Облигационното право изследва договорите и произтичащите от тях права и задължения. Самото понятие 'obligatio' на български се интерпретира като „обвързаност“, „задължение“, „договорка“. Договорът е съглашение между две или повече страни, които се съгласяват да уредят определени отношения помежду си. По силата на договора възниква една правна връзка между страните, която се състои от права и задължения; правото да се иска изпълнение на задължението и задължение да се удовлетвори правото.

В случай, че едно договорно задължение не бъде изпълнено или бъде изпълнено лошо (некачествено, в по-малки количества, по-късно от уговореното), правото по договора се накърнява и неговият носител придобива ново право – да търси обезщетение за понесените неблагоприятни последици. Облигационното право урежда размерите, до които може да се простре отговорността, както и условията за освобождаване от отговорност (възражение за неизпълнен договор, прихващане, погасяване по давност, опрощаване и други). Особен въпрос на облигационното право е извъндоговорната отговорност, която се поражда от непозволено увреждане (деликт), от произшествия, причинени заради вещи на отговорното лице и др. Залогът, ипотеката и поръчителството са правни възможности договарящите страни да гарантират допълнително своите интереси чрез уговарянето на съответни обезпечения. Съществуват правни възможности за прехвърляне на вземания (цесия), встъпване или заместване в дълг, заместване на един дълг с друг (новация) и други.

В практиката и теорията се среща голямо разнообразие от договори, в зависимост от характера на урежданите отношения. Покупко-продажбата е класически пример за двустранен договор, при който едната страна се задължава да предостави определена вещ, а другата страна – да плати уговорената цена. Типични двустранни договори са наемът, заемът, влогът, изработката, поръчката. Пример за едностранен договор е дарението, тъй като задължение има само за едната страна – дарителя. Многостранни са дружествените договори, тъй като при тях две или повече лица се съгласяват чрез съвместни усилия да преследват обща цел. Реален е например договорът за превоз – за неговото сключване е необходимо освен договарянето, също така и реалното качване на товара или пътниците в превозното средство. Консенсуален е договорът за наем, тъй като за сключването му е достатъчно постигането на съгласие. Формален е договорът за покупко-продажба на кораб или самолет, тъй като за сключването му законът изисква специална нотариална форма. Договор „на добрия шанс“ е продажбата на бъдеща реколта, тъй като към момента на сключването не можем да знаем със сигурност какъв ще бъде урожаят. Типичен договор „с оглед на личността“ е поръчката за адвокатско съдействие, тъй като личността на конкретния юрист е от съществено значение. Поначало законът позволява страните да уреждат отношенията си свободно, стига да не нарушават закона и добрите нрави. Ето защо съществува и неизброимо количество от „ненаименувани договори“, които страните могат да сключват помежду си, удовлетворявайки своите потребности – стига да не нарушават закона и добрите нрави.

§ консултиране и изготвяне на договори

§ съдействие при воденето на преговори

§ искове за неизпълнени договорни задължения

§ искове за неоснователно обогатяване

§ искове за непозволено увреждане

§ налагане на обезпечения за вземания

§ възражения за давност и за неизпълнен договор

§ прехвърляне на вземания и встъпване в дълг