„Свободен софтуер за случайно разпределяне на дела“ (обществено предложение)
При наличието на професионално разбиране за нуждата от реформи и на политическа воля за справяне с корозията в Правосъдието, проста за изграждане и внедряване система за случайно разпределяне на делата може да даде решение на някои от основните проблеми в Съдебната система.
В днешно време за целите на случайното разпределяне се използват софтуерни системи, при които делата (индивидуализирани от входящите им номера) се разпределят между съдиите от съответната съдийска колегия (при отчитане на тяхната натовареност, специализация и особености на конкретните видове дела). Повече от всичко за борбата с корупцията в Съдебната система и за утвърждаване на авторитета й като независим, безпристрастен и обективен арбитър в съдебните спорове, е необходимо такъв софтуер да работи безпристрастно, точно и независимо, и да не позволява никаква външна намеса във функционирането си и в генерираните резултати, а всеки опит за манипулация да регистрира и документира прецизно, и да докладва незабавно на органите по поддръжката и тези за борба с корупцията и измамите. Подобни технологични решения за обезпечаване на необходимите нива на информационна сигурност и на случайно генерирани числа * са факт от десетилетия в софтуерен аспект и от векове в математически и организационен аспект, и прилагането им зависи изцяло от наличието на професионално разбиране за нуждата от тях и на политическа воля за справяне с корозията в Правосъдието.
Тъкмо с цел справяне с корупцията, която корозира правосъдната ситема на посткомунистическата държава, Европейската комисия (ЕК) многократно и настоятелно е призовавала властите в България да въведат система за случайно разпределяне на постъпващите дела. В резултат на това през 2006 г. почти цялото Правосъдие започна да използва софтуера LawChoice, който набързо беше приспособен за нуждите на съдилищата. (Година преди това софтуерът е разработен „надомно“, буквално за една нощ, за разпределяне на дисциплинарните преписки срещу магистрати в Комисията по дисциплинарни производства към Висшия съдебен съвет (ВСС).) Въпреки, че препоръката на ЕК най-сетне беше формално изпълнена, софтуерът LawChoice от момента на своето внедряване нито за момент не е спирал да поражда съмнения относно сигурността и неманипулируемостта на „случайното“ разпределяне. През годините обаче всички компетентни институции упорито държаха очите си затворени – независимо от постоянните скандали с набързо скалъпения софтуер.
Най-накрая през месец ноември 2012 г. след оказването на упорит граждански натиск ВСС заложи в своята Годишна програма (ноември 2012 декември 2013) „извършване на ad-hoc (внезапни, непланирани – бел. www.Advocati.org) проверки (...) относно спазването на принципа за случайно разпределение на делата“ (т. 9); и „приемане на мерки по гражданско наблюдение относно спазването на принципа за случайното разпределение на делата и срочното постановяване на съдебните актове“ (т. 10). Последва опит внезапните проверки и гражданското наблюдение по т.т. 9 и 10 да бъдат възложено на предварително определени и удобни проверители и наблюдатели, но в крайна сметка Българският институт за правни инициативи (БИПИ) – с тогавашен ръководител на правната му програма днешния министър на правосъдието Христо Иванов – успя да направи проверка на механизмите за случайно разпределяне на делата и в нарочна пресконференция от 26.04.2013 г. обяви установеното по безспорен начин: софтуерът LawChoice, използван в над 90% от българските съдилища, е лишен от елементарни защити и се поддава лесно на манипулация – при това без да оставя каквито и да било следи от евентуалната намеса, преграждайки по този начин всякакви възможности за разкриване на евентуална злоупотреба.
Идентични резултати разкри и проверката, направена от комисия в състав Галина Карагьозова, Незабравка Стоева и Румен Георгиев (членове на ВСС) и Васил Величков (независим експерт по информационни технологии и съветник в политическия кабинет на заместник министър-председателя Румяна Бъчварова), определени на 13.11.2014 г. от ВСС да установят какви са проблемите във връзка с разпределянето на делото по несъстоятелността на „КТБ“ АД. Протоколът за разпределяне на последното постъпи в сървъра на ВСС с повече от 24 часа закъснение – независимо от големия обществен и медиен интерес, с който се очакваше. Тогава журналисти от в. „Дневник“ установиха, че градски съдия Богдана Желявска (заместник-председател на СГС и председател на Гражданското отделение) е участвала едновременно хем в редовните заседания на Гражданския съвет към ВСС в сградата на ул. Екзарх Йосиф №12, хем в случайното разпределяне на търговските дела в СГС в сградата на бул. Витоша №2 в столицата, извършвано по същото време – видно от стенограми №№17 и 18 от заседанията на Гражданския съвет и от протоколите за случайно разпределяне на делата в СГС. Беше установено и това, че първоначалният протокол за разпределяне на делото по несъстоятелността на „КТБ“ АД е бил с празен ред за резултата от разпределянето, а така също възникна въпросът защо именно съдия Желявска разпределя това търговско дело, след като не е председател на Търговското отделение в СГС.
Първоначалното обяснение на ръководството на СГС беше, че забавеното изпращане на протокола и празния ред в него са последица от настъпил срив в internet-свързаността. След извършването на локална проверка в системата на СГС и в сървъра на ВСС обаче се установи, че такъв срив не е регистриран. По очевидни причини ръководството на СГС отказа да изиска доказателства от своя internet-доставчик за настъпването на срив. Едновременното появяване на съдия Желявска в заседанията на Гражданския съвет и в процеса по разпределяне на делата в Търговското отделение беше обяснено от СГС с голямата натовареност и неотложните ангажименти, поради което с вътрешни правила е определено „разпределящият да стартира програмата с въвеждането на личната си парола, след което съдебният помощник извършва чисто техническата част с генерирането на номерата“. След това – по обясненията на ръководството на СГС – съдия Желявска преглежда протокола и го подписва, като поема цялата отговорност за него. Обяснението е откровена безсмислица, тъй като „след това“ протоколът вече трябва да е изпратен към сървъра на ВСС и разпределянето трябва да е приключило, независимо от евентуално последващо подписване. Не на последно място – от СГС по този начин признават, че са съставяни официални документи за удостоверяването на неверни обстоятелства – престъпление по чл. 311, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) – тъй като въвеждането на лична парола не е тъждествено с „чисто техническата част“ по разпределянето на делата, а в протоколите като извършил разпределянето (не въвел личната си парола, а извършил разпределянето) е отразена именно съдия Желявска. Въпросът защо тя, а не председателят на Търговското отделение извършва разпределянето, също остана без адекватен отговор, както и редица други, да кажем по-незначителни нарушения, констатирани от проверката.
Вероятно забравяйки, че проверката е назначена и съставът на комисията е определен не от кой да е, а именно от ВСС, Галя Георгиева (член на ВСС) изрази възмущението си от проверката по следния начин: „Извинявайте колеги, ние тука сме съдии и прокурори; как сме сигурни, че този експерт е достатъчно квалифициран и има образование, как е подбран?“, с което предложи докладът от проверката да не се приема, докато „нямаме данни за неговата квалификация“. Спестяваме по-нататъшните коментари във ВСС. Ограничаваме се с коментар по медиите, направен от министъра на правосъдието Христо Иванов: „те [мнозинството във ВСС] гледат настрани и се правят, че няма такова нещо. Очевидно не могат да се справят с това по адекватен начин“ и още един, пак по медиите: „Потресаващо е, че три седмици след като софтуерен специалист е обявил, че системата за разпределяне на делата не е подсигурена срещу манипулации, не се прави нищо.“
Още едно становище от проверяване сигурността на LawChoice – на позиционирания в Канада независим IT-експерт Красимир Гаджоков – установява, че „конкретният механизъм [за манипулиране на системата] е прост. Копират се няколко файла настрана, на флашка или на друго място на същия компютър, прави се генериране и ако не се падне желаният съдия, се спира програмата чрез убиване на процеса или чрез спиране на връзката на програмата. И това може да се прави, докато се стигне желаният съдия. След това копираните предварително файлове се записват върху новите такива и се постига състоянието преди генерирането, все едно че не е правено генеране въобще. Така няма никакви следи за онези генерирани, които не са харесали на този, който го прави.“ Другата голяма пробойна в LawChoice според Гаджоков е, че генерираният протокол с избрания съдия не отива автоматично на сървъра на ВСС, а трябва да се подаде допълнителна команда. „Ако се изпращаше автоматично, нямаше да бъде възможно толкова лесно да се прави манипулацията, която описах“ – посочва Гаджоков и допълва: „Всичко това говори за огромна безотговорност и немарливост, при положение, че проблемът е известен отдавна и още в началото на миналата година е имало доклад от проверка, в който е посочен.“ Към това IT-експертът Васил Величков добавя, че „големият проблем с LawChoice е, че системата не е централизирана, а се инсталира на отделни компютри в съдилищата, а на всичко отгоре кодът на софтуера се държи от създателя му. (...) Програмата за случайно разпределение на делата LawChoice няма как да бъде закърпена, тя трябва да бъде заменена от централизирана система с отворен код.“
Във връзка с горното Явор Джонев – заместник-председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), извършил преди година по поръчка на Съюза на съдиите в България (ССБ) друга независима проверка на LawChoice – заявява, че „тази система е проектирана още на ниво задание, за да позволява сравнително лесна и непроследима манипулация на резултатите от т.нар. случаен избор на съдии по входящи дела“. Същата позиция застъпва и министърът на правосъдието Христо Иванов, според когото системата LawChoice не само няма защита, но тя „никога не е мислена да бъде защитена“.
Предвид така изложената обстоятелствена част и цитираните позиции, екипът на www.Advocati.org в сътрудничество с експертите по информационни технологии от www.SwitchFree.eu отправя до всички заинтересувани страни своето
ОБЩЕСТВЕНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
за предприемане на необходимите информационни, технологични, организационни и психологически (от гледна точка на упорството на властта да запази статуквото) мерки за изготвяне на задание, дизайн, програмиране и пускане в експлоатация на истинска система за случайно разпределяне на съдебните дела в България, със следните особености:
1) системата за случайно разпределяне безусловно трябва да бъде базирана на свободни софтуерни решения – само така кодът може да бъде изцяло проверяван от всеки желаещ да се убеди, че работи правилно; и само така системата няма да бъде зависима от благоволението на конкретен разработчик;
2) системата за случайно разпределяне трябва да бъде изградена под прекия поглед на гражданското общество и под контрола на голям брой представители на IT-бранша (един от малкото добре развити в България) – което ще гарантира адекватно и съвестно изпълнение на системата и недопускане на „задни вратички“ в кода;
3) системата за случайно разпределяне трябва да функционира на защитен централен сървър, базиран в Министерството на правосъдието (МП) или във Висшия съдебен съвет (ВСС) – това ще се превърне в технологическа гаранция за невъзможността да се извършват манипулации по места и ще оптимизира разходите на съдилищата;
4) системата за случайно разпределяне трябва да действа за отделните съдилища само като терминал за въвеждане входящите номера на делата и за указване статуса на отделните съдии (равнище на натоварване, отпуски, отводи и други) – това ще пресече всякакви възможности за манипулация и ще направи процеса обективен;
5) системата за случайно разпределяне трябва да бъде организирана на база съществуващите съвременни криптографски технологии – благодарение на такова решение постъпването на заявки от съдилищата, обработката им в централния сървър и генерирането на резултати ще става във формат, който не позволява намеса в процесите;
6) системата за случайно разпределяне трябва да поддържа неизтриваем журнал и системи за известяване на всеки опит за проникване в нея (регламентиран или нерегламентиран) – това ще пресече опитите за манипулиране на разпределянето и ще предоставя своевременна справка в прокуратурата в случай, че такъв опит бъде направен;
7) системата за случайно разпределяне трябва да бъде защитена от четири криптографски ключа, разпределени между председателите на Върховния касационен съд (ВКС), Върховния административен съд (ВАС), главния прокурор и председателя на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) – като гаранция за невъзможността трети лица да се намесват в начина на разпределяне.
Горните условия могат да бъдат осъществени сравнително лесно – буквално за няколко месеца и при съвсем малък бюджет – както нееднократно беше заявено от страна на различни представители на IT-бранша. Единственото условие за това е да бъде намерена необходимата политическа воля, каквато разпознаваме в лицето на министър Христо Иванов и за която използваме случая да го поздравим!
____________
* случайно генерирани числа – съгласно математическата теория създаването на нарочен алгоритъм за случайно генериране на числа (в абсолютния смисъл на думата „случайно“) е невъзможно; в този смисъл се използват приближения, които за нуждите на конкретни процеси са удовлетворителни – като например да направят практически непредвидимо от човек точно кой съдия от колегията ще бъде определен за конкретното дело в зависимост от неговия входящ номер
