Св. Синод на Църквата руши и без друго крехките си връзки с клира и вярващите
С необосновано касиране на избора за сливенски митрополит и с прибързано приемане на Синодална наредба за избор на митрополити без участие на клира и миряните, св. Синод противопоставя едни вярващи на други и нарушава Устава на Българската православна църква. Държавата няма правомощие да се намеси – единствено членовете на Църквата могат да намерят верния път към своето християнско единение.
(05.03.2024) Поради особеното ѝ значение за нашата духовност, държавност и общество, Българската православна църква се ползва с особен статут (чл. 13, ал. 3 от Конституцията във вр. с чл. 10, ал.ал. 1 и 2 от Закона за вероизповеданията (ЗВ), където Православието е признато за традиционно вероизповедание в България, а на Църквата се гарантира самоуправление съгласно нейния Устав). Уставът потвърждава този особен статут и поверява устройството и управлението на Църквата „на Свещеното Писание, Свещеното Предание, Правилата на светите Апостоли, свещените Канони на Вселенските и Поместните събори, учението на светите Отци и настоящия Устав“ (чл. 2 от Устава). Правният извод от казаното дотук е, че на Църквата се признава правото да уреди своето устройство и управление свободно и независимо; но в условията на цезаро-папизъм (където светската власт доминира над духовната и я подчинява) тази свобода не може да бъде безусловна: тя се ограничава юридически от Устав, приет от собствения ѝ (на Църквата) върховен орган – Църковно-народния събор – който на своята VI сесия от 11.12.2008 г. в Рилския манастир „Св. Иоан Рилски Чудотворец“ утвърди сега-действащия Устав (обн. в извънр. бр. на Църковен вестник от 09.01.2009 г.).
Съгласно чл. 17 от ЗВ, Уставът задължително определя структурата и органите на Църквата; начина за определяне (избиране) на управителните органи и представляващите лица, и техните правомощия; процедурите за свикване на органите и начините за вземане на техните решения. И тъй като митрополитите¹ са най-висшестоящите йерарси на Църквата, сформиращи св. Синод (който от своя страна упражнява върховната съдебна и управленска власт в Църквата), то Уставът отделя специално внимание на тяхното определяне (избиране). Редът за избор за митрополити е уреден подробно в чл. 83 и сл. от Устава. Това включва съставянето на избирателна листа от св. Синод с лицата с епископски чин, достойни за участие в избора; приканване с окръжно писмо на епархийските избиратели (самите те избрани между клириците² и миряните³ от енориите в съответната епархия по реда на чл. 101 и сл. от Устава) за участие в избирането на митрополит; провеждане на първи етап от избора, когато епархийските избиратели излъчват двама от включените епископи в листата на св. Синод; и провеждане на втори (каноничен) етап от избора, когато св. Синод на свой ред избира единия от двамата излъчени от епархийските избиратели за митрополит. Допустимо е св. Синод да касира избора с мотивирано решение, ако първият етап от процедурата е опорочен по някакъв начин – при което се произвежда нов избор, по същата тази процедура.
На 09.01.2024 г. след продължително боледуване се престави в Господа (почина) Сливенският митрополит Иоаникий. В резултат на това, на свое извънредно заседание от 10.01.2024 г., св. Синод на осн. чл. 84, ал.ал. 1 и 2 от Устава, назначи за наместник на овдовелия Сливенски епархийски престол Варненския и Великопреславски митрополит Иоан – със задължение да проведе избор за нов митрополит и да управлява делата на Сливенска епархия, докато новоизбраният митрополит встъпи в длъжност. На свое следващо заседание от 22.01.2024 г., св. Синод, като разгледа Писмо с вх.№48 от 22.01.2024 г. на Варненския и Великопреславски митрополит Иоан (наместник на овдовелия Сливенски епархийски престол), на осн. чл. 85, ал. 1 от Устава, определи следната избирателна листа на достоизбираеми (достойни да бъдат избрани) епископи, кандидати за митрополитския избор в Сливенска епархия: Велички Сионий; Знеполски Арсений; Белоградчишки Поликарп; Агатополски Иеротей; Мелнишки Герасим; Смоленски Висарион; Константийски Михаил; Браницки Пахомий; Главиницки Макарий; и Велбъждски Исаак; и възложи на назначения наместник да организира провеждането на епархийския избор за нов митрополит на 18.02.2024 г., като определи на осн. чл. 90, ал. 1 от Устава, на 25.02.2024 г. в Синодалния параклис „Св. Цар Борис Михаил-Покръстител“ да бъде извършен каноническият избор (втория етап от процедурата) между двамата от листата, излъчени на Епархийския избирателен събор в първия етап от процедурата.
На проведения на 18.02.2024 г. Епархийски избирателен събор (първи етап от процедурата) в гр. Сливен, епархийските избиратели (общо 42 на брой от 7-те духовни околии на епархията) излъчиха Агатополския епископ Иеротей (с 26 гласа) и Константийския епископ Михаил (с 22 гласа). Изборът се проведе под надзора на Варненския и Великопреславски митрополит Иоан и беше излъчван в реално време на официалната страница на св. Синод във Facebook, а протоколът е подписан от всички участвали в избора, без никакви възражения.
Но независимо от горното, на свое заседание от 24.02.2024 г., св. Синод в пълен състав (отсъстваха единствено патриарх Неофит, хоспитализиран в тежко здравословно състояние; и на САЩ, Канада и Австралия митрополит Иосиф), на осн. чл. 89, ал. 2 от Устава, касира (отмени) проведения епархийски избор с 10 гласа „за“ (сред които и гласът на Варненския и Великопреславски митрополит Иоан, сам подписал преди 2 дни без възражения протокола за проведения избор); при 2 гласа „против“. Като „основание“ за това се сочи Писмо с вх.№115 от 23.02.2024 г. на Варненския и Великопреславски митрополит Иоан (наместник на овдовелия Сливенски епархийски престол и сам организирал провеждането на избора); и 2 бр. Жалби на епархийски избиратели (също подписали протокола без възражения). За съдържанието на писмото и жалбите (които не са публично представени) отчасти научаваме от Особеното мнение на Неврокопския митрополит Серафим и на Видинския митрополит Даниил (които единствени се обявиха „против“ касирането на избора).
Първата жалба е от 20.02.2024 г. на епархийските избиратели ст. ик. Евгений Янакиев (от катедралния храм „Св. Димитър“ в гр. Сливен), свещ. Серафим Барбуков и Димо Димов – с оплакване, че между първия и втория тур от избора „голяма част от избирателите“ напуснали помещението за гласуване и това било дало възможност „да се уеднаквят действията на някои избиратели“ с цел да се избере един „фаворит“ и един „неизбираем“ кандидат. Следва да възразим, че епархийските избиратели могат да обсъждат кандидатите и преди самия избор – не е необходимо за целта да напускат помещението за гласуване. Самото напускане на помещението (напр. за физиологични нужди) не е нарушение на Устава – сградата на митрополията (видно от подписания протокол) е била заключена и никой не е излизал, нито е влизал по време на процедурата (което вече би било нарушение на Устава). Съображенията за уговаряне избирането на един „фаворит“ и един „неизбираем“ кандидат от своя страна е клевета срещу определената от св. Синод изборна листа на достоизбираеми (достойни да бъдат избрани) епископи; още повече, че никакви твърдения за „неизбираемост“ на Константийския епископ Михаил не са наведени и не са обсъдени (което прави твърдението очевидно клеветническо).
Втората жалба (именувана „доклад“) е от 21.02.2024 г., отново на епархийския избирател ст. ик. Евгений Янакиев и съдържа твърдения с приложени многобройни документи (непроучени, необсъдени) за злоупотреби на Агатополския епископ Иеротей с имоти на Поморийския манастир „Св. вмчк Георги Победоносец“ за много години назад във времето. Нито твърденията, нито документите са разгледани и обсъдени задълбочено, а (по думите на подписалите Особеното мнение) същите се нуждаят от специализирани знания за тяхното пълно изясняване и отхвърляне на съмнението, че представляват единствено клевета; и не на последно място – изискват изслушването на този, срещу когото са насочени. Наведен е в т.вр. (но без да бъде чут) и следният евангелски текст (задължителен при вземането на подобни решения в църковните среди): „Никодим, който бе ходил нощя при Него [при Иисус Христос] и беше един от тях [от обвиняващите Го фарисеи], казва им [на останалите фарисеи]: Осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и узнаят, какво върши?“ (Иоан 7:50-51).
„Св. Синод се е произнесъл за наличието на качества у достоизбираемите епископи един път при одобряването им за епископска хиротония (ръкополагане, с което са въздигнати в епископски сан – бел. www.Advocati.org) и втори път при включването им в листата с избираемите за митрополит“ – аргументират позицията си подписалите Особеното мнение. И още: „В предвидената в Устава процедура за провеждане на избор за митрополит има достатъчно дълъг времеви интервал, в който има възможност да се огласят налични обстоятелства, които биха били пречка някой от епископите в листата да бъде избран за митрополит. Ако на Жалбоподателите такива са били известни, но не са сезирали своевременно по надлежния ред за това, a са изчаквали резултатите от епархийския кръг на избора и виждайки, че тези резултати не ги удовлетворяват, тогава подават Сигнал за обстоятелства, касаещи качествата на избраните епископи, то в такъв случай такива избиратели са подвеждали св. Синод чрез премълчаването си и поставят св. Синод в невъзможност за полезно действие“ – което само по себе си разкрива и евентуалните „задни мисли“ на Жалбоподателите (респективно на прикритите интереси, които по всяка вероятност стоят зад техните действия).
В с.см. е напр. Правило 6 на II Вселенски събор (проведен в Константинопол; Цариград (днешен гр. Истанбул) през 381 г.): „Понеже мнозина, от желание да разбъркат и унищожат реда в Църквата, злонамерено и клеветнически измислят обвинения срещу управляващи църкви православни епископи, с намерение само да помрачат доброто свещеническо име и да произведат смущение сред мирния народ, за това светият [II Вселенски] събор на събралите се в Цариград епископи постанови: да не се допускат обвинители без изследване (...). Светият [II Вселенски] събор заповядва такива преди всичко да предявят обвиненията си пред всички епископи на областта и пред тях да докажат престъпленията на епископа; а ако се случи, че областните епископи, против очакването не са могли да се произнесат по обвинението на епископ, тогава обвинителите трябва да се отнесат до по-голям събор на епископите от тази област, свикан по този повод, обаче, те не могат да поддържат тъжбата си, додето писмено не се задължат, че приемат да понесат наравно с обвиняемия наказание, ако при разглеждане на делото се окаже, че клеветят обвинения епископ“. Нищо от завещаното от нашите Отци не изглежда да е изпълнено в настоящия случай.
Случаят стана още по-прозрачен, когато св. Синод разгледа (и одобри скорострелно, без никакви задръжки) междувременно постъпилото Писмено предложение с вх.№120 от 24.02.2024 г. на митрополитите Великотърновски Григорий, Плевенски Игнатий, Пловдивски Николай, Западно- и Средноевропейски Антоний, Варненски и Великопреславски Иоан (вероятно отнапред подготвял позиция „против“ избора на сливенски митрополит), Старозагорски Киприан, Врачански Григорий и Доростолски Яков – за приемане на Синодална наредба относно избирането на епархийски митрополити, „съгласно свещените Канони на Вселенските и Поместните събори (по акривия)“ (т.е. стрикно по правилата; за разлика от действията по икономия, които са по снизхождение, без да се вземат предвид някои нередности – напр. заради проява на милост спрямо присъщата на човешкото естество немощ). Като ироничен факт в т.вр. ще отбележим избирането и хиротонисването на Знеполския епископ Арсений (викарий на Пловдивския митрополит Николай) за епископ през 2014 г. – тогава той не отговаряше на (поне) 2 от изискванията за въздигане в архиерейски чин: да е навършил 35 години; и да е прослужил в клира 10 години; което днес не му пречи да гласува „за“ прилагане на църковните правила по акривия (макар същите тези правила тогава да са приложени за него самия по икономия).
Че цитираното Писмено предложение е скалъпено набързо и необмислено, личи още от встъплението, според което „през последните години за втори път св. Синод е изправен пред необходимостта да касира избор, извършен от епархийско избирателно събрание за избиране на кандидати за епархийски митрополит, на осн. чл. 82, ал. 2, изр. второ от Устава“; което и в двата случая се дължало на това, че „епархийските избирателни събрания, съставени паритетно от клирици и от миряни, извършват избор на двама кандидати по такъв начин, че последващият избор на св. Синод да бъде насочен в определена посока“ (неизяснено каква). Следва да отбележим, че посоченият чл. 82, ал. 2 визира преместването на митрополит от една епархия в друга; и няма изр. второ. Вероятно авторите на цитирания текст имат предвид чл. 89, ал. 2, изр. второ от Устава, досежно правото на св. Синод да касира първия етап от избора на митрополит?...
По никакъв начин не се изяснява как св. Синод бива поставян „в ситуация на предпоставен избор“ (споменахме вече за това, че Св. Синод се е произнесъл за наличието на качества у достоизбираемите епископи един път при одобряването им за епископска хиротония и втори път при включването им в избирателната листа с достоизбираемите за митрополит); и по никакъв начин не се сочи как тази вменена на св. Синод неспособност да гарантира участието само на достойни епископи в първия етап от избора, води до извод за необходимост от премахване на епархийските избирателни събрания, съставени паритетно от клирици и от миряни; в нарушение на Устава, а от там – в нарушение и на ЗВ.
По-нататък в Писменото предложение следва позоваване (напълно тенденциозно) на няколко Съборни правила, на практиката във Вселенската патриаршия в Турция и на тази в Руската патриаршия от времето на Сталин; без изобщо да се съобразява действителното значение на Съборните правила; без да се съобразява, че Вселенската патриаршия действа в предимно мюсюлманска среда (лишена от християнски народ, откъдето да дойдат необходимите клирици и миряни); и без изобщо да се съобразява, че Руската патриаршия от онова време действа в един от най-мрачните, тоталитарни и антихристиянски периоди в историята на СССР.
Според цитираното Правило 12 на Лаодикийския събор, „да не се позволява на народната тълпа да избира ония, които предстои да бъдат ръкополагани в свещенство“, във връзка с което се привеждат разсъждения на Иоан Зонара, Валсамон и Аристин; в с.см. Правило 13 на Картагенския събор и Правило 4 на I Вселенски събор (все за участието на епископи в избора, но не и за не-участието на клирици и миряни). Смисълът на цитирания израз „народна тълпа“ е разкрит ясно от автори като Далматинския епископ Никодим Милаш (†1915), според когото това означава „сбирщина от прост народ, който произвежда бунт и безредица“; и който действа като тълпа, „употребена за противопоставяне на избраната и уважавана част от народа“. Очевидно случаят с проведения на 18.02.2024 г. Епархийски избирателен събор в гр. Сливен не е такъв: изборът е протекъл изцяло в съответствие с Устава (видно от подписания протокол и от осъщественото излъчване във Facebook), а епархийските избиратели до един отговарят на изискванията по чл. 101 и сл. от Устава (самите те избирани в съответствие с изискванията на същия този Устав). Все в същия ред на мисли са житията на раннохристиянски светии, избирани за митрополити именно от народа: св. Евстатий Антиохийски (†360); св. Амвросий Медиоланси (†397); св. Григорий Лингонски (†539); св. Никеций Треверски (†551); св. Гал Арвернски (†645); и мн.др. И ако беше нещо различно от казаното, тогава каква „тълпа“ е избрала (по оспорения от св. Синод ред) всичките настоящи членове на същия този св. Синод?
Не по-малко смущаващи са наведените изявления на „блаженопочившия“ партриарх на Москва и цяла Русия Сергий (†1944), според когото „книгата на правилата не съдържа никакви закони за участието на клир и миряни в Областните събори, дори напротив – навсякъде, където се говори за събори, става дума единствено за епископи и никога за презвитери, клирици и миряни“. Следва да се отбележи (отделно от прякото противоречие с житията на изброените раннохристиянски светии), че самият патр. Сергий е избран за патриарх през 1943 г. (малко преди кончината си), в изпълнение на директна заповед на Сталин – „изборът“ да се проведе незабавно („до 2 дни“), без участието на каквито и да било други претенденти, без участието на епископи и (разбира се) без участието на каквито и да било клирици или миряни. Привеждането на точно такъв пример от църковната история сам по себе си компрометира интересуващото ни Писмено предложение. Още по-смущаващи са директните внушения на ст. ик. Евгений Янакиев, че сега-действащият Устав (който налага участие на клириците и миряните в избора на митрополити) бил приет от хора, свързани с тайните служби на тоталитарния режим, с цел „запазване на статуквото“. Несъстоятелността на това внушение е видна напр. от чл. 39 от Екзархийския устав (утвърден на I Църковно-народен събор от 1871 г. в Цариград), съгласно който, „като приеме назначението си, намѣстникътъ отива въ сѣдалището на овдовѣлата епархия и заедно съ тамошния Епархийски съвѣтъ, като изпрати до духовнитѣ и мирски избиратели (именно епархийските избиратели – клирици и миряни – бел. www.Advocati.org) на нея епархия прѣписъ отъ каталога на кандидатитѣ за архиереи (именно избирателната листа, утвърдена от св. Синод – бел. www.Advocati.org), приканва ги съ окрѫжно писмо да се намѣрятъ въ първенствующия градъ на епархията (...), за да пристѫпятъ до избиране на архиерей“.
Независимо от очевидната им несъстоятелност, наведените аргументи се оказаха „достатъчно основание“ св. Синод да приеме още на същото свое заседание постъпилото Писмено предложение с вх.№120 от 24.02.2024 г. с 9 гласа „за“ при 3 гласа „против“, на осн. чл. 58, т. 12 във вр. с т. 7 и чл. 2 от Устава (правомощие на св. Синод „да приема синодални наредби за устройството и управлението на Църквата в неотложни случаи и да ги внася за разглеждане в първия свикан след издаването им Църковен събор“; „да ръкополага епископи и да извършва канонически избор на епархийски митрополити“; и „Свещеното Писание, Свещеното Предание, Правилата на светите Апостоли, свещените Канони на Вселенските и Поместните събори, учението на светите Отци и настоящия Устав“ като „основа на устройството и управлението на Българската православна църква“). Следва за пълнота да отбележим, че опити клирът и миряните да бъдат лишени от правото да избират, са правени още през 2008 г. – когато на VI Църковно-народен събор е направен неуспешен опит да бъде наложена подменена версия на Устава, игнорираща двата основни канонични принципа в църковното право: Съборност и Изборност.
Предложената Синодална наредба е толкова набързо скалъпена, че нейните автори дори са пропуснали „да изчистят“ терминологичното титулуване на клириците и миряните като „църковни избиратели на епархията“ (напр. §2, ал. 5, т. 2 от Синодалната наредба); които „избиратели“ съгласно тази наредба вече няма да избират нищо – а само ще присъстват като наблюдатели от овдовялата / овакантената епархия при извършване на каноническия избор (втория етап от избора на епархийския митрополит, където думата имат единствено членовете на св. Синод). Трудно може да се обоснове от юридико-техническа гледна точка изобщо запазването на първия етап от избора – след като той вече се осъществява от същия този св. Синод, който осъществява и втория етап; един и същи орган ще избира първо двама претенденти, а след това – единия от тях! Още по-трудно може да се обоснове съображението за неотложност, „наложило“ вземането на решение по реда на чл. 58, т. 12 от Устава; в пълно противоречие с чл. 83 и сл. от Устава, където тази материя е уредена ясно и безспорно. Освен че е необосновано, това решение е и противоуставно (а следователно – и юридически нищожно⁴ – доколкото Уставът е висшестоящ нормативен акт спрямо всяка синодална наредба (арг. от чл. 2 от Устава във вр. с чл. 10, ал. 2, хипотеза втора от ЗВ); и доколкото не св. Синод, а Църковно-народният събор е носител на върховната нормотворческа власт в Църквата; и никакви синодални наредби не могат да му противоречат).
До нас достига и Особеното мнение на Ловчански Гавриил, Неврокопски Серафим и Видински Даниил (които единствени гласуваха „против“ приемането на Синодална наредба относно избирането на епархийски митрополити). Техни високопреосвещенства сочат грубото материалноправно противоречие на новата нормативна уредба с чл. 86 и сл. от Устава (където изрично е уредено участието на клирици и миряни в първия етап от избора); процесуалноправната недопустимост тази нова нормативна уредба да бъде приемана „по неотложност“ по реда на чл. 58, ал. 12 от Устава; и процесуалноправната недопустимост на това една вече стартирала, но незавършила изборна процедура да бъде касирана и пренасочена към нова нормативна уредба (каквато и да е тази нормативна уредба). „Създава се изключително опасен прецедент – предупреждават тримата митрополити, – който поставя под въпрос правната сигурност на цялата Църква. Легитимността на органите на управление на Българската православна църква пред Българската държава е застрашена. Компрометира се Църквата в международен и всеправославен план. Поставя се под съмнение каноническата компетентност на VI Църковно-народен събор (2008 г.), приел сега-действащия Устав. Според Закона за вероизповеданията, устройството и управлението на Църквата се определят от нейния Устав. Синодалната наредба по същество суспендира уставната уредба за избор на митрополити и лишава свещенството и миряните от правото да избират своите архипастири. Това е в нарушение на Устава и в противоречие със Закона за вероизповеданията, тъй като само Уставът е приложим относно нейното устройство и управление.“
В същия дух е и Становището на негово високопреосвещенство на САЩ, Канада и Австралия митрополит Иосиф (отсъствал от двете проследени заседания), който намира решенията на св. Синод за касиране на избора и за приемане на новата нормативна уредба „прибързано, недоказано и безотговорно“. Според него „свещениците ни и особено миряните обезателно трябва да имат право на избор на техните духовни водачи – свещеници, епископи и патриарси“. Митрополитът е категоричен: „синодните наредби са вредни за духовния ни живот. Св. Синод трябва да разбере това веднъж завинаги и да отмени на следващото си заседание този враг на духовния ни живот в епархиите – синодните наредби! Жива църква има там, където има добри енориаши, дейни и ангажирани членове на енорията. И как не могат да разберат нашите митрополити, че без активни енориаши-миряни ние сме мъртви“. Митрополитът завършва думите си с призив св. Синод „да върне правата на всички ни в Устава на Българската православна църква“.
В същия дух са и позициите на изтъкнати специалисти в областта на канонично и църковно право – като напр. проф. д-р Дилян Николчев, д.б.н. (преподавател по църковно право и устройство и управление на Българската православна църква в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“; специализирал римско право в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“ и църковно право в Института за изучаване на източните църкви в гр. Регенсбург); адв. Иван Минев (изтъкнат юрист в областта на църковното право; участвал като член в Съборното бюро на VI Църковно-народен събор, утвърдил сега-действащия Устав на Българската православна църква); и редица други. В същия дух са и позициите на редица православни общности и на отделни християни в цялата страна – вкл. изразени с няколко протестни подписки, които в момента се набират сред вярващите; и немалко сигнали и жалби, адресирани до Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите (КПЧВЖГ) при Народното събрание (НС), Дирекция „Вероизповедания“ (ДВ) при Министерския съвет (МС), Министерството на правосъдието (МП) и др. Следва обаче да се отбележи, че Държавата няма юрисдикция спрямо вътрешните на Църквата работи и не може да се очаква никоя от изброените институции да вземе някакво определящо отношение по случая. Решенията на св. Синод не подлежат и на съдебен контрол – същите са подведомствени изключително на св. Синод и на Църковно-народния събор. Единствено Законодателната власт е възможно (при наличието на политическа воля за това) да изменени и допълнени ЗВ, с което да предостави (за в бъдеще, в рамките на установения конституционен ред) компетентност на определени държавни институции във вътрешноцърковните дела – но подобно разрешение е несъвместимо с особения статут и особения смисъл на Църквата.
Позволяваме си да завършим настоящите редове с надежда членовете на св. Синод да се ръководят от Словото, което са призвани да преподават и живеят: „Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв.“ (Деян. 20:28); като оставаме с увереност, че Църквата е надмогнала през вековете и много по-страшни трудности; и с безпокойство за тези, които се лъстят от разни изкушения и не удържат на изпитанието да се покажат нейни (на Църквата) членове. Да пази Бог!
(06.03.2024) Вероятно под обществения натиск (надяваме се и под натиска на архиерейската им съвест) днес двама от членовете на св. Синод „оттеглиха“ подкрепата си за второто от взетите противоуставни решения: Варненски и Великопреславски Иоан; и Врачански Григорий. „В името на любовта, мира и единството на Българската православна църква“ – отбелязват техни високопреосвещенства, – „както и за избягване на всяка съблазън и смут у народа Божий, заявяваме, че оттегляме своята подкрепа за приемане на Синодалната наредба.“ Така съотношението на гласовете по отношение на новата нормативна уредба от 9 „за“ при 3 „против“, става 7 „за“ при 6 „против“ (отсъствалият на САЩ, Канада и Австралия митрополит Иосиф междувременно изрази волята си; а негово светейшество патриарх Неофит все още не е в състояние да изрази волята си). Обрат в позицията на св. Синод можем да очакваме, ако поне още двама митрополити преосмислят въпроса (или само един, но той трябва задължително да бъде Великотърновският Григорий, чийто глас в качеството му към момента на председателстващ заседанията на св. Синод ще бъде определящ, ако гласовете на митрополитите се разделят поравно – арг. от чл. 63, ал. 2 от Устава). Дискусионен обаче остава въпросът за касирания избор – ще бъде ли чута все пак уставосъобразно изразената воля на епархийските избиратели от първия етап в избора на сливенски митрополит, или св. Синод ще избере извън двамата претенденти, които клириците и миряните излъчиха? От отговора на този въпрос в голяма степен зависи и без друго крехката връзка на висшия църковен клир с обикновените вярващи. В подкрепа на своя вот, последните се готвят за протести от сутринта на 12-ти и 13-ти март пред Синодалната палата в гр. София, където се очаква да бъдат взети коригиращите решения на св. Синод. Чуват се и призиви за струпване на грамада с камани на позора пред Палатата, ако очакваните решения не върнат църковните отношения в рамките на Устава.
(07.03.2024) Вероятно засилващият се обществен натиск накара Пловдивския митрополит Николай също да преосмисли позицията си. Като признава в свое Становище от днес, че „ние като човеци несъмнено допускаме несъвършенства, пропуски и грешки“, негово високопреосвещенство отбелязва, че „[ние, членовете на св. Синод] се доверихме на доклада на митрополит Иоан и прибързано гласувах „за“ касирането на епархийския избор [за Сливенски митрополит]; и прося прошка за допуснатата от мен грешка“. Като оставяме настрана съмнителното „прехвърляне“ на цялата вина за създалата се ситуация върху Варненския митрополит, по-нататък Пловдивски Николай отхвърля алтернативата през месец април да бъде произведен нов избор с нова листа на достоизбираемите епископи; вместо което предлага „св. Синод в заседанието си на 12.03.2024 г. да отмени всички свои решения от предходното заседание, състояло се на 24.02.2024 г.“ Дискусионен остава въпросът за това дали предложението обхваща и утвърдената на тази дата Синодална наредба, или се ограничава само до касирания избор – но при всички положения е стъпка във вярната посока.
(10.03.2024) В свое Писмо от днес, Проватският епископ Игнатий (духовно чадо и бивш викариен епископ на Сливенския митрополит Иоаникий) предложи „св. Синод в свое заседание да премахне Устава от употреба в делата на Църквата“ – защото същият в настоящия си вид бил „ограничавал волята Божия по отношение на църковния живот и устройство“ и с това бил „ограничавал проявата на Божията милост към членовете на Църквата и народа като цяло“. Отделно от юридически неиздържаното предложение Уставът „да бъде премахнат от употреба“⁵, следва да оспорим и откровено неверните внушения, че съществували „три канонични начина за избор на нов митрополит в Църквата“: чрез Божествено откровение (когато Бог по някакъв чудодеен начин открие волята Си); чрез жребий (между няколкото излъчени претенденти за окончателния избор); и чрез гласуване между епископите. За Божественото откровение не може да има канон. Канонът е църковно правило, изведено от хора (независимо дали би по Божие внушение) – за да упъти хората при разрешаването на определени църковни въпроси. Никое човешко правило обаче не може да ограничи Бога и никакъв човешки разум не може да обясни Неговото откровение. Жребият е способ за вземане на решение, когато няма разумна причина това решение да се вземе заради конкретни доводи. Липсата на такава разумна причина би поставила под въпрос качествата на митрополитите, които би следвало ден и нощ да мислят за доброто на Църквата и за разумните причини по един или по друг въпрос. По-горе проследихме „каноничността“ на това нов митрополит да бъде избиран чрез гласуване само от епископи – основните „примери“ в подкрепа на което бяха почерпани от Руската патриаршия по времето на Сталин и от Вселенската патриаршия в Турция. Но дори да се отнесем снизходително към незрелите „юридически“ предложения на епископ Игнатий, няма как да претърпим откровено неверните му твърдения по въпроси, за които като архиерей би трябвало да е ерудиран. При това лъжата относно каноните е най-малкият проблем. Много по-страшна (от църковна гледна точка) е дързостта на епископа да говори „от името“ на Бога: „... след възкресението на негово високопреосвещенство Сливенски Митрополит Иоаникий (...) Господ му даде определена власт на небето и на земята, и в частност към Сливенска Епархия“. Бихме препоръчали на епископ Игнатий да бъде крайно въздържан в преценките си (и още повече в публичните си изказвания) относно това кой бил възкръснал и какво му бил дал Господ. Не случайно Църквата е толкова предпазлива относно подобни преценки за неща, които никакъв човешки разум не може да обясни.
(12.03.2024) Днес се провежда молитвен протест на свещеници и миряни (преобладаващо от Сливенската, но също от Неврокопската, Видинската и Софийската епархия), които настояват изборът за нов Сливенски митрополит да бъде извършен съгласно разпоредбите на действащия Устав на Църквата; и контрапротест на свещеници от Пловдивската епархия (?), които „под строй“ бяха задължени да се явят пред Синодалната палата в гр. София, в подкрепа на спорната Синодална наредба. Още от миналата седмица в много от черквите на Пловдивската епархия бяха поставени обявления за организиран „безплатен превоз за желаещите да подкрепят св. Синод на 12.03.2024 г.“ (без никакво разяснение, че „подкрепянето на св. Синод“ се изразява в това да бъде подкрепено суспендирането на Устава чрез въпросната Синодална наредба). Честни свещеници от Пловдивско споделят, че е оказан административен натиск спрямо клира да вземе масово участие в мероприятието. Изхождайки от опита ни да анализираме публични мероприятия (в т.ч. митинги, шествия, протести), трудно можем да бъдем убедени в спонтанността на този контрапротест: напълно еднакво брандирани транспаранти; очевидно скъпо принтирани; всеки задължително с опознавателен бадж на расото си... Следва да отбележим, че до днес никога в Българската православна църква не е допускано подобно падение с организирането на принудителен контрапротест! Оставяме настрана причините този контрапротест да бъде организиран именно от Пловдивската митрополия... И оставаме в очакване на решението на св. Синод, който в момента заседава в Синодалния параклис „Св. Цар Борис Михаил-Покръстител“.
В крайна сметка св. Синод реши окончателно: касира произведения на 18.02.2024 г. избор за Сливенски митрополит (макар и в нарушение на чл. 89, ал. 2 от Устава, съгласно която се изисква решението да е мотивирано); и определи да бъде проведен нов избор в тримесечен срок, считано от днес. „Против“ това решение гласуваха единствено Ловчански Гавриил, Неврокопски Серафим и Видински Даниил (които по-рано излязоха и с особено мнение против Синодалната наредба). Дата за произвеждането на новия избор все още не е определена (и по всяка вероятност ще бъде нарушен чл. 93 от Устава, изискващ овдовялата / овакантената епархия да не остава без канонически митрополит повече от 3 месеца). В допълнение – беше възложено на Варненския и Великопреславски митрополит Иоан (който продължава да изпълнява функциите на наместник) да извърши „пълна финансово-административна ревизия на цялата Сливенска епархия, както и на имотното състояние на поделенията в епархията“; и да извърши „пълна проверка на списъците с епархийски избиратели – дали съответстват на изискванията, съгласно чл.чл. 102 и 103 във вр. с чл. 142 от Устава“. Според приближени от църковните среди, ще бъде направен опит за подменяне на някои от по-упоритите епархийски избиратели; както и ще бъде спусната нова Избирателна листа (от която най-малкото да бъде изключен Агатополският епископ Иеротей); което в крайна сметка да доведе до постигане на „преследваната цел“, заради която изборът беше касиран (да бъде наложен като нов Сливенски митрополит именно Знеполският епископ Арсений, лансиран от Пловдивския митрополит Николай). Що се отнася до Синодалната наредба, приета на 24.02.2024 г. – макар да не се набра достатъчно мнозинство за нейното категорично отменяне, същата беше определена като „неприложима към този момент“ (каквото и да означава това); и св. Синод определи „да бъде препратена за разглеждане в следващия Църковно-народен събор“ (когато същият бъде свикан – което в нашата Църква за последно беше извършено през 2008 г.).
____________
¹ митрополити – най-висшите епископи, управляващи църквата; задължително са монаси (принадлежат към т.нар. „черно“ духовенство); по правило всички те са свещенослужители (иеромонаси) и в допълнение към духовната им власт са натоварени с административна власт
² клирици – енорийските свещеници (презвитерите) и диаконите (помощници на първите); те не са монаси (принадлежат към т.нар. „бяло“ духовенство); понякога (но не и в настоящия контекст) с това понятие се назовават също църковнослужителите (иподиакони, четци, певци, свещоносци, звънари и пр.)
³ миряни – обикновените вярващи, които нямат духовен сан (и често изобщо не участват в църковния живот); понякога (но не и в настоящия контекст) с това понятие се назовават също свещенослужителите от „бялото“ духовенство
⁴ юридическа нищожност – порок в определен юридически акт (решение, наредба или друго), несъвместим с правната логика до такава степен, че същият този акт следва да се разглежда като такъв, който никога не е съществувал; няма правна сила и никой не може да се позовава на него
⁵ премахване от употреба – един нормативен акт не може „да бъде премахнат от употреба“; той се приема, изменя, допълва и отменя по нормативно установена процедура и от орган, юридически овластен да стори това; в случая с Устава на Църквата – такъв орган е само и единствено Църковно-народният събор (арг. от чл. 27, т. 1 от Устава във вр. с чл. 17, т.т. 4 и 6 от ЗВ)
