Вещното право урежда имуществените отношения между лицата по повод притежаването и използването на индивидуално определени вещи. Понятието за собственост е ключово за вещното право. Собствеността е право на едно лице да владее, да ползва и да се разпорежда с определена вещ, като същевременно всички останали се задължават да не му пречат.

Освен неограничено право на собственост, е възможно да съществуват и ограничени вещни права, каквото е правото на строеж (суперфиция), правото на ползване, различните видове сервитути (задължение на един имот да търпи дейността и използването на съседен имот – примерно за прокарване на водопровод). В някои случаи тези ограничени вещни права имат самостоятелен живот, а в други са обусловени от основното право на собственост.

Освен еднолична собственост – едно лице да е собственик на една вещ – е възможно да има и съсобственост между няколко лица, всяко от които притежава дялове в общата вещ. Класически пример за съсобственост е Етажната собственост в сграда с няколко самостоятелно обособени имота в нея или Съпружеската имуществена общност, която възниква при сключването на брак, или съсобствеността върху вещ, създадена с общия труд на няколко лица. При определени обстоятелства съсобствеността може да се прекрати чрез доброволна или съдебна делба.

§ искове за защита на нарушено владение

§ искове за установяване на собственост

§ искове за определяне точните граници на имот

§ извършване на обстоятелствени проверки

§ учредяване право на строеж и други вещни права

§ договори за жилищностроителни кооперации

§ консултиране на етажната собственост

§ консултиране управлението на имоти

§ консултиране при сделки с недвижими имоти