Наказателното право урежда отношенията между държавата и извършителите на престъпления. Престъплението е ключов въпрос в наказателното право и се счита за най-тежкото възможно посегателство срещу установения ред. Определя се като общественоопасно, виновно извършено деяние, което е обявено изрично от закона за наказуемо. То може да бъде действие или бездействие, да е извършено умишлено или поради непредпазливост. Различаваме престъпления против мира и човечеството; против държавността; против личността, здравето и достойнството; против собствеността; против стопанството, данъчната и финансова система; против правосъдието; военни, компютърни престъпления и други. Освен престъпленията от общ характер, които засягат обществото като цяло, различаваме и престъпления от частен характер (най-вече свързани с посегателства на близки хора или свързани с личното чувство за чест и достойнство), които се преследват само по тъжба на пострадалия.

Наказанието е следващият ключов елемент от наказателното право. Наказанието не е отмъщение, нито е инквизиция, а законно ограничаване на правата на осъдения, с цел да бъде поправен и приучен към общественополезен живот. Различаваме наказанията доживотен затвор без замяна и доживотен затвор; лишаване от свобода с различна продължителност; поправителен труд; конфискация на имущество; глоба; лишаване от права; обществено порицание. Наказанието се определя от съда, въз основа предписанията на закона и доказано извършените престъпни посегателства. В маловажни случаи и при многобройни смекчаващи обстоятелства може да бъде наложено и по-малко наказание от определеното в закона или наказателната отговорност да бъде заменена с административно-наказателна. Последното освобождава дееца от наказателна отговорност.

Реабилитацията е последният ключов момент, на който ще се спрем. Наказателната отговорност на дееца се състои в това – да бъде привлечен към наказателното производство и осъден, да изтърпи наложеното наказание и да бъде третиран като осъждан след това. Реабилитацията заличава факта на осъждането и лицето от тук насетне се счита за неосъждано. Това е възможно след изтичането на определен срок, чиято продължителност се определя от тежестта на извършеното престъпление. Изискването е в този срок да няма други престъпления и да е спазвано „добро поведение“. В някои случаи реабилитация по право не може да настъпи (например когато лицето веднъж вече е било реабилитирано). Тогава е възможна съдебна реабилитация по искане на лицето до първоинстанционния съд. В други случаи (престъпления против мира и човечеството или против държавността) реабилитацията е изобщо невъзможна и фактът на осъждането си остава завинаги.

§ защита при действия на дознанието, следствието и прокуратурата

§ защита при привличане като обвиняем в досъдебното производство

§ защита при привличане като подсъдим в наказателното производство

§ предявяване на частни тъжби срещу престъпления от частен характер

§ поддържане на гражданско обвинение за престъпления от общ характер

§ предявяване на граждански искове в наказателното съдопроизводство

§ съдействие при молби за помилване и предсрочно освобождаване

§ съдействие при водене на производства за съдебна реабилитация