Българското розово масло получи статут на защитен продукт в Европейския съюз
Половината от световното потребление на розово масло е с произход Розовата долина в сърцето на България. От днес нашето розово масло е защитен продукт на територията на ЕС с признати качества и репутация.
В т. 5.1 от интересуващата ни Публикация българско розово масло е определено като „специфичен традиционен поминък на населението от Розовата долина. През неговата над 300-годишна история местното население развива специфични умения за обезпечаване на качествен посадъчен материал и отглеждане на розовите насаждения, като внася технологични нововъведения. При беритбата на розовия цвят в рамките на 20-30 дни се изискват особени умения и сръчност — за часове преди изгрев слънце до ранна сутрин се подбират само цветове, на които поне едно от най-външните венечни листчета е разтворено заедно с чашката, без да се нараняват стеблото и клоните, като се оставят за по-късна беритба неразцъфналите пъпки. При дестилирането на българското розово масло само опитният дестилатор може да прецени момента на готовност за влагане в дестилационния апарат на розовия цвят, да определи съотношението цвят:вода и оптималната температура на варене. Тези умения се предават от поколение на поколение и са основата на постоянно усъвършенстване на казаните за варене на българско розово масло, което е предпоставка за поддържане на качеството му“.
В т. 5.2 от Публикацията българското розово масло е отличено с неговата „богата ароматична характеристика, по-светъл, жълто-зелен цвят, много добри фиксативни качества, висока трайност на аромата, балансирано съдържание на летливи компоненти и въглеводороди.
Химичните показатели, специфични за българското розово масло, се дължат на условията в географския район и го отличават от розови масла, произвеждани в други региони на света. Те са: съдържание на цитронелол (24-35%), докато при други световни производители то е (39-49%); съотношението цитронелол:гераниол за българското розово масло е 1,1:2,5, а при други световни производители — 2,3:4,8. Специфично за българското розово масло е и наличието на множество характерни компоненти като фарнезол, геранил ацетат, и ниско съдържание на метил евгенол“.
По-конкретно, българското розово масло е описано в т. 3.2 от Публикацията като „етерично масло (клас 3.2)“, получено чрез „водно–парна дестилация на цветовете на маслодайна роза (Rosa damascena Mill)“ и представляващо „масловидна прозрачна течност“ с жълт или жълто-зелен цвят и „характерен аромат на роза“, със следния хроматографски профил: етанол (до 3%), линалол (от 1 до 3%), фенилетилов алкохол (до 3%), цитронелол (от 24 до 35%), нерол (от 5 до 12%), гераниол (от 13 до 22%), геранилацетат (до 1,5%), евгенол (до 2,5%), метилевгенол (до 2%) и фарнезол (поне 1,4%); въглеводороди – С17 хептадекан (от 1 до 2,5%), С19 наситен въглеводород нонадекан CH3(CH2)17CH3 (от 8 до 15%), С19 ненаситен въглеводород с една или повече двойни въглеродни връзки нонадецен CH3(CH2)16CH=CH2 (от 2 до 5%), С21 хенейкозан (от 3 до 5,5%) и С23 трикозан (от 0,5 до 1,5%).
В т. 3.5 от Публикацията са проследени специфичните етапи на производство. „Розоберът обичайно започва през месец май – най-напред в полетата с надморска височина около 300-400 м, продължава около 20-25 дни, когато розовите цветчета са достигнали необходимата зрялост — имат от 14 до 40 венечни листа с розово-червен цвят и приятен, характерен мирис. Брането на розовия цвят започва сутрин в 5-6 ч. и продължава до 11-12 ч. на обяд, (...) като преработката на розовия цвят се извършва в рамките на 10-15 часа след брането с оглед запазване на свежестта и качеството на суровината.
Транспортирането му към дестилериите (розоварните) се извършва незабавно след брането, а дестилацията се осъществява при денонощен режим на работа. Розовият цвят се сортира за директно преработване или за кратко съхранение до зареждане за дестилиране според часа на бране — не повече от 15 часа (при хладно време и температура на цвета до 20°С).“
По-нататък са разгледани фазите в производствената технология. „Дестилация: розовият цвят се влага в дестилатора в пропорция 100 кг на кубичен метър от обема му и се смесва с вода в съотношение от 1:4 до 1:5; загрява се и под въздействие на парата и водата се превръща във вряща каша, която се разбърква автоматично. Етеричномаслените компоненти, увлечени от водните пари, се охлаждат, втечняват и събират в приемните съдове. За получаването на 1 кг розово масло са необходими средно около 3'500 кг розов цвят.
Кохобация (концентрация) на дестилационните води: осъществява се в непрекъснато действаща кохобационна колона, в която първичният дестилат се подлага на многократна редестилация.
Отделяне, обезводняване и филтруване на розовото масло: етеричното масло се отделя във флорентински съдове, след което се пречиства от механични примеси и вода чрез подгряване до 30°С и филтруване.
Хамуриране: търговските партиди се изготвят чрез хамуриране (смесване) на произведеното розово масло в една инсталация (вътрешнофирмени хамури) или чрез смесване на масла, произведени в различни инсталации.“
Съгласно т. 3.6 от Публикацията, готовият продукт се съхранява „в обособени охраняеми помещения, вкл. в банкови трезори, при температура 15°±5°С, без достъп на пряка слънчева светлина и топлинни източници, в затворени съдове с обем до 5'000 г от термоустойчиво стъкло със специални запушалки на шлиф, недопускащи достъп на въздух, или в алуминиеви бидони с лаково покритие“. Транспортирането се извършва „в алуминиеви бидони с лаково покритие или в конкуми (традиционни цилиндрични съдове, чието гърло се затваря с коркова тапа и заварена метална пластинка отгоре), в стъклени флакони и фиолки. Конкумите се обличат в бял плат и традиционни атрибути – трикольорна лента и шнур около гърлото, и гаранционна карта. Опаковките са различни и варират от 0,5 г до 5'000 г. Конкумите или бидоните се транспортират в унифицирани дървени каси, сертифицирани кашони за превоз на опасни товари или обикновени здрави кашони от велпапе, с ограничение на теглото — до 10 кг нето“.
„Специфичните качества на българското розово масло – четем в т. 5.3 от Публикацията, – „се дължат на съвместното действие на свързани с географския район фактори. Климатичните условия, които влияят върху равномерния цъфтеж на розите, добивите и маслеността им, са умерената температура (15-25°C) и високата атмосферна влажност (над 60%), малката амплитуда между дневни и нощни температури и достатъчната почвена влага. Тези условия обезпечават равномерно и пълноценно цъфтене на розите и натрупването на големи количества висококачествено розово масло в розовия цвят. С оглед максимално извличане на ценните съставки, технологията за производство на българското розово масло изисква незабавната преработка на прясно набрания розов цвят при денонощен режим на работа, поради което дестилериите са разположени в непосредствена близост до розовите полета.“
Високите показатели, характерни за българското розово масло, са постижими благодарение на специфичните условия, които предлага за осъществяването на процеса т.нар. „Розова долина“ в сърцето на България. В т. 5.1 от Публикацията е отбелязано, че „производственият район, където традиционно се отглежда маслодайната роза — Розовата долина – е в Централна България, в места с надморска височина от 370 до 625 м. Районът се отличава с леките песъчливи канелено-горски почви, които не задържат вода, и с благоприятни климатични условия за отглеждането на рози — мека зима със средна годишна температура 10,6°C, позволяваща образуването на цветодаващите пъпки през февруари, и висока влажност през месеците май и юни, която осигурява оптимални условия розите да изцъфтяват бавно и равномерно в периода на розобера“.
По-конкретно, територията за производство на българско розово масло е очертана в т. 3.7 от Публикацията: пловдивските общини Брезово, Калояново, Карлово, Сопот, Стамболийски, Съединение и Хисаря; старозагорските общини Братя Даскалови, Гурково, Казанлък, Мъглиж, Николаево, Павел баня и Стара Загора; пазарджишките общини Белово, Брацигово, Пазарджик, Панагюрище, Пещера и Стрелча; и софийските общини Ихтиман, Копривщица и Мирково. Розова долина обхваща няколко обособени области. Долините на р.р. Стряма и Тунджа (от гр. Калофер на запад до гр. Твърдица на изток) очертават Казанлъшка розова долина с дължина 94 км, широчина 12 км и надморска височина от 370 до 540 м. Казанлъшката розова долина е преобладаващо равнинна и подобно на обръч е опасана северно от Средна Стара планина (между вр. Ботев и Твърдишкия дял) и южно от Същинска Средна гора. Територията около гр.гр. Карлово и Калофер очертава Карловска розова долина с дължина 55 км, широчина 16 км и надморска височина от 380 до 625 м. Карловската розова долина е отворена на юг към Тракийската низина по пролома на р. Стряма през Средна гора, а чрез предпланините на гр. Калофер се свързва с Казанлъшката розова долина. Българската розова долина включва и южните склонове и полета на Централна Средна гора – от гр. Стрелча до пролома на р. Стряма северно от гр. Чирпан до Змеевския проход и до гр.гр. Стара и Нова Загора.
Маслодайната роза (Rosa Damascena Mill) е пренесена в Европа от околностите на гр. Дамаск в Сирия към ХII-ХIII в. от граф Брюйе на връщане от кръстоносен поход. Най-подходящи за растежа и цъфтежа на този вид роза условия са намерени именно в българската Розова долина. Първоначално пренесената към 1650 г. полудива посадка е селектирана в продължение на повече от 300 години, докато се постигне характерният български сорт червена „казанлъшка роза“. Българско розово масло се произвежда от XVII в., а от края на XVIII и началото на XIX в. се налага на световните пазари, като превръща България в основен доставчик за парфюмерийната и козметичната промишленост, фармацията, кулинарията. Скоро след възстановяването на българската държава (1878 г.) в Княжеството са приети първите нормативни актове, насочени към защита на качеството и чистотата на българското розово масло. През 1902 г. е въведена в експлоатация съвременната производствена технология с парен дестилационен казан. През 1922 г. е прието законодателство с цел да се подкрепи розопроизводството и розопреработката, в резултат на което възникват кооперации за преработка на розовия цвят и се строят голям брой кооперативни розоварни инсталации. До Втората световна война България задоволява 70-90% от световното потребление. Понастоящем (съгласно доклад на Института по розата и етеричномаслените култури (ИРЕМК) в гр. Казанлък за Юбилейната научна сесия от 02.07.2007 г.) от Розовата долина към всички краища на света тръгват до 1,5-2 т розово масло годишно, което се равнява на 40-50% от световното потребление.
