопоставя срещу незаконни действия на длъжностните лица. Ако нямате адвокат, в случай на задържане или при повдигане на обвинение имате право да ви бъде осигурен служебен защитник, преди да започнете да давате показания. Какво споделяте с адвоката и какви напътствия получавате от него е тайна, която полицията няма право да узнава по никакъв начин. Много е важно да се ориентирате за какво точно ви разпитват. Обмислете добре позицията си и дайте ясен, конкретен отговор. Не се впускайте в странични обяснения. Ако не си спомняте, не налучквайте. По-добре е да кажете „някъде през нощта“ или „не си спомням“, отколкото да посочите неверен час. Ако считате, че определено сведение злепоставя вас, вашия/та съпруг/а, братя и сестри, деца или родители, можете да откажете да отговорите. Никой не може да ви принуждава да кажете или да не кажете нещо. Вероятно ще ви поканят да напишете или ще ви поднесат за подпис вече написани вашите показания. Прочетете внимателно написаното, за да се убедите в точността му. Ако е допусната грешка, поискайте да се поправи или я поправете собственоръчно, като се подпишете до поправката. Поставете подпис непосредствено над и непосредствено под текста на всяка една от страниците, за да не бъдат добавени по-късно допълнителни редове. Ако не разбирате нещо, питайте. Ако ви цитират текст от закона, поискайте да се запознаете със закона. Ако считате, че правата ви са нарушени по някакъв начин, напишете това в показанията си и се подпишете. По-късно ще можете да потърсите защита срещу нарушението.

надолу в отговоритенагоре в отговоритекъм списъка с въпроси


§ Мога ли да мина и без адвокат пред съда?


Явяването без адвокат в съда е допустимо при по-леки дела, когато не се гледат от висша инстанция. Това обаче в много от случаите не е препоръчително. Дори привидно ясни казуси често крият специфични „подводни камъни“, които могат да ни провалят, ако не бъдат съобразени професионално. Освен това личната обвързаност с желанието за благоприятен изход от спора може да ни подведе да допуснем грешки, които иначе не бихме допуснали. Ето защо неписано правило дори сред адвокатите е никога да не гледат свои собствени дела, а да ангажират по тях колега, който ще бъде по-малко обвързан и ще гледа по-трезво на нещата. Често с навременната и компетентна намеса на добър адвокат могат да се спестят големи по-нататъшни главоболия. Поради тази причина нашият съвет е да не се лишавате от компетентно и навременно правно съдействие.

надолу в отговоритенагоре в отговоритекъм списъка с въпроси


§ Колко ще ми струва да си наема адвокат?


Стойността на адвокатските услуги е пряко свързана с естеството на вашия казус. По-сложните казуси изискват по-комплексни познания и повече време за работа, което прави себестойността на адвокатския труд по-висока. Същото важи и за специфични области от правото, където добрите специалисти са по-малко. Често по-известни адвокати работят срещу по-големи хонорари, като използват своето име за „търговска марка“. Това само по себе си не е етично. Съществува Наредба за минималните адвокатски възнаграждения, в която са определени минималните стойности на адвокатския труд при „най-простия казус“. Под тези стойности адвокатът няма право да оказва правно съдействие. При наличие на правна и фактическа сложност в казуса е оправдано стойността на адвокатския труд да се повиши. Молим да забележите, че в адвокатското възнаграждение не се включват държавни такси, депозити за вещи лица, командировъчни и други съпътстващи разноски. След приключване на делото загубилата страна следва да възстанови на своя процесуален опонент всички направени разходи, включително и платеното адвокатско възнаграждение.

надолу в отговоритенагоре в отговоритекъм списъка с въпроси


§ Как да подам жалба в Европейския съд по правата на човека?


Европейски съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург разглежда жалбите на граждани срещу държави, които са ратифицирали Европейска конвенция за защита правата на човека (ЕКЗПЧ) и които според жалбата са нарушили някое от гарантираните в Конвенцията права на жалбоподателя. Съдът не гледа дела срещу отделни лица и организации, нито действа като горна инстанция спрямо националните институции. Съдът се произнася само, ако на национално ниво са спазени всички процедурни правила и са изчерпани всички възможности за постигането на справедливо решение в рамките на държавата-ответник. ЕСПЧ може да бъде сезиран до 6 месеца след постановяване на окончателното решение (присъда) от върховната съдебна инстанция, чрез писмо на следния адрес:
The Registrar European Court of Human Rights
Council of Europe
67075 Strasbourg CEDEX
FRANCE

Писмото трябва да съдържа: кратко описание на случая; позоваване на конкретното нарушено право от ЕКЗПЧ; сведения относно изчерпаните средства за правна защита; точен списък с дата, резюме и орган на издаване на всичките постановени до момента актове по случая; копия на изброените актове. (Тъй като ЕСПЧ не връща приложените копия, е добре да не се пращат оригинали.) Възможно е от ЕСПЧ да поискат допълнителни документи, сведения и обяснения по жалбата. Ако предварителната проверка признае жалбата като допустима, ще ви бъде изпратен формуляр, който да попълните за официално завеждане на жалбата. Първата фаза на делото не изисква да се явявате лично в съда. Ако не разполагате със средства за командироването на адвокат до Страсбург, можете във втората фаза да поискате от ЕСПЧ да ви осигури безплатно правно съдействие.

надолу в отговоритенагоре в отговоритекъм списъка с въпроси


§ От какво зависи спечелването на дело в Европейския съд в Страсбург?


Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ; на английски – European Court of Human Rights; на френски – Cour européenne des droits de l’homme) разглежда жалбите на граждани, които не са получили в своята държава адекватна защита на права, гарантирани им от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС). При постъпването на жалба Съдът най-напред се произнася с определение (decision; décision) за нейната допустимост. От това зависи дали жалбата ще бъде разгледана по същество. Недопустими са и не се допускат до разглеждане жалби, които не са подписани; нямат валидни координати за обратна връзка; не са написани на някой от официалните езици на Съда (сред тях е и българският, като работни езици за Съда са английският и френският); написани са противоречиво, неясно или неадекватно; насочени са срещу частни лица или неправителствени организации; претендират права извън гарантираните от ЕКПЧОС; претендират права, за чиято защита не са били ангажирани всичките възможни средства за законна защита в държавата на жалбоподателя; подадени са след изтичането на 6 месеца от последното произнасяне на компетентните органи в държавата на жалбоподателя; претендират права, за чиято защита Съдът вече е бил сезиран с друга жалба. При наличието на няколко отделни искания е възможно Съдът да определи като недопустими част от тях, като допусне до разглеждане жалбата само в останалата й част. Ако жалбата бъде определена като допустима изцяло или отчасти, Съдът се запознава със случая по същество и се произнася втори път, с решение (judjment; arrêt) за нейната основателност. Жалбата се признава за основателна, ако правата на жалбоподателя действително са нарушени и ако това е обосновано ясно, конкретно и точно в подаваните към жалбата обяснения и съпътстващи документи. Ако поне едно от исканията на жалбоподателя бъде допуснато до разглеждане и се признае за основателно, Съдът може да се произнесе и с трето решение по жалбата, като присъди справедливо обезщетение и евентуално даде задължителни указания до държавата-нарушител за отстраняване на причините за констатираното нарушение.

надолу в отговоритенагоре в отговоритекъм списъка с въпроси


§ Как да кандидатствам за еврофинансиране с европейски проект?


Много европейски институции осъществяват свои мащабни инвестиционни програми, като набелязват стратегически приоритети и предлагат безвъзмездна финансова помощ за осъществяването на проекти, насочени към постигането им. Договарящите институции отправят покана чрез своите официални страници и чрез публикации в медиите до потенциалните изпълнители на такива проекти, с които определят срок за подаване на проектни предложения. Проектните предложения трябва да бъдат оформени по образеца на договарящата институция (документация за кандидатстване) и включват подробно описание на проектната идея, дейностите по проекта, тяхната стойност и очакваните последици от изпълнението им. Проектните предложения се оценяват по предварително обявени критерии за административно съответствие на документацията с изискванията на договарящата институция; за обоснованост, икономичност и ефективност на предвидените дейности; за капацитет на кандидата да се справи с подобен проект; за наличието на подходящ минал опит и подходящи партньори; за очакваната добавена стойност и полезен ефект от евентуално осъществяване на проекта. За да бъде одобрено, проектното предложение трябва да съответства точно на заложените приоритети, да е представено в срок, от допустим кандидат (който отговаря на изискванията), да съдържа само допустими дейности (с подробен график за изпълнението им); да предвижда гаранции за публичността, прозрачността и недопускането на дискриминация при изпълнение на дейностите; да предвижда ясен и проследим механизъм за отчитане на ефекта от изпълнението на дейностите; да разкрива ясно начина, по който ще се реализира добавена стойност, същата ще се разпространи сред максимален брой бенефициенти и ще остане устойчиво в обществото след приключване на проекта; да се вмества в допустимия размер на финансирането (с подробен и обоснован бюджет на разходите). Всичко това има за цел изясняване на идеята, която ще се осъществява и постигане на точно, цялостно, навременно изпълнение и отчитане на заложените дейности. Напредъкът се проследява на базата на заложени индикатори за изпълнение (изброими параметри за реализирания успех), всеки от които се документира и отчита по установен от договарящата институция образец.

надолу в отговоритенагоре в отговоритекъм списъка с въпроси


§ Кога е нужна регистрация като Администратор на лични?


Съществува особен режим за администрирането на лични данни. Защитата на личните данни е необходима, тъй като сведенията за конкретно лице или група хора може да способстват за накърняване на основни човешки права, дискриминация, застрашаване на личната неприкосновеност. Администратор на лични данни е всяко лице, което по какъвто и да било повод получава, съхранява, обработва и предава на другиго личните данни на трети лица. Това се случва при почти всичките обществени отношения – партньорства с доставчици, наемане на работници/служители, търговия с клиенти, предоставяне на медицинска помощ, членства в организации и други. Лични данни са всякакви сведения, които са от естеството да разкрият индивидуалността или груповата принадлежност на едно лице: име, адрес, телефон, номер на документа за самоличност, гражданство, етническа принадлежност, интереси, убеждения, наклонности, здравословно състояние, съдебен статус, членства в организации, трудова заетост, имотно състояние и други. Всяко лице, което осъществява дейност, свързана с обработка на лични данни, е длъжно преди да започне дейността да се регистрира като Администратор на лични данни пред Комисията за защита на личните данни. Регистрацията включва изясняване на въпроса точно какви данни се обработват, на какво основание и поради какви причини, как се защитава сигурността им от изгубване/фалшифициране и от неоторизиран достъп, и какво се прави при критични ситуации.

надолу в отговоритенагоре в отговоритекъм списъка с въпроси


§ Мога ли да не публикувам своите лични данни в Търговския регистър?


При своята първоначална регистрация и при последващо обявяване на предвидените от закона обстоятелства търговците могат да предоставят за публикуване в Търговския регистър заедно с оригинала на своя устройствен акт (дружествен договор, устав, учредителен акт) също и препис, в който „личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени“. В преписа е достатъчно да бъдат посочени трите имена на съответните съдружници, управители, прокуристи и т.н. Преписът се качва в Търговския регистър и от там става публично достъпен, а оригиналът с вписани всичките лични данни (ЕГН, документи за самоличност, постоянни адреси) се съхранява в Агенцията по вписванията (АВ) и служи само за идентификация на лицата при извършване на заявената регистрация, вписване или заличаване. Достъп до непубликуваните лични данни се разрешава само в предвидените от закона случаи – на държавни органи в рамките на тяхната компетентност, на съда при съдебен спор или когато лицата са дали своето изрично съгласие.

надолу в отговоритенагоре в отговоритекъм списъка с въпроси


§ Как мога да разпращам непоискани търговски съобщения?


Търговско е такова съобщение, което съдържа реклама или представя пряко или косвено стоки, услуги или репутацията на съответен търговец, занаятчия или представител на регулирана професия. Търговското съобщение е непоискано, когато се разпраща без да е получено предварително съгласие от получателите. Такова съобщение трябва да бъде обозначено недвусмислено като непоискано търговско съобщение и да включва ясна идентификация на лицето, от името на което се разпраща. Ако съдържа промоционални предложения (например за ползване на отстъпки, получаване на подаръци и др.), търговското съобщение трябва да включва и условия за ползване на предложенията. Забранено е да се разпращат непоискани търговски съобщения до личните адреси на потребители-физически лица без предварителното им съгласие. Забранено е да се разпращат такива съобщения и до адресите на потребители-юридически лица, вписани в електронния регистър при Комисията за защита на потребителите (КЗП) като такива, които не желаят да получават подобни съобщения. Желателно е в самото съобщение да има указание за начина, по който потребителят без излишни затруднения и разходи може да заяви, че не желае да получава повече търговски съобщения – например чрез избирането на препратка или чрез връщането на съобщение със съдържание „Отписвам се“.

надолу в отговоритенагоре в отговоритекъм списъка с въпроси


§ За „обществена“ или за „частна“ полза да определя моето ЮЛНЦ?


Законът за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) позволява сдруженията и фондациите да бъдат определяни за осъществяване на дейност в „обществена“ или в „частна“ полза. По дефиниция дейността е „общественополезна“, ако е насочена към цялото общество и е „частна“, ако е в полза на по-малки групи или на отделни лица. Това обаче е малко подвеждащо. Няма съществена юридическа пречка една общественополезна цел да бъде преследвана от организация в „частна“ полза, както и обратното – една частна цел да бъде преследвана от „общественополезна“ организация. Освен това не може да се прокара ясно разграничение между определена „общественополезна“ цел и такава, която е в „частна“ полза – независимо от примерното изброяване в ЗЮЛНЦ. Същностната разлика между организациите, обявени в „обществена“ или в „частна“ полза, не се изразява в естеството на самата идеална цел, а във формата на управление на организацията, в отчетността, в нивото на държавен и обществен контрол, в достъпа до общинско, държавно и европейско подпомагане и партньорство. Организациите в „обществена“ полза се управляват от разширен колективен орган с минимум 7 членове, спазват специални правила за разходване на средствата и отчитат подробно дейността си, която подлежи на засилен контрол за нейната „общественополезна“ целесъобразност. Поради това организациите в „обществена“ полза изглеждат по-стабилни и им се предоставя достъп до данъчни и други преференции, което е отказано на организациите в „частна“ полза. За сметка на това обаче, организациите в „частна“ полза са по-мобилни, по-гъвкави и по-лесни за обслужване, което ги прави предпочитаната форма за осъществяване на малки проекти. Обратно – организациите в „обществена“ полза са подходящи за по-тежки проекти, където е необходима повишена обществена ангажираност и партньорство от страна на общините, държавата и международни движения. Няма пречка една организация в „частна“ полза да бъде определена като такава в „обществена“ полза – след като бъдат извършени необходимите устройствени промени и бъде заявено вписване в Централния регистър към Министерство на правосъдието. Обратното обаче – преминаването от „обществена“ към „частна“ полза е невъзможно.

надолу в отговоритенагоре в отговоритекъм списъка с въпроси


§ Каква фирма да регистрирам за развиване на дейността ми?


Понятието „фирма“ най-често се разбира погрешно като „организация“, но в действителност означава само „наименование“. Фирма е официалното заглавие, под което се представя определен проект, дейност или екип. Какво ще бъде заглавието е маркетингов, а не юридически въпрос. От юридическа гледна точка по-съществен е въпросът за вида и устройството на организацията, от чието име ще бъде осъществявана дейността. Всяка организация се подчинява на определени устройствени правила: какви органи ще има и каква е функцията на всеки от тях, кой взема решенията, кой представлява организацията и я задължава с подписа си, как се разпределя отговорността и т.н. Кой вид организация е най-подходящ за вас, се определя от естеството на вашата дейност и от целите ви. Най-често срещаните търговските организации са едноличните търговци (ЕТ), дружествата с ограничена отговорност (ООД и ЕООД) и акционерните дружества (АД и ЕАД). Общото за тях е, че осъществяват своята дейност с цел извличането на печалба. Кооперативните организации са обединения на самостоятелни субекти, които работят за постигането на общ стопански резултат. Юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) са насочени към постигането на определена идеална цел. Целта може да бъде преследвана чрез обединяване на група хора около нея (сдружение) или чрез посвещаването на определено имущество за постигането й (фондация). Съществуват и организации с по-специфично предназначение, каквито са синдикалните, религиозните, политическите. Прецизното изясняване на вашата цел и подбирането на подходяща организационна форма е от ключово значение за успеха на дейността ви.

надолу в отговоритенагоре в отговоритекъм списъка с въпроси


§ За какво да внимаваме като приемаме нови съдружници?


Дружествата с ограничена отговорност (ООД) са типични търговски организации, в които се обединяват няколко съдружници за постигането на определена търговска цел. При едноличните дружества с ограничена отговорност (ЕООД) цялата собственост и власт е съсредоточена в ръцете на едноличния собственик. Ако обаче има двама и повече съдружници (какъвто е случаят при ООД), правата и задълженията се разделят пропорционално на притежаваните дялове от дружествения капитал и се упражняват по реда, определен в дружествения договор. Общото събрание (ОС) на съдружниците в ООД действа като върховен орган и взема ключовите решения за съществуването, формата, дейността и управлението на дружеството. Най-важното, за което трябва да се внимава винаги при приемането на нови съдружници, е балансът на силите в ОС и защитата срещу некоректни действия от страна на някой от съдружниците. Важно е в дружествения договор да бъде уреден не само размерът на дяловете в капитала, но така също отношенията между съдружниците и защитата на дружеството при евентуален бъдещ спор. Независимо, че към момента на приемане на нов съдружник отношенията по правило са „съвсем приятелски“, не е рядкост интересите и нравите постепенно да се променят, и именно тогава добрият дружествен договор проявява характер, като гарантира жизнеността на организацията. В такъв момент от решаващо значение се оказват клаузите, уреждащи отстраняването на некоректни съдружници, увеличаването на капитала и приемането на още съдружници (и от там – възможностите за промяна в баланса на влиянията), реда за променяне на дружествения договор, за преобразуване на самото дружество и т.н. От всичко това зависи доколко успешно ще може търговското дружество да се справя с бъдещите предизвикателства и да постига своите цели.

надолу в отговоритенагоре в отговоритекъм списъка с въпроси


§ Как да сключа договор за управление и контрол?


Договорите за управление и контрол (ДУК) обикновено се сключват между собствениците на едно търговско дружество и назначаваните от тях управители. ДУК стоят на границата между трудовите и гражданските договори, но трябва да се различават от тях. За разлика от обикновения трудов договор, ДУК не задължава автоматично със сключването си назначения управител да спазва трудова дисциплина, нито възложителя (собственика на търговското дружество) – да осигурява условия на труд. По принцип няма пречка такива клаузи да се уговорят в ДУК (например задължение на управителя да се явява през определени часове в предприятието, задължение на възложителя да му осигури оборудвано офис-помещение и т.н.), но сам по себе си договорът за управление и контрол не предполага подобни правила. Назначеният по ДУК управител се задължава преди всичко да постигне и да поддържа определени търговски резултати (например обем реализирана продукция, експанзия на нови пазари и др.). Как ще постигне това, е въпрос на неговите лични търговски умения и не се свързва задължително с изпълнението на конкретни трудови дейности. Ключово за успешния ДУК е да се уговори какви точно търговски резултати очакваме. В тази връзка обикновено се определя ежегодно управителят да се отчита пред собствениците и те да вземат решение да приемат действията му или да му потърсят отговорност. Важно е да се съобрази и обстоятелството, че ДУК упълномощава назначения управител да обвързва повереното му търговско дружество с подписа си. Ето защо е много важно да бъде очертан кръгът от правомощия – какво може и какво не може да извършва управителят. Обикновено в тази връзка се посочва какви действия управителят може да извършва самостоятелно и какви – след одобрението на собствениците. С цел избягване опасността от конфликт на интереси, нерядко в ДУК се уговарят клаузи за поверителност и забрани за участие в управлението и контрола на други търговски дружества – със същия или с какъвто и да било предмет на дейност. Възможно е да бъдат назначени и няколко управители, които да управляват и да контролират заедно или заедно и поотделно. За нуждите на осигуряването ДУК се приравнява на трудов договор – по него се дължат вноски за „самоосигуряващо се лице“ и се натрупва осигурителен стаж. За нуждите на данъчното облагане ДУК се разглежда като граждански договор – изпълнителят дължи данък в размер на 10% върху получаваните възнаграждения – след отчисляване на осигуровките и приспадане на 25% нормативно признати разходи.

надолу в отговоритенагоре в отговоритекъм списъка с въпроси


§ Какво се случва с търговците, които не се пререгистрираха в срок?


До края на 2011 г. търговците трябваше да се впишат в Търговския регистър при Агенция по вписванията и да потвърдят по този начин правното си съществуване. Търговците, които не са заявили своята пререгистрация в срок, следва да преустановят своята търговска дейност. Едноличните търговци (ЕТ) подлежат на служебно заличаване и след извършването му ще отговарят за своите задължения с имуществото им като физически лица. Нерегистрираните акционерни дружества (АД) и такива с ограничена отговорност (ООД) попадат в списък, забраняващ им да сключват търговски сделки и да залагат свое имущество. Кредиторите на търговските дружества от списъка ще могат в срок до 31.01.2015 г. да търсят своите вземания от активите им и от дружествените капитали. След тази дата нерегистрираните дружества ще се заличават служебно. В момента се обсъжда размерът на разноските (обикновено между 500 и 2'000 лв.), които собствениците на служебно заличаваните регистрации ще трябва да платят за извършването на ликвидация. С последното се слага край на прехода от фирмени отделения и регистри при окръжните съдилища към общ търговски регистър, изнесен в самостоятелна държавна агенция. Търговският регистър при Агенция по вписванията може да бъде преглеждан по електронен пък от
http://www.brra.bg/

надолу в отговоритенагоре в отговоритекъм списъка с въпроси


§ Как да се ориентирам дали преговарям с когото трябва?


Обикновено лицата сами вземат своите решения и отговарят за постъпките си. Някои лица обаче – например непълнолетните или поставените под запрещение – имат ограничени възможности, тъй като според закона не могат да се грижат адекватно за своите интереси. Ето защо при вземането на решения такива лица се представляват (или решенията им се одобряват) от техните родители, настойници, попечители. Ако например искаме да купим имот, който е собственост на дете, не можем да преговаряме директно със собственика, а трябва да се обърнем към неговия законен представител. Към лица-представители трябва да се обърнем и всякога, когато влизаме във взаимоотношения с която и да било организация. Организациите са изкуствени правни организации, които нямат съзнание и не вземат решения – въпреки, че част от тях законът признава за „юридически лица“. Решения от името на такива организации се вземат от хора, които са оправомощени за това (управители, председатели, директори). Представителната власт на тези хора се определя най-напред от устройствения акт на организацията (законов статут, дружествен договор, решение на учредителите). В устройствения акт се посочва кой представлява организацията и какви решения има право да взема от нейно име, съответно – може ли да взема решенията сам, или се нуждае от допълнително потвърждение. Често собствениците, членовете или законодателят изключват от представителната власт някои основни въпроси за съществуването, структурата и политиката на организацията, с цел тези въпроси да се решават директно от тях. Възможно е представителят да преупълномощи други лица (служители на организацията, търговски посредници, адвокати) да вземат определени решения или да извършват действия от името на представляваната организация. За да е валидно такова преупълномощаване, то трябва да се отнася само за права, които самият упълномощител притежава и има право да предоставя на трети лица. За някои по-значителни въпроси (например отчуждаване на недвижим имот) пълномощното е валидно само при изрично посочване на конкретното действие (примерно „да продаде апартамент, находящ се на адрес..., при цена от..., в срок до...“). Решенията и действията, извършени без упълномощаване или след оттегляне на пълномощията, са невалидни и мнимо представляваната организация не носи отговорност за тях. За да се избегнат възможни недоразумения, е добре да се проверяват оригиналите на издадените пълномощни, да се чете внимателно с какви права е упълномощен представителят и да се прави справка с актуалните устройствени актове, посочващи дали издателят на пълномощното има право да го издаде. Кой е собственик, управител или прокурист на търговско дружество може да се провери и online от Търговския регистър при Агенция по вписванията.

надолу в отговоритенагоре в отговоритекъм списъка с въпроси


§ По какъв начин функционира записът на заповед?


Записът на заповед представлява безусловно писмено обещание на издателя да плати на поемателя определена сума пари при предявяване на записа за плащане или след настъпването на посочена дата. Записът на заповед е своеобразна „ценна книга“, тъй като самото му съществуване материализира и доказва правото на поемателя да получи от издателя посочената сума пари. Ако сумата не бъде платена, поемателят може да поиска от съда да му издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, за да пристъпи към принудително събиране на дълга. Издателят дължи плащането поради самото съществуване на записа на заповед – освен ако докаже плащането чрез съответен платежен документ или докаже, че предявеният запис е неистински. Тъй като записът на заповед не се нуждае от допълнителни доказвания и се превръща в несъдебно изпълнително основание, съдържанието му се подчинява на строги формални правила. На първо място, изразът „запис на заповед“ трябва да фигурира както в заглавието, така и в самия текст на записа. Трябва да фигурира и безусловно, неотменимо обещание да се плати точно определена сума пари. Ако бъде посочено каквото и да било условие за плащането или ако дължимият размер бъде изразен с формула за изчисляването му (примерно левовата равностойност на €1'000), записът на заповед ще стане невалиден. Ако не е посочено кога е дължима сумата, плащането се дължи „на предявяване“ от страна на поемателя, но не по-късно от 1 година от датата на издаването, а правото на иск се погасява с 3-годишна давност. Ако не е посочено къде следва да се извърши плащането, същото се дължи в адреса на издателя. Ако не е забранено изрично, освен от лицето-поемател, плащането може да се получи и от друго лице (джиратар), чрез поставяне от поемателя на кратка прехвърлителна бележка (джиро) върху самия запис. Ако се плащат части от дължимата сума, плащанията трябва да се отбележат върху самия запис, а при окончателното плащане оригиналът трябва да бъде предаден на издателя или да бъде унищожен. Ако след настъпване на падежа (или след предявяване) издателят откаже да плати, записът трябва да бъде протестиран пред нотариус (освен ако е издаден с уговорката „без протест“ или „без разноски“, при което протестирането става излишно) и може да бъде представен в съда за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Ако записът не е изряден като съдържание или се пропуснат сроковете за принудително изпълнение, той губи специфичната си правна сила и се превръща в обикновен документ за наличието на дълг – по подобие на обикновена разписка. В това му качество може да бъде използван за събиране на дълга по общия исков ред.

надолу в отговоритенагоре в отговоритекъм списъка с въпроси


§ Мога ли да се противопоставя на заповед за изпълнение?


Заповедното производство започва въз основа на документ, за който заявителят твърди, че установява ваш дълг към него. Заявителят иска от съда да му издаде заповед за изпълнение с изпълнителен лист за събиране на претендирания дълг. Вие разбирате, че срещу вас е водено дело, едва след когато ви бъде връчена призовката за доброволно изпълнение. Ако претендираният дълг наистина съществува, ви съветваме незабавно да платите. Всяко протакане ще увеличи съдебните разходи и не е във ваш интерес. Ако сумата е голяма, можете да попитате съдебния изпълнител за възможностите да се плати отсрочено или на части. Законът ви предоставя и втора възможност – да възразите срещу издадената заповед в двуседмичен срок от връчването на призовката. От вас на този етап не се иска да обосновавате юридически оспорването. Достатъчно е да входирате възражение „не съм съгласен“ в деловодството на съда. Заявителят, ако все още държи на претендираното от него вземане, ще трябва да ви призове на съд и да доказва претенцията си по общия ред. Да възразите срещу заповедта има смисъл само тогава, когато за вас са налице реални правни основания. Това е важно, защото ако съдът признае дълга след доказването му от заявителя, към дължимата от вас сума ще се прибавят и разноските по исковото производство.

надолу в отговоритенагоре в отговоритекъм списъка с въпроси


§ Как да определя кодовете по НКПД за моите работници/служители?


Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД) представлява номенклатура от всичките признати по българското трудово законодателство сфери на дейност и видове труд, за упражняването на които могат да бъдат наемани работници и служители. Важно е да се знае, че съгласно последните изменения работодателят няма право да сключва трудови договори за други професии и длъжности, освен за изрично посочените в НКПД. Също така, при промяна в НКПД работодателят се задължава да приведе трудовите договори на своите работници и служители в съответствие с новите положения, а ако е налице дори минимална промяна в длъжностните наименования – да сключи допълнителни споразумения с наетите лица и да подаде нови уведомления до НАП по реда на чл. 62 от Кодекса на труда. Ако точно желаната от работодателя професия/длъжност не фигурира в НКПД, той трябва да подбере близка по значение или по-обща формулировка (със съответния осемцифрен код). Допустимо е в трудовия договор да бъде поставена и кратка пояснителна бележка към длъжностното наименование, без обаче това да води до навлизане в друга професия или длъжност. Основна последица от съществуването на НКПД е установяването на т.н. „осигурителни прагове“, които задължават работодателя предвид сферата на неговата стопанска дейност и вида труд, който ще полага конкретното наето лице, да превежда осигуровки върху определен минимален доход – дори и ако договореното трудово възнаграждение е по-ниско.

надолу в отговоритенагоре в отговоритекъм списъка с въпроси


§ Как да си събера неполученото трудово възнаграждение?


Седем дни забавяне от страна на работодателя да ви изплати дължимо трудово възнаграждение е достатъчно, за да можете да предявите своите вземания по съдебен ред. Не се бавете да потърсите своите права! Практиката да не се плащат в срок и в пълен размер дължими трудови възнаграждения често е последица именно от липсата на активност у наетите лица. Неплащането на заплати говори или за нисък приоритет в отношението към работещите, или за затруднения и неплатежоспособност. И двете са от естеството да доведат до несъбираемост на изработеното от вас. Случва се недобросъвестни работодатели да източват умишлено активите на своите предприятия, за да не платят натрупаните дългове. Най-прекият юридически път е да заведете дело, след като поканите работодателя да ви плати незабавно чрез писмо с обратна разписка. Делата за трудови възнаграждения са освободени от държавна такса и могат да се възползват от реда на бързото производство. Ако много работници/служители при същия работодател не са получили дължимите им възнаграждения, можете да заведете колективен иск и да засегнете цялото предприятие. Ако има опасност работодателят да се окаже неплатежоспособен, можете да поискате от съда да наложи обезпечение за вашите вземания върху имоти, автомобили, стоки и инвентар на работодателя. Ако е започнало производство по несъстоятелност, възможностите ви за събиране на вашите трудови възнаграждения рязко намаляват. При това положение имате едномесечен срок да заявите желанието си да ползвате Фонда за гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Важно е да знаете, че не можете да претендирате вземания, които са били изискуеми преди повече от три години.

надолу в отговоритенагоре в отговоритекъм списъка с въпроси


§ Какво трябва да направя, за да си отворя online-магазин?


Както всяка търговска дейност, електронната търговия следва да се осъществява от търговец. Това означава, че на първо място за функционирането на вашия online-магазин трябва да бъдете регистрирани по търговския закон. В зависимост от естеството на вашата дейност ще се определи формата на търговската ви регистрация и евентуалните допълнителни административни режими, на които се подчинява търговията със специфични стоки и услуги. По-нататък трябва да изградите бизнес-логиката на сайта, като организирате предвидените процеси не само от софтуерна, но и от юридическа гледна точка. Подаването на заявки, извършването на плащания и реализирането на доставки представляват юридически факти, чиято валидност се обуславя от спазването на определена законова форма. Много важна част от правното обезпечение на един online-магазин са общите условия и правила за неговото ползване. Те определят условията за доставка, гаранциите, отговорността. Почти без изключение търговската дейност предполага получаването и обработването на лични данни от клиенти и доставчици. Това обстоятелство налага да се регистрирате като администратор на лични данни пред КЗЛД. Договорните отношения с вашите търговски партньори също са важна част от въпроса, както и обезпечаването на изрядно счетоводно отчитане. Ако предвиждате да бъдат наети служители за дейността ви, трябва да помислите за трудовите и осигурителни отношения с тях. Цялостното правно структуриране на дейността е съществено условие за успеха на вашия електронен бизнес.

надолу в отговоритенагоре в отговоритекъм списъка с въпроси


§ При промяна на „Общите условия“ променя ли се и моят договор?


Общите условия позволяват при изпълняването на многобройни еднотипни услуги (телефонни абонаменти, превози, застраховки, internet-доставки и др.) отношенията между потребителите и изпълнителя на услугите да бъдат уредени наведнъж, валидно за всяко бъдещо ползване на услуги. Така например превозвачът може да поддържа редовни автобусни линии с определен маршрут и всяко качване на пътник в автобуса да се разглежда като приемане на Общите условия за превоз, без да е необходимо специалното подписване на договор. Възможно е конкретен потребител да договори с изпълнителя и определени специални клаузи, които изместват Общите условия спрямо този конкретен потребител. Доколкото обаче не е изрично уговорено друго, важат Общите условия. Изпълнителят може по всяко време да променя Общите условия – със задължението да уведомява своите потребители и да им дава разумен срок, в който да се запознаят с промените. Уведомяването може да става и по e-mail или на официалната web-страница на изпълнителя. Ако потребителят отхвърли изрично новите Общи условия в дадения от изпълнителя на услугите срок, за заварените индивидуални договори остават валидни старите условия. Ако няма изрично отхвърляне, след изтичане на срока Общите условия влизат в сила. Независимо от това обаче, евентуално постигнатите и вписани в индивидуалния договор специални клаузи се запазват непроменени.

надолу в отговоритенагоре в отговоритекъм списъка с въпроси


§ Как да докажа, че съм жертва на дискриминация?


Пряка дискриминация е налице, ако бъдете третирани по-неблагоприятно в сравнение с други лица или в сравнение с установените стандарти за сходна ситуация поради вашия особен статус – расова, национална, полова или възрастова принадлежност, сексуална ориентация, здравословно положение, политически убеждения, религиозни вярвания, членство в синдикат и други. Непряка дискриминация е налице при третиране по привидно неутрален начин, който обаче е насочен към това да ви навреди заради вашия особен статус. Възможно е да се прояви и множествена дискриминация заради няколко признака едновременно. За да получите защита, е необходимо да докажете пред Комисията за защита от дискриминация (КЗДискр) или директно пред съда факта на по-неблагоприятното третиране. Лицето или организацията, които според вас проявяват дискриминация, трябва на свой ред съгласно т.н. „споделена доказателствена тежест“ да докажат, че с действията си преследват легитимна (законна) цел и допуснатото неравно третиране е оправдано, пропорционално, необходимо за постигане на целта. Ако не успеят да докажат това, ще понесат отговорност за проявената дискриминация.

надолу в отговоритенагоре в отговоритекъм списъка с въпроси


§ Може ли да ме следят със специални разузнавателни средства?


Напредъкът на съвременните технологии прави проследяването, подслушването или заснемането лесно осъществимо от техническа и тактическа гледна точка. Заедно с това обаче получените по такъв начин данни извън правилата на закона не само, че са лишени от правна стойност, но тяхното събиране, съхраняване и/ли използване е подсъдно. Специалните разузнавателни средства (технически средства и оперативни способи за наблюдение, подслушване, проследяване, проникване, белязване на предмети, проверяване на кореспонденция и компютърна информация; осъществяване на „контролирани доставки“ и „доверителни сделки“; внедряване на „служители под прикритие“ и др.) могат да бъдат използвани само за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления, само след получаването на разрешение от съответния председател на Окръжен, Апелативен или Военен съд. Разрешение се дава въз основа на подробно мотивирано искане от ръководител на изрично изброените в закона ведомства при МВР или МО, или от наблюдаващия прокурор по досъдебно производство за тежки престъпления. Разрешението е валидно за срок до 2 месеца (с възможност за удължаване на срока до 6 месеца при особени случаи) и със задължение данните да бъдат унищожени, ако разработката не даде очаквания резултат. Разработката започва след разпореждане от Министъра на вътрешните работи за изпълнение на издаденото разрешение. При използването на СРС могат да се прилагат само стриктно определени оперативни работници и технически средства, при спазването на тактически правила, които гарантират целостта и автентичността на материалите. Разработката не може да излиза извън рамките на полученото разрешение. Използването на СРС без надлежно издадено разрешение или извън указания срок, от неоторизирано лице, чрез неутвърдени технически средства или при нарушаване на оперативните способи, е недопустимо и събраните по такъв начин данни не могат да се използват като законно доказателство.

надолу в отговоритенагоре в отговоритекъм списъка с въпроси


§ Какво трябва да направя, за да бъде моята творба правно защитена?


Със самия творчески акт правото ви признава като автор и автоматично ви предоставя авторскоправна закрила – без да е необходимо да правите каквото и да било допълнително. Ако все пак желаете, можете да подпишете творба и да посочите по този начин авторството си. Международно признатият знак за авторство е буквата „C“ в окръжност ©. Можете да посочите изрично, че си запазвате всичките следващи се по закон авторски права чрез друг международно признат символ – буквата „R“ в окръжност ®. В зависимост от вида на творбата различните правни системи по света ви признават закрила за различни срокове. Правото на бащинство обаче (да бъдете признавани като автор) навсякъде остава неограничено във времето и пространството. Ако желаете да забраните използването на ваше изобретение от трети лица без съгласието ви (например за да извличате материални облаги от своето изобретение), е необходимо преди разгласяването му да го регистрирате пред Патентното ведомство. За целта изобретението трябва да бъде проучено и след като се установи технологичната му новост, да бъде регистрирано като патент. Ако изобретението няма самостоятелно значение, се регистрира като полезен модел. И в двата случая вие придобивате право да изисквате от момента на подаване на заявката за регистрация никой да не използва без разрешение вашето изобретение. По сходен начин (с регистрация пред Патентното ведомство) можете да защитите и своя търговска марка (наименование, лого или съчетание от двете), с които обозначавате своя дейност или продукти. След като се установи, че марката е уникална (никой не е заявявал сходно наименование или графично изображение), заявката ви ще бъде уважена. С това вие придобивате право от момента на подаване на заявката да изисквате никой да не развива сходни дейности и да не предлага сходни продукти с марка, подобна на вашата за териториите, за които сте я регистрирали. По този начин спечеленото от вас доверие , клиентите ви няма да бъде използвано без основание от трети лица.

надолу в отговоритенагоре в отговоритекъм списъка с въпроси


§ Какво трябва да направим, за да учредим нова политическа партия?


Законът определя политическите партии като доброволни сдружения на граждани с избирателни права, които съдействат за формиране и изразяване на политическа воля чрез демократични средства и методи. Политическите партии осъществяват дейността си публично и прозрачно. За да учредите политическа партия, трябва да организирате инициативен комитет от поне 50 граждани, които да приемат с Учредителна декларация основните принципи и цели на бъдещата политическа партия. Учредителната декларация се публикува в поне един национален ежедневник и така се открива подписка за набиране на членове-учредители. В подписката може да се включи всеки гражданин с избирателни права, който попълва декларация за индивидуално членство по образец, утвърден от инициативния комитет и заявява, че приема основните принципи и цели на политическата партия и изразява воля за членството си в нея. В срок до 3 месеца от приемането на Учредителната декларация трябва да се проведе учредително събрание от поне 500 граждани с избирателни права, подписали декларации за индивидуално членство, които учредяват политическата партия. Учредителното събрание приема устав на партията и избира ръководни и контролни органи. Уставът съдържа наименованието и символите на партията (които не могат да включват държавния герб, националното знаме, религиозни символи или такива, използвани от други политически партии), седалището и адреса на управление, политическите цели и начини за постигането им, ръководните и контролни органи с реда за тяхното избиране, свикване и освобождаване, правила относно политическото представителство, реда за възникване и прекратяване на индивидуалното членство, права и задължения на членовете, правила за партийните структури, членския внос, набирането и разходването на средства, условията и ред за прекратяване на партията. В срок до 3 месеца от учредяването й политическата партия трябва да достигне поне 2'500 индивидуални члена и да се впише в Регистъра на политическите партии при Софийски градски съд (СГС).

надолу в отговоритенагоре в отговоритекъм списъка с въпроси


§ Как се прехвърля собственост върху недвижим имот?


Поради относително по-високата стойност на недвижимите имоти, законодателят е предвидил тяхното прехвъляне да става с нотариална форма. Това повишава сигурността на собствениците и прегражда евентуалните опити определен недвижим имот да бъде „откраднат“. Сред най-често срещаните основания за прехвърляне собствеността на недвижим имот срещаме: покупко-продажбата (когато срещу прехвърляне на собствеността купувачът плаща на продавача определена цена); размяната (когато един имот се прехвърля срещу придобиването на друг имот или вещи, но не и пари); дарението (когато дарителят прехвърля на дарения собствеността безвъзмездно); прехвърлянето срещу задължение за издръжка и гледане (когато собственикът прехвърля собствеността при условие, че за определен срок или до края на живота му приобретателят ще се грижи за него и ще посреща неговите нужди). За да може да изповяда сделката, нотариусът трябва да бъде наясно на какво основание имотът ще бъде прехвърлен и трябва да бъде снабден със следните книжа: документ за собственост на имота (най-често това е Нотариален акт, но при някои по-стари имоти може да бъде Договор за продажба, сключен по реда на НДИ, ЗОС или ЗДСДОИ, или Заповед за настаняване); Смъртен акт и Удостоверение за наследници (ако имотът е наследен от прехвърлителя); Протокол за делба (ако върху имота е извършена съдебна делба); Скица на имота (когато става дума за прехвърляне собствеността върху земя; скицата не следва да е по-стара от 6 месеца); Актуална данъчна оценка на имота (също не по-стара от 6 месеца; ако има непогасени данъци и/ли такса „смет“, прехвърляне не се допуска); Удостоверение за тежести върху имота (удостоверението е валидно само 24 часа; то трябва да обхваща 10 години назад, ако имотът се купува чрез банков кредит); Декларация за отказ от право на ползване (ако има учредено такова право; декларацията се подписва при нотариуса; ако ползвателят е починал, се прилага Акт за смърт); Удостоверение за наличие или липса на задължения (дънъчни и осигурителни задължения от страна на приобретателя – когато купува имота чрез банков кредит); Удостоверение за семейното положение на прехвърлителя (в удостоверението трябва да е вписано какво е било семейното положение към момента на придобиване на имота); Удостоверение за сключен от прехвърлителя граждански брак (в случай, че има такъв и същият не е прекратен); Съдебно решение за развод (в случай, че е имало брак и същият е прекратен с развод; ако имотът е възложен в изключителна собственост на единия съпруг, решението трябва да е вписано в Агенция по вписванията); Декларация за съгласие с продажбата (ако имотът попада в съпружеска имуществена общност и/ли другият съпруг е адресно регистриран в имота); документи за самоличност (изисква се валидна Лична карта на прехвърлителя и на приобретателя); предварително разрешение от съда (ако се отчуждава имот на дете, запретен или отсъстващ); Декларации за гражданство и за гражданско състояние на страните (попълват се при нотариуса); Изрично пълномощно (нотариално заверено, със стриктно посочване на имота и на правните действия, които да се извършат – ако прехвърлителят и/ли приобретателят не се явяват при нотариуса лично); проект за новия Нотариален акт (ако страните желаят да подпомогнат нотариуса и имат необходимите юридически познания, могат да подготвят такъв). След като нотариусът се убеди в самоличността на страните, тяхната воля и притежаваните от тях права, изповядва сделката и оформя новия Нотариален акт, като предава същия за вписване в имотния регистър при Агенция по вписванията. Покупко-продажбата е относително най-стабилният прехвърлителен способ – поради възмездния й характер. В някои случаи обаче дори тя може да бъде развалена (например ако гражданин е продал при цена, неоправдано по-ниска от пазарната). Дарението е може би най-нестабилният способ, тъй като позволява при някои обстоятелства дарителят или дори неговите близки да развалят сделката (например при недостойно поведение на приобретателя или при изпадане на дарителя в материално затруднение). Договорът за прехвърляне срещу издръжка и гледане също може да бъде развален (ако например дължащият грижите не ги полага изобщо или ги полага в недостатъчна степен). При всички случаи, ако прехвърлянето е извършено чрез измама, заплашване, принуда и други подобни, може да се развали в определени от закона срокове, а ако не е спазена законоустановената нотариална форма, прехвърлянето изобщо е недействително и не поражда правни последици.

надолу в отговоритенагоре в отговоритекъм списъка с въпроси


§ Как да се снабдя с дубликат на изгубен нотариален акт?


Нотариалният акт е документ за собствеността и други вещни права върху определено имущество (най-често – недвижим имот), който посочва определени лица за носители на правата. Изгубването на нотариалния акт не води до изгубване на правата, но затруднява разпореждането с тях. Право да се снабди с дубликат на нотариалния акт има собственикът (носителят на съответните вещни права). Той може да се легитимира с личната си карта в териториалното поделение на Агенция по вписванията (АВ) по местонахождението на имота, където се съхранява Имотният регистър и по партида на имота се пазят всички документи, включително оригинално подписан и подпечатан екземпляр от нотариалния акт. Ако имотът е ставал обект на разпореждане след 01.10.1998 г. при частен нотариус, дубликат от нотариалния акт може да бъде издаден и в нотариалната кантора на нотариуса. Ако собственикът не може да се яви лично поради някаква уважителна причина, може да издаде нотариално заверено изрично пълномощно (с примерен текст „упълномощавам еди кой си да се снабди с дубликат на нотариален акт за еди кой си мой собствен имот и да ми предаде същия...“) на свой доверен представител. Ако собственикът е починал, неговите наследници могат с горните документи (към които се добавя акт за смърт и удостоверение за наследници) да се снабдят с необходимия дубликат. Важно е да се има предвид, че сред най-често срещаните злоупотреби с чужди вещни права са именно тези с некоректно използване на пълномощно или на документ за собственост (включително нотариален акт). Ето защо е важно изричните пълномощни да се формулират прецизно, а при изгубване на нотариален акт е добре да се уведоми Нотариалната камара, за да се впише това в разпращания до всички нотариуси бюлетин. В случай на злоупотреба това може да се окаже от съществено значение.

надолу в отговоритенагоре в отговоритекъм списъка с въпроси


§ Как да извършим делба на съсобствения ни имот?


Делба може да предизвика всеки един от съсобствениците на обща вещ или имот – без значение колко голям е дялът му и без значение колко време е траела съсобствеността. Делба може да бъде поискана дори и след изрично направен отказ от делба. Необходимо е да се приготвят следните документи: акт за смърт и за наследници на наследодателя (при делба на наследство), респективно – акт за прекратяване на организацията или на съпружеската имуществена общност (при делба на имущество между бивши съдружници или съпрузи); документ за собственост на имуществото, което е предмет на делбата; удостоверение за данъчна оценка, скица и/ли удостоверение за делимост, както и архитектурен план за поделяне (ако се дели недвижим имот); разрешение от Районния съд (ако в делбата участва дете, запретен или отсъстващ). Делбата ще бъде нищожна, ако в нея не участват всички съсобственици, ако участва несобственик и/ли ако е насочена към имущество, което не е съсобствено. Съществува доброволна делба (чрез нотариално заверен договор между съсобствениците, по силата на който те поделят по между си съсобствената вещ/имот) и съдебна делба (когато съдът по искане на съсобствениците утвърждава изготвена от тях спогодба или по искане на един или няколко от тях се произнася с решение за разделяне на вещта/имота). Делба може да бъде извършена и приживе от наследодателя-изключителен собственик на вещта/имота – чрез делба-дарение или чрез делба-завещание. В случай, че естеството на вещта/имота не позволява разделяне на такива по брой и размер самостоятелни обекти, каквито са дяловете на съсобствениците, фактическо разделяне не може да се извърши. Разделяне не може да се извърши по същата причина и на общите части в една етажна собственост, тъй като те не могат да се обособяват в самостоятелни обекти, отделени от общата сграда. Когато съсобствената вещ/имот не може да се подели на самостоятелни обекти, има възможност да се възложи на един от съсобствениците (примерно когато става дума за неподеляемо жилище, което е единствено за този съсобственик), със задължение той да изплати в 6-месечен срок дяловете на останалите съсобственици. Останалите съсобственици в тази връзка могат да впишат законна ипотека спрямо възложен недвижим имот или да учредят залог спрямо заложена движима вещ. Ако не са налице основания за възлагане на вещта/имота или дяловете не бъдат изплатени в законоустановения срок, общата вещ/имот се изнася на публична продан, а получената сума се разделя съобразно размера на съсобствените дялове. Ако вещта/имотът може да се подели на необходимия брой и вид самостоятелни обекти, съдът съставя разделителен протокол след изслушване заключението на вещо лице и възлага отделните обекти в изключителна собственост на отделните собственици – по взаимно съгласие или по жребий.

надолу в отговоритенагоре в отговоритекъм списъка с въпроси


§ Как да устроим Етажната собственост в общата ни сграда?


Етажна собственост е налице, когато различни собственици притежават два или повече отделни имота в една и съща сграда. Типичният пример за това са жилищните блокове с апартаменти, административните сгради с офиси и къщите, които се поделят от няколко отделни семейства. Законът за управление на етажните собствености (ЗУЕС) задължава собствениците във всяка такава сграда да проведат Общо събрание, да приемат Правилник на етажната собственост, да изберат управител (или управителен съвет) и контрольор (или контролен съвет), да оформят Книга на собствениците (подобно на „Домова книга“) и да заявят вписване на етажната собственост в поддържания от общините публичен регистър. Общото събрание е законно, ако са поканени всички собственици (включително и чрез залепване на обявления по вратите на имотите им) и ако присъстват собствениците на поне 67% от площта в сградата. Гласуването става на „акционерен принцип“ – пропорционално на притежаваната площ. Добре е в Правилника на етажната собственост да се уредят следните въпроси: поделяне общите разноски на сградата; вземане на решения за ремонти и преустройства; събиране и отчитане на общите средства; вътрешен ред на сградата; регистрационен режим за лица, които пребивават повече от месец; избор на нов управител (управителен съвет съвет) и контрольор (контролен съвет). Книгата на собствениците се съставя по образец и съдържа опис на вида имоти в сградата, квадратура на всеки от тях, данни за лицата, които ги притежават и които ги обитават, основание за притежаване/обитаване, отглеждани животни (ако има такива) и други. Ако всички собственици са съгласни, е възможно да се учреди Сдружение на етажната собственост, което да я стопанисва и управлява.

нагоре в отговоритекъм списъка с въпроси


§ Какво се променя когато сключим брачен договор?


Новият Семеен кодекс (СК) въведе три отделни режима, от които партньорите могат да избират по какъв начин да се уредят имуществените им отношения по повод на техния брак. Законовият режим на съпружеска имуществена общност (стария режим) предполага всяко придобито по време на брака имущество да се счита за обща и неделима съсобственост на двамата съпрузи, които до доказване на противното имат равни дялове и задължения, и не могат да се разпореждат с имуществото без съгласието на другия съпруг. Новият законов режим на разделност предполата всяко придобито от съпрузите имущество да бъде отделна собственост на този от тях, с чиито усилия е извършено придобиването и на чието име е записана собствеността. Новият договорен режим позволява чрез сключването на т.н. „брачен договор“ партньорите да уговорят по-прецизно имуществените отношения по между си. Брачният договор може да уреди статута на имуществото, което е придобито преди брака или по време на брака; начина, по който всеки един от съпрузите ще участва в управлението и разпореждането с имуществото, и ще участва в общите разходи и задължения; задълженията на съпрузите за издръжка на другия съпруг и на децата – по време на брака и след евентуален развод; имуществените последици в случай на развод и други имуществени отношения по повод на брака. Това позволява партньорите да уредят редица въпроси, които да защитят както личните интереси на единия от тях или на двамата заедно, така и интересите на децата и на семейството като цяло. С брачен договор могат например да се блокират последиците от т.н. „бракове по сметка“, при които недобросъвестен партньор се домогва до имуществото на своя/та съпруг/а; може да се гарантира и обезпечи издръжката на децата и/ли на съпруга/та с по-скромни материални възможности в случай на разстройване на брака; може да се защити семейното имущество от кредиторите на единия съпруг, които в друг случай биха предизвикали принудителна делба на съпружеската имуществена общност. Брачният договор се сключва в писмена форма, заверява се нотариално и се вписва в Регистъра на имуществените отношения между съпрузи при Агенция по вписванията (АВ), за което се прави отбелязване върху акта за граждански брак. Ако бъде сключен преди встъпването в брак, брачният договор влиза в сила след извършване на бракосъчетанието. Няма законови пречки брачен договор да бъде сключен и след встъпването в брак, както и да бъдат правени последващи изменения при взаимно съгласие между съпрузите. В случай на злоупотреба брачният договор може да бъде променен или напълно обезсилен по съдебен път и без съгласието на двамата съпрузи.

нагоре в отговоритекъм списъка с въпроси


§ По какъв начин аз, брат ми и майка ни наследяваме нашия баща?


В случая има трима сънаследници – вие и брат ви (ако сте негови деца – включително ако сте припознати или напълно осиновени от него) и майка ви (ако е негова съпруга към момента на настъпване на смъртта). Приемаме, че сред вас няма недостоен да наследи (например такъв, който е извършил тежко престъпление срещу баща ви и не е получил опрощение за това.) Вие като деца и майка ви като съпруга наследявате по 1/3 от имуществото. Трябва да имате предвид, че съпругата на баща ви остава собственик на своята половина от съпружеската имуществена общност и наследява наравно с децата останалата част от имуществото. Ако баща ви е придобивал имущество по време на брака, до доказване на противното то се счита съпружеска имуществена общност (освен ако съпрузите не са уговорили друго в брачен договор помежду си или не са определили имуществен режим на разделност). В такъв случай майка ви остава собственик на своята половина и наследява заедно с вас и брат ви по 1/6 от имуществото. Наследяването може да стане изрично (с декларация) или мълчаливо (когато от действията ви е видно, че приемате наследството – например като започнете да ползвате наследения имот). Наследството се получава едновременно с дълговете на наследодателя. Ако дълговете са много, можете да се откажете от наследството чрез декларация пред районния съд по мястото на откриване на наследството или да поискате да наследите под опис. Последното означава имуществото да бъде описано преди да го получите и в случай на претенции да отговаряте за дълговете на баща ви само до размера на полученото. Ако баща ви е оставил саморъчно или нотариално завещание, част от имуществото му може да бъде наследена и от трети лица. В такъв случай трябва да знаете, че родителите, децата и съпругата на наследодателя имат право на запазена част от наследството, която наследодателят не може да завещава на другиго. Във вашия случай (при който наследодателят е оставил съпруга и две деца) запазената част е 3/4 от наследственото имущество; ако баща ви е завещал на трети лица повече от 1/4 от имуществото си, можете да искате от тези лица връщане на полученото до попълване на вашата запазена част.

нагоре в отговоритекъм списъка с въпроси


§ Искам да задам своя въпрос лично и да получа отговор на e-mail.



На вашите услуги:

§ Въпроси и Отговори


§ Авторско право

§ Административно право

§ Вещно право

§ Гражданско право

§ Данъчно право

§ Европейско право

§ Информационно право

§ Конституционно право

§ Международно право

§ Наказателно право

§ Наследствено право

§ Облигационно право

§ Осигурително право

§ Процесуално право

§ Семейно право

§ Трудово право

§ Търговско право

§ Финансово право

§

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

§