www.Advocati.org

Юристи поискаха оставка на Цецка Цачева след изказвания за Съдебната реформа

Сама „изхвърлена“ от Законодателната власт, Цецка Цачева (министър на правосъдието) противоправно се домогва „да монополизира“ в интерес на собствената си партия правото на мнение относно Съдебната реформа. Група юристи в свое Отворено писмо настоява за незабавна оставка.

(14.06.2017) След като кандидатът за народен представител Цецка Цачева беше изместена заради преференциален вод (включително чрез феномена „11/11“) от листата на Политическа партия ГЕРБ в гр. Плевен и не можа да стане народен представител, без много обяснения получи компенсиращо назначение като министър на правосъдието. В това свое качество почти веднага прояви отношение и към настояването на много юристи (сред които председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов) да бъде осъществена действителна Съдебна реформа, насочена ефективно към гарантиране Върховенството на закона.

Позицията си Цецка Цачева е изразявала още през 2016 г. (тогава като председател на Народното събрание), на фона на безпрецедентни проверки от страна на европейските ни партньори спрямо българската Прокуратура и упорит отказ от страна на властите в България да следват конкретни препоръки за реформиране на Правосъдието. Тогава Цачева обяви тържествено по време на работно посещение в Китай, че България вече има „реформирана Съдебна система“. Повод за гордото изказване беше осъщественото в рамките на т.нар. „исторически компромис“ номинално разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на съдийска и прокурорска колегии, които обаче продължават да вземат ключовите си решения на съвместен пленум. По същество не беше реформирано нищо съществено – което беше и целта на всичките водещи политически сили (с изключение на няколко маргинализирани политически лица).

Независимо от горното, вече като ресорен министър, Цецка Цачева отново направи изказване относно усилията да бъде осъществена действителна Съдебна реформа. Този път повод за изказването й беше публичната позиция на Лозан Панов (явяващ се като председател на ВКС един от т.нар. „тримата големи“ – най-важните лица в Съдебната система на България). Позицията на Панов беше насочена към настояването за провеждане на наистина демократични и свободни избори сред магистратите за представители във ВСС (който орган взема всичките ключови решения относно назначаването, развитието, дисциплината и освобождаването на съдии, прокурори и следователи), и от настояването му за провеждане на истинска Съдебна реформа.

Повод за изказванията на Панов (освен потъпкването на Съдебната реформа чрез „историческия компромис) са многобройни индикации за манипулиране на вота сред съдиите – чрез „предварително“ провеждане на някои от Общите събрания – преди изобщо процедурата да е стартирала, упражняване на административна принуда спрямо съдиите в посока подкрепянето на конкретни кандидати, раздаване на листчета с имената на предпочитани кандидати от административните ръководители на съдилищата и други.

На призива на Панов към съдиите „да се вслушаме в съвестта си, която винаги знае правилните отговори“ и тези към политиеските сили за осъществяването на действителна Съдебна реформа, министър Цачева отговори: „Ако някой желае тези правила да бъдат променени, нека да се заяви като кандидат или присъстващ в законодателната власт“. По този начин тя (която сама беше изхвърлена чрез преференции от избирателите и не можа да стане народен представител), прави недопустим опит като министър да „монополизира“ правото на позиция относно развитието на страната ни в полза на собствената й партия. Срещу такъв опит застава група юристи, които излязоха с Отворено писмо, в което настояват за незабавна оставка на министър Цачева. Представяме Отвореното писмо както следва:

До г-жа Цецка Цачева

Министър на правосъдието

и Председателстващ Висшия съдебен съвет

ОТВОРЕНО ПИСМО

Уважаема госпожо Цачева,

Всеки от подписалите настоящото искане е юрист с професионални познания, продължителен опит и определено мнение по необходимостта от реформа на българското правосъдие. Каква следва да е тази реформа, за да се осигури справедлив съдебен процес за гражданите в съответствие с приетата от Народното събрание концепция, е експертна тема. От публичните Ви изказвания за състоянието и бъдещето на реформата на съдебната система и коментарите Ви за опитите на председателя на Върховния касационен съд да предизвика сериозното им обсъждане на най-високо равнище, оставаме с впечатлението, че възгледите Ви за разделението на властите и тяхното взаимно възпиране, за върховенството на закона и независимостта на съда изглежда не съответстват в пълна степен на смисъла, който съвременното демократично общество придава на тези понятия.

Изненадани сме от факта, че изразените от Вас позиции по необходимостта от съдебна реформа са противоположни на застъпваните в чужбина мнения на г-жа Екатерина Захариева – заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи относно стремежа на страната да извърши препоръчаните в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка от ЕК на ЕС промени. Считаме, че реформата на съдебната система е преди всичко вътрешен обществен въпрос, който засяга всички български граждани. Осигуряването на справедлив съдебен процес и върховенство на закона в Република България е процес, който не следва и не може да бъде политизиран или ограничен до мандата на определени лица, или управлението на една, или друга партия, защото гражданите на демократичните общества следва всякога да имат достъп до независим съд и закони, пред които всички са равни. Справедливостта, от която всички се нуждаем, няма политически цвят и не може да бъде осигурена само от законодателя в рамките на мандата на една или друга партия.

Припомняме Ви, че според българския Закон за нормативните актове (ЗНА) законопроектите подлежат на задължително обществено обсъждане. Независимо от това дали споделяме конкретните предложения за промени, ние не виждаме кой друг, ако не съдиите, са компетентни да формират мнение и предлагат промени в тази област, както и да участват активно в обсъждането им. Намираме за крайно неуместно изказването Ви, че „ако иска промени, г-н Панов следва да се кандидатира за депутат“. По този повод Ви припомняме, че през 2016 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди Унгария за нарушение на свободата на изразяване на бившия председател на унгарския Върховен съд – г-н Андраш Бака, поради реакцията на властите по изразени от него критики към предприетите законодателни реформи. В това решение ЕСПЧ подчерта, че „темата за функционирането на съдебната система е от обществен интерес и че дебатът по нея е защитен от чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС). Дори даден проблем да има политическа окраска, това само по себе си не е достатъчно, за да бъде обезкуражен съдия да прави изявления по въпроса. Нещо повече, предсрочното прекратяване на мандата на г-н Бака е имало безспорен „смразяващ ефект“ и е можело да обезкуражи съдиите да участват в общественото обсъждане на законопроекти и да изразяват становище по въпроси, свързани с независимостта на съда“. В резолюцията си от 17.05.2017 г. Европейският парламент се позова на това решение и изрази опасение за системна заплаха за принципите на правовата държава в Унгария, като призова Съвета да задейства чл. 7 от Договора за Европейски съюз (ДЕС)*. Със съжаление констатираме, че тези обстоятелства като че ли не са били напълно осмислени.

По наше убеждение, ролята на министър на правосъдието е да свързва изпълнителната и съдебната власт, а не да ги противопоставя, или да злепоставя представители на коя да е от тях, а ролята на Висшия съдебен съвет, който Вие председателствате, е да осигурява и брани независимостта на съдебната власт, а не да пренебрегва мнението и достойнството на нейните представители.

Като считаме, че публичните Ви изявления са несъвместими с тези функции,

НАСТОЯВАМЕ ЗА НЕЗАБАВНАТА ВИ ОСТАВКА.

Във връзка с цитираното Отворено писмо е образувана online-петиция, която може да бъде подкрепена на този адрес:

https://www.peticiq.com/176629

____________
* чл. 7 от ДЕС дава възможност на Съвета „да констатира наличието на очевиден риск от тежко нарушение от държава-членка на ценностите, посочени в чл. 2**, „да отправи препоръки към нея“ и „да вземе решение за спирането на някои права, произтичащи от прилагането на Договорите по отношение на въпросната държава-членка, включително правото на глас на представителя на правителството на тази държава-членка в Съвета“;

** чл. 2 от ДЕС на свой ред определя, че „Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава“.